Р Е Ш Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 13.10.2020 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…..и с участието на прокурора…………..…..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова……………………..търговско дело № 73 по описа за 2020 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.

          Образувано е по жалбата на К.Г.Н., подадена чрез адв. К.К., в качеството му на управител в „Напредък – Пътнически превози“ АД против Отказ № 20200823175541/25.08.2020г., постановен от АВп   Търговски регистър към МП,  с който е отказано заличаването му като  член на  СД и представляващ на основание чл. 233 ал.5 от ТЗ.

Твърди че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като със заявлението е представено писмено уведомление до дружеството, представлявано от законния му представител - изпълнителния директор К.Н. за освобождаването на К.Н. като член на СД с отбелязване за получаване на същото на 02.09.2019г., удостоверено от самия законен представител на дружеството. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че когато качеството на заявител и представляващ дружеството се съчетават в едно лице, дружеството се считало уведомено, ако предизвестието е станало достояние на някой от другите членовете на СД. Трябвало и да се представят някакви други доказателства с които да се удостовери, че уведомлението е достигнало до върховния орган на дружеството. Тъй като на уведомлението-нямало положен печат на търговеца и нямало данни, че документът бил заведен в деловодството на дружеството, то не можело да се приеме, че дружеството е уведомено.

Счита, че направените изводи в отказа на ДЛР са в противоречие с материалния закон и процесуалните правила относно доказването в административното производство.

Съгласно чл. 233 от ТЗ, уведомлението от желаещия член на СД да напусне съвета се отправяло да дружеството. Съгласно чл. 235. ал. 1 от ТЗ, членовете на СД представляват дружеството колективно, освен ако уставът не предвижда друго, а съгласно ал. 2 от същия член, съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица от състава си да представляват дружеството. Видно от публичния Търговски регистър, а и от мотивите на отказа, служебно известно на длъжностното лице по вписванията е било обстоятелството, че към момента на подаване на уведомлението за напускане и до настоящия момент дружеството се представлява от законния си представител - изпълнителния директор К.Г.Н.. Въпреки противните твърдения на длъжностното лице в отказа, нямало действаща правна норма към момента на получаване на уведомлението, която да ограничава представителната власт на изпълнителния директор да получи уведомлението от името на дружеството в качеството му на законен представител на същото. Правната норма на чл. 235, ал. 2  от ТЗ не можела да бъде тълкувана стеснително от правоприлагащите административни органи и длъжностните лица.

Счита, че от  представените от него писмени доказателства може да се направи извод, че изявлението на заявителя е било редовно връчено на дружеството, чрез неговия представляващ.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което отмени атакувания отказ и задължи АВп и да даде указания да се впишат исканите промени в обстоятелствата подлежащи на вписване.

Жалбата е допустима и подадена в срок. С писмото, с което е изпратена жалбата от АВп е посочено, че отказът не е връчен, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по съществото си е  неоснователна.

Жалбоподателят К.Г.Н. е подал заявление вх. № 20200823175541/23.08.2020., по образец, като е поискал да бъде заличен като член на СД на „Напредък – Пътнически превози“ АД, на основание чл 233 ал.5 от ТЗ.

Към заявлението са приложени декларация по чл. 13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; пълномощно; квитанция за внесена д.т. и писмено уведомление за напускане от член на СД до дружеството по чл. 233 ал.5 от ТЗ.

С атакувания Отказ № 20200823175541 /25.08.2020г., ДЛР е отказало да впише промените по партидата на търговеца, касаещи заличаването като член на СД на заявителя, с мотив, че не е налице надлежно уведомяване на дружеството за напускането, тъй като писменото изявление е изпратено от К.Г.Н. и получено от него лично в качеството му на представляващ член на СД, без да има доказателство, че е заведено в канцеларията на дружеството по адреса на управление на търговеца. Приел е, че в случая няма доказателства, че са налице условията на цитирания текст за едностранно прекратяване на мандатното правоотношение, тъй като липсват доказателства уведомлението да е стигнало до дружеството.

Отказът е законосъобразен на основание изложените мотиви.

Действително от представените доказателства не може да се направи извод, че уведомлението е стигнало до дружеството, като е следвало най-малко същото да бъде заведено във входящата кореспонденция на дружеството. За да се прецени, че се налице предпоставките за заличаване на член на СД по чл. 233 ал.5 от ТЗ следва да се докаже, че този член е отправил писмено уведомление до дружеството за искането си да бъде заличен, че дружеството е получило това уведомление и че в срок от шест месеца от получаването  на уведомлението не е заявило за вписване освобождаването му в ТР. Тъй като след изтичането на съответния срок, освобождаването настъпва по силата на закона следва да се докаже от заявителя кога е започнал да тече срока.  На настоящия състав е известна противоречивата практика по въпроса кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ и респективно от член на съвета за акционерното дружество по чл. 233 ал.5 от ТЗ, както и  че е инициирано Тълкувателно решение по въпроса № 1/2020г. на ТК на ВКС, т.4, но до постановяване на същото съдът дължи произнасяне, което мотивира с изложеното по-горе.

След като от представените в регистърното производство писмени доказателства не може да се направи извод за наличие на обстоятелството, чието вписване се иска то постановеният отказ е законосъобразен.

По изложените съображения жалбата срещу Отказ № 20200823175541 /25.08.2020г. следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата  на К.Г.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. К.В.К.,***,  в качеството му на заявител по заявление вх. № 20200823175541 /23.08.2020г., против Отказ № 20200823175541 /25.08.2020г. на АВп, с който е отказано заличаването му, като член на СД на основание чл. 233 ал.5 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя, пред Апелативен съд – Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: