РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000543 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Й. Д. Д. -
ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.В.А. против
решение №900371 от 10.03.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград,
постановено по гр.д.№ 253/2019 г., с което са уважени предявените от Г. Г.
В. и Р. Г. П. против Й. Д. Д. искове по чл.95б,ал.1,т.1и т.6 от ЗАПСП,
както и по чл.95,ал.1,т.1 и 2 от същия закон, както и по чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Оспорва се
извършването на нарушение на авторските права на ищците с твърдение, че
към момента на изготвяне на статията на ответника той не е знаел за статията
на ищците, нито ги е познавал като автори.Използвал е друг източник – „De
lege lata” с източник Съдебна практика 2014 г., който към момента на
написване на статията на докторант Д. е бил достъпен на интернет адрес
www.***.com. Оспорва се ищците да са претърпели неимуществени вреди,
като същите са останали недоказани в производството. Жалбата е подробно
мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли
предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК ищцата Г. Г. В. чрез пълномощника си
адв.Г.В. е подала писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност
на жалбата с молба съдът да потвърди решението като законосъобразно и
1
правилно.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата
и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със
събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Въззивният
съд изцяло споделя изложените от първата инстанция фактически
констатации и правни изводи, които се подкрепят от събраните в
производството писмени и гласни доказателства и на основание чл.272 от
ГПК препраща към изложените мотиви, които споделя. Във връзка с
изложените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:
Страните не спорят и от представените писмени доказателства се
установява, че ищците Г.В. и Р.П. са съавтори на статията „Семейният
конфликт и справедливото му решаване от съда”, публикувана в бр. 4-5 на сп.
„Адвокатски преглед“, I. 1313-7204, което се разпространява печатно, като
статията е налична и на интернет страницата на списанието (на сайта на
Висшия адвокатски съвет). Линкът е свободно достъпен и не е необходима
регистрация за достъп до списанието.
Ответникът Й.Д. е автор на статията „Материалноправни и
процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на
децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака”,
публикувана в бр.2 от 2018г. на списание „Право, Политика,
Администрация“, издание на Правно- историческия факултет, Югозападен
университет „Неофит Рилски“ гр.Благоевград. Списанието е електронно, със
свободен достъп до потребителите и никога не е било разпространявано на
хартиен носител. Статията е налична и на следната интернет връзка: http:
www.***/wp-content/uploads/2018/06/D.-full-text.pdf. В статията са посочени
използваните източници, като сред тях не е посочен сайта „Коментар „De lege
lata“, с източник Съдебна практика, 2014г.“, както и ищците по делото.
Между страните не е спорно, че 85% от текста на статията на ищците е
дословно възпроизведена в статията на ответника Д.. За установяването на
този факт не са нужни някакви специални знания. Процесната част от
статията е възпризведена в първоинстанционното решение. Тази част,
съвпадаща с текста от произведението на ищците, не е поставена в кавички и
няма данни за извършено от автора цитиране на ползван от него източник от
други статии или други автори.
При разпита му по реда на чл.176 от ГПК ответникът Й.Д. е заявил и
2
това е основната му теза, поддържана в хода на цялото производство, вкл. и
във въззивната жалба, че дословното припокриване на части от текста в двете
статии не се дължи на нарушаване на авторското право на ищците, а на
използвания Коментар „De lege lata“, с източник Съдебна практика 2014 г.,
като по време на написване на статията от докторант Д. същият е бил
достъпен на интернет адрес ***. Достъпът до сайта е свободен и всеки, който
има интерес в тази област, може да се снабди с наличната там информация.
Ответникът пояснява, че е използвал не само информация от интернет, а също
и от лекции, предадени му лично от преподаватели, които са имали връзка с
проучваната от него материя, вкл. и преподаватели от катедра „Психология”.
