Р Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е, 01.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори
наказателен състав, в публично
заседание на 16.07.2020 год,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от
съдията АНД N1073
по описа за 2020 год. на
Русенски районен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.С.Х., ЕГН: **********, живущ гр.Варна, против
Наказателно постановление № 38-0000410/23.03.2020год. на Директор РД”Автомобилна
администрация”– Русе, с което за две нарушения на чл.157 ал.6 от ЗДвП и на чл.58
ал.1,т.4 от
Наредба 11/31.10.2002год. на МТС, на основание съответно на чл.185
отЗДвП и на чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП са
му наложени две административни наказания
– глоба, в размер на 20.00лв и 2000лв.
Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На
24.02.2020год., в гр. Русе, в районна на ГКПП „Дунав мост” жалбоподателят
бил спрян от органите на ОО „Автомобилна администрация” – Русе за
проверка. Същият управлявал МПС - товарен
автомобил от категория N3, марка Ивеко Стралис, с рег. № РВ1057ТТ, с прикачено
полуремарке с рег. № В2239ЕН, като извършвал международен превоз на товар, с
маршрут на движение Р. България – Р.Румъния, установен от представеното CMR от
21.02.2020 г. Св.П. изискал редица
документи за проверка. Наказаният представил АКТ за нарушение по ЗДвП с №
255977 от 24.07.2018 г. към свидетелство за управление на МПС №*********, от
който било видно, че е изтекъл повече от един месец от издаването му, като не
представил карта за квалификация на водача, по смисъла на Наредбата по чл. 7б,
ал. 5 от ЗАвП. За констатираното св.П. съставил АУАН, с който
обвинил жалбоподателя за
две нарушения: на чл.157 ал.6 от ЗДвП и на чл.58 ал.1,т.4 от Наредба
11/31.10.2002год. на МТС, подписан без възражения. Впоследствие
било издадено и обжалваното НП, с което наказващият орган наложил горепосоченото наказание.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от АУАН, наказателното постановление, показанията на св.П. и
приложените копия от документи.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и
разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА:
По пункт 1 от
наказателното постановление:
Наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта за нарушение по чл. 157, ал.6
от ЗДвП. Деянието е несъставомерно поради липса на обективирано
съставомерно поведение и субективно отношение към него. От буквалното тълкуване
на изр.1 на посочената разпоредба следва категоричния извод, че в нея е
предвидено задължение на контролните органи при съставяне на АУАН да отнемат
контролния талон към СУМПС, който да се върне на водача след изпълнение на
задължението му за заплащане на наказанието глоба след влизане в сила на НП.
Няма предвидено императивно правило за поведение, относимо към водачите на МПС,
което ако не бъде спазено да бъде санкционирано. От буквалното тълкуване на
чл. 157,
ал.6, изр.2 от ЗДвП следва, че е налице заместване на един документ
/контролния талон към СУМПС/ с друг /АУАН/ за определен срок, но не е
предвидено задължение, неспазването на което да ангажира
административнонаказателната отговорност на водача на МПС.
По пункт 2 от
наказателното постановление:
Безспорно е, че жалбоподателят оъществявал международен
автомобилен превоз на товари без да притежава валидна карта за квалификация на
водача, поради което констатираното нарушението правилно е квалифицирано по
чл. 58, ал.
1, т. 4 от Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, съгласно който водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава
валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5
от Закона за автомобилните превози – Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. Съгласно чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същата наредба водачи - граждани
на държава, която е член на Европейския съюз, чието обичайно пребиваване, както
е дефинирано в чл. 14 на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт (ОВ, L 370/1985 г.), е в Република България, придобиват начална
квалификация при условията и по реда на тази наредба, а съгласно ал. 3 водачи -
граждани на държава, която не е член на Европейския съюз, придобиват начална
квалификация при условията и по реда на тази наредба, ако предприятието, в
което работят, е установено в Република България. От доказателствата по делото
се установява, че жалбоподателят е гражданин на РБългария, а дружеството –
превозвач Експерт Транс 78 ЕООД е със седалище отново в РБългария. При това
жалбоподателят следва да притежава карта за квалификация на водач, която да е
издадена при условията и по реда на Наредба № 41 от 4.08.2008 г. В случая това
изискване не е изпълнено, при което е осъществен състава по чл. 58, ал. 1, т. 4
от Наредба № 11 от 2002 г. Без правно значение е фактът, че жалбоподателят
притежавал удостоверение за професионална компетентност за извършване на
товари, както твърди в жалбата си, но доказателства за наличието му не
представя.
С оглед на горното правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАвтП, предвиждаща глоба в размер на 2000 лв. за водач на
МПС, който извършва превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон
или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл.
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление№ № 38-0000410/23.03.2020год. на Директор РД”Автомобилна
администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП , на основание
чл.185 отЗДвП на М.С.Х.,
ЕГН: **********, живущ гр.Варна, е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 20.00лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ № 38-0000410/23.03.2020год.
на Директор РД”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение
на чл.58 ал.1,т.4 от Наредба
11/31.10.2002год. на МТС, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, на М.С.Х., ЕГН: **********,
живущ гр.Варна, е наложено административно наказание – глоба, в размер на
2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………