РЕШЕНИЕ
№ 2045
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330114281 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът ***- гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 200, 15 лева –
главница, представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.09.2012 г. и Допълнително
споразумение към него от 17.11.2017 г. за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.; сумата
140, 31 лева - главница, представлява неплатени осем лизингови вноски по Договор за
лизинг от 15.06.2018 г. за периода месец октомври 2019 г. – месец май 2020 г., и сумата 159,
14 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги и за
лизинг, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 25.08.2020 г. до окончателното им погасяване, която сума е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № *** г., издадена по частно гр. дело №** г. по описа на ***.
състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително
и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът И. З. Ч. от гр. ***, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в писмени становища съображения. Прави
възражение за нищожност на Договора за лизинг. Претендира адвокатско възнаграждение за
пълномощника си при условията на чл.38 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г.,
издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на *** състав, е било разпоредено ответникът
да заплати на дружеството-ищец сумата 499, 60 лв. главница, от които 200, 15 лв. от
01.05.2019 г. до 01.08.2019 г. абонаментни такси, заедно със законна лихва от 19.04.2021 г.
до изплащане на вземането; лизингови вноски в размер на 140, 31 лв., и неустойка в размер
на 159, 14 лв., сумата 25 лв. - държавна такса, както и сумата 180 лв. - адвокатско
възнаграждение, дължими на основание Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг.
Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на
ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е
подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от
ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително на
13.09.2012 г. между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги, на 17.11.2017 г. е
било подписано Допълнително споразумение към него, а на 15.06.2018 г. – нов Договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг, по които ответникът е закупил и мобилно устройство –
като същите са били представени в заверен препис и в оригинал. Ответникът не е оспорил
истинността на Договорите и Допълнителното споразумение, а от издадените въз основа на
тях фактури се установява, че действително ответникът дължи на ищеца сумите, които е
било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение – с оглед на което съдът
намира за неоснователни наведените доводи от ответника за недължимост на сумите, които
е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта поради липсата на реално
потребление от И.Ч. на мобилните услуги, предлагани от ищеца. Неоснователни са и
наведените доводи от ответника за недължимост на сумата за неплатени лизингови вноски,
доколкото Договорът за лизинг е редовен и действителен, ответникът е получил закупеното
устройство и от негова страна не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
е върнал закупеното от ищеца устройство.
До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства,
че е заплатил на ищеца дължимите суми по Договорите и издадените въз основа на тях
фактури.
При така установената фактическа обстановка – доколкото размерът на задълженията на
ответника, установени от събраните по делото доказателства, съвпада с размера на сумите,
които е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, съдът намира,
че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за
производството по двете дела размер общо на 510 лева – платени ДТ и адвокатски
възнаграждения с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. З. Ч., ЕГН **********, от ****, със
съдебен адрес: ***, **. Я.К., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** Д. К. К. и *** М. С., със съдебен адрес: ***, **. В.Г.,
сумата 200, 15 лева – главница, представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.09.2012 г. и
Допълнително споразумение към него от 17.11.2017 г. за периода от 01.05.2019 г. до
31.07.2019 г.; сумата 140, 31 лева - главница, представлява неплатени осем лизингови
вноски по Договор за лизинг от 15.06.2018 г. за периода месец октомври 2019 г. – месец май
2020 г., и сумата 159, 14 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договорите за
мобилни услуги и за лизинг, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 25.08.2020 г. до окончателното им погасяване,
която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по частно гр. дело № *** г. по
описа на *** гр. състав.
ОСЪЖДА И. З. Ч., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото– ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело
№ ****г. по описа на *** гр. състав, В РАЗМЕР НА 510 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІХ гр. състав частно гр. дело
№ 6479/2021 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3