РЕШЕНИЕ
№ 2172
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20222120100926 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Х. П. от гр......,
със съдебен адрес гр.... - чрез адв.С. Е.., против „ДЕН” ООД (преди това ЕООД), ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр....., представлявано от Н..М..Г.., с която се иска от съда
да осъди ответника да заплати на ищцата сумата общо от 21485.03 лв. - главница,
представляваща сбора от начислени и неизплатени трудови възнаграждения за периода
м.януари 2020 г. - м.януари 2022 г., дължими въз основа на сключен между страните трудов
договор от 14.04.2020 г. и допълнително споразумение към него от 01.05.2021 г.,
конкретизирани по месеци и размери в исковата молба, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата общо от 2538.40 лв.,
представляващи сбора от лихвите за забава върху всяко неизплатено възнаграждение, за
периода 11.02.2020 г. - 14.02.2022 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Ангажира писмени доказателства и експертизи.
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното предприятие
„ДЕН” ООД, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че страните са
били в трудово правоотношение по трудов договор от 14.04.2020 г., но се спори относно
наличието на такъв договор с уговорено в него трудово възнаграждение от 2500 лв., като се
твърди, че договор с такова възнаграждение не е бил подписван от управителя на
дружеството, а с възнаграждение от 1300 лв. В тази връзка се твърди, че след
освобождаването на ищцата като управител (20.03.2020 г.) между страните е била
постигната уговорка да й се изплаща трудово възнаграждение в размер на 1300 лв. на
основание трудов договор и поради тази причина след 14.04.2020 г. изплащаното й
възнаграждение е било 1300 лв. Оспорва се като неподписано от управителя на ответното
дружество и представеното към исковата молба допълнително споразумение от 01.05.2021 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва предявените
искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Ангажира писмени доказателства и
1
експертизи. Претендират се направените по делото съдебни разноски
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че ищцата е била управител на ответното дружество до
2020. г., когато заличаването й като управител е вписано в Търговския регистър, като до
тази дата е получавала възнаграждение по договор за управление. Безспорно е и
обстоятелството, че до 14.02.2022 г. Д. П. е била съдружник в ответното ООД, на
която дата е вписано заличаването в ТР. Не се спори също, че считано от 14.04.2020 г.
между страните са възникнали трудови правоотношения. В тази връзка по делото е
представен трудов договор № 05/14.04.2020 г., по силата на който Д. П. е назначена в
предприятието на „Ден“ ООД на длъжността „мениджър покупки продажби“, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2500 лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа 0,6 % за всяка година трудов стаж, платимо
до 10-то число на месеца, следващ месеца на възнаграждение. Представено е и
допълнително споразумение от 01.05.2021 г., с което на основание чл.119 КТ страните
изменя трудовия договор от 14.04.2020 г. по отношение размера на трудовото
възнаграждение, което вместо 2500 лв. става 1300 лв.
Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните
по процесния трудов договор от 14.04.2020 г., но оспорва размера на уговореното
възнаграждение, като твърди, че същото е 1300 лв. и работодателят или упълномощено от
него лице не е подписвало трудов договор с уговорено в него възнаграждение от 2500 лв. В
тази връзка и предвид оспорване автентичността на подписа на работодателя, по делото е
извършена съдебно-графологична експертиза, от неоспореното заключение на която се
установя, че подписите за работодател в трудовия договор и допълнително споразумение не
са изпълнени от управителя Н..Г... По това обстоятелство всъщност не е налице спор между
страните. От приета СГЕ се установя също, че подписите от името на Н..Г..в Трудовия
договор от 14.04.2020 г., Допълнителното споразумение към него от 01.05.2021 г. и в
Протокол от 14.06.2021 г. на ОС на съдружниците на „Ден“ ООД са изпълнени от едно и
също лице и в същите подписи има елементи от почерка, съвпадащи с елементи от подписа
на А..Н..М... Цитираният Протокол от 14.06.2021 г. е представен по делото и същият е
подписан от съдружниците на „Ден“ ООД към този момент Н..Г..и Д. П.. По делото е
представено нотариално заверено пълномощно от 28.10.2019 г., с което Н..М..Г..в
качеството си на управител на „Ден“ ООД упълномощава А..Н..М..(за който не се спори, че
е негов син) е посочените в документа правомощия, като в т.14 на пълномощното е дадено
правомощие за с.ключване на трудови договори.
По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда като обективна, обоснована и компетентно изготвена от лице с
необходимата квалификация. Съгласно експертизата, в счетоводството на ответното
дружество за 2020 г. са начислени трудови възнаграждения на Д. П. в размер на 19120.33 лв.
за получаване, от които са й преведи по банков път 9100 лв. и е налице остатък за
получаване в размер на 10020.33 лв. За 2021 г. са начислени трудови възнаграждения на
ищцата в размер на 12848.05 лв. за получаване, от които са й преведени по банков път 8700
лв. и е налице остатък за получаване в размер на 4148.05 лв., а за 2022 г. са начислени
възнаграждения от 592.12 лв. и в този размер е неплатения остатък. Общо за 2020, 2021 и
2022 г. са начислени трудови възнаграждения на ищцата в размер на 32560.50 лв., от които
за заплатени 17800 лв. и е налице остатък неплатени възнаграждения в размер на 14760.50
лв. Изрично е пояснено от вещото лице, че в тази сума не се включват възнагражденията по
договор за управление до м.март 2020 г., които са посочени отделно и не са предмет на
изследване по настоящото дело. Съгласно експертизата, начисления размер на работна
заплата на Д. П. е включен в ГФО и ГДД на дружеството за 2020 и 2021 г., а за 2022 г. тези
отчети все още не са изготвени, тъй като не е изтекла данъчната година. От заключението и
2
приложените към него отчети, декларации, фишове, извлечение от НОИ по партидата на
ищцата се установява, че през процесния период работодателят е извършвал съответните
удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, като е видно, че до м.май 2021 г.
отразената основна заплата на П. в подаваните към институциите документи е в размер на
2500 лв., а след това е в размер на 1300 лв., съответно върху тези бази са извършвани и
начисленията и удръжките.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в
тежест на ответника - работодател е докаже изплащането на дължимите трудови
възнаграждения.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск по чл.
128, т.2 КТ за частично основателен.
Съдът не споделя и намира за неоснователно възражението на ответника за
недействителност на трудовия договор от 14.04.2020 г., тъй като не бил подписан от
управителя Н..Г..или упълномощено от него лице. Действително, от графологичната
експертиза е установено, че управителят Н..Г..не е подписвал договора и допълнителното
споразумение от 01.05.2021 г., за което обстоятелство не е съществувал спор между
страните, като ищцата твърди, че не самият управител е подписал документите, а негов
пълномощник. В тази връзка, съдът съобрази заключението на СТЕ, съгласно което
подписите от името на Н..Г..в Трудов договор от 14.04.2020 г., Допълнително споразумение
към него от 01.05.2021 г. и в Протокол от 14.06.2021 г. на ОС на съдружниците на „Ден“
ООД са изпълнени от едно и също лице и в същите подписи има елементи от почерка,
съвпадащи с елементи от подписа на А..Н..М... По делото не се спори, че А..Н..М..е син на
управителя Н..Г.., както и че с нотариално заверено пълномощно от 28.10.2019 г.
управителят Г..е упълномощил А..Н..М..с посочените в документа правомощия, в т.ч. но т.
14 - да сключва трудови договори. В тази връзка и доколкото по делото не е оспорен
представения Протокол от 14.06.2021 г. на ОС на съдружниците на „Ден“ ООД, в който е
отразено, че е подписан от съдружниците към него момент Н..Г..и Д. П., и с оглед
установеното от в.л.Н. по СТЕ, че подписите от името на Н..Г..в трудовия договор,
допълнителното споразумение и в цитирания протокол на ОС на „Ден“ ООД са изпълнени
от едно и също лице и в същите подписи има елементи от почерка, съвпадащи с елементи от
подписа на А..Н..М.., съдът приема, че всички подписи са изпълнени именно от сина на
управителя - А..Н..М.., който е упълномощен да сключва трудови договори. Ето защо, не
може да се приеме, че договора не е подписан от работодателя, поради което същият не е
недействителен и възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни.
Отделно от горното, съгласно нормата на чл.301 ТЗ, че когато едно лице действа
от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. След като в случая ищцата е
престарала труд от 14.04.2020 г. до прекратяване на трудовия й договор на 11.03.2022 г.,
което обстоятелство не се оспорва от ответника, както и в този период е получавала трудово
възнаграждение, съдът намира за безспорно установено, че подобно противопоставяне от
страна на дружеството не е имало. Дори въпреки гореизложеното да се приеме обратното, а
именно, че трудовия договор на ищцата е недействителен, поради това, че не е сключен
съвместно от двамата представляващи дружеството, в случая намира приложение правилото
на чл.75, ал.1 КТ - когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът
или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат
както при действителен трудов договор. В случая добросъвестността на ищцата се
презумира предвид разпоредбата на чл.8 КТ, а тази презумпция не е оборена на ответника,
3
като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани по делото.
Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата
експертиза е установено, че за периода м.04.2020 г. - м.01.2022 г. на ищцата е начислено
трудово възнаграждение в размер на 32560.50 лв., от които за заплатени 17800 лв. и е
налице остатък неплатени възнаграждения в размер на 14760.50 лв. Предвид това и тъй като
в посочената сума не са включени възнагражденията по договора за управление, съдът
намира исковата претенция по чл.128, т.2 КТ за основателна до размера на 14760.50 лв.,
поради което претенцията следва да се уважи в този размер, като за разликата до
претендираната сума от 21485.03 лв. и за периода м.януари - м.март 2020 г. искът следва да
се отхвърли като неоснователен. Дължимото трудово възнаграждение следва да се присъди
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид частичната основателност на иска по чл.128, т.2 КТ, частично
основателна по размер е и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно експертното
заключение, лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение от 14760.50 лв.,
начислена за периода 10.05.2020 г. - 15.02.2022 г., възлиза в размер на 1508.03 лв. Ето защо,
съдът намира, акцесорния иск за основателен за сумата от 1508.03 лв., поради което следва
да се уважи в този размер, като за разликата до претендирай ата лихва от 2538.40 лв. и за
периода 11.02.-10.05.2020 г. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора и направените от двете страни искания за разноски,
ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 430 лв. за
разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете, а на основание чл.78, ал.З ГПК
тя следва да заплати на дружеството сумата от 188.20 лв. за разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда сумата от 650 лв. за дължимата държавна такса за уважените искове и
сумата от 250 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕН” ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.....,
представлявано от Н..М..Г.., да заплати на Д. Х. П. от гр....., ЕГН **********, сумата общо
от 14760.50 лв. - главница, представляваща сбора от начислени и неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.април 2020 г. - м.януари 2022 г., дължими въз основа на
сключен между страните трудов договор от 14.04.2020 г. и допълнително споразумение към
него от 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и сумата общо от 1508.03 лв., представляващи сбора от лихвите за
забава върху неизплатеното възнаграждение, за периода 11.02.2021 г. - 14.02.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 КТ за разликата над присъденото трудово възнаграждение
от 14760.50 лв. до претендираната сума от 21485.03 лв. и за периода м.януари-м.март 2020
г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената лихва от 1508.03 лв. до
претендираната сума от 2538.40 лв. и за периода 11.02.-10.05.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЕН” ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.....,
представлявано от Н..М..Г.., да заплати на Д. Х. П. от гр... ..., ЕГН **********, сумата 430
лв. за направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Х. П. от гр....., ЕГН **********, да заплати на „ДЕН” ООД, ЕИК
..., седалище и адрес на управление гр.... ..., представлявано от Н..М....Г.., сумата 188.20 лв.
за направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЕН” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр....,
представлявано от Н..М..Г.., да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
4
Бургаския районен съд сумата от 650 лв. - дължимата държавна такса върху размера на
уважените искове, както и сумата от 250 лв. - заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещи лица. .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5