№ 380
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 263648 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. № 4605/ 2019г., на СГС, I ГО, 12-
ти състав, ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ на А. Б. А. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.09.2017г. до окон чателното
плащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния пре- дявен размер от 100 000 лв. и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 237 лв., представляваща съдебни разноски; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. В. О. сумата
от 1 430 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на Софийски градски съд сумата от 1 200 лв., пред- ставляваща дължима държавна
такса и разноски за по делото. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК на от- ветника сумата от 245 лв., представляваща направени по делото
разноски и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлител- ната част, а от ответника
– в осъдителната част, с която искът е уважен за сумата над 10 000 лв. до присъдените
30 000 лв., с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка
страна оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт,
намира следното:
1
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 24.04.2017г. ПТП, при което ищецът е получил
травматични увреждания от виновния за ката строфата водач на превозното средство, с
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дру жество, ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното им из- плащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по
делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността
на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от
последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граж-
данска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезще- тение за
неимуществени вреди съдът е съобразил характера и тежестта на получените телесни
увреждания, възрастта на пострадалия, интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания, като е приел, че спра ведливото в случая обезщетение е в размер на 30
000 лв. При определяне размера на обезщетението е съобразено приетото за основателно
възраже- ние на ответника за съпричиняване настъпването на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като липсва установяване на размер на приноса под формата на
процент или съотношение.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста- новяват елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ
застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината,
както и причинно-следст- вената връзка между деянието и причинените на ищеца
увреждания, изра- зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е
влязло в сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
14.09.2017г., с оглед на което основанието на предявения иск е надлежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивнотопроизводство са спорните въпроси по размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, както и наличие- то на съпричиняване от страна на
пострадалия, поради непоставен пред- пазен колан.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеният от състава на СГС размер от 30 000 лв. е завишен, не
съответства на доказаните болки и стра- дания и на преобладаващата практика на съда за
сходни случаи към процес- ния период. От заключението на приетата пред първата
2
инстанция КСМАТЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е полу- чил
множествени порезни рани на лицето, шията, лявата ушна мида, в челно-теменната област
на главата двустранно с дължина до 1 – 1,5 см.; контузия в гръдно-поясната област и
дясната мишница; охлузване в осно- вата на трети пръст на лявата длан; контузия и
кръвонасядане по външната повърхност на дясното коляно; контузия на първи горен ляв
зъб с отчуп- ване на медиалния ъгъл на коронката. Порезните рани на главата, лицето и
шията имат медико-биологична характеристика „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, а травмата на първи горен ляв зъб е причи- нила болки и страдания на
пострадалия, без да доведе до трайно нарушение на функциите дъвчене или говорене.
Непосредствено след инцидента спешна медицинска помощ на по- страдалия е оказана в
УМБАЛСМ „Пирогов“. Извършени са прегледи от неврохирург, лицево-челюстен хирург,
хирург, травматолог, рентгенолог. Проведена е образна и лабораторна диагностика, раните
са обработени хи- рургично, зашити и залепени с тъканно лепило. Направена е противоте-
танична имунизация. Отбелязан е нормален неврологичен статус. Не е прие то наличие на
черепно-мозъчна травма. През следващите дни и седмици са извършени прегледи от
невролог и психиатър, проведено е КТ изследване на главен мозък (с нормална находка).
Поставена е диагноза „Мозъчно сът- ресение“ – по анамнестични данни и „посттравматично
стресово раз- стройство“. Назначено е медикаментозно лечение.
Регистрирани са четирикратни повиквания на екип на спешна помощ през м. май и м. юни
2017г., всичките след 21 часа, с анамнеза за епилеп- тична симптоматика. Поставени са
диагнози: „състояние след претърпяно ПТП“; „травматична епилепсия“, „състояние след
голям епилептичен припадък“; „травматична епилепсия(неуточнена)“. В един от
представените му за тези прегледи фишове е било записано особено мнение, като па-
циентът е отказал предложеното му болнично лечение. В три от случите е приложена
ампула Диазепам.
Вещото лице е посочило, че в издадените две етапни епикризи от д-р Р. Д., невролог, ДКЦ
VI – София ЕООД са поставени диагнози: „Състояние след ЧМТ. Посттравматична
епилепсия“ и „Състояние след мозъчно сътресение. Посттравматична енцефалопатия –
епилепсия“. Екс- пертът сочи, че диагнозите са поставени на базата на анамнестични данни,
без извършени допълнителни изследвания – електрофизиологични и невро- изобразителни.
Описан е нормален неврологичен статус. Не била предста- вена последваща медицинска
документация за провеждано лечение или извършени допълнителни диагностични
изследвания.
Експертът изразява становище, че диагнозите „Състояние след ЧМТ. Посттравматична
епилепсия“ и „Състояние след мозъчно сътресение. Посттравматична енцефалопатия –
епилепсия“ са поставени изключително на база анамнестични данни, т.е. сведения,
съобщени от пострадалия и не- говите близки на по-късен етап след инцидента и
противоречащи на данни от прегледите и изследванията, извършени след инцидента в
„Пирогов“, включително при преглед от специалист – неврохирург с дългогодишен опит,
при който не е прието наличие на черепно-мозъчна травма. Вещото лице разяснява, че за да
3
се приеме такава травма на по-късен етап, още повече усложнена с епилептична
симптоматика, е задължително анамне- стичните данни да бъдат подкрепени от обективни
изследвания – електро- физиологични и невроизобразителни.
Възстановителният период при ищеца е приключил до 20 – 30 дни, през който последният е
изпитвал умерени болки и страдания. Липсват данни относно проведеното лечение и
възстановителния период по отно- шение на травмирания горен ляв зъб.
Сегашното общо здравословно състояние на пострадалия е добро. Не са установени
отклонения в неврологичния статус. Налице са известни отклонения от психичния статус –
паметови нарушения, липса на спомен за „пристъпи“, известна забавеност и повторяемост
на отговорите при извър- шения личен преглед от вещото лице, които според експертът
налагат психологична или психиатрична преценка.
Относно прогнозата за в бъдеще, медицинското лице посочва, че това зависи от това дали
ще бъде установено наличието на посттравматична епилепсия. Пострадалият е съобщил за
продължаващи болки и страдания във връзка с често изявяващите се епилептични пристъпи,
паметови на- рушения, затруднена трудова и социална реализация.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице е посочило, че в случая няма
медицински доказателства, които обективно да установят наличие на епилептично
заболяване, а само данни, че на няколко пъти па- циентът или негови близки са викали Бърза
помощ с такива оплаквания или са правени прегледи от невролог с такива оплаквания.
Експертът е разяс- нил, че няма как да има категорични констатации на доктори в тази
връзка, без да бъдат направени конкретните специализирани изследвания. Посочва, че
принципно е възможно при всеки вид черепно-мозъчна травма да се по- лучи епилептично
заболяване.
Съдът кредитира експертизата изцяло, тъй като е изготвена от екс- перти, притежаващи
необходимите за целта познания, които са извършили задълбочен анализ на предоставената
им медицинска документация по делото, както и личен преглед на пострадалия, и са дали
изчерпателен от- говор на поставените им въпроси.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – 26 години,
вида, естеството и тежестта на получените травми: множествени порезни рани на лицето,
шията, лявата ушна мида, в челно-теменната област на главата двустранно с дължина до 1 –
1,5 см.; контузия в гръдно-поясната област и дясната мишница; охлузване в основата на тре-
ти пръст на лявата длан; контузия и кръвонасядане по външната повърх- ност на дясното
коляно; контузия на първи горен ляв зъб с отчупване на медиалния ъгъл на коронката,
продължителността на възстановителния период – 20 – 30 дни; търпените болки и
страдания; изпитания шок и стрес от инцидента, както и отражението му върху психиката на
пострадалия и предвид социално-икономическите условия на живот в страната ни към
процесния период на 2017г., намира, че сумата от 15 000 лв. е справедли- вото в случая
обезщетение за доказаните болки и страдания. За да уважи жалбата на ответното дружество
и да остави без уважение насрещната жал- ба на ищеца, настоящият състав намира за
4
неустановени по пътя на пъл- ното и главно доказване твърденията, че вследствие на
процесното ПТП е получил мозъчно сътресение, довело до травматична епилепсия. Съдът
кре- дитира изводите на медицинското лице - неврохирург, че диагнозите, по- ставени в
представените епикризи, са на базата на оплаквания на ищеца и данни от негови близки, без
да са извършени допълнителни изследвания за това, с които да бъде установено наличието
на нарушения в неврологичния му статус. Няма данни за извършено допълнително лечение
и последващи прегледи. Също така, непосредствено след настъпването на инцидента на
ищеца са извършени редица изследвания, които не са показали отклонения от нормата в тази
насока. Останалите увреждания при пострадалия, освен остатъчните белези, са леки и са
отшумели сравнително бързо, без да се е налагало последният да търпи каквито и да са
ограничения в ежедневието си. В тази връзка травмата на първи горен ляв зъб е причинила
болки на пострадалия, но не е нарушила трайно функциите дъвчене или говорене, а освен
това липсват данни за проведено лечение.
По приетата основателност от първоинстанционния съд на възраже- нието за
съпричиняване, като оплакванията са по повод липсата на обосно- ваване и установяване на
размер, въззивният състав намира следното:
Вещите лица, изготвили приетата пред първата инстанция КМСАТЕ, излагат становище, че
описаните травми при ищеца са получени при удар на главата в челното стъкло на
автомобила и неговото счупване. Травма- тичните увреждания извън областта на главата са
получени при удари на тялото на пострадалия в интериора на автомобила. Автомобилът, в
който се е возил пострадалият, е бил оборудван с триточкови предпазни колани. При
положение, че пътникът е бил с правилно поставен предпазен колан, то главата му не би
достигнала до предното стъкло и съответно не биха настъ- пили описаните травми.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира за доказано въз- ражението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалия. Последният е пътувал в автомобила в
нарушение на правилата за движение по пътищата без поставен предпазен колан, като
вследствие именно на това му неправомерно поведение е станало възможно получаването
на повечето травми, които са в областта на лицето. В случая предпазният колан би за-
държал тялото му на седалката и главата му не би достигнала изобщо пред- ното стъкло на
автомобила. При това положение съдът намира, че в случая приносът му за настъпването на
вредоносния резултат е в размер на 1/3, като дава превес на противоправното поведение на
делинквента, първо- причина за възникване на инцидента.
Така определеният размер на обезщетението следва да бъде намален съобразно приетия
процент причиняване, при което размерът на обезще- тението, на което има право ищецът,
се равнява на сумата от 10 000 лв.
При този изход на спора първоинстанционният акт, в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на адв. В. О. адвокатско възнаграждение над сумата в размер от 423.60лв., с ДДС,
както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата от 79 лв. и по
сметка на СГС сумата над 400 лв. – държавна такса, следва да бъде отме- нено. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество до- пълнително сумата от 70 лв. –
5
разноски за първата инстанция.
Относно разноските пред настоящата инстанция, като съобрази раз- мера на обжалваната
част от иска / 90 000 лв./ и с оглед частичната осно- вателност на подадената от ответната
страна жалба и неоснователността на жалбата на ищеца, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. В. О. адвокатско възнаграждение в размер от 432.60 лв., с ДДС, за
безплатна правна защита на ищеца във въззивната инстанция. Ище- цът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 640лв., съобразно представения и
неоспорен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263648 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. № 4605/2019г., на СГС, I
ГО, 12-ти състав, в която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на
основание чл. 432, ал.1 КЗ на А. Б. А., ЕГН: **********, разликата над 10 000 лв. до
30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, получе- ни в
следствие на ПТП от 24.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
14.09.2017г. до окончателното й изплащане; както и в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК: *********, е осъдено да заплати на А. Б. А. разноски над сумата от 79лв.; в полза на
адвокат В. О. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА над сумата от 432.60 лв., с
ДДС, и по сметка на СГС сумата над 400 лв., пред- ставляваща държавна такса, вместо
което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. А., ЕГН: ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
********* иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 10 000 лв. до присъдените 30
000 лв., пред- ставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
ПТП от 12.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 14.09.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН: **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,
допълнително разноски за първоин- станционното производство в размер на 70 лв., а за
въззивното производ- ство – в размер на 640 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на ос- нование чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА на адвокат В. О. – САК адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 432.60 лв., с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263648 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. № 4605/2019г.,
на СГС, I ГО, 12-ти състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7