Решение по дело №249/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.06.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

Съд

състав

На

09.05.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Административен характер наказателно

дело номер

249

по описа за

2018

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 10002/ 09.02.2018г., издадено от Началник отдел Рибарство и контрол- „Южна България“- Пловдив, с което са наложени административни наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА съгласно чл.86 от ЗРА, глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл.50 ал.3 от ЗРА съгласно чл.86 от ЗРА, обезщетение на основание чл.90 ал.2 от ЗРА за причинени вреди на рибните ресурси в общ размер на 5980лв., както и отнемане в полза на държавата на основание чл.90 ал.1 от ЗРА каракуда 254кг, бяла риба 42кг. и шаран 10кг., на Д.К.М. с ЕГН ********** и адрес *** за извършено нарушение на 26.01.2018г. в района на с.Седловина, общ.Кърджали на чл.50 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите и на чл.50 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят М., който считал издаденото наказателно постановление за неправилно и противоречащо на закона, поради следните съображения: 1. при издаване на наказателното постановление не била съобразена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН; 2. не бил извършил нарушението по така установения начин; 3. Незаконосъобразно било постановено да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси общо в размер на 5980лв., тъй като вмененото му нарушение не се предвиждало заплащане на подобно обезщетение; 4. Незаконосъобразно било постановено отнемане в полза на държавата на 254кг. каракуда, 42кг.бяла риба и на 10кг. шаран на основание чл.90 ал.1 от ЗРА, тъй като липсвало законово основание за това. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно и противоречащо на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че било допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като описани две отделни нарушения му било наложено едно наказание. По делото се установило безспорно, че жалбоподателят не е извършвал стопански риболов, както и търговска дейност, за да му бъде наложена санкция по тази разпоредба. Представя подробни съображения в писмена защита.

Административно наказващият орган се представлява от началника Копчев, който в ход по същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно като предлага да се кредитират с доверие показанията на свидетелите и актосъставителя по делото. Заявява, че предвид голямото количество риба нямало възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН, а наложеното наказание било най- ниското предвидено по закон.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На датата 26.01.2018г. свидетелят Т.Н., работещ като полицай в РУ- Кърджали, бил изпратен от дежурния в РУ- Кърджали в посока с.Седловина, където към гр.Кърджали се движел лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ К3903АТ, по сигнал, че превозвал риба. За целта той се отправил с автопатрул към указаното населено място, когато около 9,30ч. движейки се по главния път № 507 в близост до с.Седловина в посока към гр.Кърджали видял указаното МПС, поради което го спрял за проверка. При нея свидетелят Т.Н. установил, че водач на лекия автомобил бил жалбоподателят Д.М., който се придвижвал сам. Полицаят Н. извършил проверка на автомобила, при която констатирал, че в багажника и на задните седалки на превозното средство били поставени чували пълни с риба. Поискал от водача М. да му представи необходимите документи за превозваната риба, но той нямал такива. Поради това свидетелят Т.Н. се обадил на служителите на ИАРА- Кърджали, които уведомил за установеното от него. Малко след това на место дошли свидетелите П.Х., С.Е. и К.А., и тримата работещи в ИАРА сектор Кърджали, но тъй като пътят бил тесен там и имало опасност от настъпването на ПТП, то на жалбоподателя М. било разпоредено да премести автомобила си на разстояние 200м. по посока на гр.Кърджали. Там тримата свидетели Х., Е. и А. се представили на водача и установили, че с автомобила се превозвали 12 чували пълни с прясна риба. Проверяващите я сортирали, след което я претеглили на сертифициран кантар, който носели със себе си. Рибата била 254килограма каракуда, 10килограма шаран и 42килограма бяла риба. По време на проверката жалбоподателят Д.М. не представил документи за превозвана стока. Той обяснил, че тя била от някакъв бус и че щели да му донесат документи за нея. Тогава водачът М. провел няколко телефонни разговора, след което при тях дошъл таксиметров автомобил. По него свидетелят П.Б., който се занимавал с търговия с риба и рибни продукти и който бил приятел на жалбоподателя, му изпратил документи за превозваната от него риба, а именно Декларация за произход № 024644 с дата 25.01.2018г. и Стокова разписка и търговски документ № ********** с дата 25.02.2018г., които самият той издал по молба на жалбоподателя. Проверяващите свидетели Х. и А. не приели тези документи, тъй като имало разминаване във вида и количеството риба, в датата на издаване, в превозвача и превозното средство. За тези две нарушения- транспортиране на риба с неспециализиран превод и без документи за нея, на место същият ден свидетелят К.А. съставил акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан от нарушителя без възражение. На база на така съставеният акт било издадено атакуваното наказателно постановление.

Настоящата инстанция споделя съображенията на проверяващите свидетели Х. и А., че представените документи Декларация за произход № 024644 с дата 25.01.2018г., както и Стокова разписка и търговски документ № ********** с дата 25.02.2018г. не били относими към превозвана на 26.01.2018г., тъй като безспорно от събраните по делото гласни доказателства тези два документа са съставени след като е започнал инкриминирания превоз, именно по повод извършващата се проверка. Освен това установените факти не кореспондират с описаното в тях досежно вида и количество на превозваната риба, водача на автомобила, самото превозно средство и не на последно място датата посочена за дата на съставянето. Всички тези обстоятелства дискредитират посочените документи, поради което безспорно се установява, че по време на превоза на 26.01.2018г. на главен път 507 в района на с.Седловина превозваната риба не е била придружавана от нормативно установените документи, а именно декларация за произход и документи за превоза.

Настоящата съдебна инстанция установи тази фактическа обстановка на база показанията на свидетелите Х., Е. и А., които не се опровергават и от свидетелските показания на П.Б., както и от писмените доказателства- Констативен протокол № 27/ 26.02.2018г., Констативен протокол № 28/ 26.02.2018г., Декларация за произход № 024644 с дата 25.01.2018г., Стокова разписка и търговски документ № ********** с дата 25.02.2018г.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана, тъй като наказателното постановление е връчено на 16.02.2018г. видно от разписка на куриерска служба Булпост, а жалбата е постъпила в законоустановения 7- дневен срок, а именно на 22.02.2018г., поради което настоящата инстанция следва да приеме, че са спазени изискванията на чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно връчени по реда на ЗАНН. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: за да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. В настоящия казус административно наказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за две нарушения- по чл.50 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите и по чл.50 ал.3 от същия закон. Първият текст по чл.50 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите гласи, че превозът на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни средства лицензирани по реда на чл.165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност- при превоз на жива риба и други живи водни организми. За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.86 от ЗРА е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение на което и да от предвидените в чл.50 от ЗРА изисквания. Действително последната норма е относима към лицата извършващи рибностопански дейности, т.е. такива свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми. Съгласно легалната дефиниция по &1 т.28 на ДР на ЗРА стопански риболов е риболов по смисъла на т.26, при която дейност се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно, като за стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24 ал.1 и/ или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24 ал.3 от ЗРА количества. При безспорна установеност на количеството и вида на превозваната прясна риба, то налице е хипотезата на законово въведената фикция за наличието на стопански риболов по смисъла на &1 т.28 на ДР на ЗРА, тъй като установеното количество риба многократно надхвърля нормите на любителски риболов по чл.24 ал.3 от ЗРА. Поради това превозването на риба в специализиран автомобил, лицензиран по чл.165 от ЗВМД е било задължително. От друга страна разпоредбата на чл.86 от ЗРА предвижда, че наказателна отговорност за всяко лице, което осъществява превоз на риба в нарушение на чл.50 от ЗРА, който извод не се променя и от това чия собственост е използваното МПС, тъй като административното нарушение не се свързва с неизпълнение на задължението по лиценза, а с превоз на риба в нарушение на реда установен в чл.165 от ЗВМД. Поради всичко изложено до тук то признаците от състава са реализирани, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е налице превоз на жива риба в нарушение на чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА на посочената дата 26.01.2018г.,  а именно в нелицензиран автомобил по реда посочен в чл.165 от ЗВМД. При налагане на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, поради което правилно е наложил предвиденото в закона наказание в неговия абсолютен минимум. Поради това следва, че наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Второто нарушение е квалифицирано по чл.50 ал.3 от ЗРА, според който при превоз на продукти от риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл.46 ал. 4. Тълкуването и анализа на цитираната за нарушена разпоредба означава, че тя е относима към лицата извършващи стопански риболов, който е налице в настоящия казус. Поради изложените по- горе доводи в тази посока, то същите няма се преповтарят. За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.86 от ЗРА е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение на предвиденото в чл.50 от ЗРА изискване, в случая на ал.3, който изисква рибата при нейния превоз да се придружава с копие от декларация за произход и документ за превоз. Поради установената фактология, че намерената риба не е била съпътствана от необходимите по закон документи, то правилно е подвел констатираното под фактическия състав на чл.86  вр.чл.50 ал.3 от ЗРА. Налице е извършено деянието както от обективна, така и от субективна страна. При налагане на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, поради което правилно е наложил предвиденото в закона наказание в неговия абсолютен минимум. Поради това следва, че наказателното постановление и в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Правилно на основание чл.90 ал.1 от ЗРА и предвид изхода на делото са отнети в полза на държавата веществените доказателства описани в наказателното постановление, тъй като това следва при доказано административно нарушение по чл.86 от ЗРА, каквото в случая е налице. Поради това следва обжалваното наказателно постановление и в тази му част да се потвърди.

Настоящата инстанция намира, че същото обаче е незаконосъобразно в частта, с която е постановено жалбоподателят Д.М. да заплати обезщетение в размер на 5080лв. за причинени вреди на рибните ресурси. Това е така, защото заплащането на такова обезщетение е регламентирано в специална наредба, издадена на основание & 4 от ПЗР на ЗРА. В чл.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси са изброени изчерпателно нарушенията, при които се предвижда присъждане на обезщетение, а чл.50 ал.1 т.1 и ал.3 и чл.86 от ЗРА не са между посочените норми. Поради това в тази му част наказателното постановление следва да се отмени, тъй като такова обезщетение не е било нормативно предвидено. 

Не се споделят доводите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради следните съображения: не се установи при издаване на наказателното постановление да са допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи производството; нарушенията, за които е наложено и съответно наказание са безспорно установени и доказани поради изложените по- горе мотиви.

Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10002/ 09.02.2018г., издадено от Началник отдел Рибарство и контрол- „Южна България“- Пловдив, в частта с което са наложени административни наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА съгласно чл.86 от ЗРА, глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл.50 ал.3 от ЗРА съгласно чл.86 от ЗРА, и отнемане в полза на държавата на основание чл.90 ал.1 от ЗРА каракуда 254кг, бяла риба 42кг. и шаран 10кг., на Д.К.М. с ЕГН ********** и адрес *** за извършено нарушение на 26.01.2018г. в района на с.Седловина, общ.Кърджали на чл.50 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите и на чл.50 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10002/ 09.02.2018г., издадено от Началник отдел Рибарство и контрол- „Южна България“- Пловдив, в частта с която е наложено обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в общ размер на 5980лв. на основание чл.90 ал.2 от ЗРА на Д.К.М. с ЕГН ********** и адрес ***, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

 

                                                                                        Районен съдия: