Определение по дело №144/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№184

 

Гр.Варна, 30.03.2018  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 30.03.2018 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, ч.гр.д. № 144  по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Я.Д.Д., против определение № 72 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д. № 233/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски по делото.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за противоречието му със закона, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК с освобождаване от дължимата държавна такса в производството по частната му жалба.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С определение № 258 от 01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 233/2017 г., Силистренският окръжен съд като е преценил, че ищецът Я.Д.Д. не е отстранил нередовностите в исковата си молба съобразно дадените му от съда указания, е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото. Срещу прекратителното определение Я.Д. е подал частна жалба с вх.№ 3970/ 19.12.2017 г., която съдът е приел за нередовна предвид липсата на представен документ за внесена държавна такса от 15 лв. за обжалването. В срока за поправяне на недостатъка на частната жалба, с вх.№ 379 от 29.01.2018 г. Я.Д. е подал молба по чл. 83, ал.2 от ГПК  (наречена „уведомление“), в която след като е посочил, че не може да внесе сумата от 15 лв. поради липсата на средства, е отправил искане за освобождаване от заплащането, включително и от разноските по производството. С тази молба, както и с последващата уточняваща такава, подадена с вх.№ 974 от 13.03.2018 г. във връзка с дадените от съда указания от 02.03.2018 г. за поправянето й,  жалбоподателят е декларирал, че не упражнява търговска дейност, няма доходи от наеми, ренти, акции или други дивиденти, няма спестявания и парични влогове, че от десетилетия не контактува с членовете на семейството си или с роднини, че не притежава материални ценности. Посочил е, че лицето Силвия Вътева обитава жилището, посочено от него като съдебен адрес ***. С декларация, обективирана в настоящата частна жалба, е допълнил, че е придобил недвижим имот по наследство и по дарение от родителите си, като преди развода си със Силвия Вътева изготвил саморъчно завещание, в което я посочил като единствен негов наследник. Понастоящем бившата съпруга обитавала това жилище. Посочил е, че здравословното му състояние е на ръба на физическото и емоционално съществуване и няма физически и емоционални сили да води пълноценен живот. Позовал се е на констатациите на съда за материалното и здравословно му състояние в мотивите на решение № 410 от 28.06.2012 г. по бракоразводното дело - гр.д. № 556/2012 г. по описа на Силистренския районен съд, препис от което приложил. Други доказателства във връзка с декларираните данни не е представил.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, за които би бил невъзможен достъпът до съдебното производство с оглед конкретния размер на дължимата държавна такса и разноски, а настоящият казус не е такъв.

Жалбоподателят е в активна и трудоспособна възраст (на 48 години) като по делото няма данни той да не работи (такова обстоятелство той не е и декларирал) и не е представил доказателства да е регистриран в бюрото по труда като търсещ работа или доказателства за наличието на обективни причини, поради които да не е трудово зает и да е възпрепятстван да реализира трудово възнаграждение в поне минималния за страната размер. В декларацията си също не е посочил, че страда от конкретно заболяване, което го лишава от възможността да упражнява труд, нито по делото са налични данни и доказателства в тази насока. Възпитанието и избрания начин на живот, посочен като алтруистичен, аскетичен, отшелнически и чужд на материалния свят, също не е обстоятелство възпрепятстващо обективно възможността на Я.Д. да се труди и да реализира поне минимални доходи, а освен това е въпрос на негов личен избор, който избор е ирелевантен за преценката относно наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК. Освен това, според декларираните данни, жалбоподателят притежава жилищен имот в гр.Силистра, ул.“Капитан Кръстев“ 2, ет.7, ап.49 (в тази насока е декларацията му, обективирана в настоящата частна жалба и данните в решението по брачното дело, към което е препратил), който имот също е потенциален източник на доход при отдаването му за ползване на друго лице, като без значение за собствеността е посоченото от жалбоподателя обстоятелство за извършено завещателно разпореждане, което е за след смъртта му. Семейството на Я.Д. е едночленно и няма данни той да е задължен за издръжка към други лица. Предвид изложените съображения и с оглед минималния размер на дължимата държавна такса от 15 лв. по частната жалба, за производството по която е поискано освобождаването от такси и разноски, съдът намира, че жалбоподателят има материалните  възможности да я заплати, поради което и не са налице условията на чл. 83, ал.2 от ГПК и молбата му е неоснователна. Като е достигнал до идентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

За производството пред настоящата инстанция, жалбоподателят дължи държавна такса от 15 лв., за която е останал задължен, поради което следва да бъде осъден да я заплати на осн. чл. 77 от ГПК.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д. № 233/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

ОСЪЖДА Я.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по бюджета на съдебната власт по съответната сметка на Варненския апелативен съд дължимата държавна такса от 15 лв. за производството пред настоящата инстанция.

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: