Решение по дело №120/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 26
Дата: 31 август 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20212130200120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр. Карнобат , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно
наказателно дело № 20212130200120 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,
като е образувано по повод подадената жалба от Х. М. Г. ЕГН **********, от
с. *****************, против наказателно постановление № 11-01-576 ²º от
30. 03. 2021 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция
гр. София, с което на жалбоподателката за извършено административно
нарушение по чл. 17, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3,
ал.1, т. 2 от Закона за обществените поръчки на основание чл. 256, ал.1 от
Закона за обществените поръчки и е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1584, 15 лв.. Жалбоподателката е останала недоволна от
така наложеното и административно наказание, поради което и обжалва пред
РС Карнобат, като моли наказателното постановление да бъде отменено със
следните аргументи: Твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно-
издадено при нарушение на материалноправните и процесуални норми.
Твърди, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които заедно и поотделно обуславят отмяната му.
Сочи, че посоченото нарушение не е надлежно описано в НП с всички
1
елементи на неговия състав и не е правилно съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба, въз основа на която е наложена глобата. Твърди,
че е посочена цифрово разпоредба, част от обективния състав на
нарушението, която не е словесно включена като част от описанието на
нарушението, което води до порок в съдържанието на НП, касаещ неговите
основни и задължителни реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
и в случая е налице неточно и непълно описание на нарушението и
неправилно посочване на законовите разпоредби, които са нарушени и
неправилно санкциониране по несъотносима към описанието санкционна
разпоредба.
Твърди, че налице нарушаване на изискването за ясно и точно посочване
на изискуемия рекнвизит и следователно при издаването на АУАН и НП са
допуснати нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като не е
определена несъмнено и категорично нарушената законова разпоредба и
нормата с която следва да бъде санкционирана по начин изключващ
тълкуване. съответно не са посочени правилно и законните разпоредби,
конто са били нарушени и от друга страна същото неправилно е
санкционирано по неотносима към конкретното описание санкционна
разпоредба.
Жалбоподателката претендира, че в констативната част на НП липсва
индивидуализация на наложеното наказание- посочено е единствено като
размер без да се посочат мотиви за начина на определяне на размера на
глобата. Твърди, че посочените пороци са основание за отмяна на
обжалваното НП, като дори и да се приеме, че същите не са налице
извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
понеже не са налице вредоносни последици, не е нарушена
целесъобразността при разходването на публични средства и с оглед на
конкретната тежест на извършеното и обстоятелството, че се касае за първо
нарушение, както и липсата на общественоопасни последици, същото
съставлява маловажен случай според разпоредбата на ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява
лично, явява се неин процесуален представител редовно упълномощен, който
поддържа внесената жалбата, желае обжалваното НП да бъде отменено като
2
незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява негов
процесуален представител в съдебно заседание, като оспорва жалбата като
недоказана и необоснована и моли да се остави без уважение.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение № 11-01-576 от 30. 09. 2020 година, съставен
против Х. М. Г., в нейно присъствие за констатирано извършено от нея
административно нарушение изразяващо се в следното на 15. 04. 2018
година (датата на извършена доставка, с която е превишен стойностният праг
от 70000 лв. без ДДС, съгласно фактура № ********** / 15. 04. 2018 г.
издадена от „Кохима“ ООД, гр. Бургас) в гр. Сунгурларе, Х. М. Г., в
качеството си на заместник- кмет на Община Сунгурларе и упълномощено
длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал.1 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП) съгласно Заповед № 570 / 22. 08. 2016 г. на кмета на Община
Сунгурларе, не е приложила предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка за доставка на гориво за автомобилите на Община
Сунгурларе чрез процедура по ЗОП, въпреки наличието на
законоустановените условия за това /обект, субект и стойност на доставката/.
За периода от 15. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. по 41 бр. фактури издадени от
„Кохима“ ООД, гр. Бургас и ЕТ „Гериша – Мехмед Копук“ с. Манолич,
община Сунгурларе, са извършени директни доставки на гориво за нуждите
на автомобилите на Община Сунгурларе на обща стойност от 158415, 39 лв.
с ДДС ( 132012, 83 лв. без ДДС) , която попада в стойностния праг по чл. 20,
ал. 2, т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка чрез
процедурата по чл. 18, ал.1, т.12 или т. 13 от ЗОП – публично състезание или
пряко договаряне. С деянието е нарушен чл. 17, ал. 1, във връзка чл. 20, ал. 2,
т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки.
Въз основа на така съставеният АУАН, АНО е издал и обжалваното пред
настоящия съд НП № 11-01-576²º от 30. 03. 2021 година на директор на
Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ / в гр. София, с което
3
на жалбоподателката Г. на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки е наложено административно наказание – глоба в размер на 1584, 15
лева.
НП е връчено на жалбоподателката на 02. 04. 2021 г. по пощата.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските
показания на свидетелят Д. Й. М. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а
освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
От приложената по делото Заповед ФК-10-1062 / 28. 07. 2020 г. на
Директор АДФИ се установява компетентността на актосъставителят,като
освен това същата произтича и ЗОП – чл. 261, ал. 1, а компетентността на
АНО произтича от Закона- чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и чл. 57 и следващите от ЗАНН, както и срока посочен в
чл. 261, ал. 1 от ЗОП. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на
извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна и
4
субективна страна.
Правилно е посочен и приложен относимият към случая материален
закон- ЗОП.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, а именно: Справка
за отговорните длъжностни лица при Община Сунгурларе за периода от 09.
11. 2015 г. до 05. 11. 2019 г.; Заповед № 570/ 22. 08. 2016 г. с която е
определена жалбоподателката за длъжностно лице, което да организира и
възлага обществени поръчки, да отговаря за правилното прогнозиране,
планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от
обществените поръчки по ЗОП; Справка относно извършените доставки на
горива на автомобилите на Община Сунгурларе за периода от 01. 01. 2018 г.
до 31. 12. 2018 г. в т. ч. закупуването и отчитането им, обект на финансова
инспекция по заповед № ФК-10-1062 от 28. 07. 2020 г. на директора на
АДФИ, гр. София; фактура № ********** от 15. 04. 2018 г. издадена от
КОХИМА ООД; удостоверение, че жалбоподателката Г. на длъжност Зам.
Кмет на Община Сунгурларе-мандат 2015 г.-2019 г., не е отсъствала от работа
в периода 15. 04. 2018 г.- 30. 06. 2019 г.;, както и от показанията на свидетеля
Д. Й. М.-актосъставител се доказва, че жалбоподателката е извършила
соченото в АУАН и НП адм. Нарушение, като за опровергаване на посочените
по горе обстоятелства не са представени каквито и да било доказателства. От
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателката е извършила посоченото в НП административно
нарушение на разпоредбите на ЗОП, които нарушения са установени с АУАН
№ 11-01-576 от 30. 09. 2020 г..
Съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на
жалбоподателката относно неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие между фактическото и правно основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателката. Както в представените писмени бележки
е посочил процесуалният представител на жалбоподателката, същата
безспорно е длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП и съгласно
разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗОП „Възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това.“, е била длъжна да приложи предвидения в
5
закона ред, а именно процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато
обществената поръчка има прогнозна стойност при доставката над 70 000
лева до съответния праг в ал. 1 / чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП/. Със извършената
доставка по фактура № ********** от 15. 04. 2018 г. издадена от КОХИМА
ООД е превишен стойностния праг посочен в чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.
Изрично в АУАН е посочено, че доставките на гориво за нуждите на Община
Сунгурларе са извършвани директно – по фактури, без да е провеждана
процедура по ЗОП, като същите са възложени по по- облекчен ред от
предвидения в закона. В тази връзка правилно е приложена и
санкциониращата административно наказателна разпоредба на чл. 256, ал. 1
от ЗОП в редакцията му към извършване на нарушението „Възложител, който
възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно
нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е
1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв. „ допълнението към ЗОП
с ДВ бр. 30 от 03. 04. 2018 г. В тази връзка съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП са законосъобразни спрямо процесуалните и
материалния закони.
Относно твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателката, че е налице неяснота в размера на наложената
административна санкция- начина на определянето и е посочен както в
разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП, така и е изложена в издаденото НП на
стр. 3 от същото, като е определена предвидената в закона административна
санкция от 1 % от стойността на извършения разход.
Относно твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателката, че извършеното от нея деяние се явява маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не са взети предвид обстоятелствата
характеризиращи случая като такъв административно наказващия орган е
нарушил закона и на това основание се претендира отмяна на наказателното
постановление. Съдът след като разгледа така направеното възражение
намира че в случая не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, съответно нормата на чл. 93, т. 9 от НК. Съдът намира, че
преценката на АНО за „маловажност„ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на
6
извършеното от жалбоподателката, се прави по законосъобразност и
съответно подлежи на съдебен контрол. Преценката относно дали случая е
маловажен следва да се извърши съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН,
съгласно която доколкото в ЗАНН, не се предвижда друго, се прилагат
нормите на Общата част на НК, относно въпросите за вината, обстоятелствата
изключващи отговорността и др.. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9 от НК, като такъв е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
представляват по– ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по
делото не може да се направи изводът, че от деянието липсват вредни
последици и същото е с по– ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от съответния вид. Предвид събраните доказателства по делото,
съдът счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същия не е маловажен. Извършеното административно
нарушение е обществено опасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл.
11 от ЗАНН, тъй като се касае интереси защитени от правото и свързани с
цялостната регламентация на отношения свързани с правилното и
законосъобразно разходване на публични средства предоставени от
Държавата на Община Сунгурларе. В случая законът е постановил, че само с
осъщественото от жалбоподателката действие е достатъчно да възникне
съответната административнонаказателна отговорност. Освен това
процесното нарушението по нищо не се отличава от подобни такива и не сочи
белези на маловажност.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдените от
жалбоподателката незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и същото се явява напълно законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Както с жалбата, така и в хода на съдебните прения, страните не са
направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва
да се произнася за присъждането на такива.
7
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 11-01-576
²º от 30. 03. 2021 г. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция гр. София,издадено въз основа на АУАН № 11-01-576 от 30. 09.
2020 година, с което на жалбоподателката Х. М. Г. ЕГН **********, от с.
***************** за извършено административно нарушение по чл. 17, ал.1
във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал.1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки на основание чл. 256, ал.1 от Закона за обществените
поръчки и е наложено административно наказание – глоба в размер на 1584,
15 лв..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8