Решение по дело №330/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Ч. К. Ч., [ЕГН], чрез адв. А. Д., против Решение №39/14.01.2025 г., постановено по АНД № 3076/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0002815/15.05.2024 г. издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], с което на касационния жалбоподател са наложени следните административни наказания: на основание чл.93а, ал.10, предл.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.34, §1, изр.3, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014; на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер [рег. номер]. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Жалбоподателят оспорва въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Счита, че в наказателното постановление /НП/ не е извършено пълно, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено същото и доказателствата които го подкрепят, с което се ограничава възможността нарушителя да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Оспорват се мотивите на Районен съд – Варна, като се твърди, че водачът не е търговец, поради което не може да притежава лиценз и не може да бъде субект на извършеното нарушение. Излагат се подробни съображения, че не е необходимо издаването на лиценз, тъй като жалбоподателят не извършва „обществен превоз“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а осъществява „превоз за собствена сметка“ на територията на Република България и на основание чл. 10 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка /Наредба № Н-8/27.06.2008 г./ за извършване на превоз на товари за собствена сметка на територията на Европейската общност не се изисква лиценз или друго разрешително. Твърди, че проверка на товарния автомобил в информационна система „Лицензи“ е извършена за грешен регистрационен номер [рег. номер], а правилния – [рег. номер] е вписан към издадения лиценз № 5581 за международен превоз на товари. Не е извършена надлежна проверка, поради вписването в текста на АУАН и в НП единствено на дружеството превозвач, а дружеството-собственик не е посочено. Моли решението на ВРС да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП. В условията на евентуалност се моли делото да се върне на друг състав за попълването му с доказателства от значение за правилното решаване на правния спор. Представя писмени бележки.

Ответникът – Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] в писмен отговор оспорва жалбата. Позовава се на констатациите в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, които се ползват с доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движения по пътищата /ЗДвП/ и на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Счита, че изпълнителното деянието по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е доказано. В момента на проверката водачът управлява МПС с рег. № [рег. номер], за което няма издадено заверено копие на лиценз № 5581 на Общността, от което с категоричност се потвърждава и знанието у същия за извършваното от него противоправно поведение. Твърди, че водачът е длъжен при започване на превоза да се увери, че всички документи касаещи МПС са налични и тогава да пристъпи към действия по управление. Позовава се на съдебна практика на Административен съд – Варна, която приема, че при установен фактически състав като процесния, приложима е разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП. Моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

Около 14:57 часа на 20.02.2024 г. жалбоподателят Ч. К. Ч. управлявал МПС [Марка] 18.310 с рег. № [рег. номер] от кат. N3G, оборудван с аналогов тахограф марка Siemens, type 1324 - 510015, сериен номер 796792, като извършвал превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България по маршрут [населено място], кв. Възраждане - [населено място] по РП III - 2008. На 200 метра преди разклона за бетонов възел „Полимикс“ в посока [населено място] инспектор при областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] Н. Р., спял за проверка управления от жалбоподателя товарен автомобил. В хода на проверката е констатирано, че превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент 561/ 2006 г. на ЕО, било оборудвано с аналогов тахограф марка Siemens, type 1324 - 510015, сериен номер 796792 и използва тахографски лист, поставен в монтирания в автомобила тахограф на 19.02.2024 г. за период по - дълъг от този, за който е предназначен - 24 часа, като това е довело до загуба на данни, като със същия тахографски лист водачът е управлявал и на 20.02.2024 г. Също така инспекторът от ОО „Автомобилна администрация“ [населено място] установил, че водачът извършва превоз за собствена сметка на товари от името на превозвача „Инжстройинженеринг“ ЕООД с МПС с рег. № [рег. номер], за което превозно средство няма редовно издадено заверено копие към лиценз номер 5581 за международен автомобилен превоз на ЕО, издаден на превозвача „Инжстройинженеринг“ ЕООД. Този извод е формиран въз основа на извършена справка в информационна система Лицензи към ИА „АА“.

Приемайки, че със своето поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 34, § 1, изр. 3, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 и съответно на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, на същата дата 20.02.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който жалбоподателя Ч. е санкциониран за нарушение на посочените нормативни разпоредби, като в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило възражение. Приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, Началникът на областния отдел „Автомобилна администрация“ издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 10, предл. 1, т. 1 от ЗАвтП, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. чл. 34, § 1, изр. 3, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 и съответно на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на същата разпоредба.

За да потвърди оспореното НП, Районен съд – Варна е приел, че не са допуснати съществени нарушения в производството по издаване на НП, а нарушенията са категорично установени. За неоснователно е прието оплакването за допусната техническа грешка при проверката в регистрационния номер на процесния товарен автомобил. В съдържанието на АУАН и НП превозното средство е индивидуализирано коректно със своя действителен регистрационен номер /[рег. номер]/, за което свидетелства и направената в хода на проверката снимка на тежкотоварния автомобил. Изложил е мотиви, че единствено в съдържанието на приложения към преписката доклад с рег. № 11 – 51-1482 от 21.02.2024 г. е сгрешен регистрационния номер на автомобила, но тази грешка не нарушава правото на защита на санкционираното лице. По изложените съображения е прието, че правилно административнонаказателната отговорност на Ч. е ангажирана за извършените нарушения на чл. чл. 34, § 1, изр. 3, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 и нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.

Решението е правилно и законосъобразно.

Правилни са направените от РС – Варна изводи за постановяване на НП от компетентен орган, за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Противно на твърденията в жалбата, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.

В касационната жалба липсват конкретни възражения по първото наложено с НП наказание. Отправено е искане с касационната жалба решението на РС – Варна да се отмени изцяло. Съгласно чл.218, ал.2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, поради което съдът следва да извърши в този обем проверка на решението и по пункт първи от НП.

Съгласно чл. 34, § 1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 година, тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. Въвеждането с европейското право на изискването за тахограф е с цел подобряване условията на труд и безопасността на движението. Правилно ВРС е приел, че наказващият орган е наложил административно наказание съобразявайки го с разпоредбата на чл. 93в ал. 10, т. 1 от ЗАвтП /наказва се с глоба от 500 лв. водач, който използва тахографски лист или карта на водача за период, по - дълъг от този, за който е предназначен и това е довело до загуба на данни/. От доказателствата по делото се установява, че Ч. е извършил горецитираното нарушение, като е налице съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му [жк], като наказанието е наложено за нарушение идентично с това, което наказващия орган е приел, че е извършено. Фактите се потвърждават и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Ю. Р., даващ показания, че тахографския лист е поставен в 6:00 на 19.02.2024 г., след което водачът е управлявал автомобила. На следващия ден 20.02.2024 г. тахографския лист не е изваден от тахографа и водачът е продължил да управлява до 13:50 часа. Наложената глоба е в законов размер и отговаря на целта на закона и степента на обществена опасност на деянието. Степента на засягане на обществените отношения, които се охраняват, не сочи ниска степен на обществена опасност в сравнение спрямо други подобни деяния. Извършеното деяние е резултатно, тъй като се касае за нарушение във връзка с използването на тахографския лист за по - дълъг период от този, за който се отнася. Същото е довело до загуба на данните от него, което обстоятелство е квалифициращо за нарушението по чл. 93в ал. 10, т. 1 от ЗАвтП. При тази обществена опасност на деянието касационният съд счита, че е неоснователно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното решението в тази част се явява правилно и законосъобразно, като НП правилно е било потвърдено.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на ВРС и по второто установено административно нарушение.

Съдът намира, че възраженията в жалбата са вътрешно противоречиви. От една страна се твърди, че превозвачът, а не водачът може да бъде субект на нарушението, т.к. лицензът се издава на негово име, а от друга, че на основание чл. 10 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. изобщо не е необходим лиценз или друго разрешително за превоз на товари за собствена сметка. Жалбоподателят се домогва да обоснове тезата, че водачът не носи никаква административнонаказателна отговорност за случаите, когато извършва превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство заверено копие на лиценз на Общността.

Неоснователно е позоваването на чл. 10 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на МПС, като завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата. Съгласно чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. В настоящия случай не е спорно между страните, че процесният товарен автомобил МАН ТГА 18.310, с рег. № [рег. номер], категория N3G, е извършвал превоз за собствена сметка за превозвача „Инжстройинженеринг“ ЕООД на територията на Република България. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП категория N3 включва моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12, поради което за извършване на превоз за собствена сметка на територията на Република България е необходимо издаването на лиценз.

В жалбата се прави смесване на задълженията на превозвача и на водача, чрез което се обосновава теза, че всякога за деяния като процесното отговорност следва да понася единствено превозвачът, а това на практика би означавало и неприложимост на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, която изрично и еднозначно определя водача на МПС като субект на нарушението. Действително задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за извършване на обществен превоз на товари, в който да бъдат включени всички моторни превозни средства, с които се извършва превоз, както и да снабди водачите с необходимите документи. Самостоятелно задължение на водача обаче е да не пристъпва към извършването на превоза, без да е получил необходимите документи за законосъобразното му осъществяване. Същите са изрично регламентирани в чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. и съгласно т. 6 от същия член водачът е длъжен да носи заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози. В тежест на всеки водач е преди да пристъпи към извършването на превоз на товари за собствена сметка да следи за това да се е снабдил с посочените документи. Съзнателното извършване на превоза без един или повече от тези документи не е извинително, тъй като водача на самостоятелно основание носи административнонаказателна отговорност, различна от тази на превозвача.

От извършените проверки в информационните системи на ИА "АА" е установено, че към момента на проверката – 20.02.2024 г. процесният товарен автомобил МАН ТГА 18.310, с рег. № [рег. номер], не е включен в списъка с МПС към лиценз за международен автомобилен превоз на територията на ЕО № 5581 на дружеството-превозвач „Инжстройинженеринг“ ООД. Правилен е изводът на РС – Варна, че в доклад рег. № 11-51-1482 от 21.02.2024 г. е със сгрешен регистрационния номер на автомобила, но това не нарушава правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за издаването на лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България и на удостоверения за обществен превоз на товари лицето по чл. 2, ал. 1 от Наредбата подава заявление по образец заедно с предвидените приложения, едно от които е списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача. От своя страна разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. постановява, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз и издава удостоверение за обществен превоз на товари (приложение № 13а) за всяко моторно превозно средство, включено в регистъра. Фактите по делото сочат, че процесния товарен автомобил извършвал превоз на товари за собствена сметка с превозвач „Инжстройинженеринг“ ЕООД. От приложената от жалбоподателя пред въззивната инстанция справка /Приложение 5а/ с данни на моторни превозни средства към лиценз № 5581 не може да се докаже, че към датата на проверката – 20.02.2024 г. процесния товарен автомобил под № 118 е включен в лиценза, тъй като справката е без посочена дата на издаване.

Съгласно чл. 86, ал. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. едно и също моторно превозно средство може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз. В тази връзка неоснователно е възражението, че в АУАН и в наказателното постановление е посочен единствено превозвача, но не и собственика на автомобила. Това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на изпълнителното деяние по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. И в двата акта последователно и ясно е посочено, че на описаните време и място жалбоподателят Ч., като водач управлявал процесния товарен автомобил, е извършвал превоз на товари за собствена сметка с превозвач „Инжстройинженеринг“ ЕООД при липса на издадено заверено копие от лиценз № 5581.

Предвид горното не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна към която структура е ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 39/14.01.2025 г. постановено по АНД № 3076/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Ч. К. Ч., [ЕГН] да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.