№ 474
гр. В., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20231320100808 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 149, във вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
- гр.С. 1680, обл.С., общ.К.с., представлявано от А.А. – Изпълнителен
директор и И.Е., е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу В. М. Ц. с ЕГН: **********, за заплащане на сумите, както
следва: сумите: 3704,44 лв. /три хиляди седемстотин и четири лева
четиридесет и четири стотинки/ – главница за периода от 05.2018 г. до
04.2021г., представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С. 1113, обл. С., общ. И., ул.
„Г.Щ.А.“, № 8, вх. А, ет. 2, ап. 2, инсталация ********** / аб. № 37875, лихва
716,56лв./ седемстотин и шестнадесет лева петдесет и шест стотинки /, за
периода от 16.10.2019 г. до 29.09.2022г., за дяловото разпределение сумата от
29,47 лв. за периода от 09.2019 г. до 03.2021г., 5,69 лв. /пет лева и шестдесет и
девет стотинки/ - лихва за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г. законната
лихва от датата на подаване на заявлението 14.10.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 89,12 лв. /осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/
разноски по делото за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства : доставена,
но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С. 1113, обл. С., общ. И., ул. „Г.Щ.А.“, № 8, вх. А, ет. 2,
ап. 2, инсталация ********** / аб. № 37875.
Претендират се и сторените съдебни разноски и юрисконсултско
1
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Ответникът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срок против
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Залепено е уведомление по чл. 47 от ГПК, като длъжникът /ответникът/ не се е
явил в указания срок да получи книжата по делото. След дадени от съда
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищецът„Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника В. М. Ц.. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата -
етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма„Т.С.“ ЕООД. като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след кР. на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът основава
исковата си претенция, включително твърдението за наличие на валидно
облигационно отношение. Твърди, че оспорва процесните суми да касаят
процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца е депозирало становище в
подкрепа на исковите претенции.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представляващия
лично, не изпращат и представител.
В съдебно заседание ответникът не се явява, като особеният му
представител поддържа отговора на исковата молба.
В съдебно заседание не се явява представител за третото лице-помагач,
депозира се становище.
Съдът преценявайки поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите и становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 2375/2022 г. по описа на В.ски
районен съд, се установява, че на основание чл.410 от ГПК съдът е издал
2
заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която е разпоредил
длъжника – ответник да заплати на кредитора – ищец сума в размер на:
3704,44 лв. /три хиляди седемстотин и четири лева четиридесет и четири
стотинки/ – главница за периода от 05.2018 г. до 04.2021г., представляваща
стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С. 1113, обл. С., общ. И., ул. „Г.Щ.А.“, № 8, вх. А, ет. 2,
ап. 2, инсталация ********** / аб. № 37875, лихва 716,56лв./ седемстотин и
шестнадесет лева петдесет и шест стотинки /, за периода от 16.10.2019 г. до
29.09.2022г., за дяловото разпределение сумата от 29,47 лв. за периода от
09.2019 г. до 03.2021г., 5,69 лв. /пет лева и шестдесет и девет стотинки/ - лихва
за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г. законната лихва от датата на
подаване на заявлението 14.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
89,12 лв. /осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ разноски по делото за
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и
сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78 от ГПК.
След дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
С писмения отговор и писмените бележки се оспорва съществуването на
облигационно отношение между ищеца и ответника.
Етажните собственици са избрали сумите за консумирана топлинна
енергия в отделните имоти в сградата, да се определят от „Т.С.“ ЕООД, което
дружество извършва дялово разпределение на топлинната енергия.
Представена е и писмо от Община В., от чието съдържание е видно, че
липсват данни за смърт на ответника, поради което не може да се издаде
удостоверение за наследници.
Представени са документи, отразяващи дяловото разпределение в
топлоснабдения имот на ответника за процесния период, с които се
установяват задълженията на ответника.
Изслушана е съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че
дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с
нормативната уредба и дължимите суми са правилно изчислени.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, която прави заключение, че
въз основа на събраните по делото доказателства сумите за топлинна енергия
за процесния период не са платени от ответника и по пера са в следния размер:
общ размер по неплатени задължения по фактури от 3733,91 лева, от които
304,44 лева – главница за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2021 г., в това число :
29,47лева – сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за
периода от 09.2019г. до 03.2021г., мораторна лихва върху главницата: 5,80 лв.,
с общ размер на законната лихва за забава : 713,70 лв.
Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи, като
обосновани, пълни и компетентно дадени, като същите не са оспорени и от
страните по делото.
3
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на исковете съдът приема, че предявените искове са
допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство,
предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано
възражение от длъжника.
По същество съдът приема, че предмет на иска с правно основание чл.422
от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора,
за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този
иск кредитора – ищец, следва да докаже съществуване на вземане, в случая -
основанията за заплащане стойността на доставена от него топлоенергия за
битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, както и обезщетение за
забава на плащане на същото. С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест, като е указано, че върху ищеца лежи тежестта да
докаже, че ответникът е потребител е потребител на топлинна енергия. В тази
връзка, съдът намира, че ищцовото дружество не успя да докаже по безсъмнен
начин, че ответникът е собственик на имота, за ползването на който е
доставяна топлинната енергия и е възникнало задължението за плащане.
Индивидуализацията на имота е направена от ищеца – кредитор в
заявлението по чл.410 от ГПК.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да заплащат цената. В § 1, т.42 от Закона за енергетиката
е предвидено, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна (в случая) енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление. Правото на собственост
върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото,
съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния
акт, каквито доводи се навеждат в отговора и в писмените бележки от
ответника. По делото не беше установено ответникът да е потребител на
енергия за битови нужди през исковия период за посочения недвижим имот.
Не налице по делото и не е представен от ищеца документа му за собственост
– нотариален акт на името на ответника. От представените фактури е видон,
че същите са издадени на друго лице- А.Д.П. – собстеник на имота съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том I, рег. №
2020, дело № 28/2017г. на нотариус Н.Д., рег. № 329 на НК. На името на
ответника В. М. Ц. няма издадена нито една фактура, измежду предстаените и
приети по делото фактури. В тази връзка представените по делото
доказателства не обвързват съда с доказателствена сила, досежно
обстоятелството, че ответникът е носител на вещно право върху процесния
имот, като не е представена и молба за открИ.е на партида.
В този смисъл по отношение на ответника не е налице пасивната
материална легитимация по иска за установяване на вземането за ползвана
топлинна енергия, доставена от „Т.С.“ ЕАД на ответника, в качеството му на
4
собственик на топлоснабдения имот.
По отношения на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, съдът намира,
че същия е неоснователен, доколкото е неоснователен иска за главното
вземане и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото, съдът не следва да се произнася по възраженията
за изтекла погасителна давност на вземанията.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“Я.“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – Председател на управителния съвет, , срещу
В. М. Ц. с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 149, във вр.
с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на “Т.С.“ ЕАД сумите от 3704,44 лв. /три хиляди седемстотин и
четири лева четиридесет и четири стотинки/ – главница за периода от 05.2018
г. до 04.2021г., представляваща стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С. 1113, обл. С., общ.
И., ул. „Г.Щ.А.“, № 8, вх. А, ет. 2, ап. 2, инсталация ********** / аб. № 37875,
лихва 716,56лв./ седемстотин и шестнадесет лева петдесет и шест стотинки /,
за периода от 16.10.2019 г. до 29.09.2022г., за дяловото разпределение сумата
от 29,47 лв. за периода от 09.2019 г. до 03.2021г., 5,69 лв. /пет лева и шестдесет
и девет стотинки/ - лихва за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г. законната
лихва от датата на подаване на заявлението 14.10.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 89,12 лв. /осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/
разноски по делото за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение., за които суми има издадена заповед за парично вземане по
реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2375/2022 г. по описа на В.ски районен
съд, ведно с претендираните сторените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК по настоящото дело.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца –„Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред В.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5