ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
гр. Велико Търново , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П Б
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Частно наказателно дело №
20214100200257 по описа за 2021 година
намира за установено следното :
С Постановление от 05.05.2021 г. Окръжният прокурор при ВТОП на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НП е прекратил
наказателно производство по ДП № ЗМ-581/2017 г. по описа на РУ –
ВТърново в ОДМВР – В Т, преписка № 1646/2017 г. по описана ОП.ВТ,
водено за престъпление по чл. 115 от НК, като основанието за прекратяването
е това, че деянието не съставлява престъпление.
Досъдебното производство е образувано на 06.07.2017 г. на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК по повод получено съобщение от Иво Теодоров
Ченешев за това, че на 06.07.2017 г. около 05:55 часа на ул. „Юри Гагарин“ до
№ 10 е намерил трупа на Преслав Мирославов Пенков с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Белене, обл. Плевен, ул. „Страцин“ № 4, вх. А, ет. 3, ап.
11 – престъпление по чл. 115 от НК.
В хода на разследването са събрани по предвидения в НПК процесуален
ред писмени и гласни доказателства от значение за разкриване на обективната
истина, а именно: разпитани са в качеството на свидетели лицата Ж. В. И.,
И.Т.Ч., М. П. В., В.И.В.а, М.П.П., С.Ф.С., М.И.Г., Г. М. И., Е. С. Т., А. А. Н.,
И.Н.Н., назначени и извършени са съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
физична експертиза, химически експертизи, биологична експертиза, ДНК
експертизи, комплексна съдебно-медицинска и физико-механична
експертиза, извършен е следствен експеримент, приети и приложени са
множество веществени доказателства.
Въз основа на така събрания доказателствен материал прокурорът е
стигнал до следната фактическа обстановка:
Починалият П. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б. бил отгледан от
А.А.Н., негова баба, тъй като родителите му били разделени от 1995 г.
Неговата майка - свидетелката В.И.В.а работела в И., а бащата - свидетелят
М. П. В. работил известно време в Б., след което в продължение на осем
години напуснал страната и живял в П.. Върнал се отново в Б. през 2016 г. и
1
от тогава се установил да живее и работи в гр. П..
П.П. поддържал връзка с родителите си и често посещавал баща си в П.,
като през последните две години, лятото оставал за по-продължително време
там, за да работи. После се прибирал в Б. при своята баба, в гр. Б..
През 2015 г. П.М.П. бил приет като студент във ВТУ „Св. св. К. и М.“
специалност „И.и.“ и се преместил да живее и учи в гр. В.Т.. Около година
по-късно прекъснал обучението си и заминал на студентска бригада в А..
Във В. Т. П. живеел на квартира заедно с двама свои близки приятели -
свидетелите М.Г. и С. Ф. и двамата от гр. Б.. Пострадалият бил скромен,
спокоен, трудолюбив, не конфликтен и уважителен. Много четял и се
занимавал с рисуване. Имал реализирани изложби. Правел татуировки.
Планирал да отвори собствено студио за татуировки, като се упражнявал
върху себе си. Тренирал т. нар. „стрийт фитнес“ на лостове, на спортни
площадки, занимавал се и с „фрий рън“, при който практикувал свободно
бягане и прескачане на препятствия в градска среда. Пенков имал сериозна
приятелка - свидетелката М.П. от гр. Т.. Тя учела в А.. Двамата се познавали
отдавна, но се сближили след пристигането на П. там през есента на 2016 г.,
като живеели в отделни квартири в гр. С., но били постоянно заедно.
Разбирали се много добре и имали намерение да създадат семейство.
На 27.06.2017 г. П. П.се прибрал в България, като неговата приятелка М.
П., която се била завърнала в страната около месец по-рано, го посрещнала на
летището в гр. С.. От там двамата отишли в гр. В. Т. на гости на свидетеля
М.Г.. Отседнали в квартирата на последния за една нощ, след което заминали
за гр. Б., при бабата на П.. На 01.07.2017 г. отпътували за гр. П., където
посетили концерт. В града прекарали три дни при бащата на П., след което
М.П. отишла при своите родители в гр. Т., а П. се прибрал при баба си в гр.
Б..
След няколко дни П. решил отново да посети своите приятели в гр. В.Т.
и се разбрал със свидетеля Г., че това ще стане на 07-08.07.2017 г. Въпреки
тази уговорка П. пристигнал в гр. В.Т. два дни по-рано на 05.07.2017 г.
Вечерта около 23:00 часа той отишъл в кафе-бар „В.“, където по това време
работел като барман неговият приятел М.Г.. Пенков останал при него малко
повече от половин час, през което време телефонът му често звънял. Пенков
споменал, че му се обаждат свидетелите Ж. И. и И.Ч., които били негови
2
приятели също от гр. В.Т.. Пенков тръгнал от заведението и казал на Г., че
отива да се види с тях.
Свидетелката Ж.В. И.и свидетелят И.Т. Ч. живеели на съпружески
начала в собствен апартамент находящ се в гр. В. Т., ул. „Ю.Г.“ № 10, ет. 8,
ап. 31. И дамата познавали пострадалия П.М.П.от преди. И. познавала П.
покрай работата си като продавач - консултант в книжарницата на Факултета
по изобразителни изкуства на ВТУ, в който учел П., а И.Ч.в бил художник и
преподавател по „И.и.“. П. П. се запознал първо с И. през 2016 г., когато
започнал да учи в университета и да посещава книжарницата, за да си
закупува материали за рисуване. От тогава двамата се сближили, започнали
да флиртуват, но нямали интимни отношения помежду си. Впоследствие П. се
запознал и с Ч., който му помогнал да направи изложба. П. поддържал
приятелски отношения и с двамата.
След заминаването на П. за А., той спрял да контактува с И. и Ч.. И.
разбрала, че П. се прибира в Б. от негова публикация във фейсбук профила
му, няколко дни по-рано. След това го видяла за пръв път при идването му в
гр. В.Т., в края на месец юни 2017 г. Тогава П. я посетил в книжарницата
заедно със своята приятелка М. П..
На 05.07.2017 г. след обяд пострадалият П. се обадил по телефона на
Ж.И. и я уведомил, че се намира в гр. Б., но тръгва за гр. В. Т. и поискал като
пристигне да се срещнат. Същата вечер И. и Ч. излезли да се разходят в
центъра на гр. В. Т.. Посетили заведение за бързо хранене „А. Ф.“, а после
отишли и до паметника „К.“ в района на Художествената галерия, при свои
приятели студенти. Междувременно П. потърсил свидетелката Ж. И. по
телефона, но тя не чула позвъняването. Впоследствие му върнала обаждането
и със съгласието на Ч., го поканила да отиде при тях. Малко по-късно
пострадалият тръгнал от заведението „В.“ и както разказал на свидетеля Г.,
отишъл при Ж. И.и И.Ч., при паметника „К.“. Там тримата се срещнали и
заедно със събралата се компания пили бира в продължение на около два
часа. Обстановката била нормална, без напрежение и конфликти. П.
разговарял предимно с Ч., а И. слушала музика на телефона си.
Около полунощ останалите студенти вече се били разотишли. На
мястото останали само тримата, П., Ч. и И.. Те също решили да си тръгват.
Тогава Ч. поканил П. да отиде на гости в дома им, на което пострадалият се
3
съгласил. Тримата тръгнали към жилището на Ч. и И.. Минали през
заведението „А.Ф.“, където П. си купил храна. Купили си и две големи
бутилки с бира от по 2 литра и така тримата отишли в дома на Ч. и И., на ул.
„Ю.Г.“ № 10, ет. 8, ап. 31.
В дома на Ч. и И., тримата седнали във всекидневната, която била
устроена като ателие за рисуване и продължили да се черпят с бира и да си
говорят. Отношенията между тримата били нормални, приятелски, без
конфликти.
Около 02:00 часа свидетелят Г. приключил работа в бара и се обадил на
П., за да разбере къде се намира. П. му казал, че е на гости у Ж. и И. и ще се
прибере в квартирата на Г. малко по-късно. П. говорел със спокоен глас,
покрай него било тихо и от разговора не се усещало нищо необичайно около
него.
Около 03:00 часа Ч. отишъл да си легне в детската стая, където била и
тяхната спалня с Ж.. П. и И. останали да се черпят във всекидневната. Тогава
П. започнал да флиртува настоятелно с И.. Приближил се до нея и започнал
да я докосва и целува. В началото И. му казала да спре, тъй като не било
редно, но впоследствие не му се противопоставила, тъй като и тя изпитвала
увлечение към него и й харесвало неговото поведение. Двамата започнали да
се целуват. Тогава И. видяла, че П. е поставил райбера от вътрешната страна
на вратата. Впоследствие двамата извършили няколко полови акта, при което
използвали презервативи. И правила и орална любов на П., седнала върху
фотьойл в стаята.
Около 05:50 часа свидетелят И.Т. Ч. се събудил от шум от клатещи се
мебели в ателието. Отишъл там и установил, че вратата е заключена отвътре,
с райбер. Натиснал я по - силно, райберът поддал и вратата се отворила. В
този момент видял Ж. И.а седнала на фотьойла, а П. чисто гол, стоял прав
пред нея, с насочен към устата й пенис във възбудено състояние с поставен
презерватив.
Като видял влизащия Ч., П. П.се стреснал и изскочил гол на терасата,
вратата към която била отворена и било пуснато само пердето. Ч. минал
покрай И., ударил й един шамар по бузата и тръгнал към терасата. От прага
на вратата видял, че на терасата няма никой. Тогава видял само ръцете на П.,
хванати за парапета, а тялото му висяло от външната страна на терасата, зад
4
бетонения парапет. От мястото си – на прага на вратата, на около 180 см от
П., Ч. му казал да се качи и да влезе вътре, със спокоен тон, за да него
стресне.
Пострадалият П. се опитал да направи някакво упражнение като си
разклатил краката, за да се залюлее и да скочи в терасата на долния етаж, но
не успял и паднал долу в затревената площ пред блока. Тялото му се
претърколило и се спряло на асфалта. Падайки от осмия етаж тялото му се
ударило в простор, монтиран пред терасата на ап. 19 на петия етаж и в
парапета на терасата на ап. 16 на четвъртия етаж. Ч. чул серията от удари при
падането на тялото на П. и срещнатите препятствия по траекторията му на
движение. Тогава излязъл на терасата и погледнал надолу, където видял
тялото на Пенков на асфалта пред блока. Ченешев влязъл във всекидневната и
казал на Ж. И. да не излиза на терасата, че нещата не са добре. Веднага се
обадил на тел. 112 и подал сигнал за случая. После слязъл долу при П.,
приближил се около 5м от тялото и видял, че е безжизнено, а под и около
главата му имало кръв. Тогава Ч. отишъл в сградата на полицията в гр. В.Т.,
където разказал за случилото се.
На място пристигнали екипи на ЦСМП - Филиал В.Т. и на РУ - В.Т..
Медицинският екип констатирал, че П. П. е починал.
В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на
обвиняем. Разследването е приключило с мнение за прекратяване на
наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ
характер. След приключване на разследването и изпращане на делото на
прокурора и при така възприетата от него фактическа обстановка, въз основа
на събрания по делото доказателствен материал, с постановление от
05.05.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК прокурорът е прекратил наказателното производство като е приел, че
смъртта на П. П. не е била умишлено причинена от друго лице, поради което
не е извършено деяние, което да съставлява престъпление по чл. 115 от НК.
Препис от постановлението е връчен на М. П. В. и В. И. В.а – родители
на починалия П.. На основание чл. 243, ал. 4 от НПК М.В. – баща на
починалия е обжалвал така постановеното прекратяване на наказателното
производство в законоустановения срок.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочи, че
разследването е водено само в една посока, приемайки напълно и безрезервно
показанията на свидетелите Иванова и Ченешев, без да е работено върху
други възможни версии. Твърди, че не е работено по много по-логичната
възможна версия, жертвата да се е опитал да се спусне по хоризонталните
метални профили, използвайки спортните си умения. Навежда доводи за
5
нелогични и непоследователни твърдения от страна на св. И.Ч., относно това
къде се е намирал той самият и какво е видял от мястото, където твърди, че се
е намирал. Излага съмнения относно извършената експертиза, изследвала
механизма на падане на тялото и мястото, къде е намерено. Моли
постановление на ВТОП да бъде отменено, а делото върнато на
Прокуратурата за продължаване на разследването със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва акта на
прокурора съгласно разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от НПК, уреждащи
качеството на пострадал и неговите права в наказателното производство,
срещу подлежащ на обжалване акт – постановление за прекратяване на
наказателното производство и в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, с оглед на
което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като съобрази законосъобразността на атакуваното
постановление, възраженията в жалбата и доказателствата събрани на
досъдебното производство, счита, че атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство е правилно, поради следните
съображения:
Настоящия съдебен състав намира, че действително при разследването,
което е проведено всестранно и пълно, липсват достатъчно и категорични
доказателства да е извършено деяние, което да осъществява състава на
престъпление по НК. Установената от прокурора фактическа обстановка
напълно се подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал.
От извършената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза на труп
се установява, че причината за смъртта на П. П. е травматично-хеморагичен
шок, настъпил вследствие от тежките травматични увреждания на жизнено
важни органи на тялото и главата на пострадалия, които увреждания се
обясняват от настъпилите по тялото удари вследствие от падането му от
осмия етаж, удар на същото в простора на петия етаж, както и в парапета на
терасата на четвъртия етаж. Според заключението на вещото лице д-р Д. Г.
нанесените травматични увреждания са били несъвместими с живота и
смъртният изход е бил неизбежен и непредотвратим.
Механизмът на падане и ударите на тялото в терасите на ап. 19 на пети
етаж и ап. 16 на четвърти етаж се доказват от установените следи – изкривена
надолу носеща метална тръба на простира на ап. 19, от която е скъсано най-
външното въже за простиране. Люспи от метал, косми с тъмен цвят върху
парапета на ап. 16 и пръски кръв по терасата.
Траекторията на падане на тялото се доказва и от извършената физико-
механична експертиза, установяваща механизма на падане на тялото на П.,
взаимодействието му със срещнатите препятствия, въздействали върху
промяна посоката на движение на тялото, приземяването му в тревната площ
пред блока, както и претъркулването му до асфалта, където същото е
установено. Експертизата е мотивирана и обоснована, основаваща се на
знанията на експерта и на събраните по делото доказателства.
Фактическата обстановка напълно се подкрепя и от свидетелските
6
показания на разпитаните по делото лица, които логични, последователни и
непротиворечиви.
След дадени указания от съда е извършено допълнително разследване,
събрания по време на което доказателствен материал в още по-голяма степен
потвърждава установената до този момент фактическа обстановка и крайния
извод, до който е стигнал прокурора.
По отношение на възражението от страна на жалбоподателя, че
разследването е водено само в една насока, без да са отчетени разминаванията
в показанията на свидетелите И. и Ч., относно факта излязъл ли е И.Ч. на
терасата или е стоял на прага и. В разпита си на 06.07.2017 г. Ченешев
заявява, „ След като ударих шамар на Ж. отидох на терасата и видях, че П. е
хванат за парапета на терасата“, „Бах застанал до вратата..“, а в този на
06.03.2020 г. заявява „Аз бях на прага на вратата на терасата…“. Свидетелката
И. заявява в разпита си на 06.07.2017 г. – „И. тръгна към терасата.. „ „Аз не
виждах кой къде е на терасата, И.влезе след секунди, не е имало никакви
разправии..“, а този от 06.03.2020 г. заявява „След като ми удари шамара, И.
излезе на терасата..“. От така посоченото съдът не намира твърденията на
свидетелите за противоречиви, предвид факта, че самият Ч. заявява, че е бил
на прага, когато е видял ръцете на П. на парапета на терасата му, а след като е
чул шум от падането и ударите е погледнат през терасата и е видял П. да
лежи на асфалта, което действие няма как да е извършил без реално да е
излязъл на терасата, с оглед на което твърденията, че същият е бил на тераса
и тези, че когато П. е паднал от нея Ч.е бил на прага и не са противоречиви и
не се изключват взаимно.
От извършената комплексна съдебно-медицинска и физико-механична
експертиза се установява, след като експертът е разгледал различните
възможни хипотези на падането – чрез самостоятелни действия или чрез
намеса на външни сили, че падането на пострадалия П. М. П. от терасата на
апартамент № 31, находящ се в гр. В.Т., ул. „Ю.Г.“ № 10 е станало в резултат
на самостоятелни действия на пострадалия. Вещото лице подробно е
изследвало механизма на падане на тялото, траекторията, която то изминава и
която би изминало при различните хипотези, предвид скоростта на движение,
възникналото налягане и сила, както и срещнатите препятствия, с оглед на
което е стигнало до заключението, че при установената фактическа
обстановка – мястото, където се е намирало тялото и следите, които са
оставени от него на етаж 5ти и 4ти, както и в затревената част пред блока, то
единствено възможна остава хипотезата, при която П. е паднал, чрез
самостоятелни действия, без външна намеса.
Тези изводи се подкрепят и от извършената ДНК експертиза,
заключението по която сочи, че по ноктените изрезки на свидетеля И.Ч. не се
установява биологичен материал от лицето П. П., както и от извършената
съдебно медицинска експертиза по писмени данни (л. 57 от том 2 на ДП),
според заключението на която установените кръвонасядания по двете ръце на
И. Ч. по размер и вид, биха могли да бъдат получени по механизма на удар и
притискане с твърди и тъпи предмети с ограничена повърхност, като цветът
им (жълт цвят) показва тяхната давност около и повече от две денонощия
7
преди извършеното освидетелстване (06.07.2017 г.) Освен това е посочено, че
местоположението, вида и характера на травмите по ръцете на Ч. не са
характерни за борба между две лица, а по скоро за инцидентно хващане за
ръцете със слаб интензитет сила, както и че от освидетелстването на Ч. не са
установени характерни за борба охлузвания или одирания. От така
приложените по ДП съдебни експертизи, извършени от лица със съответното
образование и специални знания в съответната област, дадени пълни и
изчерпателни отговори на поставените въпроси, съдът намира, че напълно се
подкрепят твърденията на свидетеля Ч., който заявява – „не съм докосвал П.,
не съм го бутал, не съм го заплашвал с нищо.“
С оглед на така събрания доказателствен материал без уважение следва
да се остави направеното от страна на жалбоподателя възражение, че е
възможно върху жертвата да е въздействано не чрез пряк физически контакт,
а чрез заплашване или избутване с крак или удар с друг предмет. Тази
хипотеза се отхвърля напълно от изготвената физико-механична експертиза,
предвид механизма на падане на тялото, мястото, където са оставени следи от
падането и мястото, където тялото е намерено на асфалта.
За установяване на фактите и изясняване фактологията по ДП е
извършен следствен експеримент в жилището на свидетелите Ч. и И., по
време на който свидетелят е посочил и описал подробно начина и
разположението на И. и П. при неговото влизане в стаята, посочил е мястото,
където се е намирал той – на прага на вратата на терасата, от където се
установява, че има видимост към металния парапет на терасата. Свидетелят
посочва мястото, където е видял П.в да се държи за парапета и мястото,
където е видял краката му в опит да се залюлее и да скочи на терасата на
долния етаж. От протокола за извършения следствен експеримент се
установява райбера на вратата към ателието, както и оставената от него следа
на вратата, съответстваща на дадените показания от Ч., че е натиснал вратата
силно, райберът е поддал и вратата се е отворила. Установено е къде се
намира спалнята, където е спял Ч. и холът /ателие/, както и че при говор и
почукване от едната стая, думите се чуват в другата, което също съответства с
дадените от Ч. показания, че преди да заспи е чувал как Ж. И. и П. П.си
говорят, а след това се е събудил от шум от мебели в ателието.
При тази обстановка, съдът приема, че е извършено пълно и всестранно
разследване. Събрани са всички възможни доказателства и доказателствени
средства за изясняване фактологията по делото и наведените от
жалбоподателя възражения са неоснователни по изложените съображения и
мотиви.
В хода на ДП са извършени необходимите и възможни следствени
действия и няма необходимост от извършване на нови такива.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че фактическата обстановка и
крайния извод, до който е достигнал прокурора – че извършеното деяние не
осъществява състав на престъпление по чл. 115 от НК, както и на друго
такова е правилен и законосъобразен и обжалваното постановление следва да
бъде оставено в сила.
8
В този смисъл неоснователно е искането на жалбоподателя делото да
бъде върнато за продължаване на разследването от прокуратурата.
Предвид това съдът намира, че обжалваното постановление от
05.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по делото следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ОП – ВТ от 05.05.2021 год., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е
прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-581/2017 год. по описа
на РУ – ВТ в ОДМВР – В Т, преписка № 1646/2017 г. по описа на ОП – ВТ,
водено за престъпление по чл. 115 от НК като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране
пред АС – ВТ, в седемдневен срок от съобщаването му на заинтересованите
страни.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
9