Решение по дело №14423/2017 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  3415          15.10.2018 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14423 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника **** С.Б., е предявил против В.Р.С., ЕГН: **********,***, иск да бъде осъдена ответницата да преустанови противоправното си бездействие, като изпълни задълженията си на потребител съгласно сключения между страните по договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода и осигури достъп до индивидуалния водомер, находящ се в имота й в ***- за отчитане и прекъсване на водоподаването.

В исковата молба се твърди, че ответницата в качеството си на ползвател на имот била потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и ЗВ, с абонатен № ***, за водоснабдения имот на адрес: ****. В имота на ответницата имало монтирано измервателно устройство с виртуален номер ****, по което се отчитали потребените количества вода. Сочи се, че освен задължението на ответницата да заплаща предоставените ВиК услуги, съгласно приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ общи условия, последната била длъжна да осигурява достъп на представителите на ищеца за извършване на отчет на индивидуалните водомери. Твърди се, че било налице неизпълнение на задълженията на ответницата, изразяващо се в бездействие, а именно- недопускане на длъжностно лице на оператора- инкасатор за извършване на ежемесечен отчет на монтираното измервателно устройство във водоснабдения имот на потребителя. Сочи се, че за периода от месец април 2016 г. до месец юни 2017 г. включително достъпът до имота бил отказван на инкасатора, поради което било налице неизпълнение на задължението на потребителя по чл. 24 ал. 1 и ал. 2 от ОУ. Твърди се, че за всеки един от месечните отчети на водомерното устройство, находящо се в процесния имот в периода от месец април 2016 г. до месец юни 2017 г. бил съставен протокол за отказания на длъжностното лице достъп, в присъствието на свидетел. Била налице невъзможност за отчитане на водомерите, поради отказ от страна на потребителя за осигуряване на достъп до тях. С допълнителни молби уточнява правния си интерес от иска. Моли да уважаване на предявения иск. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й в производството особен представител, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че ответницата не била носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което последната не била надлежна страна по исковата претенция. Твърди се още, че в полза на ответницата било учредено вещно право на ползване върху имота, но това не означавало автоматично, че правото на ползване било упражнено от лицето, като това обстоятелство следвало да бъде установено от ищеца. В отговора се посочва, че не били представени доказателства за влизането в сила на ОУ. Изтъква се, че с чл. 36, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи бил предвиден ред за санкциониране на евентуално неизпълнение на даден потребител на задължението да осигури достъп до обекта. Оспорва представителната власт и качеството на лицето, което е съставяло приложените към исковата молба протоколи, като твърди, че не било ясно в какви отношения е посоченото лице с В и К- Пловдив. С допълнителна молба взема отношение по уточненията на иска от ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседания особеният представител поддържа отговора и също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за дарение № ***, том ***, нот. дело № ****/ 10.11.1997 г. на Нотариус при ПРС, ответницата е дарила на дъщеря си ½ от недвижим имот- апартамент, като е запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване. За имота е приложена и актуална скица от кадастралната карта.

За обекта на потребление са представени карнет за отчитане на водомера, 15 броя протоколи за отказан достъп до водомера, покани за доброволно плащане до абоната и справка за неплатени задължения.

Като писмени доказателства са приети и общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 18.09.2018 г.). Св. Б.Г.Х.- домоуправител на входа на ул. „***“ № ** в гр. ***, посочва, че ответницата била собственик на апартамента на ет. *** в ляво, но тя не живеела там, а имотът се обитавал от внучката и семейството й. Инкасатори на В и К редовно посещавали обекта и му се оплаквали, че не им отварят, за да отчетат показанията на водомера. В тази връзка той бил подписал и протокол по случая. Хората по принцип се намирали в апартамента, но не отваряли на позвънявания или почуквания на вратата. Св. Е.А.С.- *** при ищеца, отчитала въпросния блок, заявява, че на място никой никога не й отварял, макар че в имота имало присъствие. За отказания достъп се съставяли протоколи, които се подписали от свидетел- друг колега на проверяващия, съсед и домоуправител. На вратата били оставяни съобщения, но никой не се обаждал.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Преди всичко, следва да се посочи, че поддържаните от особения представител на ответника съображения за липса на правен интерес от защита на ищеца чрез така предявения иск, предвид съществуването на друг ред за санкциониране на неизпълнение на задълженията на потребител на В и К дружеството, са отречени с оглед постановеното от касационната инстанция отменително определение. В същото се признава възможността на ищеца да търси реално изпълнение на договорното задължение на ответника за съдействие, чрез предоставяне на достъп до водомера за отчитане на количеството изразходвана вода, регламентирано в ОУ на дружеството. Именно в тази връзка по делото следва да се установи дали ответникът като ползвател на услугите на ищеца е изпълнил задължението си да осигури достъп до водомерното устройство в обекта и дали по този начин е препятствал възможността уредът да бъде отчетен и съответно да се начисли дължимата от него сума за консумираната питейна и отведена канална вода в имота.

На първо място, ответницата има качеството на потребител на предоставяните услуги от ищцовото дружество. По смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на В и К услуги в сгради в режим на етажна собственост са следните лица- собственици или такива на които е учредено право на строеж или на ползване на съответното жилище. Пак в тази връзка според легалната дефиниция на понятието „потребител“, дадена в параграф 1 ал. 1 т. 2 от ДР на Закона за регулиране на В и К услуги, потребители са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на съответните имоти, в които се предоставят В и К услугите. Видно от представения с исковата молба нотариален акт, с прехвърлянето на собствеността ответницата е запазила правото си на пожизнено ползване, поради което тя реално се явява ползвател на обекта, а като такъв има качеството на потребител на предоставяните там В и К услуги. Без никакво значение е обстоятелството дали лицето живее в имота или друг го обитава и се възползва от тези услуги, защото качеството не е изгубено, а и в случая не е учредено право на ползване, което би могло да се погаси поради неупражняване в петгодишен срок по смисъла на чл. 59 ал. 3 от ЗС, тъй като прехвърлителят сам е запазил за себе си едно от правомощията на собственика- да ползва вещта, докато е жив.

На следващо място, съгласно чл. 11 ал. 7 от ЗРВКУ, вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., отношенията между В и К дружествата и потребителите за предоставяните В и К услуги се уреждат от общи условия, каквито оператора е издал, същите са одобрени от държавния регулатор и са общодостъпни- публикувани на интернет страницата на ищеца. Според чл. 5 т. 1 от тези ОУ потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от оператора, за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата, като съответно в чл. 6 т. 1 от ОУ е регламентираното правото на В и К оператора на достъп за извършване на това отчитане. По този начин са уредени насрещните права и задължения на страните във връзка с достъпа за отчитане на водомера.

На трето място, по делото се установи, че потребителят действително не е осигурил достъп до водомерното устройство в имота за неговото отчитане. В тази връзка са ангажирани както гласни (свидетелски показания), така и писмени (протоколи за отказан достъп) доказателства. Разпитаният св. Х. посочва, че семейството не отваряло на инкасаторите, които многократно го търсели, дори той бил разговарял с тях по въпроса, но нещата не се променяли. Същият е разписвал и съставяните по случая протоколи, което се установи и от разпита на св. С.- *** на входа, която заяви, че никога не й е бил осигуряван достъп до водомера, въпреки оставяните на вратата съобщения и редовни месечни посещения. В тази връзка тя е изготвяла протоколи от конкретни дати на проверката за отказан достъп, приподписвани и от още един свидетел- съсед или друго длъжностно лице. Независимо, че принципно тези протоколи представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила, те следва да се ценят като годни доказателства, защото от една страна са изцяло в съответствие с показанията на свидетелите, а от друга- ответникът не е ангажиран насрещни доказателства, с които да ги опровергае, доколкото именно негова е тежестта да установи, че е осигурявал достъп до имота и е изпълнил едно от основните си задължения по правоотношението с оператора. Правната уредба на въпросните протоколи е регламентирана в чл. 24 ал. 4 от ОУ, като при неосигурен достъп се съставя такъв протокол от длъжностното лице, който се подписва от него и от още един свидетел, който може да бъде и друг служител на оператора. В конкретния случай всеки един от 15- те протокола, изготвени за периода м. април 2016 г.- м. юни 2017 г., съдържа подпис на съставителя, който е в трудови правоотношения с ищеца, три имена и адрес на втория свидетел, който в някои от случаите е бил друг инкасатор или пък съсед от входа. Спазени за нормативните изисквания за съставяне на документите, поради което протоколите следва да се ценят като годни доказателства, удостоверяващи отказания достъп до водомера.

При така изложеното, настоящият състав приема, че ответникът като потребител не е изпълнил конкретно свое задължение по договора, сключен при ОУ, като не е осигурил достъп на длъжностни лица, отговарящи за отчитането на монтирания в имота водомер. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да търси реално изпълнение на договорно задължение за съдействие, като именно това е и предметът на предявения иск. Както вече се посочи, дали ищецът има и друг по- ефективен и резултатен за себе си ред за защита чрез възможност за служебно начисляване на изразходваното количество вода по чл. 49 от ОУ, не влияе върху правото му да изисква от своите абонати да изпълнят задълженията си за съдействие. Настоящият иск се явява доказан по своето основание и като такъв следва да уважи, като въпросите, свързани с изпълнението на личната и незаменима престация, са евентуален предмет на производство по принудително изпълнение и не следва да се обсъждат от гледна точка на възможността дали ищецът при положителен изход би постигнал целения практически резултат.

            Предвид изхода на делото- уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен надлежен списък и са налице доказателства за действителното им заплащане- държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева, държавна такса за въззивна частна жалба в размер на 15 лева, държавна такса по частна касационна жалба в размер на 15 лева, депозити за свидетел в размер на 10 лева и за особен представител на ответника в размер на 300 лева (с уточнението, че претенцията за разноски не следва да се уважава за разходите за банкова комисионна, доколкото таксата за банков превод не представлява направени по делото разноски), както и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възлизащо в размер на 150 лева, доколкото ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ОСЪЖДА В.Р.С., ЕГН: **********,***, да преустанови противоправното си бездействие, като изпълни задълженията си на потребител с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.Л.Н., съгласно сключения между страните при общи условия договор за предоставяне на В и К услуги, като осигури на представители на дружеството достъп до индивидуалния водомер, находящ се в имот в ****, за отчитане и прекъсване на водоподаването, в рамките на двумесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

 

            ОСЪЖДА В.Р.С., ЕГН: **********,***, чрез особения й представител адв. С.Л., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника му юрисконсулт С.Б., направените разноски по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 50 (петдесет) лева- държавна такса за образуване на делото, сумата в размер на 15 (петнадесет) лева- държавна такса за въззивна частна жалба, сумата в размер на 30 (тридесет) лева- държавна такса по частна касационна жалба, сумата в размер на 10 (десет) лева- депозит за свидетел, сумата в размер на 300 (триста) лева- депозит за особен представител на ответника и сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева- за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД