Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 02.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
5122 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е
купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.Русе, **************. За периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г. на ответника
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 1228.93 лева, за което били
издадени 9 броя фактури, като сумата не била заплатена. За събиране на
вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.дело № 3228/2019 г. по описа на РС-Русе и издадена
заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Заповедният съд дал
указания, че заявителят следва да предяви иск относно вземането си, поради
което ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че Е.М.М. му дължи сумите: 1228.93 лева – главница за доставена топлинна
енергия по 5 броя фактури за периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г., лихва за
забава в размер на 33.58 лева, законна лихва върху главницата от 28.05.2019 г.
до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените по заповедното и
по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен
установителн иск за установяване вземането по издадена заповед за изпълнение по
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът Е.М.М., чрез назначения му
на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва размера на предявения
иск, като твърди, че между представеното от ищеца извлечение от сметката по
партида № 05-00-17-0-0090 за неиздължени суми за процесния период и приложените
изравнителни справки има несъответствие.
От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца от 2009 г., като
за целта е подадено заявление от упълномощен представител на собствениците на
имоти в гр.Русе, ***************, до „Топлофикация Русе“, във връзка с
топлофициране на сградата на посочения адрес, към което са приложени нот.заверени
декларации от собствениците, в който документ фигурира и подписът на ответника.
По делото са представени 9 бр.фактури,
издадени от доставчика на топлинна енергия, с получател Е.М., установяващи, че
общата начислена сума за ползваната топлоенергия за периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019
г., възлиза са сумата 1228.93 лв., с краен срок за плащане по последната
фактура - 14.04.2019 г.
За
дължимата сума на 28.05.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.дело № 3228/2019 г. по описа на РС-Русе, по което,
предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на
заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането
си.
По делото е прието заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, от което става ясно, че сградата на
горепосочения адрес е с вертикални щрангове в общите части на сградата и с
хоризонтални отклонения към имотите, като се доставя и битова гореща вода. Измерването
се извършва чрез монтирани индивидуални топломери и водомери. В базата данни на
ищеца под отчет за процесния имот се води един апартаментен топломер и два
водомера за битова гореща вода. В сградата не се начислява енергия за отопление
на общи части. Съгласно разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването, за
имота на ответника се дължат суми за топлинна енергия за дял „отопление на
имота“, дял „сградна инсталация“ и за битова гореща вода. Съгласно извършените
от експерта контролни изчисления на подлежащите на начисляване суми, за
процесния период общата дължима сума възлиза на 1228.55 лв. с ДДС, с отчитане
на сумата 29.78 лв., представляваща резултат от изравнителна сметка за
отоплителен сезон 2017/2018 г. и начислена в сметката за м.09.2018 г.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени
доказателства, страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът е имал задължението и е подавал топлинна енергия и
битова гореща вода към жилището, находящо се в гр.Русе, *******************, а
ответникът е бил длъжен да заплаща нейната цена.
По делото са представени процесните 9
бр.фактури, от които се установява, че размерът на задължението на ответника за
исковия период възлиза на претендираната сума от 1228,93 лева главница и 33,58
лева лихви за забава.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената техническа експертиза, при контролни изчисления на подлежащите на
начисляване суми по Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към
Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, получените резултати за топлинна
енергия, дължима от ответника, съвпадат с претендираните суми по процесните
фактури с незначителната разлика при изчислението от 0.08 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира
предявеният установителен иск за дължимост на сумата 1228.85 лв. – главница за
доставена топлинна енергия, предмет на издадената заповед за изпълнение по приложеното
заповедно производство, за основателен, като над нея до претендираните 1228.93
лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените от него разноски по заповедното
производство в общ размер 77.25 лв. и в исковото производство – 529.60 лева –
държавна такса, възнаграждения за вещото лице и за особен представител, и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.М.,
с ЕГН **********,***, ************, че дължи на „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 1228,85
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия по 9 бр.фактури
за периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г., ведно със законната лихва от 28.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, 33,58 лева лихва за забава
върху сумата по всяка от фактурите от датата на падежа по всяка от тях до 27.05.2019
г., за което вземане по ч.гр.д.№ 3228/2019 г. по описа на РС-Русе е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за дължимост на главница сумата над 1228.85 лв. до
претендираните 1228.93 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.М.М., с ЕГН **********,***, пл.„Света Троица”17, вх.1, ет.2, да заплати
на „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК *********, 77.25
лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 3397/2019 г. по описа
на РС-Русе и 529.60 лева – разноски в настоящото исково
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/