Р Е
Ш Е Н
И Е № 260051
гр.Кюстендил, 31.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, 2 въззивен
състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при
участието на секретар: Вергиния Бараклийска и прокурора: Бойко Калфин, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №350 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по чл.313 и сл. от глава 21 от НПК.
Образувано
е по протест от Кюстендилска районна
прокуратура срещу присъда №25/25.06.2020 г.г.,
постановена по НОХД №160/2020 г. по описа на Кюстендилския районен съд (КнРС), с която е признат за невиновен
и е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Твърди се в
протеста, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, защото е дадена вяра единствено на обясненията на
подсъдимия, а не на доказателствата, установяващи неизпълнение от подсъдимия на
задължение за плащане на издръжка на низходящи. Моли се за отмяната й и постановяване на
друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението.
По време на въззивните съдебни
прения прокурорът е заявил, че поддържа протеста по изложените в него
съображения и моли за уважаването му.
Защитата
на подсъдимия е пледирала за потвърждаване на присъдата, като правилна, което
становище е мотивирано с пространни съображения.
Подсъдимият е молил да бъде оставено в сила решението
на районния съд.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на протеста, становищата на страните и доказателствата, и след
служебна проверка на присъдата в
пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Районният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата. Събрал е необходимите и възможни доказателства и
доказателствени средства, в т.ч.:
-гласни доказателствени
средства-показанията на свидетелите Х. и С.В. П. (низходящите на подсъдимия),
св.М.К.(бивша съпруга на подсъдимия и майка на децата им), дадени пред КнРС и обясненията на подсъдимия, дадени пред КнРС
-писмени доказателства-Решение от
29.04.2008 г. по гр.дело № 71/2007 г. по описа на КнРС за прекратяване на
гражданския брак между подсъдимия и св.М. К., Писмо от УниКредитБулбанк до св.М.К.относно
номера на банковата й сметка, Информация
за банкова сметка ***.К.за периода
20.11.19 г. до 27.12.2019 г. (л.23 от ДП),
Споразумение от 28.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите,
между подсъдимия и св.К. (л.12 от ДП),
Разписка от 30.06.2018 г. за платена от подсъдимия сума от 160 лв. на
св.К. за издръжка на децата му (л.14 от ДП), Справка за съдимост, АУАН и НП
и
- Съдебна финансово-икономическа експертиза, изг. от в.л. В.И. (л.27 от ДП).
КнРС е анализирал доказателствата и ги е оценил според действителното им съдържание.
Въз
основа на същите е извел фактическите
си обстоятелства, които са правилни. КнОС ги споделя изцяло,
като след собствен анализ на събраните от КнРС и по време на въззивното (допълнителното )
съдебно следствие доказателства, приема за установено следното, от фактическа
страна:
Подсъдимият В.Х.П. и св. М.К. са бивши
съпрузи, бракът между които бил
прекратен с решение на КнРС от 29.04.2008 г., постановено по гр.дело № 71/2007
г., влязло в сила на 16.04.2009 г. С решението подсъдимият бил осъден да
заплаща на св.К. издръжка за родените от брака им деца С.и Х. В.П., в размер на
65 лв. месечно за С.и 45 лв. месечно за Х., дължими
от 21.05.2007 г.
На 28.03.2012г. бившите съпрузи сключили извънсъдебно споразумение,
с което подсъдимият се съгласил да заплаща издръжка в размер на 85 лв. за Снежанка и 75 лв. за
Христо, считано от 01.04.2012 г.
Подсъдимият редовно плащал издръжката на децата. Това
правел като до 30.06.2018 г. издръжката плащал на майката на децата-св.К.. За последен път платил на нея 160 лв. издръжка за м.09.2018 г. за децата им.
На 06.10. 2018г. св.К. заминала да живее в Германия,
където била създала ново семейство, родила и 4-тото си дете от третия й брак. Децата
от първия си брак-този с подсъдимия- оставила в България да живеят в нает от
нея апартамент с майка й-тяхна баба. До навършване на
пълнолетие от св.С. В.П. св.К. изпращала
пари за децата й С.и Х. на майка си .
От м.10.2018 г., след като св.К. заминала за
Германия, подсъдимият спрял да й превежда издръжка за децата
им. От тогава започнал да издържа
финансово децата за всяка тяхна потребност. От този момент до декември 2019г. децата се
виждали ежедневно с баща им, като някои дни от седмицата оставали да преспиват
в дома му, находящ се в с.Слокощица. В посочения период подсъдимият давал лично на всяко от децата по минимум 600
лева месечно, а отделно от това покривал всички необходими
разходи за тях, свързани с училище, спорт, екскурзии и други занимания.
Гореизложената фактическа обстановка
е установена въз основа на събраните от КнРС доказателства и от разпита по
време на въззивното с.сл. на св. С. Д.П.-майка на подсъдимия и баба на
свидетелите С.и Х.В. П..
Правилно КнРС е дал вяра на показанията на децата на
подсъдимия-С.и Х. Вл.П., тъй като са ясни , категорични, взаимно потвърждаващи
се и допълващи, като не са опровергани от др.доказателства по делото. Правилно
КнРС е дал вяра и на обясненията на подсъдимия, тъй като те се потвърждават
изцяло от показанията на посочените свидетели, както и от показанията на св.С.
Д.П., дадени пред КнОС, на които съдът дава вяра, тъй като се потвърждават от
останалите горепосочени доказателства.
Не е спорно по делото, тъй като от всички събрани по делото гласни доказателствени
средства, е установено по категоричен
начин, че за процесния период подсъдимият не е заплащал издръжката на децата си
чрез тяхната майка-св. М.К., определена за законен представил с бракоразводното
решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжката на децата си, чрез
нея, като техен родител, на който са предоставени за упражняване родителските
права.
Правилно КнРС е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Така приема КнОС,
тъй като подсъдимият не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението. А то
може да се осъществи само чрез бездействие и се изразява в
„съзнателно неизпълнение на задължение за издръжка
в размер на 2 или повече месечни вноски“
по отношение на низходящи……., за
което е осъден с влязло в сила съдебно
решение. “
Пострадал от престъплението е лице из посочените в чл.183, ал.1 от НК ( сред
които и низходящ) в полза на което е
постановено влязло в сила решение, с което деецът (в случая подсъдимият) да е осъден да му плаща издръжка на месечни вноски в определен
размер. В случая пострадали могат да са низходящите на подсъдимия-децата му, на които той е осъден да заплаща издръжка с бракоразводното решение.
Според КнОС подсъдимият не е осъществил изп.деяние на престъплението, защото през инкриминирания съставомерен период -01.10.2018
г. до 31.12.2019 г. е изпълнявал задължението си за заплащане на месечната издръжка за низходящите му деца.
Поради това не е осъществил признаците на
това престъпление от обективна страна. Неплащането на издръжката за децата, на
тяхната майка и законен
представител, както е посочено в осъдителното гражданско решение, в случая,
няма за последица неизпълнение на това
задължение от подсъдимия. Това е така, защото е установено по делото по категоричен и
несъмнен начин, че подсъдимият е предоставял определената с решението издръжка
( и много над нея) лично на децата си.
Това е сторил, защото бившата му съпруга
и майка на децата му, на която били възложени родителските права за упражняване
със съдебното решение, напуснала страната без родените от брака им
деца, а упражняването на родителските й права по отношение на тях, възложени й
с това решение, предоставила на собствената й майка.
Според КнОС, своевременното
плащане от подсъдимия на дължимата издръжка
на децата му изключва съставомерността на деянието му по чл.183, ал.1 от НК. Необходимо и достатъчно е, за да се изключи
съставомерността на дееца по чл.183, ал.1 от НК, да е установено, че той е
платил дължимата парична издръжка на този, на който я дължи,
своевременно и в определения размер. И
доколкото по делото това е установено по
категоричен начин, неизпълнението на
това задължение не по указания в
осъдителното гражданско решение ред, а именно, чрез даване на издръжката
на майката на децата, не може да се приравни на неизпълнение на задължението за
плащане на издръжка по см.на чл.183, ал.1 от НК.
По изложените съображения, КнОС счита, че протестът е неоснователен, а присъдата-правилна
и подлежи на потвърждаване.
С оглед на
горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК,
КнОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №25/25.06.2020 г.г., постановена по НОХД
№160/2020 г. по описа на Кюстендилския
районен съд.
Решението не може да се обжалва и
протестира. То може да се провери по реда на гл.33 от НПК, по сигнал на главния
прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/