№ 39970
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110123308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. *********, в качеството на процесуален
представител в заповедното производство на ответника ********, с искане за
изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ********** в частта му за
разноските, като на адвоката бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ответника - длъжник в размер на 561,50 лв. в заповедното
производство, каквото съдът е отказал да присъди.
В молбата са изложени съображения, че ищецът е предявил 4 обективно
кумулативно съединени искове и по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по всеки от тях следвало да дължи
възнаграждение в минимален размер, съразмерно отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който се развиват подробни аргументи, че при развило се исково производство не
следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение за заповедното, както и че
хонорарът не следвало да се дължи за всеки един от предявените искове.
По молбата на адв. *********, в качеството на процесуален представител в
заповедното производство на ответника ********, съдът намира следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че предвид спецификите на заповедното производство, което е
едностранно по своя характер и защитата на длъжника се изчерпва с подаването на
възражение по утвърдени образец, за което законът не изисква да е мотивирано, в
хипотезата на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК, на ответника-
длъжник не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, наред с такова в исковото производство. Възражение по чл.
414 ГПК не се подава в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в
което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
1
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно, възражението е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното
право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението
по чл. 414 ГПК. Следователно, липсва и функционална обусловеност на същото от
изхода на спора за материалното право – в този смисъл Определение № 45/23.01.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК. В допълнение на изложеното
следва да се отбележи, че извършването на процесуално представителство от различен
адвокат в заповедното и исковото производство, не би могло да съставлява
самостоятелно основание за присъждане на отделно адвокатско възнаграждение на
представляващия длъжника в заповедното производство адвокат с оглед разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК, която предвижда отговорност на загубилата делото страна за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, и доколкото исковото производство се
явява продължение на заповедното производство, то следва, че за двете производства
отговорността за разноски е само за един адвокат.
Предвид изложеното, липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на адв. ********* за
подаденото възражение по чл. 414 ГПК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. *********, в качеството на
процесуален представител в заповедното производство на ответника ********, с
искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ********** в
частта му за разноските, като на адвоката бъде присъдено възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника - длъжник в размер на 561,50 лв. в заповедното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд. ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2