Твърдението на ответника е, че до получаване на нотариалната покана от
ищците, той не ги е познавал като автори на статия с посочено по-горе
заглавие и съдържание и не е знаел за съществуването на тази статия.
Следователно е невъзможно да попадне именно на тяхната статия в Гугъл-
търсачката, тъй като при изписване заглавието на неговата тема или на
ключови думи, свързани с нея, като резултат от търсенето излизат всякакви
други материали и източници, но не и ищците като автори на статията
„Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда”. Тази теза
ответникът е изложил и в отговора на отправената му от ищците нотариална
покана, с която го уведомили, че използва и разпространява части от техен
научен труд и нарушава техни авторски права.
С отговора на исковата молба ответникът е представил Коментар
„De lege lata“, с източник Съдебна практика 2014 г. от сайта www. ***.com.
без отбелязване на URL точен адрес, както и електронна извадка от сайта на
адвокат Ю. Д. на статията „Семейният конфликт и справедливото му
решаване от съда”. В хода на производството е представена от ищеца
разпечатка от интернет, от която е видно, че сайта www. ***.com е неактивен
и съдържанието му не е достъпно до потребителите. В съдебно заседание от
20.07.2020г. пълномощникът на ответника е заявил, че не може да бъде
представен електронен документ, в който да се удостовери датата на
разпечатката, представена като писмено доказателство, тъй като поради
изминалия период от време сайта, който е ползван от ответника при
написване на статията му, е закрит и неактивен.
По делото са разпитани свидетели, близки до страните, които
установяват твърдените от тях факти и обстоятелства, вкл. как са се
почувствали ищците след като са разбрали, че голяма част от техния труд е
„копиран” в статията на ответника; св.С. П. – научен ръководител на
ответника установява, че по това време /момента на публикуване на статията
на ответника/ в университета нямало надеждна база данни за извършване на
надеждна проверка чрез наличен софтуер на ползваните източници на
информация. Такъв по-съвършен софтуер бил закупен от университета по-
късно. Св.Д. Ч. – главен редактор на списанието е споделила, че списанието
стандартно проверява статиите чрез рецензенти и антиплагиат програми, като
през годините са използвани различни програми. В случая при статията на
3
ответника били установени препратки към различни база данни, препратки
към различни сайтове, съдебна практика - стандартните неща, които се
установяват обикновено при извършването на проверка. Същите обаче са
били от такъв характер, че не са давали повод за притеснение, като не е
констатирана директно препратка към авторски материали. Свидетелката Ч.
пояснява, че всички антиплагиат проверки включват по-значимите
публикации в научното поле. Свидетелите, които са били близки до двамата
ищци споделят изключителното разочарование, обида и огорчение и на
двамата след като установили, че ответникът е „плагиатствал” от техния труд.
При така установените факти правилно първоинстанционният съд е
направил решаващ извод за основателност на исковите претенции, тъй като
ответникът е използвал и разпространявал голяма част /около 85%/ от научна
публикация на ищците без тяхно съгласие и позволение в своята статия,
публикувана в електронно списание. Въззивният съд намира този извод за
правилен и обоснован напълно от събраните писмени доказателства.
Според нормата на чл.95 от ЗАПСП, който наруши авторско право,
сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително
право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът
определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Съгласно чл.95б, ал.1 от ЗАПСП, когато произведение, обект на
авторско право, се използва в нарушение на ЗАПСП, носителят на правото
или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може
да иска по съдебен ред:
1. Установяване факта на нарушението;
2. Преустановяване на неправомерното използване или забрана за
извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
6. Разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие.
Предмет на делото са изброените по-горе искове при условията на
обективно съединяване. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищците е да установят чрез пълно и главно
доказване, 1/че са носители на авторско право по отношение на статията
„Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда”; 2/че
притежаваното от тях авторско право върху статията е било нарушено от
ответника; 3/че нарушението на авторските права е извършено по
посочения в исковата молба начин - чрез преработка на произведението
4
и/или чрез дословното възпроизвеждане на значителна част от статията в
друга статия, на която автор е ответника - „Материалноправни и
процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на
децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака”; 4/че
възпроизведената част е разпространена по начин, даващ възможност
произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица, без
признаване на авторството й и без обозначаване по съответния начин на
използваното произведение и неговите автори /ищците по делото/ по
подобаващо за научните среди указание за взаимстван текст.
Според чл.3, ал.1 от ЗАПСП, обект на авторско право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, включително литературни произведения, включително
произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и
компютърни програми. На законова закрила подлежат не само авторските
произведения на литературата, изкуството и науката, разпространени на
книжен носител, но и тези, разпространявани по електронен път и в интернет
пространството.
Статията „Семейният конфликт и справедливото му решаване от
съда” е обективирана на книжен носител / публикувана е в бр. 4-5 от 2015г. на
сп. „Адвокатски преглед“/, както и разпространена като електронно издание
на достъпен за всички интернет адрес. Безспорно се касае за авторска
публикация на научна тема, тъй като съставлява разработка на научна теза по
правен въпрос, значим за съдебната практика, за спецификата на семейния
конфликт и възстановителния подход за разрешаването му. Без значение за
авторската закрила е обстоятелството дали развитата в нея правна теза
съставлява новост в правото, съответно дали допринася за развитието на
правната наука.
Според разпоредбата на чл.5, изр.1 от ЗАПСП, автор е физическото
лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението.
До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето,
чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това
начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него
и/или техните опаковки /чл.6, ал.1 от ЗАПСП/. В настоящия случай между
страните не е спорно, че ищците са автори на статията „Семейният конфликт
и справедливото му решаване от съда”.
Основното възражение на ответника във въззивната жалба,
поддържано и в първоинстанционното производстнво е основано на доводите,
че той не е ползвал като източник за написването и публикуването на
статията си части от статията на ищците, тъй като е ползвал друг източник -
„Коментар „De lege lata“, с източник Съдебна практика, 2014г.“ В този смисъл
не било нарушено авторското право на ищците върху статията. Ответникът
твърди, че при публикуването на собствената си статия не е знаел за
5
съществуването на статията на ищците, както и че Р.П. и Г.В. са автори на
същата.
Представеното от ответника писмено доказателство за ползвания
от него като източник електронен сайт - „Коментар „De lege lata“ с
източник Съдебна практика, 2014г.“ е оспорен от ищците, като по тяхно
искане съдът е задължил ответника да представи доказателства за
електронния документ, от който е представеното по делото копие. Такъв не е
представен, тъй като ползвания източник от интернет не се открива, няма
достъп до този сайт. Съгласно разпоредбата на чл.184 ал.1 от ГПК, при
оспорване на възпроизведения в писмена форма препис от ел. документ,
страната, която се ползва от него, е длъжна де представи документа на ел.
носител. Съдебната практика приема, че при своевременно оспорване на
представен в писмена форма заверен препис от ел. документ, при бездействие
на страната, която ще се ползва от него и непредставяне на електронния
документ, не може да бъде приета от съда доказателствената сила на
представения писмен документ. След като е останал недоказан по безспорен
и несъмнен начин факта, че такъв сайт действително е съществувал към
момента на изготвянето на статията на ответника, то недоказано остава
твърдението му, че частите от статията на ищците, дословно възпроизведени
в текста на статията му „Материалноправни и процесуалноправни аспекти
при осъществяване на лични отношения на децата с родителите, дядото и
бабата при прекратяване на брака", са с източник „Коментар „De lege lata “, с
източник Съдебна практика, 2014г. Дори да се приеме, че оспореният
документ е годно писмено доказателство, то същият е без достоверна дата,
поради което не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че при
написване на статията си ответникът е използвал именно този източник, а не
статията на ищците, дословно възпроизведена в голямата си част в неговата
статия. Представената извадка от електронен сайт не съдържа URL адрес на
публикацията, която ответникът твърди да е използвал като свой източник,
поради което не се установява и доказва при пълно и главно доказване, че
разпечатката, свалена от www. ***.com, е съществувала със свободен достъп
на всички лица до нея, преди публикуването на статията на ищците по
делото.
За автор на една научна публикация се приема лицето, което първо е
изложило своята теза в писмена или електронна форма, чрез обективирането
на съдържанието и в определен текст. В процесния случай не се установи и
доказа текст със същото или приблизително същото съдържание, при
излагане на разработената от ищците правна теза, да е бил наличен в писмена
или електронна форма, преди публикуването на статията „Семейният
конфликт и справедливото му решаване от съда", в бр. 4-5 от 2015г. на сп.
„Адвокатски преглед“. С оглед липсата на доказателства в този смисъл, което
е в тежест на ответника, правилно съдът е приел, че ответникът е използвал
текст от статията на ищците като автори на коментираната по-горе
статия.
6
ЗАПСП в чл.15-19 регламентира правата на авторите, които
всъщност са съдържанието на авторското право. Според чл.18 ал.1 авторът
има изключителното право да използва създаденото от него произведение и
да разрешава използването му от други лица. Ал.2 на същия член
регламентира начините на използване на произведението, в т.число
възпроизвеждането на произведението и разпространението сред неограничен
брой лица на оригинала или екземпляри от произведението. Чл.15
регламентира имуществените права на автора, като чл.19 признава на автора
право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за
всяко поредно използване. „Използването” по смисъла на чл.18 ал.2 от
ЗАПСП на създаденото от ищците произведение, с дословното му
възпроизвеждане и разпространение от ответника, без да е признато
авторството и посочено името на авторите, без обичайното за научните среди
цитиране на текста, чрез поставянето му в кавички и посочване на източника,
без да е поискано разрешение за използването му и да е платено авторско
възнаграждение, съставлява нарушение на авторското право.
В статията на ответника текста от статията на ищците е частично
възпроизведен дословно, без да е анализиран, коментиран или подложен на
критика, както и без въз основа на този текст да е изложена нова научна теза в
областта на правото. По този начин разработената теза на ищците изглежда
представена като теза на ответника в публикуваната от него статия
„Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на
лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване
на брака".
Освен че е дословно възпроизведена съществена част от текста на
научното произведение на ищците /около 85%/ в статията на ответника, тя е
била разпространена до неограничен кръг лица, без тяхното разрешение за
това. Статията на ответника „Материалноправни и процесуалноправни
аспекти при осъществяване на лични отношения на децата с родителите,
дядото и бабата при прекратяване на брака" и към момента се използва от
ответника, като същата продължава да е качена на страницата на списание
„Право, Политика, Администрация“, издание на Правно-историческия
факултет на ЮЗУ-Благоевград.
В жалбата се поддържа, че ответникът при написване на своята
статия не е бил запознат със статията на ищците и не е знаел кои са авторите
на същата. Знанието на ответника за това кои са авторите на използвания от
него текст, не е елемент от фактическия състав на нарушението на авторските
права. По отношение на иска по чл.95б,ал.1,т.1 от ЗАПСП за установяване
нарушението на авторските права, субективното отношение на ответника е
без правно значение. Дори и да не е могъл да идентифицира ищците като
автори, достатъчно за осъществяването на нарушението е, че ответникът е
съзнавал, че използва чужд текст, че го възпроизвежда в значителен обем
след като дословно го включва в публикуваната от него статия, както и че не
е получил разрешение на авторите за неговото използване и разпространение.
7
Наличието на вина е част от фактическия състав на иска за обезщетение за
вреди от неправомерното използване на авторски права и вината се презумира
до доказване на противното. В настоящия случай тази презумпция не е
опровергана от събраните доказателства. Незнанието на закона - че
ползваните части от статията на ищците са обект на авторски права, не са
извинително обстоятелство, съобразно който и да е закон, както и не
освобождава от отговорност ответника евентуалното негово незнание на
факта кой е действителният автор на неправомерно използваното научно
произведение.
След като е използвал дословно в статията си чужд текст,
ответникът Д. е бил длъжен да извърши щателна проверка за неговото
авторство както сред електронните източници на информация, така и въз
основа на източниците на информация на книжен носител. Като не е положил
дължимата грижа за проверка на авторството на използвания от него текст,
ответникът е допуснал нарушение на авторските права на ищците, поради
което презумпцията за вината му не може да се счита за оборена и Й.Д. не
може да бъде освободен от отговорност.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
извода на съда, че ответникът дължи на ищците обезщетение за претърпените
от тях неимуществени и имуществени вреди от нарушението на авторските
им права.Твърди, че предпоставките за основателност на тази искова
претенция /по чл.95,ал.1/ са същите, както и при непозволеното увреждане –
нарушаване на авторско право; виновно действие на нарушителя; причинена
вреда и причинна връзка между нарушението и вредата. Твърди, че в случая
не са налице предпоставките за уважаване на осъдителния иск за заплащане
на обезщетение – от една страна липсва нарушение на авторски права, липсва
виновно поведение на ответника и липсват доказателства за причинени на
ищците вреди – както имуществени, така и неимуществени. Твърди, че
неоснователно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели,
които са близки до ищцата Г.В. и е естествено да поддържат нейната позиция.
А ищецът Р.П. въобще не бил доказал да е претърпял вреди.
Въззивният съд намира възраженията за неоснователни. Да,
действително нарушаването на авторските права съставлява деликт по см. на
чл.45 ЗЗД, но тъй като се касае до нарушение на специфично право, то
отговорността е уредена в специалния закон ЗАПСП. Иначе фактическият
състав на отговорността е един и същ, както се твърди от жалбоподателя.
Според съда обаче са налице всички елементи от фактическия състав за
ангажиране на отговорността по чл.95,ал.1 ЗАПСП и правото на обезщетение
на ищците следва от уважаването на другите искове – за установяване на
нарушението и за преустановяването му по чл.95а, ал.1,т.1 и 2 от закона.
С нормата на чл.95а от ЗАПСП е предвидено, че когато искът е
установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът
да има право да претендира от съда обезщетение в размер между 500лв. до
8
100 000лв., което се определя от съда при условията на чл.95, ал.3 и ал.4. При
определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът
прилага разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като определя същите по размер по
справедливост и съобразно събраните по делото доказателства.
В настоящия случай ищците са претендирали обезщетение в размер
на по 2 000 лева за всеки един от тях за претърпените имуществени и
неимуществени вреди. Видно от обстоятелствената част на исковата молба
обаче, този размер вреди всъщност е обоснован като вреди с неимуществен
характер. За претърпени имуществени такива не е посочен размер, нито са
събирани и представяни доказателства за това. Съдът е присъдил на всеки
един от ищците пълния размер на претендираното обезщетение от 2 000 лева
както за имуществени, така и за неимуществени вреди /общо/, като се е
мотивирал, че по отношение на имуществените вреди прилага разпоредбата
на чл.95а - „Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000
лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията
на чл.95, ал.3 и 4”.
Въззивният съд намира този размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди /от по 2000 лева за всеки един от ищците/ за
справедлив и доказан от събраните гласни доказателства, като съдът отчита и
всички други обстоятелства по делото съгласно разпоредбите на чл.95, ал.3
и 4 от закона. Минималният размер от 500 лева еднозначно разкрива
санкциониращата функция на обезщетението при нарушение на авторско
право. Видно е, че законът е предвидил с разпоредбата на чл.95а,ал.1, че
минималната сума от 500 лева се дължи при установен факт на нарушение на
авторски права, дори и да не бъдат доказани други вреди. В случая обаче
ищците са доказали вредите с неимуществен характер. Първоинстанционният
съд обстойно е коментирал свидетелските показания и въз основа на тях е
стигнал до извод, че с установеното нарушение на авторските права са
накърнени престижа и репутацията на ищците - единият като съдия в СГС,
а другият като преподавател в „Нов Български университет“. Двамата ищци
са преживели случилото се емоционално, като са били силно разстроени и
разочаровани от „кражбата“ на текста им и най-вече на разработената от
тях научна теза, която считат за новаторска и за съществена по
интерпретирания от тях правен въпрос. Двамата са се почувствали според
събраните гласни доказателства „ограбени“ за положения от тях труд и
старание, което дори за известно време е станало повод за ищцата Г.В. да
загуби желание да продължи с усилията си за създаването и на други авторски
трудове в областта на семейното право, като в резултат на случилото се е
загубила концентрацията и спокойствието си, така необходими в работата на
съдията.Емоционалното равновесие е било нарушено, тъй като въпреки
положените от двамата автори усилия, изследвания на проблема /от
юридическа и психологическа страна/, изложената от тях теза в статията им е
„открадната” изцяло и публикувана от името на друг автора /ответника/.
9
Следва да се има предвид също и количествения критерий – около 85% от
статията на ищците е дословно възпроизведена в статията на ответника, което
разкрива недопустимо възползване от чужд интелектуален продукт. Следва
да се отчете също продължителния период от време от установяване на
нарушението, през който възпроизведения текст от статията на ищците
продължава да се използва от ответника по делото, въпреки
противопоставянето на ищците, които претендират за авторството на същия.
По тези съображения съдът намира присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за доказано и справедливо по размер, поради което
доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на осъдителния иск
не могат да бъдат споделени.
Правилно съдът е уважил и обективно съединения иск по чл.95б,
ал.1,т.2 от ЗАПСП, с който е поискано преустановяването на използването
на части от статията на ищците от ответника Й.Д., респ. сваляне на статията
„Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на
лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване
на брака", публикувана в бр.2 от 2018г. от онлайн платформата на сп. „Право,
Политика, Администрация“, издание на Правно-историческия факултет на
ЮЗУ-Благоевград. По делото е безспорно установено, че изданието на
списанието е само електронно и не се разпространява на книжен носител. За
да уважи този иск, съдът е приел за доказан факта, че установеното
нарушение на авторското право на ищците продължава във времето - същото
е налице както към момента на предявяване на иска, така и към приключване
на устните състезания по делото. При извършена проверка в сайта на сп.
„Право, Политика, Администрация“, издание на Правно-историческия
факултет на ЮЗУ - публично достъпен в Интернет пространството,
въззивният съд констатира че и към момента на постановяването на
настоящото решение, статията на ответника Д. продължава да е качена на
сайта на списанието.
При основателност на исковете с правно основание чл.95б, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗАПСП, правилно е уважено и искането по чл.95б, ал.1,т.6 - съдът да
постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението
в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие.
По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния
съд, които настоящата инстанция напълно споделя, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Пълномощникът на въззиваемата страна Г. Г. В. – адв.Г.В. е поискал
съдът да му присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата. Според тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист.
Съдът намира това искане за основателно, с оглед изхода на делото в
10
тази инстанция, във вр. с разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4, както и на ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят-
ответник следва да бъде осъден да заплати на адв.В. на основание
чл.38,ал.1,т.3 от ЗА сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение за защита
на въззиваемата Г.В. пред Апелативния съд.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №900371 от 10.03.2021 г. на Окръжен
съд - Благоевград, постановено по гр.д.№ 253/2019 г.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН-********** на основание чл.38,ал.1,т.3 от
Закона за адвокатурата, във вр. с чл.78,ал.1 ГПК да заплати на адв.Г.Н. В. от
САК , ЕГН-********** сумата 600 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11