Р Е Ш Е Н И Е №
260812
гр. Пловдив, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
16202 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК: *********
против К.П.И., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че се дължат сумите, както следва: сумата от
203,53 лв.- главница, представляваща стойността на използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 11.10.2018 г.до 09.02.2019 г. за
обект, находящ се в С., ул. *** 3, *** и сумата от 5,65
лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 11.12.2018 г. до 10.04.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
9185/2019г. по описа на ПРС, Х-ти гр. състав. Претендира разноски за
заповедното и настоящото исково производство.
С издадената заповед за изпълнение на парично задължение
не е присъдена законна лихва, поради и което съдът е указал на ищеца да обоснове правен интерес
от претенцията за законна лихва от датата на подаване на заявлението, доколкото
следва да е налице пълен идентитет на вземанията по заповедта и предмета на исковете
по чл. 422 ГПК, като в указания срок така констатираната нередовност не е
отстранена, поради и което съдът счита, че ищецът не поддържа искът за
установяване на дължимост на законна лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение и
не следва да се произнася по така направеното искане.
Ищецът сочи, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които за процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“АД, ЕИК: *********. По силата на общите условия се твърди, че ищецът е
поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника, а ответникът е следвало да заплаща дължимите
суми за доставена електроенергия на обекта, което той не е направил за
посочения период.. За ответника се сочи,че е открит ИТН ***. Ищецът твърди забава на плащане на
дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по отношение на
падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по
общите условия е доставило на обекта на ответника за посочения период
електрическа енергия, която до този момент не е платена. Поради забава в
плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в горепосочените
размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано заповедно
производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от
заповедта е връчен на ответника, като от
него е постъпило в срок възражение, а настоящите искове са предявени в
едномесечен срок от указанията т.е.
налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от
заповедния съд. Иска се уважаване на исковете и присъждане на направените по
делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва съществуването на облигационно
отношение с ищеца. Твърди, че не е собственик, нито ползвател на ***, находяща
се на адрес: С., ул. *** 3. Оспорва да са налице доказателства за реална
доставка на електрическа енергия в посочените размери и на посочената стойност.
Оспорва годността и изправността на електромера, отчел доставената електрическа
енергия. Твърди, че същият не е одобрен тип средство за измерване и не е
преминал необходимите първоначална и последваща проверки, съгласно ЗИ. С оглед на
изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
производството са обективно съединение съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да
ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил
електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в
качеството си на краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия.
Ищецът е представил и са приети като писмени доказателства четири фактури, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 11.10.2018 г. до 17.01.2019 г., като във фактурите са посочени и суми за плащане
за минал период и неустойки за просрочени плащания.
Приета е като писмено доказателство и справка за консумация на клиенти, в
която е посочен дата на отчет, номер на СТИ, вид СТИ, конст., тарифност – 2Т,
показания и номер на фактура за съответните отчетени показания.
Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни
свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че
бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно
признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител
електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите. Във фактурите е
отразено, че мястото на потребление е ***, находяща се в гр. С., ул. „***” № 3.
Приети са като писмени доказателства представените към исковата молба общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ
” АД. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ
потребителят на физическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Според
нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД потребителят е задължен да
заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността
на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта.
Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество
ел.енергия е по -дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите
суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане.
Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за
използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Приета е като писмено доказателство лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция от 01.07.2013 г.,
издадена от ДКЕВР на ищцовото дружество за срок от 28 години.
Ответникът оспорва качеството си на потребител за
процесния имот, находящ се в гр. С.. В тази връзка ищецът е представил
заявление за деклариране на показания от 03.10.2013 г. в заверен препис. Ответникът е оспорил автентичността на
заявлението, в която връзка ищецът е бил задължен да представи заявлението в оригинал, но
същото не е представено от ищеца. Открито е производство по оспорване на
автентичността на заявлението. Допусната е и съдебно – графологична експертиза.
Действително ищецът не представя документа в оригинал, но не се установява, че
вещото лице не може да работи по представения препис, поради и което не може да
се приеме, че е проведено успешно производство по оспорване на това заявление.
Освен това независимо от автентичността или неавтентичността на този документ,
същият не може да се приеме, че удостоверява само по себе си качеството
потребител на ответника през процесния период.
За установяване на качеството потребител на
ответника е приета като писмено доказателство и писмена информация от Община С.
– Дирекция „МДТ”, в която е посочено, че с декларация от 27.03.1998 г. К.П.И. е
декларирал собствеността върху земя, гараж и други, съгласно документ за
собственост от 1967 г. Посочено е, че няма данни за декларирана собственост от
друго лице за имот – *** с адрес гр. С., ул. „***” № 3 за периода 18.10.2018 г.
-09.02.2019 г.
От приетото по
делото заключение на съдебно – техническа експертиза се установява, че в
клиентския номер на ЧЕЗ Електро България АД – гр. Б. има информация до 2010 г.,
относно открити партиди на клиенти, когато е променена програмата, с която
работи дружеството. След запитване към централата в гр. С. е установено, че
правоотношенията, свързани с доставката на енергия на ответника са възникнали
още преди създаването на дружеството през 2007 г. Вещото лице установява, че по
тази причина няма налични документи за това, кога е сключен договор за продажба
на ел. енергия и откриване на ИТН на името на ответника. Установено е, че показанията на процесния
електромер са отчитани посредством преносим терминал с посещение на място, като
същият е отчитан на следните дати, а именно: 13.09.2018 г., 10.10.2018 г.,
09.11.2018 г., 15.11.2018 г., 10.12.2018 г., 10.01.2019 г., 17.01.2019 г.,
09.02.2019 г. Вещото лице посочва, че
през процесния период отчитането на електрическата енергия за процесния имот е
било в съответствие с нормативната уредба, при спазване на сроковете на
отчитане, съгласно ПИКЕЕ. Отразено е, че търговският електромер, по който се
отчита електрическа енергия на ответника е монофазен, статичен, марка ***. След посещение
на място вещото лице установява, че електромерът се намира и работи в
електромерно табло, тип ТЕПО монтирано на бетонов стълб, пред входа на имота.
Електромерът е произведен през 2012 г., когато е извършена първоначална
проверка. През 2018 г. е направена последваща проверка, като е поставен стикер,
който е отразен и на направената от вещото лице снимка. В заключение вещото лице посочва, че
работещият през процесния период в електромерното табло електромер е годно СТИ
и отговаря на метрологичните и технически характеристики, за което носи знаци
от оправомощен проверител. Вещото лице
посочва, че през процесния период са извършени 5 отчета на електромера, като
общо доставената дневна електроенергия е в размер от 710 КВтч, а нощната в
размер от 399 кВтч, като последният отчет е нулев т.е. не е отчетена потребена
електрическа енергия в обекта. Вещото лице посочва стойността на отчетеното
количество електрическа енергия за всеки от отчетните периоди, включени в общия
отчетен период, както следва: за периода от 11.10.2018 г. до 09.11.2018 г. –
дневна енергия – 75,24 лв. без ДДС и нощна енергия 25,91 лв. бед ДДС или общо
121,38 лв. с ДДС; за периода от 10.11.2018 г. до 10.12.2018 г. дневна енергия –
20,57 лв. без ДДС и 5,62 лв. без ДДС или общо 31,42 лв. с ДДС; за периода от
11.12.2018 г. до 10.01.2019 г. дневна енергия – 26,16 лв. без ДДС и нощна
енергия – 8,22 лв. без ДДС или общо 41,26 лв. с ДДС и за периода от 11.01.2019
г. до 09.02.2019 г. за дневна енергия – 6,13 лв. без ДДС и нощна енергия – 1,77
лв. без ДДС или общо 9,47 лв. с ДДС.
Вещото лице посочва, че в изготвените месечни фактури за потребена през
процесния период ел. енергия правилно е извършено остойностяването на дължимите
суми за електрическа енергия.
Приета е и заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от
което се установява, че за процесния период в счетоводството на ищцовото
дружество са начислени сумите за главница и лихви по отделни фактури, приложени
към исковата молба, както следва: по фактура от 15.11.2018 г. на стойност
121,38 лв. и лихва 4,04 лв., по фактура
от 14.12.2018 г. на стойност
31,42 лв. и лихва 0,81 лв., по фактура от 16.01.2019 г. на стойност 41,26 лв. и
лихва 0,72 лв. и по фактура от 14.02.2019 г. на стойност 9,47 лв. и лихва 0,08
лв. или обща сума за главница в размер от 203,53 лв. и лихва в размер от 5,65
лв. Не се установява плащане по
посочените в таблицата фактури. Вещото лице установява, че в счетоводството на
ищцовото дружество фактурите са осчетоводени като приходи от продажба на услуги
и като вземане по сметка на клиенти, партида К.П., кл. № ***, за обект С., ул.
*** № 3. Фактурите са включени в дневник за продажбите и справка – декларация
по ЗДДС, като сделки с начислен ДДС по доставките. Вещото лице посочва, че счетоводството на
ищцовото дружество се води редовно, като по откритата на абоната счетоводна
партида са налице плащания по издадени фактури, но за предишни периоди, като на
експерта е предоставена информация от м. 05.2010 г.
Съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства и приетите
заключения се установява, че през процесния период ответникът има качеството на
потребител за обект, намиращ се в гр. С., ул. „***” № 3. Действително
декларацията по чл. 14 ЗМДТ не представлява документ, установяващ правото на
собственост върху процесния имот, но същият представлява официален документ,
удостоверяващ обстоятелството, че ответникът е декларирал пред съответните
служители и те са удостоверили, че ответникът е собственик на имота, съгласно
приложен документ за собственост. Доколкото ответникът не представя
доказателства за това през процесния период да е настъпила промяна в
собствеността или същият да е предоставен за ползване на трето лице, то съдът
приема, че същият има качеството потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 98 от Закона за енергетиката, отменена от
01.07.2007 г. и заменилите я чл. 98а и чл. 98б от Закона за енергетиката, общите условия за
договорите за покупко-продажба на електроенергия се публикуват по определен ред
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
писменото им приемане. В срок от 30 дни потребителите, които не са съгласни с
тези условия имат право
да внесат заявление, с което да предложат различни условия, които след
евентуалното им приемане се отразяват в допълнително писмено споразумение.
Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по
отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е
специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
електропреносната мрежа и започне да потребява ел.енергия от същата. В
съответствие с нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия (ОУ), които влизат в сила за потребителите, без изрично писмено
приемане. В случай, че в 30-дневен срок от влизането в сила на ОУ потребителите,
които не са съгласни с тях, не предложат специални условия, се счита, че ОУ на
ищцовото дружество намират приложение спрямо тях (чл. 98а, ал. 5 ЗЕ). По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че
между страните са договорени условия по предоставянето на електрическа енергия,
различни от посочените в ОУ, поради което съдът приема за установено, че
последните са приложими в отношенията между страните по делото.
От приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза се установява годността на СТИ, както и отразените във фактурите стойности на
отчетена електрическа енергия. Още повече, че последната отчетена стойност на
дневна енергия от 2291 е отразено и в направената от вещото лице снимка от 05.06.2020 г.
При така установените правнорелевантни обстоятелства
съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа
енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество
електрическа енергия на стойност от 203,53 лв. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по
правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично
задължение.
Тъй като
ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на
забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения
падеж и крайна дата 10.04.2019 г., в полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата
от 5,65 лв.
С оглед изхода
на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски.
В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна
такса от 75 лв., 87 лв.- адвокатско възнаграждение, 150 лв.- депозит за ССЕ и
219,60 лв.- депозит за СТЕ или общо сумата от 531,60 лв. В
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в общ размер от 531,60 лв.
Тъй като
установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство –
по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по
дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни
разходи по издавеното на заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези
съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер от общо 83 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 58
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че К.П.И., ЕГН **********,*** дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК:
*********, гр. С., бул. „Цариградско
шосе” № 159 сумата от общо 203,53 лв.-
главница, представляваща стойността на използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 11.10.2018 г.до 09.02.2019 г. за обект, находящ се в С.,
ул. *** 3, *** и сумата от 5,65 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 11.12.2018
г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9185/2019г. по описа на ПРС, Х-ти гр. състав.
ОСЪЖДА К.П.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на „ЧЕЗ
ЕлектроБългария“АД, ЕИК: *********, гр.
С., бул. „Цариградско шосе” № 159
сумата от 83 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
9185/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 531,60 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 16202/2019 г. на Районен съд - Пловдив, V граждански състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