№ 139
гр. Видин, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200491 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ДКИ-Д.“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ „ №3, ап.68, ЕИК ***********
представлявано от управителя си З. Й. Д., против наказателно постановление
№ 05-200034 от 05.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Видин, с което на дружеството било наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ за извършено
административно нарушение на чл. 186, ал.1 от Наредба №7/1999г./ за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
Жалбоподателят се явява лично и чрез защитник в съдебно
заседание, поддържа изложените съображения в жалба си, като счита че НП е
незаконосъобразно и необосновано, поради липса на извършено нарушение и
моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло. Претендира
разноски.
Процесуалният представител на ответната страна заяви в съдебно
заседание, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а НП потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се
теза за доказаност на претендираните за извършени административни
нарушения от страна на жалбоподателя, като в крайна сметка се иска съдът да
възприеме фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. Претендира
разноски.
1
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на 08.02.2022г. на жалбоподателя „ДКИ-
Д.“ ЕООД Видин, по повод получен сигнал от ОД на МВР Видин около 16.00
ч., във връзка с възникнала трудова злополука и пострадало лице Е. Т. Т.,
наета в Дружеството на длъжност „машинен оператор“ в обект –
производствена база за /композитни/ каучукови изделия, находяща се в гр.
Видин, ЗПЗ, местност „Алимана“, обект „Шугавец“ било установено, че
„ДКИ-Д.“ ЕООД в качеството си на работодател не е осигурило здравословни
и безопасни условия на труд съгласно Наредба №7 от 1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване. Било установено още, че на
08.03.2022 г., в периода 15:30-15:40 часа Е. Т., заедно с лицата свид.П. Т. на
длъжност „организатор производство“ и Р. И. – „машинен оператор“,
извършвали подготовка на композитна каучукова смес за производството на
композитни каучукови изделия, посредством смесител за каучукови смеси
модел WST 550. Докато Е. Т. зареждала каучуковата смес, валовете на
смесителния вал захванали дясната й ръка, в следствие на което същата се
опитала да се освободи, чрез лявата си ръка, но не успяла. Валовете
премазали и откъснали изцяло дясната й ръка и премазали четири пръста на
лявата ръка, в резултат на което пострадалата получила описаните по – горе
травматични увреждания.
При направения оглед на работното място на пострадалото лице е
установено, че работодателят е допуснал работното оборудване, а именно
смесителния вал за каучукови смеси модел WST 550, задвижван от трифазен
асинхронен двигател с навит ротор модел Silhik, typ: S206 156c с номер
5396/1964 да създава риск за причиняване на злополуки, тъй като самите
валове не са оградени с предпазни устройства, които да ограничат достъпа до
опасните зони или не са снабдени с устройства, спиращи движението при
достигане на опасна зона от човек или предмет, с което да се гарантира
безопасността и здравето на работниците си.
С оглед констатираното, свидетелят В. Ц. на длъжност „главен
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин приел, че
жалбоподателят в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1
от ДР на КТ е извършил посоченото по - горе административно нарушение и
съставил АУАН срещу жалбоподателя, който му бил връчен срещу подпис.
Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното НП на
директора на Дирекция „ИТ”- Видин, с което на дружеството- жалбоподател
било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 186 ал.1 от Наредба № 7 от
1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване.
2
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства- свидетелските показания на
актосъставителя В. П. Ц., свидетелят П. П., на длъжност главен инспектор
при Д „ИТ – Видин“, заключението на вещото лице по назначената съдебно
техническа експертиза, както и от приложените материали по
административно наказателната преписка. От свид. показания на Павлина Т. –
работник в дружеството-жалбоподател и пряк очевидец на инцидента, е
видно, че достъпът до движещата се част на валовете на смесителния вал не е
бил фактически ограничени, като същевременно свидетелката не изнася
твърдения злополуката да е възникнала по различен механизъм, от описания в
както в наказателното постановление.
Съдът намери показанията на свидетелите за убедителни,
непротиворечиви и взаимно - подкрепящи се, като освен това същите
кореспондират изцяло с останалите приложени към делото писмени
доказателства, поради и което съдът им дава вяра.
От друга страна жалбоподателят не можа да представи в своя защита
никакви доказателства, които да опровергаят по един категоричен начин
административно-обвинителната теза на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“- Видин.
Твърденията на жалбоподателя визирани в жалбата, че машината е била
снабдена с допълнително изготвено „аварийно средство“, представляващо
стоманено въже, намиращо се на 1,60 м. височина над машината, при
издърпването на което се прекъсва процеса на работа се подкрепят по своята
същност от показанията на свид. Т., но както бе установено от
доказателствата по делото, наличието на въпросните стоманения въжета не е
предотвратило настъпването на трудовата злополука. Според настоящата
инстанция, допълнително монтираното съоръжение представляващо въже за
аварийно спиране на работния процес и не представлява предпазно
устройство или предпазно ограждение, което да възпира достъпа до опасните
зони при достигането от човек или предмети. В конкретния случай
процесната машина и движещите се валове на същата несъмнено са
създавали рискове за здравето на работещите.
Съдът не приема, че същото въже може да бъде възприето и като
устройство, спиращо движението при достигане на опасната зона от човек
или предмет. Съоръжението не спира движението на валовете автоматично, а
е необходима човешка намеса. Подобни съоръжения би трябвало да бъдат
разположени на достатъчно разстояние от опасната зона, но и да има
възможност същите да бъдат настроени спрямо физическите характеристики
на лицето – работник. В конкретния случай, след като и двата горни крайника
на пострадалата са попаднали във валовете на смесителния вал, не е имало
хипотетична възможност същата самостоятелно да спре работата на
машината, чрез използването на въжето, намиращо се на височина 1.60 м. над
машината. Нужна в била намесата на други лица.
Така възприетата от съда фактическа обстановка, описана по-горе се
потвърждава и от заключението на съдебно техническата експертиза на
3
вещото лице Р. П. И., като от същата се установява, че на процесния
смесителен вал е липсвала лостовата предпазна система, която е заводски
монтирана и ползването й е задължително като предпазно устройство,
осигуряващо спирането на валовете и тяхното обратното задвижване, в
случай на попадане на тялото на обслужващ работник в опасните зони на
машината.
При така установеното настоящият съд намира, че жалбоподателят
„ДКИ-Д.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Цар
Александър ІІ „ №3, ап.68, ЕИК *********** представлявано от управителя
си З. Й. Д., е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение за което е санкциониран по административен
ред, като от субективна страна деянието е извършено виновно.
Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател
действително не е изпълнило задължението, установено с чл.186, ал.1 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. За констатираното неизпълнение на административно
задължение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с
процесното наказателно постановление. АНО правилно е приложил и
санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ специално
наказание за работодател, който състав не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и
процесният случай.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му
е вменено.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2200034 от
05.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Видин, с
което на дружеството било наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5 от
КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ за извършено административно нарушение
съгласно чл. 186, ал.1 от Наредба №7/1999г./ за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване като правилно и законосъобразно.
4
Съдът осъжда “ДКИ-Д.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление
гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ „ №3, ап.68, ЕИК ***********
представлявано от управителя си З. Й. Д., да заплати на Д „ИТ“-Видин
сумата от 120 лв. направени разноски за юрисконсулт на основание чл. 63д,
ал.4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН.
Съдът осъжда “ДКИ-Д.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление
гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ „ №3, ап.68, ЕИК ***********
представлявано от управителя си З. Й. Д., да заплати в полза на бюджета, по
сметка на РС-Видин сумата от 80 лв. направени разноски от страна на съда за
изготвянето на съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му по реда на АПК пред Административен съд
гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5