№ 21985
****, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110144119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на В. К. М. срещу **** ****.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че процесната сума не се дължи, доколкото не е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по делото. На
второ място оспорва законосъобразното начисление на процесната сума. На
следващо място твърди, че вземането е погасено по давност.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който признава, че вземането е
погасено по давност. Сочи се, че в случая разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца, доколкото е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК от В. К. М. срещу **** ****, с който се претендира признаване
спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 1242.69 лева – главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, ****,
бл. ****, **** за периода от 01.03.2010 г. до 31.01.2012г
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
35650/04.092024 г., обявен за окончателен с протоколно определение от
04.11.2024 г., съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената
тежест за установяване на следните обстоятелства: 1. валидно възникнало
договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния
1
апартамент; 2. качеството потребител за ищеца-собственик или ползвател. 3.
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер, както и че не е ангажирал доказателства за обстоятелството
по т. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.) –
приложима за процесния период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Видно
от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на
топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице
е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно
право на ползване.
Ищецът в настоящото производство, въпреки разпределената
доказателствена тежест относно подлежащите на доказване правнорелвантни
факти, както и въпреки изричните указания, че не сочи доказателства за
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер, дадени на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК с изготвения проект на
доклад по делото, не представи писмени доказателства, които да установяват
соченото обстоятелство. По делото не се установява и качеството на
ответника на потребител на ТЕ, съобразно някоя от горните хипотези
(собственик или носител на вещно право на ползване) и в тази връзка да се
установи наличие на облигационно правоотношение обвързващото последния
със заплащане на цена за доставена топлинна енергия за процесния имот.
Наличието на облигационна връзка между страните по делото не се
установява от представената по делото молба-декларация **** за откриване
на партида, от която не може да се направи извод за наличие на право на
собственост върху процесния имот, респ. неговия обем (собствен, притежаван
в съсобственост – обикновена дялова или в режим на СИО, вещно право на
ползване, по наемно правоотношение и пр.), доколкото ищецът оспорва
наличието на облигационна връзка с ответника. Видно от представеното по
делото писмо с вх. № **** от отдел **** и приложената към него разпечатка
от информационната система на ****, ищцата не е подавала данъчна
декларация за процесния имот, а такава е входирана от трето неучастващо по
делото лице – Олга Стоянова Костадинова, която е отбелязана като
собственик на апартамента.
В съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест, ответната страна по иска, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване положителните факти за възникване на
оспореното задължение за заплащане на цена за доставена ТЕ, което не е
сторено в настоящия процес. Не са ангажирани доказателства както за
валидно възникнало договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент, респ. качеството потребител за ищеца-
собственик или ползвател, така и за изпълнение на задължението за доставка
на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за
цена по предоставената услуга в посочения размер.
2
Във връзка със становището на ответника следва да се посочи, че с
отговора на исковата молба липсва признание на иска по смисъла на чл. 237
ГПК, доколкото ищцата твърди, че не са налице обстоятелствата за възникване
на задължението, а в условията на евентуалност – в случай, че се докаже, че
процесното вземане съществува, релевира възражение за недължимост,
поради настъпила погасителна давност.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, правно на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
размер на сумата от 52,40 лв., от която 50 лв. – платена д.т. и 2,40 лв. – банкова
такса, които следва да бъдат присъдени на ищцата. Процесуалният
представител – адв. М. Л. претендира присъждане на адв. възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в размер на сумата от 480 лв. Съдът
намира, че възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ,
следва да бъде определено в размер на сумата от 200 лв., т.е. под минимума,
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (съобразно Решение от 25.01.2024 г.
по дело C-438/22 на СЕС), с оглед ниската правна и фактическа сложност на
делото, което е приключило след проведеното първо открито съдебно
заседание, без явяване на процесуалния представител на ищеца, която сума
следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.
К. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, ул. **** не дължи на ****
****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, ул. ****, сумата
от 1 242,69 лева (хиляда двеста четиридесет и два лева и 69 стотинки) –
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
****, ж.к. ****, бл. ****, **** за периода от 01.03.2010 г. до 31.01.2012 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, **** ****, с ЕИК ****, да заплати
на В. К. М., ЕГН **********, сумата от 52,40 лева (петдесет лева и 40
стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., **** ****, с ЕИК **** да
заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, сумата от 200 лева (двеста лева) –
адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4