Решение по дело №3517/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 280
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20195220103517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

                        гр. Пазарджик,28.02.2020г.                                              

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и  двадесета  година  в състав:

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АНИ ХАРИЗАНОВА   

        

при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3517 по описа за  2019  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

 

            Предявен е иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К.  срещу И.Г.С. с ЕГН ********** ***, в обстоятелствената част на който се твърди, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.д.№2319/2019г по описа на ПРС и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че на 18.01.2018г между ответникът в качеството на заемополучател и „Изи Асет Мениджмънт“АД в качеството на заемодател е сключен договор за париче заем №3130458, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя  сумата от 700лв.Заемополучателят се е задължил да върне сумата от 794.96лв./ включваща главница и договорна лихва/ на осем месечни погасителни вноски всяка в размер на 99.37лв. за периода от 20.02.2018г до 18.09.2018г.Твърди се, че по този договор ответницата е извършила плащания в общ размер от 463.70лв. като към настоящия  момент дължимата главница е в размер на 508.01лв. Твърди се, че в чл.2,т.6 от този договор страните са уговорили договорна лихва в размер на 35% годишно или сума в размер на 94.96лв.Дължимата към момента договорна лихва е в размер на 40.69лв. Твърди се, че съгласно чл.4 от договора ответникът се е задължил в 3 дневен срок от усвояване на  сумата да предостави на кредитора си обезпеченията, посочени изчерпателно в договора като се е съгласил, че при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 287.40лв. Ответникът е следвало да изплати целия заем на 18.09.2018г, която е последната падежна дата. Както към датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение така и към настоящия момент задължението не е погасено, поради което   ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 43.96лв. за периода от 19.09.2018г до 30.05.2019г.Твърди се, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ от 30.01.2017г и Приложение №1 към него от 01.02.2019г между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищцовото дружество вземането по визирания по-горе договор за паричен заем от 18.01.2018г е прехвърлено на ищеца. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника , че за ищеца съществува вземане за следните суми договор за паричен заем №3130458 от 18.01.2018г., а именно: главница в размер на 508.01 лв., договорна лихва в размер на 40.69лв. за периода от 20.02.2018г до 18.09.2018г, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 287.40лв., лихва за забава в размер на 43.96лв. за периода от 19.09.2018г. до 30.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

            На ответника  е връчен препис от исковата молба с приложенията и в законния срок не е постъпил писмен отговор.

            Съдът прие представените от ищеца писмени доказателства и насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в което  ответницата не се яви ,не се яви и неин представител, а ищцовото дружество, чрез молба вх.№2391/ 03.02.2020г направи искане за постановяване на неприсъствено решение, позовавайки се на чл.238, ал.1 от ГПК – ответникът  не е  подал писмен отговор и не се явява в първото  по делото съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Тези условия действително са налице като процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

            За да постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване, съдът преценява освен условията на чл.238 от ГПК и предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК. Първата от тях е на страните да са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. В конкретния случай на ответника, срещу който се иска постановяване на неприсъствено решение , са били указани последиците от неподаване на отговор в срок и от неговото неявяване в първото съдебно заседание. Тези указания и по-конкретно- възможността от постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца – са били посочени в  определение №2810/30.09.2019г, придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея, които книжа лично са получени от ответника.

            Разпоредбата на чл.239, ал.1,т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение  по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора , да прецени вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            В случая изложените обстоятелства очертават допустима и основателна претенция по  422 от ГПК във вр.с с чл.415 от ГПК- положителен установителен иск. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на исковото производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника  и същият е подал в срок възражение.Ищецът е предявил настоящия иск в законовоустановения едномесечен срок. Предявеният иск е вероятно основателен и с оглед  посочените в исковата молба обстоятелства и представените  писмени доказателства, както и  приложеното ч.гр.д.№2319/2019г. по описа на РС-Пазарджик.

            Ето защо следва да се уважи предявения иск като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане  за следните суми, за които е издадена Заповед №1364/10.06.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д № 2319/2019г. по описа на РС-Пазарджик , а именно: главница в размер на 508.01 лв., договорна лихва в размер на 40.69лв. за периода от 20.02.2018г до 18.09.2018г, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 287.40лв., лихва за забава в размер на 43.96лв. за периода от 19.09.2018г. до 30.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-05.06.2019г.до окончателното изплащане на сумата.

            Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 425 лв. разноски за исковото производство.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.С. с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К. за следните суми: главница в размер на 508.01 лв., договорна лихва в размер на 40.69лв. за периода от 20.02.2018г до 18.09.2018г, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 287.40лв., лихва за забава в размер на 43.96лв. за периода от 19.09.2018г. до 30.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-05.06.2019г до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №1364/10.06.2019г. по ч.гр.д.№2319/2019г по описа на РС-Пазарджик.

            ОСЪЖДА И.Г.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К. сумата от 75лв. разноски за заповедното производство и сумата от 425лв. разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на  обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните следва да се изпрати съобщение за постановяването му.

 

                                                             РАЙОНЕН    СЪДИЯ :