Определение по дело №197/2018 на Окръжен съд - Добрич

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                        

                                                   №940

  

                                гр.Добрич      12.11.2019 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На дванадесети ноември                                  2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №197 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

С искова молба вх.№2772/30.04.2018 г. са предявени от Н.Д.К. с ЕГН ********** и М.Д.К. с ЕГН **********,***,осъдителни искове срещу Административен съд-гр.Добрич за присъждане в полза на ищците на обезщетения за вреди,причинени им от ответника вследствие постановяване от същия на решение №72/10.05.2013 г. по адм.д.№626/2012 г. по описа на ДАС при неприлагане/нарушаване  на Европейското право-чл.4 пар.3 от Договора за Европейския съюз във връзка с чл.17,чл.21,чл.47,чл.52 и чл.54 от ХОПЕС /Хартата на основните права на ЕС/,чл.102 и чл.106 от ДФЕС /Договора за функциониране на ЕС/,изразяващо се в неизпълнение на задълженията на Държавата,произтичащи от учредителните актове и актовете на Съюза,да осигури справедливо обезщетяване на собствениците  на имоти,които се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди.

Като постави на разглеждане депозираната искова молба,съдът установи следното:

С определение №322/01.06.2018 г.,постановено от ДОС по настоящото дело,производството по делото е спряно до приключване на производството по дело С-571/2016 г. на Съда на Европейския съюз.Последното е образувано по повод сезиране на Съда на ЕС от Административен съд-Варна с преюдициално запитване по следните въпроси:1/Разпоредбата на чл.4 пар.3 от Договора за ЕС и принципите на равностойност и ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл,че при липсата на национална уредба допускат компетентността на съда и реда за разглеждане на исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се определят според публичния орган,който е извършил нарушението,и според характера на действието/бездействието,с което е осъществено нарушението,при положение,че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на исковете от различни съдилища-общи и административни,по различен процесуален ред-ГПК и АПК,изискващ внасяне на различни държавни такси-пропорционални и прости,и доказване на различни предпоставки,вкл. наличието на виновно поведение? 2/Разпоредбата на чл.4 пар.3 от Договора за ЕС и изискванията,поставени от Съда по делото Frankovich,следва ли да се тълкуват в смисъл,че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред като този по чл.45 и чл.49 от ЗЗД,който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение,както и по ред като този по чл.1 от ЗОДОВ,който,макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила,улесняващи достъпа до съд,се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията,и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС,извършени от други държавни органи с правни действия/бездействия,които не са отменени по съответния ред?

С решение от 04.10.2018 г. по цитираното дело Съдът на ЕС се е произнесъл по поставените въпроси,но не е заел конкретна позиция по кой процесуален ред и от кой съд /граждански или административен/,респ. по кой от двата закона-ЗОДОВ или ЗЗД,следва да се разгледа спор за реализиране отговорността на държавата при вреди,причинени от нарушение от нейни органи на правото на ЕС.По тези въпроси е образувано и Тълкувателно дело №2/2015 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОСГТК на ВКС на РБ и на І и ІІ колегии на ВАС на РБ,което след спиране на производството по същото до произнасяне на Съда на ЕС по посоченото преюдициално запитване е възобновено и последното проведено заседание по делото е от 18.04.2019 г.,но до момента няма изготвено тълкувателно постановление,което да отговори на поставените въпроси.

При това положение съдът намира,че следва да предприеме нужните процесуални действия по собствена преценка за продължаване на производството по настоящото дело.Производството следва да бъде възобновено.

Съдът намира,че осъдителните претенции са заявени с нередовна искова молба.Не е посочена цена на предявените два кумулативно обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК иска-нередовност по смисъла на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК.Всеки от двамата ищци следва да посочи размера на претендираното от него обезщетение за вреди.Налице е нередовност и по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК.Следва да се изложат обстоятелства от ищците и в насока какви по вид вреди се претендира да бъдат обезщетени-имуществени или неимуществени,респ. или и двата вида едновременно.Ако се претендира обезвреда на имуществени вреди,следва всеки от ищците да конкретизира размера и естеството на претендираните имуществени вреди,да посочи как е формиран претендираният размер на обезщетението за такива вреди,дали се базира на претърпяна реална загуба и/или пропусната полза,в какво се изразява тази загуба или пропусната полза,и да очертае в какво се състои причинно-следствената връзка между тези вреди и конкретизирани от него противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника.Ако се претендира обезвреда на неимуществени вреди,всеки от ищците следва да конкретизира размера и естеството на претендираните неимуществени вреди /претърпени болки и страдания-физически или психически/,да очертае причинно-следствената връзка между твърдяните противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника и сочените неимуществени вреди.

Исковата молба не съдържа и адекватен на осъдителните претенции петитум-нередовност по чл.127 ал.1 т.5 от ГПК.След уточнение на горните обстоятелства двамата ищци следва да формулират и петитум на исковата молба,който да съдържа искане за осъждане на ответника Административен съд-гр.Добрич да заплати на всеки от тях конкретен размер на обезщетение с уточнение за какви по вид вреди /имуществени или неимуществени/ и от кое/кои конкретни противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника се търси обезщетение.

Исковата молба е нередовна и по смисъла на чл.128 ал.1 т.2 от ГПК-внесената държавна такса за водене на делото по сметка на ДОС в размер на 10 лв не е достатъчна.Необходимо е да се внесе държавна такса по всеки от исковете на двамата ищци.За отстраняване на тази нередовност обаче съдът ще даде указания след успешно отстраняване на посочените по-горе нередовности на исковата молба,след като добие представа за конкретната цена на исковете.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№197/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ЗАДЪЛЖАВА ищците Н.Д.К. и М.Д.К. на основание чл.129 ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да отстранят следните нередовности на исковата молба:

1.всеки от ищците да изложи обстоятелства  в насока какви по вид вреди претендира да бъдат обезщетени-имуществени или неимуществени,респ. или и двата вида едновременно.

Ако се претендира обезвреда на имуществени вреди,следва всеки от ищците да конкретизира размера и естеството на претендираните от него имуществени вреди,да посочи как е формиран претендираният размер на обезщетението за такива вреди,дали се базира на претърпяна реална загуба и/или пропусната полза,в какво се изразява тази загуба или пропусната полза,и да очертае в какво се състои причинно-следствената връзка между тези вреди и конкретизирани от него противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника.

Ако се претендира обезвреда на неимуществени вреди,всеки от ищците следва да конкретизира размера и естеството на претендираните от него неимуществени вреди /претърпени болки и страдания-физически или психически/,да очертае причинно-следствената връзка между твърдяните противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника и сочените неимуществени вреди.

2.всеки от ищците да формулира и ясен петитум на исковата молба,който да съдържа искане за осъждане на ответника Административен съд-гр.Добрич да заплати на всеки от тях конкретен размер на обезщетение /цена на исковете/ с уточнение за какви по вид вреди /имуществени или неимуществени/ и от кое/кои конкретни противоправни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника се търси обезщетението.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците,че при неизпълнение на горните задължения в указания срок исковата молба подлежи на връщане,а производството по делото на прекратяване.

Преписи от определението да се връчат на  двамата ищци.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: