Присъда по дело №6015/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 361
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20221110206015
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 361
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20221110206015 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Й. Т., родена на **.**.**** г., в град
Бургас, с ЕГН **********, българка, български гражданин, разведена, с
висше образование, неосъждана, за НЕВИННА в това, че на 01.07.2020 г. в
гр. София, в ж.к. „Х.“, на бул. „Цар Б. III“ № **, партер, е отнела чужда
движима вещ – бутилка уиски „Джак Даниелс хъни“ 0,7 л., на стойност 31,99
лв., от владението на Н. Г. Г., собственост на „С.“ ЕООД, с ЕИК *********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен –престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК , поради което и
на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото
обвинение.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
1
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД 6015/2022 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против В. Й. Т., родена на **.**.**** г., в град
Бургас, с ЕГН **********, българка, български гражданин, разведена, с
висше образование, неосъждана, за това, че на 01.07.2020 г. в гр. София, в
ж.к. „Х.“, на бул. „Цар Б. III“ № **, партер, е отнела чужда движима вещ –
бутилка уиски „Джак Даниелс хъни“ 0,7 л., на стойност 31,99 лв., от
владението на Н. Г. Г., собственост на „С.“ ЕООД, с ЕИК *********, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор И. Й.. Същата не поддържа обвинението, повдигнато от СРП, нито
от фактическа, нито от правна страна, тъй като в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, съгласно изискванията на чл. 303,
ал. 2 от НПК, за постановяване на осъдителна присъда. Изтъква, че от
доказателствата по делото е установено, че е извършена кражба в процесния
магазин, но не и че тя е осъществена от подсъдимата. Иска съдът да я
оправдае по повдигнатото обвинение.
Защитата на подсъдимата пледира за оправдателна присъда. Адв. А.
напълно се солидализира с изводите на представителя на прокуратурата, че
деянието не е доказано от обективна страна, защото от изготвената повторна
видеотехническа експертиза се установявало категорично, че заснетото лице
не е подсъдимата В. Т.. Пледира същата да бъде оправдана.
Подсъдимата Т., в даденото й право на последна дума, заявява, че е
невинна.

Съдът, след като прецени доказателствения материал по делото
поотделно и в неговата съвкупност, както и като се запозна и обсъди
подробно съображенията и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата В. Й. Т., е родена на **.**.**** г., в град Бургас, с ЕГН
**********, българка, български гражданин, разведена, с висше образование,
неосъждана.
На 01.07. 2020 г., в магазин за алкохол, цигари и пакетирани храни,
стопанисван от дружеството „С.“ ЕООД, с ЕИК ********* и находящ се в гр.
София, на бул. „Цар Б. III“, № **, партер, влязло неустановено по делото лице
от женски пол, облечено с бяла рокля на сини цветя, с противовирусна маска
на лицето, покриваща областта под брадата й, с пълно телосложение и нисък
ръст. Посочената жена, с неустановена по делото самоличност, провела
1
разговор с продавача в магазина – свидетелката Н. Г., след което влязла да
разгледа стоките в него и при влизането на друго лице в магазина, се
възползвала от липсата на пряко наблюдение на продавача върху нея и взела
бутилка уиски „Джак Даниелс“ в разфасовка от 0.7 литра, на стойност 31.99
лева, прибрала я в непрозрачна пазарска чанта и напуснала магазина без да я
заплати. Действията на лицето били заснети от охранителните камери в
обекта.
От изготвената на фазата на съдебното следствие повторна комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, се установява, че
заснетото лице е с по-висок ръст от подсъдимата, както и че лицето, което е
заснето категорично не е В. Т..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване, а именно: показанията на
свидетелите: Н. Г., А. А., обясненията на подсъдимата, депозирани на
съдебното следствие, заключението на изготвената в хода на съдебната фаза
на процеса повторна комплексна видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, справката за съдимост на подсъдимата, както
и на останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
По отношение на показанията на свидетеля А., съдът намира, че той няма
директни възприятия за процесните обстоятелства, т.е. той не е наблюдава
действията на дееца, не познава подсъдимата, а само е установил липсата на
въпросната бутилка след ревизия и преглеждане на записите. Съдът намира,
че заявеното от него е с ниска информативна стойност, но му дава вяра,
защото показанията му са подкрепени от останалите по делото доказателства.
По отношение на показанията на Н. Г., съдът счита, че те са от
съществено значение за изясняване на обективната истина, доколкото лицето
е говорило с извършителя на деянието преди да се осъществи процесната
кражба. Имайки предвид това и съобразявайки вида и начина на изразяване на
подсъдимата, които тя възприе лично в съдебната зала, свидетелката заяви, че
лицето, с което е говорила, не е подсъдимата, тъй като Т. се изразявала
значително по-интелигентно, определено била с по-нисък ръст от
подсъдимата, както и с различна структура на тялото. Съдът намира, че тези
наблюдения на свидетеля напълно се подкрепят от заключението на
повторната видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза. Ето
защо, съдът намира, че следва да й даде вяра изцяло.
Колкото до обясненията на подсъдимата, съдът намира, че те отразяват
обективната истина, защото намират опора в останалия по делото
доказателствен материал. Ето защо, съдът намира, че следва да им се довери
изцяло, защото са в унисон с останалите доказателствени източници.
По отношение на заключенията на видеотехническите експертизи, съдът
намира, че тази от ДП не следва да се кредитира, защото използваният от
2
вещото лице сравнителен материал е бил от преди 10 години, тъй като е
представлявал снимки на подсъдимата от системата на БДС, т.е. използваните
образци за изследване не са били актуални с външността на подсъдимата към
момента на деянието. От там следват и грешни изводи на вещото лице,
поради което съдът намира, че не следва да се довери на това заключение.
Колкото до повторната КВТЛЕ, съдът счита, че тя е изготвена от
компетентни вещи лица, при изследването е взет сравнителен материал по
съответния ред, направени са съответните измервания в магазина и по
отношение на подсъдимата, поради което изводите на това заключение се
базират на обективни находки. Същото е обосновано и логично, не съдържа
противоречия и следва да се дари с доверие.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че
от правна страна се установява следното:
По делото няма нито едно доказателство, което да навежда към извод, че
подсъдимата е съпричастна към извършеното престъпление – от
заключението на видеозаписите се установява категорично, че лицето, което е
заснето да извършва кражба от процесния магазин, не е подсъдимата, а от
свидетелските показания на Г. се установява и че лицето, което е извършило
престъплението има различен ръст, начин на изразяване, структура на тялото,
тембър на гласа и т.н.
При липса на каквито и да е доказателства, които да обосноват единствен
и непротиворечив извод относно участието на подсъдимата в извършване на
деянието, както е посочено от обвинението, не може да се формира извод, че
тя е автор на процесното престъпно посегателство, обвинението се явява
недоказано и съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, съдът следва да
признае подсъдимата за невинна.
Ето защо, съдът намира, че подсъдимата няма никакво участие в
осъществяването на процесното престъпление и следва да бъде призната за
невинна по повдигнатото й обвинение.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК сторените по делото разноски остават така, както са направени, за
сметка на държавата.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 19.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3