Решение по дело №668/2019 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е  № 320

 гр. Видин, 01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публично заседание на двадесет и девети май  през две хиляди и деветнадесета година в състав:       

         

Председател : Милена Стоянова        

 

при секретаря  Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело № 668 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от П.Ж.С. *** против МБАЛ „Св. Петка“АД - Видин, с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 280 от ЗЗД.  

Твърди се от ищеца, че в качеството му на адвокат е  осъществил представителство и защита на ответника по търговско дело № 107/2015г. по описа на Окръжен съд Монтана на основание сключен между страните Договор за правна защита и съдействие  № 10000000003 от 27.06.2015г. Посочва се, че договореното между страните възнаграждение за представителство по посоченото дело е в размер на 24 852.00 лева с ДДС, като същото представлява минимално дължимо възнаграждение за една инстанция, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тежкото финансово положение на ответника изрично е уговорено, че плащането на възнаграждението ще се извършва на части по посочената в договора банкова сметка.

***, че производството по гр.д. № 107/2015г. по описа на Окръжен съд Монтана е приключило с влязло в законна сила решение на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване. Въпреки, че интересите на ответника са били защитени като постановеното решение е в негова полза, ищецът не е получил плащане по договора като липсва каквото и да е изпълнение – пълно или частично.  Поради това, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение против ответника по реда на чл. 410 от ГПК, но последния е подал възражение против заповедта за изпълнение, с което оспорва вземането, без да са изложени мотиви за това.  

Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата  от 24 852.00 лева, представляваща незаплатено договорено възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.  Претендират се и разноски по делото. 

Ответникът в едномесечния срок е подал отговор, като е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Навел е доводи, че не е ясно какъв е изпълнителния титул на вземането – дали е договор за правна помощ или проформа фактура, като е посочил, че във втория случай, документът не годно изпълнително основание.

Оспорил е, че исковата молба е недопустима, тъй като от представения документ не става ясно кой и в какво качество го е сключил – дали е сключен с Адвокатско дружество  П.Ж.С. или с физическото лице адвокат П.Ж.С., като не е ясно и посочената банкова сметка ***.

По делото са събрани писмени доказателства.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

От представения по делото  Договор за правна защита и съдействие № 10000000003 от 27.06.2016г., е видно, че страните са се договорили,  ищецът в качеството си на адвокат да осъществява представителство и защита в полза на ответника по т.д. № 107/2015г. по описа на Окръжен съд Монтана. Договорено е  възнаграждение в размер на 20 170 лева  с включено ДДС 20% в размер на 4142 лева или общо сума за плащане 24 852 лева. Посочен е начин и срок на плащане: по банков път на части. Посочена е и банкова сметка, ***. Договорът е подписан от двете страни.

Представено е  и пълномощно от 27.06.2016г., с което ответникът, чрез представляващия го изпълнителен директор е упълномощил ищеца в качеството му на адвокат да осъществява процесуално представителство  по т.д. № 107/2015г. на Окръжен съд Монтана.

От представената справка от регистър БУЛСТАТ, се установява, че ищецът в качеството му на лице, упражняващо свободна професия  има код по БУЛСТАТ, съответстващ на посочения в договора за правна защита и съдествие.

От представения препис на удостоверение за реигстрация от НАП, е видно, че ищецът от 04.05.2016г. е регистринан по ДДС с идентификационен номер BG**********.

От представените преписи на протоколи от съдебни заседания по т.д. № 107/ 2015г. по описа на Окръжен съд Монтана, се установява, че ищецът действително е извършил договореното процесуално представителство. От представените преписи на решения по процесното дело на Окръжен съд Монтана и  САС, както и от определение на ВКС, се установява, че  крайният резултат е в полза на представляваното от ищеца ответно дружество.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 196/2019г. по описа на РС – Видин, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение против ответника за процесната сума, но поради подадено възражение по чл. 414 от ГПК е предявен настоящия иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

Безспорно се установи, че страните са се намирали в договорни отношения по силата на сключен Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2016г., който по своята същност представлява договор за поръчка. Договорът съдържа всички  необходими реквизити, а именно – страни, предмет, договорено възнаграждение, начин на плащане, както и подпис на страните по него. В тази връзка, съдът не споделя  доводите на ответника, че не било ясно какво е подписано, както и от името на кого е сключен договора – дали физическото лице – адвокат  или Адвокатско дружество. От представения регистър по БУЛСТАТ  е видно, че посочения в договора БУЛСТАТ е на адвоката П.Ж.С., а  не на Адвокатско дружество. От представеното удостоврение от НАП е видно, че адвоката П.С. е регистриран по ДДС и има издаден идентификационен номер. Следва да се отбележи, че нито Закона за адвокатурата, нито ГПК изискват договорът за адвокатска услуга да е в писмена форма, за да произведе действие. Напротив, договорът  за адвокатска услуга  е неформален като няма пречка същият да бъде сключен и в устна форма, а писмената такава е предвидена само за доказване.

Страните са уговорили размерът на дължимото възнаграждение в  съответствие с разпоредбата на чл. 36 от ЗА и Наредба № 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е включено и дължимото ДДС. Уговорили са плащане по банкова път, като доказателства за извършено такова  от ответната страна, дори и частично, не се ангажираха, въпреки, че ищецът е изпълнил поетото по договора задължение. Срок за плащане не е посочен, което означава, че вземането е изискуемо веднага при поискване от кредитора.

От събраните доказателства не се установи ответникът да  е изпълнил поетото в договора задължение да заплати уговореното възнаграждение. Заплащането на възнаграждението на адвоката е нормативно уредено и в  чл. 36 от ЗА, съгласно който адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В ал. 2 на чл. 36 от ЗА е посочено пък, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

С оглед гореизложеното, предявения иск за сумата от 24 852.00 лева, представляваща дължима сума по Договор за правна защита и съдействие  от 27.06.2016г. се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен.

            Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски  по заповедното производство в размер на 497.04 лева за платена държавна такса и 900.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски  в настоящото производство за платена държавна такса в размер на 497.04 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1275.00 лева.

Воден от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА ПЕТКА“АД  с ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119, представлявано от изпълнителни директор Цветан Василев, че дължи на П.Ж.С.  с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** сумата от 24 852.00 лева, представляваща дължима сума по Договор за правна защита и съдействие  от 27.06.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от  подаване на заявлението в съда – 22.01.2019г.   до окончателното плащане по издадена Заповед № 182- РЗ от 25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 196/2019г. по описа на РС – Видин.

 ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА ПЕТКА“АД  с ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119, представлявано от изпълнителни директор Цветан Василев да заплати на  П.Ж.С.  с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** разноски по заповедното производство в размер на 497.04 лева за платена държавна такса и 900.00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА ПЕТКА“АД  с ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119, представлявано от изпълнителни директор Цветан Василев да заплати на П.Ж.С.  с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** разноски по исковото производство в размер на 497.04 лева за платена държавна такса и 1275.00 лева за адвокатско възнаграждение.

            Решението може да се обжалва пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :