№ 284
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20245001000272 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба от О. П., ЕИК *********, представлявана от кмета К. Д., чрез
процесуалния представител гл.юрисконсулт И. Д., против постановеното
решение №87 от 19.02.2024 г. по търг.дело №212/2023 по описа на Окръжен
съд Пловдив в осъдителната му част.
С така посоченото решение О. П. е осъдена да заплати на П. К. ЕООД,
ЕИК ********, сумата от 45 612,55 лв. - договорна неустойка, начислена за
забава на задължението на възложителя за заплащане на възложената работа,
която неустойка е дължима за периода 10.04.2020 г. – 14.04.2020 г., съгласно
чл.16,ал.1 във вр. с чл.7,ал.3 от договор №** ** - ***, сключен за изпълнение
на строителство на обект: Допълване на съществуващата система за
осветление на М. с. з. П. между О. П., като възложител, и ДЗ** Н. Б. с
участници в обединението П. Г. ЕООД и Г. - **** ООД, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 10.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер
на 6 114,76 лв. Също така с решението е отхвърлен, като неоснователен, искът
1
на П. К. ЕООД срещу О. П. за заплащане на сумата от 80 лв. – обезщетение
за разноски за събиране на вземането, на основание чл.309 от ТЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 10.04.2023 г. до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят във въззивната си жалба е изложил подробни
аргументи за неправилност, поради противоречие с материалния закон. Не е
съгласен с извода на окръжния съд, че процесното вземане за неустойка не е
погасено по давност, като обосновата тезата си относно въпроса от кой
момент започва да тече погасителната давност за вземането в конкретния
случай спрямо уговореното в чл.16,ал.1 от договора, от който произтича
вземането. Моли да се отмени решението и отхвърли иска. Претендира
разноските, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П. К. ЕООД, представлявано дружество от управителя си Б.
Д. Б., действащ пред процесуалния си представител адвокат А. Ц., е
представил отговор, с който оспорва въззивната жалба, като счита
оплакванията в нея за неоснователни. Също е изложил подробни аргументи.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените
разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 27.02.2024 г., а
въззивната жалба срещу него е постъпила в канцеларията на съда на
11.03.2024 г. Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона
за обжалване. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи
към обсъждане на наведените оплаквания в съответствие с чл.269 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на
договорна неустойка. Ищецът се позовава на договор за цесия, сключен на
30.12.2022 г. между него и участниците в ДЗ** Н. Б. – П. Г. ЕООД и Г. - ****
ООД, с който е придобил вземане на ДЗ** от О. П., в размер на 45 612,55 лв.,
представляващо дължима неустойка за забавено изпълнение по договор
№**** - *** от ******** г. за периода от 10.04.2020 г. до 14.04.2020
2
г. Изложил е твърдения за сключването на договора, съгласно който общината
е възложила изпълнение на строителство на обект: Допълване на
съществуващата система за осветление на М. с. з. П., а дружеството,
създадено по чл.357 от ЗЗД е приело да изпълни възложената работа. Твърди,
че са изпълнени възложените строителни работи, че авансово и междинно
плащане по договора не е извършвано, че са се сбъднали условията в чл.7 от
договора за заплащане на уговореното възнаграждение. Позовава се на
протоколи № * и № * от 01.11.2019 г. за действително извършени СМР към
дата 05.08.2019 г., констативен акт, обр.15 за установяване годност за
приемане на обекта от 05.08.2019 г., удостоверение за въвеждане на обекта в
експроатация от 31.10.2019 г. и издадена фактура от 02.12.2019 г. за сумата от
911 295,18 лв. с ДДС. Съгласно чл.7,ал.3 от договора, окончателното плащане
следва да се извърши в срок до 30 дни след представяне на фактура,
констативен акт, обр.15 за установяване годността за приемане на обекта, акт
за изплащане на извършените СМР и протокол за окончателното приемане на
работата, изготвен след техническото замерване от акредитирана лаборатория,
че е постигната изискуемата осветеност. Най-късната дата измежду
посочените документи определя падежа на задължението – 02.12.2019 г.,
когато е издадена фактурата. Посочва, че плащането не е извършено в срока
по договора – до 02.01.2020 г., а е извършено на 15.04.2020 г., съгласно
банково извлечение. Т.е. счита, че е налице забавено плащане, което е
основание за начисляване на уговорената в чл.16,ал.1 от договора неустойка за
забава. Същата се претендира за периода от 10.04.2020 г. до 14.04.2020 г.,
когато е достигнал лимита от 5 % от стойността на договора, формирана, както
следва: 1% на ден от 912 251,34 лв.=9 122,51 лв. на ден х 5 дни=45 612,55 лв.
Ответникът възразява срещу иска в отговора си срещу исковата молба,
като се позовава на изтекла погасителна давност за вземането на основание
чл.111,б.б във връзка с чл.114,ал.4 от ЗЗД. Обосновава тезата си, че най-
късният ден, до който се начислява неустойка, считано от най-късния падеж
02.01.2020 г., е 07.01.2020 г., когато е достигнат максималния и размер. Към
08.01.2023 г. срокът на погасителната давност за вземането за неустойка е
изтекъл. Исковата молба е предявена на 10.04.2023 г., когато взематето е
погасено по давност.
Окръжният съд е уважил иска, като не е приел за основателно
възражението за изтекла погасителна давност относно вземането за неустойка.
3
Изложил е съображения, че в договора е въведен единствено максимален
размер на дължимата от неизправната страна неустойка, но не и срок за
начисляването и. Така по давност е погасено вземането за неустойка за период
по-голям от 3 години преди датата на завеждане на исковата молба -
10.04.2023 г., т.е. погасено е вземането по давност за периода преди
10.04.2020 г. Доколкото се претендира неустойка за друг срок след тази дата,
възражението е неоснователно.
Относно материално правната легитимацията на ищеца се потвърждава
изложеното в исковата молба за сключен договор за цесия от 30.12.2022 г.,
както и за уведомяването на О. П. за прехвърлянето на вземането на
10.04.2023 г.
Установява се произхода на вземането, произтичащо от договор за
изработка, съгласно дефиницията, за който по чл.258 от ЗЗД, с него
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчката на
другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, както и
заплащането на извършената работа на 15.04.2020 г., което е забавено,
съгласно условията на договора.
Основният спор между страните, подвигнат във въззивното производсто,
се отнася до това дали е погасено по давност процесното вземане на
неустойка. Съгласно закона вземанията за неустойка се погасяват с изтичане
на тригодишна давност, като по принцип давността започва да тече от деня, в
който взмането е станало изискуемо. При искове за неустойка за забава,
какъвто е настоящия иск, давностният срок започва да тече от последния ден,
за който се начислява неустойка, което правило е предвидено в чл.114,ал.4 от
ЗЗД.
Видно от договора, страните за уговорили неустойка при неизпълнение
на договорни задължения. Съгласно чл.16,ал.1, при просрочване
изпълнението на задълженията по този договор, неизправната страна дължи
на изправната неустойка в размер на 1% от цената за съответната дейност за
всеки ден забава, но не повече от 5 % от стойността на договора. С тази
уговорена клауза неустойката е дължима, като процент от главното
задължение за всеки ден забава, но едновременно с това е посочен
максимален процент от задължението, до който може да достигне, т.е.
максималния и размер. С достигането на този максимален размер ще има
4
опредеделено вземане за неустойка по основание и размер, което е изискуемо
и подлежи на погасяване по давност, а оттук и може да се определи последния
ден от начисляването и, от който започва да тече погасителната давност,
съгласно чл.114,ал.4 от ЗЗД. Срокът е определяем. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС – решение по т.д.№901/2022, ТК,
решение по т.д.№1264/2021, ТК, решение по т.д.№1632/2019 г., ТК.
В случая крайният срок за изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение за извършената работа е 02.01.2020 г., като началният срок за
начисляване на неустойка започва да тече от следващия ден - 03.01.2020 г.
Максимално определеният размер на неустойката е достигнат на 07.01.2020 г.,
поради което тригодишният погасителен давностен срок е започнал да тече от
следващия ден – 08.01.2020 г. и вече е изтекъл към момента на подаване на
исковата молба - 10.04.2023 г. Следва да се посочи, че в този период е приет
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. От 08.01.2020 до 13.03.2020
г. са изтекли 2 месеца и 7 дни от срока на погасителната давност. Срокът е
спрян до 7 дневен срок от отмяна на извънредното положение, съгласно пар.13
от закона, и е продължил да тече след 20.05.2020 г., като оставащите 33
месеца и 24 дни са изтекли към 16.03.2023 г., преди подаване на исковата
молба в съда на 10.04.2023 г.
С оглед гореизложеното, вземането за заплащане на договорна
неустойка се явява погасено по давност, от което следва, че предявеният иск
за заплащане на договорна неустойка подлежи на отхвърляне, като погасен по
давност. Въззивната жалба се явява основателна. Това налага да се отмени
обжалваното решение, като се отхвърли предявения иск, като погасен по
давност.
По разноските – на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски, които са, както следва: за първоинстанционното производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., за въззивното
производство ДТ в размер на 912,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ постановеното решение №№87 от 19.02.2024 г. по търг.дело
№212/2023 по описа на Окръжен съд Пловдив в осъдителната му част, с която
О. П. е осъдена да заплати на П. К. ЕООД, ЕИК ********, сумата от 45 612,55
лв. - договорна неустойка, начислена за забава на задължението на
възложителя за заплащане на възложената работа, която неустойка е дължима
за периода 10.04.2020 г. – 14.04.2020 г., съгласно чл.16,ал.1 във вр. с чл.7,ал.3
от договор №** ** - ***, сключен за изпълнение на строителство на обект:
Допълване на съществуващата система за осветление на М. с. з. П. между О.
П., като възложител, и ДЗ** Н. Б. с участници в обединението П. Г. ЕООД и Г.
- **** ООД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 10.04.2023 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 6 114,76 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск, като погасен по давност.
Осъжда П. К. ЕООД да заплати на О. П. направените разноски, както
следва: за първоинстанционното производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., за въззивното производство ДТ в размер
на 912,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6