Р Е Ш Е Н И Е
№ 817 03.06.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2482 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по
„искова молба“ с
характер на жалба, подадена от Г.И.Т., с адрес: ***, против Заповед № 8-Z-1227
от 13.10.2020г. на Кмета на Община Созопол, с която е наредено, както следва: 1. да бъде премахнат незаконният строеж
„едноетажна жилищна сграда“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори *и **в
местността „Митков мост“, землището на гр.Черноморец; 2. След влизане в сила на заповедта, да се отправи до Г.И.Т. покана
за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.277 от АПК; 3. При неспазване на срока за
доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния
строеж по възлагане на община Созопол за сметка на Г.И.Т..
В сезиращата
жалба се описва хронология по придобиване на поземления имот, в който е
изграден строежът. Сочат се намерения на община Созопол за промяна
предназначението на земеделска земя за изграждане на вилна зона, във връзка с
което жалбоподателят изготвил и входирал в общинската администрация
архитектурен проект на вилна сграда. Твърди се още, че в имота съществувала
сграда, която жалбоподателят променил конструктивно и доизградил преди 14
години, през 2006г., но в този период същият не бил уведомен, че строежът му е
незаконен. Изтъква още, че в съседните парцели също имало строежи, но те не
били засегнати от предвижданията за път, поради което следвало планът да се
промени така, че да не засяга и неговия строеж. Иска се съдът да отмени
заповедта. Ангажира доказателства.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован лично и чрез упълномощения
процесуален представител- адв.К. *** (л.124), поддържа жалбата и иска отмяна на
заповедта. Ангажира доказателства. Претендират се разноските по делото.
Ответникът – Кмета
на община Созопол, редовно призован, не се явява, а се представлява от
упълномощен процесуален представител- адв. Б. от АК–Бургас. Оспорва се жалбата
и пледира същата да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства. Претендира
присъждане на разноски.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си
неблагоприятен за нея. Това е така, защото оспорващият се легитимира като
собственик на строежа, предмет на заповедта, поради което е налице правен
интерес от обжалването. Депозирана е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване
на индивидуалния административен акт, считано от връчване на заповедта на
26.10.2020 г. (л.5-6), тъй като била подадена на 05.11.2020г. (чрез ответния орган – издател), поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане
по СЪЩЕСТВО, при което съдът намери следното:
По
фактите:
С жалба от Стамо Стамов и Петър Костадинов (л.68) бил
сезиран кмета на община Созопол с твърдения за незаконно изграден строеж, който
навлиза в собствен на подателите на жалбата имот.
На 27.07.2020 г. служители на община Созопол,
извършили проверка на строеж „едноетажна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 81178.61.135,
81178.1.333, м.Митков мост, землище на град Черноморец. Бил съставен
констативен акт № 68 (л.65 от делото), в който е посочено, че ПИ е собственост на Г.И.Т., съгласно нотариален
акт № 38, том 8, рег.№ 2386, дело 1433 от 23.03.2009г. от служба по вписванията-
Бургас (л.13), а имот **– общинска частна собственост (НТП за селскостопански, горски, ведомствен път). Като собственик и извършител
на установения строеж е посочен Г.И.Т.. За
строежа не били представени строителни книжа. Строежът бил описан като
едноетажна жилищна сграда от стоманобетонова конструкция, тухлена зидария и
двускатен покрив с керемиди. Югозападната част на строежа е разположена в
поземлен имот с кадастрален идентификатор **– общинска частна собственост с
начин на трайно ползване – път/улица. Приблизителни размери 15,00/13,50м. Отразено
е, че към момента на проверката сградата е в завършен вид с външна мазилка,
монтирана дограма и ел.инсталации.
Проверяващите посочили установените нарушения – строеж без необходимите
строителни книжа, нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателя с писмо (л.63-64) на
14.08.2020г.
С писмено възражение и приложени доказателства (л.56-62), Г.Т. оспорил
констатациите на проверяващите. Посочил момента и начина на придобиване на
имота с предназначение – земеделски и трайно ползване за земеделски труд и
отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ). След покупката Т. се установил трайно да
живее там в съществуващата сграда. Сезирал община Созопол с искане да бъде
променено предназначението на земеделската земя, тъй като искал да построи
масивна сграда. Общинският съвет допуснал извършване на исканата промяна.
Жалбоподателят възложил изготвяне на архитектурен проект на вилна сграда, който
проект по-късно бил внесен в община Созопол и се снабдил с всички необходими
книжа за издаване на разрешение за строеж.
Въпреки депозираното възражение, което било преценено
като неоснователно, кметът на общината издал процесната заповед, с която
разпоредил премахването на незаконния строеж. Заповедта е надлежно съобщена на Г.Т. на
26.10.2020 г. (л.5-6).
По делото е представено заверено копие на декларация, според която Г.Т.
декларирал процесната постройка с декларация по чл.14 от ЗМДТ №
489/27.03.2009г./л.180 и сл/, от
която дата е плащал местен данък, видно от заявеното в писмото на ответника
(л.121). Съгласно друго писмо на община Созопол /л.135 от делото/,строежът не е
деклариран в сроковете и по реда на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ.
В хода на съдебното производство, за изясняване на
факти от значение за решаването на спора е извършена съдебно-техническа
експертиза по въпроси, поставени и от двете страни.
Видно от заключението на експерта, планът на
новообразуваните имоти в м. Митков Мост е одобрен със заповед №
РД-09-68/07.06.2007г. на Областния управител на област Бургас (л.143). Този
план бил изменян по отношение на ПИ 81178.60.2; ПИ 81178.60.3, като е одобрен и
ПУП, парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура за улица –
въведен в кадастралната карта с идентификатор 81178.1.333. За ПИ 81178.60.2 бил
изработен и влязъл в сила ПУП ПРЗ за смяна на статута на земеделската земя и
отреждането му „за вилно застрояване“ (л.144-146). За ПИ 81178.60.3 е извършена
промяна на границите по плана на новообразуваните имоти съгласно цитирани решения
на ВАС на РБ (л.147). Изготвен е ПУП, ПП за улична регулация, одобрен с решение
№ 384 на общински съвет Созопол, по Протокол № 18 от 08.02.2013г. (л.148-150).
Според вещото лице, планът за новообразуваните имоти на м. Митков мост не бил
променян по отношение на ПИ 81178.61.135.
Експертизата изяснява, че посочените промени на плана
на новообразуваните имоти в м. Митков мост не били извършвани с цел промяна
„заобикаляне“ на съседни имоти или съседни сгради. Изместване на улица принципно
е възможно, но само с изготвяне на проект за изменение на ПУП ПП – план за
улична регулация. Сочи се, че в конкретния случай, предвидената улица не засяга
сграда, която е изградена в обособен частен имот, а сграда, частично изградена
в ПИ – общинска собственост.
При справка в община Созопол, експертът не открил
надлежно одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж,
респективно документ за откриване на строителна площадка, строителна линия и
заповедна книга.
В заключението на експертизата се сочи, че не са
налични конкретни данни за точния момент на изграждане на процесния строеж, но
доколкото същият не е отразен в кадастралната карта, одобрена на 24.04.2007г.,
както и видно от ПНИ за м. Митков мост, където била заснета сграда (паянтова
жилищна) около 35 кв.м. експертът приел, че сградата е изградена след 2007г. (точна дата не е възможно да се установи).
Установеният строеж е с площ около 202 кв.м., а съгласно изработен проект
(неодобрен) – 205 кв.м. Площта на ПИ, собствен на жалбоподателя била 267 кв.м.
Експертът сочи, че строежът бил изграден частично извън границите на този имот,
като попадал върху имот частна общинска собственост и имот публична общинска
собственост – плажна ивица.
Експертът сочи, че процесният строеж е V-та категория, но не може да направи изчисления относно
показатели за застрояване, именно защото строежът е изграден върху три
поземлени имота, единият от които е отреден за улица, другият – публична
държавна собственост, а третият – за вилно строителство, не може въобще да се
говори за спазване на показатели, респективно да се изчислява допустимото
застрояване.
Сочи се още, че заповед № 8-Z-924/13.09.2011г. на кмета на община Созопол касае
допускане изработване на ПУП ПРЗ за ПИ *– обособяване на самостоятелен имот. В
тази заповед били посочени устройствени показатели валидни за зона А и зона Б с
условие да се определят граници на зоните. Експертът преценил, че в случай, че
сградата е била изградена изцяло в ПИ 81178.61.135, който попада изцяло в зона
А, то за него биха били валидни следните показатели: Плътност 20%, Кинт зона
0,5 и озеленяване мин. 70%. При тези показатели, дори сградата да е била
построена изцяло в ПИ 81178.61.135, същата отново би надвишавала коефициента за
плътност на застрояване, който би бил 77% и коефицинта за интензивност, който
би бил 0,77.
Уточнява, че точното навлизане в общинския и държавния
имот можело да се установи само чрез снимка от правоспособен геодезист, но
сравнявайки размерите на сградата и размерите на ПИ по приложените по делото
чертежи, изводът е, че голяма част от сградата попада в ПИ 81178.61.133 и ПИ
81178.55.45. В община Созопол не са налични данни за деклариране на строежа по реда на §16,
ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ.
В открито съдебно заседание на 14.04.2021г. експертът
уточнява, че през 2007г., когато бил одобрен плана на възстановената
собственост, в имота е нанесена сграда (приложение 1 от заключението), но е
нанесена една сграда, разрешена по постановление 11 с размер 35 кв.м.
Процесната
сграда не е с площ 35 кв.м.,
а с площ 202 кв.м. и не се намирала на
мястото на заварената сграда. Заварената сграда била в широката част на
парцела. Планът се изготвял въз основа на снимки с дрон, който следвало да
заснеме съществуваща сграда, ако е била там.
В допълнителното заключение на вещото лице /л.171 от
делото/ се сочи, че при извършена справка в община Созопол експертът установил,
че предходен на плана на новообразуваните имоти в м. Митков мост е кадастрален
план на местността одобрен със заповед № РД-02-14-709/07.12.1995г. (л.172).
Този имот е бил с площ около 380 кв.м. Между границите
на бившия имот 123 и настоящия 135 не е налице пълна идентичност. Експертът
отразил това в комбинирана скица (л.173). За онагледяване на изпълнения строеж,
експертът е представила и комбиниран модел между сателитна снимка на строеж и
кадастралната карта на м. Митков мост, с илюстративна цел (л.174).
При изслушване на вещото лице в с.з. на 12.05.2021г.
изрично се сочи, че отбелязаната сграда, съгласно извадката на предходния план
от 1995г. и процесната сграда- предмет на заповедта за премахване на незаконен
строеж, са две различни сгради и между тях няма съвпадение нито по размери,
нито по очертание.
Правни изводи:
В случаят, издател на
индивидуалния административен акт е именно кметът на община Созопол, който
материално и териториално компетентен да издаде такъв административен акт, с
оглед категорията на строежа и неговото местоположение, в рамките на община
Созопол, поради което същата се явява издадена от компетентен административен
орган.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма.
Между страните по делото не се спори, а и от
доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице се установява, че в
конкретния случай се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, V-та
категория, изграден в посочените в заповедта поземлени имоти. Строежът е описан в Констативен акт № 68 от 27.07.2020г., както следва
„едноетажна жилищна сграда от стоманобетонна конструкция, тухлена зидария и
двускатен покрив с керемиди“. При тези констатации, които и въобще не са
оспорени от жалбоподателя, съдът приема, че процесната сграда е именно строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
както и приема, че същият е V-та категория.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2,
или на части от тях.
При издаване на заповедта не
са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на закона, посочени в
чл.225а от ЗУТ. В мотивите на заповедта органът е посочил, както фактическите
(наличие на строеж, извършен без строителни книжа/разрешение за строеж,
одобрени инвестиционни проекти), така и правните основания за издаването –
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съобразена е
целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй
като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със
строителството.
Относно приложението на материалния закон:
На първо място, следва да се изясни, че сочената от жалбоподателя, заварена
постройка в закупения имот № 135 (л.13) по плана на новообразуваните имоти в м.
Митков мост, трайно предназначение земеделска и установеният незаконен строеж
са два различни обекта. В съдебно заседание, експертът изрично заявява, че през 2007 г., когато е
одобрен плана на възстановената собственост, заварената сграда е нанесена и тя
се вижда в приложение 1 към заключението (л.143). Нанесена е една сграда – 35
кв.м. В момента новата сграда не е 35 кв.м., а приблизително 202 кв.м. и не се
намира на мястото, на което е била заварената.
Изводът на вещото лице се
подкрепя от всички доказателства и приложения към заключението на експертизата,
поради което заключението се кредитира от съда с доверие, като професионално и
компетентно изготвено. Така например, в изготвената от експерта и приложена
извадка от кадастрален план на м. Митков мост, с. Черноморец, одобрен със
заповед № РД-02-14-709/07.12.1995г. (л.172) ясно се вижда, че към онзи момент в
бившия имот № 123 е била нанесена само една сграда в т.нар. „широка част“ на
имота, както сочи вещото лице. Същото било положението и към 2007 г., когато е
одобрен плана на възстановената собственост (л.143). В изготвен от експерта
комбиниран модел между сателитна снимка и кадастрална карта на м. Митков мост,
землището на Черноморец (л.174) ясно се онагледява новопостроената сграда и
нейното местоположение. Жалбоподателят не представя доказателства, въз основа
на които съдът да приеме, че към момента на придобиване на поземления имот
фактическото положение на намиращите в него постройки е било различно от
установеното от експертизата, а именно, че в имота са съществували повече от 1
сграда, като една от тях е била на мястото и с площта на процесната. Изложеното
мотивира съда да приеме, че в конкретния случай се касае за строеж, с
местоположение и площ, както е установен и онагледен от вещото лице в
заключението и неговите приложения. Този строеж не е бил наличен нито към
момента на издаване Заповед № РД-02-14-709/07.12.1995г. (л.172) за одобряване
на кадастрален план на м. Митков мост, с. Черноморец, нито към 2007 г., когато е
бил одобрен плана на възстановената собственост (л.143). Всъщност, за наличието
на подобна сграда няма данни и в самия нот.акт (л.13), с който Жалбоподателят Т.
придобил собствеността върху поземления имот.
На следващо място, от доказателствата по делото и заключението на експерта
се установява, че строежът е изпълнен в три имота, както следва: имот
67800.505.135 на жалбоподателя; имот **общинска частна собственост (НТП за
селскостопански, горски, ведомствен път) и 81178.55.45 изключителна държавна собственост – крайбрежна плажна ивица (л.66, л.174).
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За да намери приложение
посочената в заповедта разпоредба, чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са налице елементите
на нейния фактически състав – 1. липса на
одобрени инвестиционни проекти и/или 2. липса на разрешение за строеж.
По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж между страните няма спор. Жалбоподателят не твърди да разполага със
строителни книжа, въз основа на които строежът е бил изграден. Твърди, че в
придобития от него имот имало постройка, която той променил конструктивно, но
никой не го е уведомил, че е незаконна. Представя архитектурни проекти и
кореспонденция с община Созопол във връзка с изграждане на вилна сграда, но не
представя надлежно издадени строителни книжа, въз основа на които да се приеме,
че е изградена процесната сграда, предмет на оспорената по делото заповед. Заключението
на експертизата потвърждава липсата на каквито и да било строителни книжа относно
тази сграда, въпреки проведената кореспонденция.
Съгласно чл.18, ал.5 от КРБ, условията и редът, при
които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите в имоти изключителна държавна собственост се уреждат със закон. Обаче, по делото
няма данни, нито твърдения, нито дори индиция, въз основа на които съдът да
приеме, че в конкретния случай е било налице надлежно разрешаване от държавата
изграждането на процесния обект, въз основа на приложим закон. Няма също данни и твърдения строежът да попада в изключенията,
предвидени в ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Не са налице и
доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че общината е
сезирана и надлежно разрешила изграждането на строежа в част от имота –
общинска собственост. Изобщо от всички доказателства по делото, липсата на
одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, се налага единствен
извод, че обектът описан като „едноетажна жилищна сграда“ предмет на премахване
с процесната заповед е незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че описаният в заповедта
строеж е изграден именно от жалбоподателя, което е надлежно съобщено на
страните с Определение № 7 от
04.01.2021г. на съда /л.114 от делото/. При това положение, правилно
жалбоподателят Г.И.Т. е посочен
като носител на задължението да премахне незаконния строеж, респективно същият
е посочен като единствен адресат на оспорената заповед.
Относно търпимостта на незаконния строеж:
Търпимите строежи по смисъла на §16
от ДР на ЗУТ и
§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без
строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента
на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче
въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими,
а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г., като това е най–късната
допустима дата по закон. От доказателствата по делото не може да бъде
установена точна дата към която е бил изграден строежът. Това сочи и експертът
в своето заключение (л.141). Този строеж не е бил наличен към момента на заповед №
РД-02-14-709/07.12.1995г. (л.172), а доколкото същият не бил отразен и в кадастралната карта, одобрена на
24.04.2007г. експертът приел, че сградата е изградена след 2007г. (точна дата
не било възможно да се установи). Жалбоподателят възразява, че строежът е
заварена сграда в имота, изградена през 1984г. от предишния собственик
(л.159-160). По съображенията изложени по-горе, а именно, че по делото
безспорно се установява, че се касае за 2 различни сгради в имота – заварената,
която била отразена в посочените планове и кадастрални карти и новопостроената,
която не била нанесена в кадастралната карта, одобрена на 24.04.2007г., поради
което съдът намира за правилен и обоснован извода на вещото лице, че процесният
строеж е изграден след 24.04.2007г. Изграждането на строежа след тази дата означава,
че същият не може да се приеме за търпим, поради това, че излиза извън
времевите предели по закон, които допускат установяване на търпимост на
строежите. По тези съображения разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ също е неприложима.
Следва да се отбележи, че строежът не е търпим и на
друго основание. Една от предпоставките за търпимост е – строежът да е допустим
по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването му или
по този закон. В случаят се установява, че строежът е разположен
върху три отделни имота, единият от които публична държавна собственост, а
другият общинска собственост /отреден за улица/, при което въобще не може да се
твърди съответствие на изградения строеж с предвижданията на плана.
Освен това, в заключението по съдебно-техническата
експертиза се сочи, че не могат да се извършат изчисления относно показатели за
застрояване, именно защото строежът бил изграден върху три поземлени имота, а
не върху един, по който да се изчислява допустимото застрояване. Сочи се още,
че заповед № 8-Z-924/13.09.2011г. на кмета на община Созопол
касае допускане изработване на ПУП ПРЗ за ПИ *– обособяване на самостоятелен
имот. В тази заповед са посочени устройствени показатели валидни за зона А и
зона Б с условие да се определят граници на зоните. Към момента обаче
поземленият имот е с трайно предназначение – земеделска земя. Експертът изтъква,
че в случай, че сградата била изградена изцяло в ПИ 81178.61.135, който попада
в зона А, то за него биха били валидни следните показатели: Плътност 20%, Кинт
зона 0,5 и озеленяване 70%. При тези показатели, дори сградата да била
построена изцяло в ПИ 81178.61.135, то същата отново би надвишавала коефициента
за плътност на застрояване, който би бил 77% и коефицинта за интензивност,
който би бил 0,77. По изложените данни съдът намира, че процесният строеж не
може да се признае за търпим, при нито една от възможните хипотези. Нещо
повече, непротиворечиви са писмените доказателства по делото, които
установяват, че строежът не е деклариран в сроковете, а именно до 30.12.1998г.
и по реда на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, тъй като видно от приложените по
делото писмени доказателства декларация е подадена едва на 27.03.2009г. /л.180 от делото/. Самите изявления на
жалбоподателя, с оглед изисканото от него уточнение в открито заседание на
10.02.2021г. /вж. стр.3 от протокола от
публичното съдебно заседание – л.128 от делото/ ясно сочат, че строежа е
изграден много след изтичане на сроковете относими към института на търпимост,
във възможните му хипотези, дори да се приеме неговата теза, че макар сделката
по закупуване на имота да е осъществена през календарната 2007г., фактическото
извършване на строежа е през 2006г.
В този смисъл, представеното по делото като писмено
доказателство заверено копие на декларация от Иван Градоев Атанасов /л.159 от
делото/, целящо да установи, че сградата е построена през 1984г. противоречи на
приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно и
безпристрастно. Нещо повече, самото вещо лице базира изводите си за време на
изграждане на строежа /след 2007г./ на изцяло обективни данни и източници,
поради което тази декларация, съставляваща частен документ без обвързваща
материална доказателстве-на сила, не би могла да опровергае направените изводи
за изграждане на незаконния строеж. Допълнителен аргумент в подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че в тази декларация сградата не е индивидуализирана
като площ, а е посочена само общата площ на имот с предходен № 123, т.е. 600
кв.м, поради което въобще не може да се твърди наличието на тъждество между
описаната в тази декларация едноетажна сграда и строежът, предмет на заповедта
за премахване.
Нещо повече, съгласно § 127, ал.3 от ПЗР на ЗУТ
производството по евентуално узаконяване на незаконен строеж започва с подаване
на нарочно заявление на собственика до съответната община, в едногодишен срок
от влизане в сила на този закон /посл. изменен на 22.12.2005г./, а по делото
безспорно е установено, че такова заявление не е подавано. Аналогични са
съображенията и съгласно другата възможност, регламентирана, съгласно § 184,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след като не е установено подаване на изискуемото
заявление за узаконяване в 6-месечен срок от влизането в сила на посочената
разпоредба. Отделен е въпроса и за непроменения статут на недвижимия имот-
земеделска земя.
Колкото до позоваването на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ досежно допустимостта да се изгради постройка с площ до 35 кв.м., както вече бе изтъкнато в настоящото решение, процесният строеж не отговаря нито по размери, нито по очертание и местонахождение на постройката заснета от Кадастралния план от 1995г., а предвид многократното надхвърляне размерите на допустимото, с оглед установената по делото площ на процесния строеж - около 202 кв.м., позоваването на тази възможност е несъстоятелно.
По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с производствените правила и разпоредбите на материалния закон и неговите цели, респективно жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на община Созопол, следва да се присъдят доказаните разноски в общ размер на 1484.50 лв., от които платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, с начислена сума от 180 лева за ДДС върху този размер на адв. възнаграждение (л.189) или общо 1080 лева, както и двукратно внесения депозит за извършване на СТЕ /първоначален депозит от 300 лева и доплащане от 104.50 лева/ внесени от ответната страна /общо депозит в размер на 404.50 лева/, които разноски в общ размер 1484.50 лева следва да бъдат платени от жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ „исковата молба“, с характер на жалба от Г.И.Т., с адрес: ***, против Заповед № 8-Z-1227 от 13.10.2020г. на кмета на Община Созопол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.И.Т., с адрес: *** да заплати на община Созопол направените по делото разноски в общ размер на 1484.50 лева /хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: