Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, _______ г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Николай
Гугушев, като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 2464/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 17.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 3732/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, подсъдимата В.Н.Г.
е призната за невинна в това, че на 07.08.2018 г., около 16:05 часа в гр.
София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 270“ с рег. № ******, по „Северна скоростна тангента“, с
посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „В. Левски“ на с. Мрамор и в района
на кръстовище с ул. „В. Левски“, нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, като предприела
маневра „завиване на ляво“ към бул. „Ломско шосе“, отнемайки предимството на
движещ се по ул. „В. ***, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.
№ ******, с водач В.Г.Т., в резултат на което последвал удар между двете
моторни превозни средства, като при условията на независимо съпричиняване, по
непредпазливост причинила средни телесни повреди на две лица – на С.Д.И.,
пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******, средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на гръдната
кост, довело до трайно затруднение движенията на снагата за срок повече от 30
дни, и средна телесна повреда на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ В.Г.Т.,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на гръдната кост, довело до
трайно затруднение движенията на снагата за срок повече от 30 дни, поради което
и на основание чл. 304 е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, алт. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски по делото са присъдени за
сметка на държавата.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от
прокурор към Софийска районна прокуратура, с които се иска отмяна на присъдата
като неправилна и постановяване на нова присъда, с която подс. В.Г. да бъде
призната за виновна и наказана по повдигнатото й обвинение. Противно на
приетото от първоинстанционния съд, счита, че по делото са събрани достатъчни
по обем и безсъмнени доказателства за виновното поведение на подс. Г. в
резултат на предприетите от нея като водач на МПС действия в района на
кръстовището, тъй като при включването й в движението по ул. „В. Левски“, тя е
знаела, че този път е с предимство и е била длъжна да се включи в движението по
него едва след като пропусне управлявания от пострадалия Т. автомобил. Изложени
са съображения в насока, че въпреки противоречивите доказателства, събрани по
делото, за наличието на поставен, макар и нетрайно закрепен към земята пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ в района на процесното
кръстовище, указващ задължително спиране на подсъдимата, са били налични
достатъчно пътни знаци преди въпросното кръстовище, указващи предстоящо
пресичане на пътя, по който се е движила подсъдимата, с път с предимство.
Постъпили
са и въззивна жалба и допълнение към нея от частния обвинител С.И. чрез
повереника й – адв. Я.Д., с които се иска отмяна на първоинстанционната присъда
и постановяване на нова, с която подс. В.Г. да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение. Излагат се доводи, че подсъдимата като водач на
управлявания от нея автомобил марка „Мерцедес“ е можела обективно и закономерно
да възприеме адекватно и навременно приближаващия се отляво лек автомобил марка
„Фолксваген“ и да не предприема навлизане в процесното кръстовище. В подкрепа
на последното се сочат показанията на св. И.А., който е бил пасажер в
управлявания от подсъдимата автомобил и е възприел за първи път другото
лявостоящо МПС, когато последното се е намирало на голяма разстояние от
автомобила на подсъдимата – около 70 метра, както и заключението на приетата по
делото тройна САТЕ, според което от техническа гледна точка подсъдимата е имала
възможността да спре преди навлизане в кръстовището, да възприеме
местонахождението на движещия се отляво надясно лек автомобил марка
„Фолксваген“ на голямо отстояние (над 50 метра) преди мястото на удара, да го
пропусне, а след това да реализира движение в избраната от нея посока, с което
да предотврати настъпването на процесното ПТП. Посочва се също, че по делото са
събрани данни за наличието на поставен пътен знак Т8 „Разстояние до пътен знак
Б2“ – „Стоп 100 м.“ в пътния участък от „Северна скоростна тангента“ преди
кръстовището с ул. „В. Левски“, който подсъдимата е имала възможност да
възприеме и вземе предвид. Излагат се доводи, че е възможно да се приеме, че
подсъдимата е нарушила правилата, визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като не е
изпълнила задължението си при предприемане маневра завиване наляво и навлизане
върху пътното платно на ул. „В. Левски“ преди да започне маневрата да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
нея и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Изтъква се, че по отношение на последното
първоинстанционният съд е посочил, че подобно обвинение липсва и съдът не дължи
мотиви в тази насока. В тази връзка е цитирана т. 7 от Тълкувателно решение № 2
от 22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК,
съгласно която „съдът е компетентен да даде правилната квалификация на
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в обстоятелствената
част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването“, с
оглед на което първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, изследвал
и обсъдил наличието на въпросното нарушение и е постановил оправдателна
присъда, ограничавайки се единствено в рамките на изрично посоченото от
обвинението нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
на свидетели и на вещи лица.
В хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция, в съдебните прения, представителят
на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста. Счита въззивната жалба за
неоснователна, като посочва, че действително визираното в жалбата тълкувателно
решение позволява на съда да квалифицира нарушените правила за движение по
пътищата, но ако са налични такива факти в обвинението, каквито смята, че в
процесния случай не са налице. Счита, че първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Повереникът
на частния обвинител С.И. – адв. Д., моли да бъде отменена атакуваната присъда
по изложените във въззивната жалба съображения и да бъде постановена нова, с
която да бъде призната подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.
Защитникът
на подс. В.Г. – адв. И.А., моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда
поради липса на основания за нейната отмяна. Посочва, че повереникът на частния
обвинител превратно тълкува показанията на св. И.А., че е възприел МПС на 70
метра, тъй като това се е случило след като е излязъл на пътя с предимство с
управлявания от подсъдимата лек автомобил марка „Мерцедес“. Счита за
неоснователни доводите на държавното обвинение по отношение на субективната
съставомерност на деянието поради това, че на предходното кръстовище има пътни знаци,
които указват, че на следващото се преминава път с предимство, тъй като
разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ППЗДвП е категорична, че на самото кръстовище
трябва да има знак Б2, като липсата му на процесното кръстовище в лентата за
движение на подс. Г. е било доказано несъмнено и категорично от огледния
протокол, от фотоалбума и от сигнала изпратен от служители на 03 РУ – СДВР до
Областно пътно управление – София за неговата липса. На следващо място, защитата
излага, че ударът между двете превозни средства се е осъществил в лентата за
движение на лекия автомобил марка „Мерцедес“ след като той е излязъл на пътя с
предимство и е възприел, че като дясностоящ е имал предимство. В тази връзка счита
доводите на частното обвинение, че подс. Г. е нарушила правила, различни от
тези, посочени в обвинителния акт, за неоснователни, като посочената в жалбата задължителната
съдебна практика е била превратно тълкувана. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционната присъда.
Подс.
В.Г. поддържа казаното от защитника си и моли да бъде потвърдена оправдателната
присъда на първата инстанция, а в правото си на последна дума моли да бъде
оправдана.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти
въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста, допълнението към него, жалбата
и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните,
и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното.
Въззивният
протест и въззивната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което са допустими.
Разгледани
по същество протестът и жалбата са неоснователни.
Подс.
В.Н.Г. е родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно
образование, неомъжена, трудово ангажирана, неосъждана.
На 07.08.2018
г. подс. В.Г., заедно с приятеля си св. И.А. и неговия братовчед – св. Х.А., се
връщали към гр. София от почивка. Подсъдимата управлявала собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270“ с рег. № ******, св. А.седял на
предната дясна седалка до водача, а св. А.– на задната седалка вдясно.
Видимостта била добра, пътните настилки – сухи. Около 16:05 часа се намирали на
„Северна скоростна тангента“. Пътната настилка била покрита с асфалт, суха, без
неравности и пукнатини, предназначена за движение на ППС в двете посоки, като
за всяка една посока била налична по една лента за движение, разделени една от
друга с единична непрекъсната линия М1 от ЗДвП.
Подсъдимата се
движела от бул. „Рожен“ към ул. „В. Левски“ и приближавала Т-образно кръстовище
на ул. „В. Левски“, находяща се в с. Мрамор и „Северна скоростна тангента“,
като имала намерение да направи ляв завой към ж.к. „Обеля”, за да остави вкъщи св.
Х.А.. На мястото, към инкриминираната дата, липсвал наличен пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, както и знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!”, непосредствено преди кръстовището по
посока на движение на лекия автомобил, управляван от подс. Г.. Липсвала и
съответната напречна пътна маркировка – „Стоп-линия“ – М6. Левият банкет, по
посока на лекия автомобил марка „Мерцедес”, бил ограничен с телена ограда, пред
която били засадени декоративни храсти, които ограничавали видимостта, както на
подсъдимата, така и на движещите се водачи по ул. „В. Левски”.
По същото
време, по ул. „В. Левски” се движел св. В.Т.. Същият управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****** и се движел от бул. „Ломско
шосе“ към с. Мрамор. Пътната настилка на ул. „В. Левски” също била асфалтова,
суха, без неравности, предназначена за двупосочно движение на ППС в двете
посоки, като за всяка посока била налице една лента за движение, разделени една
от друга с единична непрекъсната линия М1. До него, на предната дясна седалка,
пътувала св. С.И.. Св. Т. се движел с превишена за населено място скорост – около
68,8 км/час и приближавал кръстовището на ул. „В. Левски“ и „Северна скоростна
тангента“.
Преди
кръстовището с ул. „В. Левски“, подс. Г. намалила скоростта до около 5 км/час. Г.
и двамата свидетели А.и А.не забелязали движещи се по ул. „В. Левски”
автомобили, поради което, без да спира, подс. Г. започнала бавно да се изнася
към пътното платно на ул. „В. Левски”, правейки ляв завой в посока към бул. „Ломско
шосе“. Видимостта й към движещия се към нея лек автомобил марка „Фолксваген”
била ограничена от намиращата се телена ограда и засадените декоративни части.
Св. Т. се
движел по път с предимство, надлежно обозначен с пътен знак БЗ „Път с
предимство”, като също нямал видимост към извършващата маневра подсъдима,
заради телената ограда и декоративните храсти. Подсъдимата нямала видимост към
този знак, не само защото той бил поставен на пътя, по който се движел частния
обвинител, а и поради факта, че позицията му предхождала пътния участък на станалия
впоследствие пътен инцидент.
Св. Т. възприел
управлявания от подсъдимата автомобил, в края на извършваната от нея маневра и
след като вече била почти навлязла в своята лента за движение. След като я
забелязал, св. Т. вместо да задейства аварийно спиране, завъртял волана наляво,
като по този начин навлязъл в лентата за насрещно движение, с намерение да
заобиколи автомобила на подсъдимата. Настъпил удар между челната дясна част на автомобила
марка „Фолксваген“ и предна лява част на автомобила марка „Мерцедес“. Скоростта
на управлявания от св. Т. автомобил непосредствено преди удара била 68,8 км/ч,
а на този, управляван от подсъдимата – 12,6 км/ч. В първата фаза на удара двете
МПС взаимно са проникнали едно в друго и са се деформирали пластично – автомобилът
марка „Фолксваген” - в челната част (облицовка
и основа предна броня, предна престилка, калници, фарове), а автомобилът марка
„Мерцедес” – в странична предна лява част (ляв калник, лява част броня, фар,
престилка).
В резултат на
реализираното пътнотранспортно произшествие били причинени телесни повреди на
пътуващите в лекия автомобил марка „Фолксваген“, а именно „контузия на гръден
кош. счупване на гръдната кост“ както на св. Т., така и на св. И., което
нараняване е довело до трайно затруднение движенията на снагата и на двамата за
срок повече от 30 дни.
Незабавно след
сблъсъка, подс. В.Г. и свидетели И.А. и Х.А. слезли от автомобила, като подсъдимата
стояла до него и не помръдвала, а младежите веднага проверили състоянието на свидетелите
И. и Т.. Св. А.набрал спешен тел. 112 и подал телефона на братовчед си А.,
който се представил на диспечера в 16:03 часа на 07.08.2018 г. и съобщил за
станалото ПТП. Минута след това св. С.И., без да се представя, също подала
сигнал за инцидента на тел. 112.
На
местопроизшествието дошъл екип на Спешна медицинска помощ и двамата пострадали
били откарани за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Местопроизшествието било
посетено и от дежурен екип по ПТП. Съставен бил констативен протокол № Z-516/07.08.2018
г., а водачите били проверени за употреба на алкохол, като пробите им били
отрицателни.
За времето от
18:10 часа до 19:15 часа на 07.08.2018 г. бил извършен оглед на
местопроизшествието и били изготвени фотоалбум и скица към него.
На 07.08.2018
г. било образувано досъдебно производство № 11300/2018 г. по описа на Сектор „Разследване
на транспортни и други престъпления” - Отдел „Разследване” - СДВР, пр. пр. № 36196/2018
г. по описа на СРП.
В хода на
разследването били назначени СМЕ и АТЕ, както и изискани данни от Столична
община – „Управление и анализ на трафика” и Областно пътно управление София за
наличието на пътни знаци в района на ПТП.
С постановление
от 06.12.2018 г. досъдебното производство било разделено и образувано ДП № 513
ЗМТ 11300/2018 г. по описа на Сектор „Разследване на транспортни и други
престъпления” - Отдел „Разследване” - СДВР, пр. пр. № 36196/2018 г. по описа на
СРП срещу В.Г.Т. за престъпление по чл. 343, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. Същото е прекратено от СРП с постановление от 06.03.2019 г. на
основание чл. 242, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и
относим към предмета на делото доказателствен материал: гласните
доказателствени средства чрез показанията на свидетелите С.Д.И. (л. 37-38
от съд. д.), В.Г.Т. (л. 38-39 от съд. д.), И.А. А.(л. 62-64 от съд. д., вкл. и
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 33-34 от ДП) и Х.Н.А.(л.
64-66 от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 35-36 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства: констативен
протокол № Z-516/07.08.2018 г. (л. 15-17 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.08.2018 г. ведно с приложени скица и фотоалбум (л.
18-26 от ДП), писмо с изх. № 24-00-200/30.08.2018 г. от Областно пътно
управление – София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с приложени скици (л.
72-75 от ДП), писмо с изх. № 24-00-213/28.09.2018 г. от Областно пътно
управление – София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с приложения (л.
76-86 от ДП), справка за съдимост на подсъдимата (л. 88 от ДП, л. 25 от съд. д.),
заверено ксерокопие от материалите по ДП № 513 ЗМТ 11300/2018 г. по описа на
сектор РТП-Отдел „Разследване“ – СДВР, пр. пр. № 36196/2018 г. (гръб от ДП), писмо
рег. УРИ № 433200-84668/05.08.2019 г. от Отдел „Пътна полиция“, СДВР, МВР ведно
с приложени документи (л. 47-53 от съд. д.), писмо УРИ 105810-463/27.08.2019 г.
от Районен център 112 – София, Дирекция „Национална система 112“, МВР (л. 56 от
съд. д.), писмо с изх. № 11-00-897/31.10.2019 г. от Областно пътно управление –
София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с приложена скица (л. 100-101 от
съд. д.), писмо изх. № СОА19-ДИ11-4713-[1]/29.10.2019 г. от Столична община
ведно с приложена схема (л. 104-105 от съд. д.), писмо изх. №
СОА19-ДИ11-6491-[1]/03.01.2020 г. от Столична община ведно с приложена схема
(л. 123-124 от съд. д.), писмо с изх. № 11-00-999/17.12.2019 г. от Областно
пътно управление – София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с приложена
скица (л. 125-126 от съд. д.), веществено
доказателствено средство: един брой оптичен носител CD-R (л. 55 от съд. д.)
и способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 54-55 от
ДП), автотехническа експертиза (л. 57-69 от ДП) и тройна съдебна автотехническа
експертиза (л. 73-93, 98 от съд. д.).
Въззивният съд
констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри
основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена
съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати
логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.
При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. В.Г., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателства и
доказателствени средства и заключенията на назначените по делото експертизи.
Правилно
в основата на установените факти са поставени показанията на свидетелите И.А. и
Х.А.,
които са преки очевидци на процесните събития.
Показанията им съвкупно преценени и съпоставени с останалите доказателствени
източници, въззивният съд, подобно на първоинстанционния, цени като логически
последователни, хронологично подредени и изграждащи една безпротиворечива
картина на стеклите се събития. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с
преценката на първата да кредитира показанията им, въпреки че св. А.е в близки
интимни отношения с подс. Г., а св. А.– братовчед на св. А., е неин приятел,
тъй като и двамата излагат последователен и вътрешно непротиворечив разказ,
който кореспондира с безспорно установените по делото обективни факти. От
показанията на двамата свидетели се установяват времето и мястото на процесния
инцидент, както и действията на подс. Г.. Двамата са изложили подробен и
последователен разказ, че на процесните дата, време и място пътували в
автомобила, управляван от подс. Г., движейки се по пътното платно на „Северна
скоростна тангента“, като преди кръстовището с ул. „В. Левски“, подсъдимата
намалила скоростта на движение, огледала се и без да спира започнала бавно да
се изнася към пътното платно на ул. „В. Левски”, правейки ляв завой в посока
към бул. „Ломско шосе“, като в следващия момент последвал удар с автомобила
марка „Фолксваген“. Св. А.и А.в разпита си потвърждават, че преди процесното
кръстовище не са били налични пътни знаци, указващи, че приближават път с
предимство, както и че видимостта е била намалена поради наличието на храсти и
ограда. И двамата свидетели излагат еднопосочно, че след удара всички слезли от
автомобила марка „Мерцедес“, като подсъдимата седяла до колата и не мърдала, а
те двамата отишли до автомобила марка „Фолксваген“, за да проверят състоянието
на хората в него, след което подали сигнал за инцидента на спешен телефон 112.
Първоинстанционният съд е обсъдил противоречията в изложеното от свидетелите А.и
А.по отношение на момента, в който са видели за първи път автомобила марка
„Фолксваген“, като е приобщил показанията им от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и правилно е
достигнал до извод, че св. А.е забелязал автомобила на частния обвинител на
разстояние от 70 метра, но едва след като техния автомобил вече почти се е
прибрал в тяхната лента за движение, а св. А.е възприел автомобила марка
„Фолксваген“ непосредствено преди удара. В тази връзка доводите, изложени в
жалбата на частния обвинител И., че след като св. А.е могъл да възприеме за
първи път другото лявостоящо МПС, което се е намирало на голямо разстояние, то
подсъдимата е могла още по-лесно да го възприеме адекватно и навременно и да не
предприема навлизане в процесното кръстовище, се явяват неоснователни, тъй като
в показания си пред първоинстанционния съд свидетелят е посочил по категоричен
начин, че е възприел автомобила марка „Фолксваген“ едва след като е излязъл на
пътя с предимство с управлявания от подсъдимата автомобил.
Показанията
на свидетелите А.и А.намират подкрепа в заключението на изготвената в хода на
съдебното производство тройна САТЕ, като изготвилите го вещи лица компетентно и
обосновано са дали отговор на поставените от съда въпроси, а именно: установено
е точното място на първоначален контакт при удара между двете превозни
средства, скоростта на движение на всяко от тях непосредствено преди и към
момента на първоначален контакт при удара, необходимото разстояние за спиране
(„опасна зона“) на всеки от автомобилите, отстоянието на автомобила марка
„Фолксваген“ до мястото на удара към момента, в който автомобилът марка
„Мерцедес“ е навлязъл върху пътното платно на ул. „В. Левски“, както и
механизмът на пътно-транспортното произшествие, който е описан подробно. Изброената
категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК,
които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат
задължително назначаване на експертиза. За да ги кредитира напълно, районният
съд правилно е отчел от една страна, че вещите лица притежават специална
компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма,
а също и че са използвали целия наличен доказателствен материал както от
досъдебното производство, така и от проведеното първоинстанционно съдебно
следствие.
От
заключението на САТЕ се изяснява, че произшествието категорично е било
предотвратимо от техническа гледна точка от страна и на двамата водачи. Водачът
на автомобила марка „Фолксваген“ е имал техническа възможност при движение със
скорост 50 км/час или по-ниска от тази стойност да предприеме ефективно спиране
и да спре преди мястото на удара, с което да предотврати ПТП, към момента в
който автомобила марка „Мерцедес“ е навлязъл в неговата пътна лента. Установява
се също, че преди удара между двете МПС, по посока на движение на автомобила
марка „Мерцедес“ непосредствено преди кръстовището липсват пътни знаци Б1 и Б2,
а самият автомобил е дясностоящ спрямо местонахождението и посоката на движение
на автомобила марка „Фолксваген“. От техническа гледна точка водачът на
автомобила марка „Мерцедес“ е имал възможността да спре преди навлизане в
кръстовището, да възприеме движещия се отляво надясно за неговото
местонахождение автомобил марка „Фолксваген“, да го пропусне и след това да
реализира движение в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП. Също
така при спиране на предната част на автомобила марка „Мерцедес“ непосредствено
преди пътното платно на ул. „В. Левски“ подс. Г. е имала техническа възможност
да възприеме местонахождението на автомобила марка „Фолксваген“ на отстояние
около 52,4 метра преди мястото на удара.
Вещите
лица при направения от тях оглед на местопроизшествието са констатирали наличие
на вертикална маркировка непосредственo преди кръстовището и по посока на движение на автомобила
марка „Фолксваген“ знак Б3 „Път с предимство“ и знак В26 „Забранено е движение
със скорост по-висока от 50 км/час“ и „Забранено изпреварването на коли и
мотоциклети с кош“, а по посока на движение на автомобила марка „Мерцедес“ знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като в разпита си в хода
на първоинстанционното съдебно следствие вещото лице Иванов е уточнил, че
знакът Б2 е бил поставен върху циментов фундамент, който е излят във външна
гума на товарен автомобил и е технически възможно този пътен знак да бъде преместван,
тъй като не е стационарно поставен върху земната повърхност, както и че
непосредствено преди кръстовището, по посока на движение на автомобила марка
„Мерцедес“ не са установили „Стоп-линия“ – М6. В заключението е констатирано
също, че в материалите по делото – протокол за оглед на ПТП и фотоалбум със
снимков материал, липсва наличието на знак Б2 непосредствено преди кръстовището
по посока на движение на автомобила марка „Мерцедес“. При огледа на
местопроизшествието експертите са отбелязали и че левият банкет по посока на
процесния автомобил марка „Мерцедес“ е ограничен с телена ограда, пред която са
засадени декоративни храсти, които създават ограничение на видимостта за
двамата водачи, която е във функционална зависимост от скоростите на двете МПС
и тяхното разположение спрямо полагащите им се пътни ленти. Също така се
посочва, че местонахождението на знак Б3 „Път с предимство“ на ул. „В. Левски“
по посока на движение на автомобила марка „Фолксваген“ предхожда мястото на
удара и водача на автомобила марка „Мерцедес“ не е имал техническа възможност
да го възприеме.
В заключението
на тройната САТЕ се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния
факт – изяснява се еднозначно механизма на възникване на ПТП, скоростта на движение
на автомобилите и мястото на инициалния удар, поради което и въззивният съд го
кредитира в цялост. В обобщение, приетата фактология относно движението на
автомобилите, скоростта на придвижването им, мястото на удара и цялостния
механизъм на възникване на ПТП се очертава като единствено възможната от
логическата взаимовръзка на обективните факти.
В
тази връзка обосновано СРС не е кредитирал заключението на АТЕ, изготвено в
хода на досъдебното производство, а се е доверил на заключението на тройната
САТЕ, тъй като вещите лица изготвили последното са взели предвид и
доказателствения материал, събран по време на първоинстанционното съдебно
следствие, в което са взели участие всички страни по делото, и са отчели
отразеното местопроизшествие съгласно протокола за оглед от 07.08.2018 г. и
приложените скица и фотоалбум към него.
На
следващо място, въззивният съд се солидаризира с извършения от контролирания
съд анализ на показанията на свидетелите В.Т. и С.И., като взе предвид, че
същите са конституирани като частни обвинители, с оглед на което също ги
подложи на критичен и обстоен анализ. Въззивният съд даде вяра на показанията
им в частта относно времето и мястото на процесния инцидент, както и по
отношение на това, че са се движили по път с предимство, което е било
обозначено и с пътен знак Б3 „Път с предимство“. Също така изложеното от св. И.,
че се е обадила на телефон 112 веднага след произшествието кореспондира с писмо
УРИ 105810-463/27.08.2019 г. от Районен център 112 – София, Дирекция
„Национална система 112“, МВР, от което се изяснява, че освен св. И.А. и друго
лице е подало сигнал за инцидента. Настоящата
съдебна инстанция кредитира показанията на св. Т. в частта относно наличието на
ограда от жив плет в района на процесното кръстовище, тъй като кореспондира на
изложеното от св. А.и А.в тази връзка, както и на заключението на тройната
САТЕ. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на св. И. в
частта, в която заявява, че никой от младежите не се приближил да им окаже
помощ, тъй като противоречи на изложеното от св. А.и А., че непосредствено след
удара са излезли от автомобила марка „Мерцедес“ и са се приближили до
пострадалите, установили са, че това са възрастни хора и че последните се
оплакват от болки в гърдите, каквито са и реалните травматични увреждания на
частните обвинители, и са позвънили на телефон 112. Обосновано не е дадена вяра
и на показанията на св. Т. в частта, в която заявява, че се е движел под
ограничението от 50 км/час за населено място, като е стъпил на спирачките, след
което е завил наляво, тъй като категорично се опровергават от заключението на
тройната АТЕ, от която се установява, че скоростта на управлявания от него
автомобил е била 68,8 км/час, както и че липсват доказателства въобще да е задействал
спирачната система, липсват и спирачни следи при огледа на местопроизшествие, а
вместо това той е завъртял волана в посока обратна на часовниковата стрелка.
Заключението
на изготвената СМЕ установява травматичните увеждания и на двамата частни
обвинители Т. и И., а именно: „контузия на гръдния кош. счупване на гръдната
кост“, което е довело до трайно затруднение движенията на снагата на всеки един
от тях за срок повече от 30 дни. Настоящият съдебен състав, също както първата
инстанция, кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на СМЕ,
като не установи необходимост същото да бъде коригирано или допълвано и не
намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилия го експерт.
Настоящата
съдебна инстанция се присъедини към анализа на първата и по отношение на следните
писмени доказателства, които следва да останат извън доказателствената
съвкупност по делото: писмо с изх. № 24-00-200/30.08.2018 г. от Областно пътно
управление – София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с приложени скици
(л. 72-75 от ДП), писмо с изх. № 24-00-213/28.09.2018 г. от Областно пътно
управление – София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с приложения (л.
76-86 от ДП), писмо рег. УРИ № 433200-84668/05.08.2019 г. от Отдел „Пътна
полиция“, СДВР, МВР ведно с приложени документи (л. 47-53 от съд. д.), писмо с
изх. № 11-00-897/31.10.2019 г. от Областно пътно управление – София към Агенция
„Пътна инфраструктура“ ведно с приложена скица (л. 100-101 от съд. д.), писмо
изх. № СОА19-ДИ11-4713-[1]/29.10.2019 г. от Столична община ведно с приложена
схема (л. 104-105 от съд. д.), писмо изх. № СОА19-ДИ11-6491-[1]/03.01.2020 г.
от Столична община ведно с приложена схема (л. 123-124 от съд. д.), писмо с
изх. № 11-00-999/17.12.2019 г. от Областно пътно управление – София към Агенция
„Пътна инфраструктура“ ведно с приложена скица (л. 125-126 от съд. д.), тъй
като не кореспондират на протокола за оглед на местопроизшествие и приложените
скица и фотоалбум към него (л. 18-26 от ДП), от които е видна липсата на пътни
знаци Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ на процесното кръстовище към 07.08.2018 г.
Също така районният съд правилно е отчел, че именно служители от 03 РУ – СДВР
са подали сигнал до Областно пътно управление – София за липсата на пътен знак
Б2, което става ясно от писмо с изх. №
24-00-213/28.09.2018 г. от ОПУ – София. Към последното са приложени снимки от
23.08.2018 г. и 14.09.2018 г., от които е видно, че е налице знак Б2, поставен
в гума, т.е. нетрайно закрепен към земята, което са установили и вещите лица,
изготвили тройната САТЕ.
С оглед на извършения доказателствен анализ, въззивният
съд се солидаризира изцяло със заключението на първоинстанционния да приеме, че
на 07.08.2018 г. на процесното кръстовище не са били налични пътни знаци Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ по посоката на движение на подс. В.Г..
След
самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателствени
източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е необходимо да
бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е заключил от правна страна, че не може да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подс. В.Г. за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 3, алт. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Първоинстанционният
съд правилно е изяснил, че обвинителната теза се основава на официалните
отговори от Областно пътно управление – София и Столична община, свързани с
наличието на пътни знаци Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ в пътния участък от „Северната
скоростна тангента“ преди кръстовището с ул. „В. Левски“, задължаващи
подсъдимата да спазва правилото за пресичане на път с предимство съгласно чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, както и наличието на знаци 100 метра преди кръстовището А39
„Внимание! Други опасности“ и допълнителна табела под него Т8 „Разстоянието до
пътен знак Б2“ – „СТОП 100 м.“. Посочените писмени доказателства не бяха
кредитирани и от настоящата съдебна инстанция поради изложените по-горе съображения,
с оглед на което в съответствие с материалния закон районният съд правилно е
заключил от правна страна, че подс. В.Г. не е извършила нарушението по чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП, във връзка с което й е повдигнато обвинение, тъй като интелектуалният
момент от субективното й отношение към извършеното от нея деяние не е включвал
знание за задължението й като водач да не нарушава посочената разпоредба,
доколкото по делото категорично и несъмнено се установи, че към процесната дата
са липсвали пътни знаци Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и съответната
напречна пътна маркировка – „Стоп-линия“ – М6 непосредствено преди кръстовището
по посоката на движение на подсъдимата.
Подсъдимата не е имала обективна възможност да предвиди, че се движи по път без
предимство, както и че ул. „В. Левски“ е път с предимство. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП водачите на МПС са длъжни да се съобразяват
със знаците на длъжностните лица, натоварени да регулират движението, със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай
кръстовището не е било регулирано със светофарна уредба, поради което е
следвало да се спазват поставените пътни знаци. Такива обаче не са били
поставени в посоката на движение на подс. Г., поради което и последната не е могла
да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. Нещо повече, съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ППЗДвП: „Пътен знак Б3 в населени места се
поставя пред всяко кръстовище на улица с предимство. На другите пътища с
настилка, които пресичат или се вливат в пътя с предимство, задължително се
поставя пътен знак Б1 или Б2. Поставянето им не е задължително, ако тези пътища
са без настилка“. Безпротиворечиво се установи, че участъкът от „Северна
скоростна тангента“, в който се е движила подсъдимата, е бил с настилка, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ППЗДвП същият задължително е
следвало да бъде сигнализиран с поставянето на пътни знаци Б1 или Б2. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Обобщавайки гореизложеното следва да се приеме,
че предвид липсата на задължителните пътни знаци Б1 или Б2 подс. Г. не е могла
да предвиди, че ул. „В. Левски“ е път с предимство, поради което в нейното
съзнание тя не е имала задължение да пропусне движещия се автомобил марка
„Фолксваген“. Развитите съображения на първоинстанционния съд по приложението
на материалния закон са правилни, тъй като почиват на правилно разбиране за
изискванията му, поради което изцяло се възприемат от въззивния съд, като
същите не следва да бъдат изменяни или допълвани. С оглед на изложеното,
първоинстанционният съд правилно е оправдал подсъдимата по повдигнатото й
обвинение на основание чл. 304 от НПК.
В
тази връзка въззивният съд разгледа и изложените в жалбата доводи, че
подсъдимата е нарушила правилата, визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като не е
изпълнила задължението си при предприемане маневра завиване наляво и навлизане
върху пътното платно на ул. „В. Левски“ преди да започне маневрата да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
нея и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Съблюдавайки насоките в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016
г. по тълк. д. № 2 / 2016 г. на ВКС, ОСНК, във всеки конкретен случай следва да
бъде изяснено дали установеното изменение на правилото за движение по пътищата
е свързано с фактология, която е съществено различна от първоначално
възведената в обвинението и дали срещу нея подсъдимият е могъл да се защитава.
В т. 2 на цитираното тълкувателно решение е прието, че несъществено изменение
на обстоятелствата на обвинението е такава форма на изменение, която по принцип
не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, който се е
защитавал срещу предявените му идентични факти. Поради това и в тези случаи
съдът може да постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да
изменя обвинението, защото това няма да накърни правото на справедлив процес на
подсъдимия по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧОС. Изхождайки от тези принципни
съображения, въззивният съд установи чрез стриктното сравнение на фактическия
състав по обвинението и по присъдата, че в обстоятелствената част на
обвинението са описани фактически обстоятелства, които се различават съществено
от установеното от първоинстанционния съд, а именно наличието на пътни знаци Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!“ в пътния участък от „Северната скоростна тангента“ преди
кръстовището с ул. „В. Левски“, задължаващи подсъдимата да спазва правилото за
пресичане на път с предимство съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Следователно, не са
налице предпоставките за различна квалификация на нарушено правило за
поведение, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, а именно чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, след като в обстоятелствената част на обвинението не са описани
фактическите обстоятелства по извършването му.
Друго
ограничение се налага и от забраната за влошаване на наказателноправното
положение на подсъдимото лице. С горепосоченото тълкувателно решение е
изяснено, че съдът не може да въвежда допълнително нарушение на правилата за
движение по пътищата, макар и то да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия противоправен резултат, след като това не е сторено от прокурора в
обвинителния акт. Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в
обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по
извършването му. Това произтича от принципното положение, че никой подсъдим не
може да бъде осъден по обвинение, по което не се е защитавал. Ето защо, ако със
съдебния акт привлеченото към наказателна отговорност лице бъде осъдено за
различни фактически положения от тези, залегнали в обвинението, без да е налице
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, е налице съществено
изменение на обвинението.
С
оглед изхода на делото правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските
върху държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 3732/2019
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.