Решение по дело №4107/2017 на Районен съд - Монтана

№ 285 / 14.5.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Монтана, 14.05.2018г.

                                                       

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                                          

При секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 4107 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

         Ищецът Н.И.Н. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 09.10.1989г. с Акт № 386/09.10.1989г. в гр.Монтана, от който имат родено едно дете син Иван Н.И., който е навършил пълнолетие. Поддържа, че в началото на съпружеския живот имали нормални отношения, докато в последно време, както и във връзка с оцеляването им, се получили разногласия между тях несъвместими с добрия тон. Ищецът твърди, че полагал усилия да обезпечи семейството си, но не получил разбиране от съпругата си, поради което в брака им настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Ищецът заявява, че от доста години не поддържат нормални съпружески отношения, всеки си има свой живот, не контактуват помежду си и не вземат общи решения, отнасящи се до семейството.

Ищецът, като твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне развод като не се произнася по въпроса за вината, относно фамилното име на ответницата, да носи предбрачното си фамилно име Атанасова, относно ползването на семейното жилище, да бъде предоставено на него, издръжка не претендира, както и не претендира разноски.

         Ответницата Д.И.Н., представя писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и взема становище по предявения иск, като поддържа, че са в процес на преговори с ищеца за сключване на споразумение. Не се явява в открито съдебно заседание, редовно призована и не взема становище по същество. 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

         Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 09.10.1989г. с Акт № 386/09.10.1989г. в гр.Монтана, от който имат родено едно дете, син, Иван Н.И., който е навършил пълнолетие. В началото на съпружеския живот страните имали нормални отношения, докато в последно време, както и във връзка с оцеляването им, се получили разногласия между тях несъвместими с добрия тон. Ищецът полагал усилия да обезпечи семейството си, но не получил разбиране от съпругата си, поради което в брака им настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Съпрузите от доста години не поддържат нормални съпружески отношения, всеки си има свой живот, не контактуват помежду си и не вземат общи решения, отнасящи се до семейството. Правени са опити за заздравяване на брака, но същите са безуспешни. От една година не живеят заедно.Бракът между съпрузите съществува само формално.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, обясненията на страните, така и от показанията на разпитания свидетел Н. П. В., близък приятел и на двете страни, чийто показания съдът кредитира. Разпитан в съдебно заседание свидетеля поддържа, че конфликтите между съпрузите са от толкова дълго време, че в случая не подлежат на коментари, между тях не може да се получи нищо друго освен раздяла. Свидетелят твърди, че са правени опити за заздравяване на брака, но опитите да стане нещо не се получават и дори от една година страните живеят разделени, не е възможно страните да живеят заедно, като семейство. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същия има преки впечатления от семейния живот на страните.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство, доверие и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството. Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като никоя от страните не е поискала това.

Имуществени претенции съпрузите нямат помежду си, тъй като те ще се решават в отделно производство.

По искането за фамилното име – ищецът е заявил ответницата след развода да носи предбрачното си фамилно име Атанасова. Ответницата не е взела становище по този въпрос, касаещ фамилното име, поради което следва да носи предбрачното си фамилно име Атанасова.   

Семейното жилище на страните в гр.Монтана, ж..М. б. ап.1, следва да бъде предоставено за ползване на ищеца Н.И.Н. след прекратяването на брака.

         Съобразно този изход на делото и на основание чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответницата следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, сумата от 15.00 лева ДТ за промяната на фамилното име и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1 от ГПК.

На основание горното, съдът

 

                                      Р       Е       Ш      И  :

 

         ДОПУСКА РАЗВОД между Н.И.Н. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx и Д.И.Н. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx и  ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 09.10.1989г. с Акт № 386/09.10.1989г. в гр. Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

СЛЕД прекратяване на брака ответницата Д.И.Н. ще носи предбрачното си фамилно име – Атанасова.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.Монтана,                 ж.. М. б. е. ап.1 след прекратяването на брака на ищеца Н.И.Н..

ОСЪЖДА Н.И.Н. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА Д.И.Н. да заплати по сметка на Районен съд Монтана  ДТ в размер на 20 лв. за допускане  на развода, ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: