№ 157
гр. Свиленград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200666 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2605 от 15.09.2022
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от село *****,ул.*. *****
№18,общ.Свиленград, област Хасково, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите (ЗГ), е наложено на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ),
вр.административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лв и на основание
чл.273,ал.1 от Закона за горите (ЗГ) е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА –вещите предмет на нарушението-1,3пр.м3 дърва дъб.
Жалбоподателят Н. Д. Г. чрез процесуалния си представител – адв. А. Г.,
моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за неправилен,
незаконосъобразен и недоказан .В жалбата до съда се сочи,че
жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение .Липсвали
обективните и субективни признаци на същото,наложеното наказание било
незаконосъобразно и несправедливо , поради което моли съда да отмени
обжалвания акт.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски,за които
се представя списък.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Д. Г. , се явява
лично и с адв.Г. Г. ,преупълномощена от адв.А. Г. , която пледира за отмяна
на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство. В предоставеният от съда срок
представя писмени бележки, в които доразвива доводите си изложени в
1
жалбата.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от главен
юрисконсулт Евгения Момчилова, която в становището излага доводи
относно неоснователността на жалбата.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В условията на алтернативност отправя
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адв.възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 21.03.2022 година ,късно вечерта, свидетелите Д. Ж. Х. и П. М. Г.–
служители на АНО, във връзка с изпълнение на служебните си задължения,
били извикани от служители от жандармерията на разклона на село Дервишка
могила ,общ.Свиленград , във връзка с констатирано от служителите на
жандармерията на нарушение по Закона за горите,тъй като били спрели
жалбоподателя, докато управлява лек автомобил „Ауди“ с рег.№ СТ 0102 СМ
за извършване на проверка ,при която констатирали,че в автомобила имало
дърва.
На место двамата свидетели извършили проверка на МПС и
констатирали,че жалбоподателя действително транспортира в лекият си
автомобил дърва за огрев,а именно дъб 1,3пр.м3/измерени с ролетка/,които
били немаркирани с контролна горска марка и производствена марка,като
измерването било сторено вече в разсадника,стопанисван от АНО , находящ
се в кв.Гебран в гр.Свиленград,като във връзка с констатираното нарушение
бил извикан и св. С. Н. С./също служител при АНО/,който отговарял за
иззетите вещи при образуване на адм.производства.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол серия СВ №
000964 от 21.03.2022 година,подписан от тримата свидетели и от
нарушителя,като със същият вещите предмет на нарушението били
иззети,както и МПС и контактния ключ към него,като в последствие с
разписка серия СВ №000159 от 22.03.2022г. вещите били предадени за
отговорно пазене в ТП „РГС „ Свиленград.
Била изискана информация,чия собственост е задържания лек
автомобил,като в отговор на запитването е постъпило писмо от ОД на МВР
2
Стара Загора,видно от което се установява,че е собственост на
жалбоподателя,като към отговора са приложени и справки от системата на
полицията.
На същата дата-21.03.2022година, предвид констатираното нарушение и
в кръга на службата си, свидетелят Д. Ж. Х. –Горски надзирател при ТП ДГС
Свиленград към РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите,
съставил в присъствието на свидетелите П. М. Г. и С. Н. С., против
жалбоподателя в негово присъствие, АУАН със серия ЮИДП-17 и с №
000097.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил следното описание на
констатирано нарушение- жалбоподателят транспортира в лек автомобил
„Ауди“ с рег.№ СТ 0102 СМ ,дърва за огрев,а именно дъб 1,3пр.м3/измерени
с ролетка/,които били немаркирани с контролна горска марка и
производствена марка.
За датата на извършеното нарушение е посочена датата на констатиране
на нарушението от страна на актосъставителя -21.03.2022г.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), която вписва за
нарушена.
АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издал процесното
Наказателно постановление (НП) № 2605 от 15.09.2022 година, с което на
Н. Д. Г. с ЕГН ********** от село *****,ул.*. ***** №18,общ.Свиленград,
област Хасково, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), е
наложено на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр.административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лв и на основание чл.273,ал.1 от Закона
за горите (ЗГ) е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА –
вещите предмет на нарушението-1,3пр.м3 дърва дъб.
НП е редовно връчено на 26.09.2022 година, видно от Разписката,
приложена по АНПр, надлежно оформена – подписана и датирана, с
отбелязване и имената на получателя му, а именно: лично М.Д.а. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
По делото са приети като доказателства- длъжностна характеристика на
длъжността –горски надзирател в ТП ДГС Свиленград,диплома за завършено
средно образование –профил- техник-лесовъд на актосъставителя и трудов
договор на актосъставителя.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ
- Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗГ, се доказва
от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието,
3
храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с
Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки
предвид факта, че актосъставителя Д. Ж. Х. заема длъжността „горски
надзирател“ в ЮИДП-ТП „ДГС Свиленград“ при РДГ – Кърджали към
Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално
образование: Горско и ловно стопанство, квалификация – техник -лесовъд
(видно от Диплома за средно образование серия К-13 № 011-158), т.е. Д. Ж.
Х. се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1
респ.т.2 от ЗГ , действало при изпълнение на служебните си задължения и че
Георги Анастасов Шереметев се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ – Министъра на земеделието,
храните и горите по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Директор
на РДГ - Кърджали” от Георги Анастасов Шереметев, а и в тази насока са
представени доказателства.
По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел от страна на
жалбоподателя,лицето Мирослав Ангелов Атанасов, който твърди,че на
същата дата бил помолен от жалбоподателя да му помогне в една изоставена
къща в село Дервишка могила,където на място , двамата секли дърва и ги
натоварил в лекият автомобил на жалбоподателя,след което се разделили.В
последствие свидетеля ,разбрал от жалбоподателя,че за тези дърва му били
съставени актове за установяване на административно нарушение.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – Д. Ж. Х., П. М. Г. и С. Н. С..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.
Ж. Х. , П. М. Г. и С. Н. С., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява тримата свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено).От друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските
показания на тримата свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от горе установените фактически обстоятелства. Ето
защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото, поради това
4
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Що се отнася до свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел Мирослав Ангелов Атанасов/от страна на жалбоподателя/,съдът
намира същите за изолирания от останалия събран по делото доказателствен
материал,поради което не се кредитират от съда с доверие, в тях липсва
конкретика и еднозначност с настоящия случай – свидетелят не посочи за коя
дата става дума, не посочи вида на дървата, които са секли, както и
количеството им, не посочи и автомобила, на който са качили дървата. От
друга страна показанията му звучат нелогично, тъй като нетипично е в
домашни условия да се отглеждат дъбови дървета, такива виреят на големи
масиви в горски условия. На следващо място дори и да не се приеме
изложеното от Съда в предходните изречения, то не следва да се кредитират
показанията на този свидетел, тъй като е в много добри приятелски
отношения с жалбоподателя, което би навело на мисълта за предубеденост
относно дадените от него сведения с цел подпомагане на жалбоподателя да
избегне административнонаказателната отговорност. Отделно от това дори и
да се кредитират показанията на този свидетел, те се явяват ирелевантни с
оглед разрешителния режим, по който могат да се секат дървета в
урбанизирана територия, т.е. след получено Разрешение от надлежните
органи, което явно в конкретния случай не е налице.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с рег.№ 9657 от 18.10.2022 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна по
следните съображения.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните (сега Министъра на земеделието, храните и горите,
5
като наименованието на Министерството е променено с Решение на 44-то
Народно събрание от 04.05.2017 година) – от която се установява
материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по
чл. 44 от ЗАНН в седмо дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него,доколкото НП е издадено след изтичането на
срока за подаване на писмено възражение по съставения АУАН.
Действително в АУАН не е посочено в какъв срок жалбоподателя може
да подаде писмено възражение, настоящият състав не счита, че това е
нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания
акт,доколкото както се посочи по горе НП е издадено след изтичането на
срока за това. Отделно от това явно правата на жалбоподателя не са
нарушение, тъй като е депозирал Жалба и въз основа на нея е образувано
настоящото дело.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
съдът намира,че се установяват достатъчно данни за извършено
адм.нарушение на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ от страна на жалбоподателя .
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ-
Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на:дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка.
Страните не спорят,че откритата в лекият автомобил на жалбоподателя
дървесина не е била маркирана с контролна горска марка и производствена
марка,като за това обстоятелство от страна на жалбоподателя бяха
ангажирани гласни доказателствени средства,посредством разпита на
св.Мирослав Атанасов,който установява,че дървесината е била добита от
изоставена къща ,находяща се в село Дервишка могила,общ.Свиленград.
За настоящия спор е без значение от къде е товарена дървесината, от кого
6
е добита и законно ли е добита, тъй като всяко превозване на добита
дървесина, по какъвто и да е маршрут в едно землище, която не се извозва от
сечището към определения временен склад, следва да става само след
маркирането й с КГМ и издаване на превозен билет (чл. 204 и чл. 211 от ЗГ).
Дори и дървесината, добита извън горските територии/както се твърди от
страна на защитата/, преди транспортиране се маркира с марка - собственост
на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се
извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината, съгласно
чл. 207 от Закона за горите, и придружена от превозен билет, съгласно чл.
211, ал. 4 от ЗГ.
При това положение следва да се приеме,че безспорно е доказано по
делото, че се касае именно за транспортиране на дървесина без КГМ, т. е. е
извършено нарушение на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ.
Нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е формално и може да се
извърши само при пряк умисъл. В конкретния случай Съдът намира, че
нарушението от страна на жалбоподателя е осъществено и от субективна
страна при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото
конкретно обективирано поведение. Ноторно известно е изискванието, че
дървесината следва да е придружена с КГМ. Н. Г. е имал обективна
представа, че транспортира дървесина без КГМ. Ето защо Съдът намира, че
деецът е съзнавал, че транспортира дървесина, без поставена на нея КГМ и че
с това нарушава чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, но го е извършил именно с тази цел.
Н. Г. е транспортирал с лек автомобил дървесина без КГМ, поради което
следва да носи административнонаказателната отговорност.
Независимо от изложеното, т.е. установяването на извършено
нарушение, в случая следва да се приеме, че Жалбата е основателна като се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН като се отмени
НП и се предупреди нарушителят, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на Съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В
конкретния случай Съдът счита, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН.
Обществената опасност на деянието не е завишена съобразена/съпоставена с
други идентични деяния предвид малкото количество на дървесината – само
около 1 куб.м., т.е. куб с размери 1 м./ 1 м./ 1 м. Обществена опасност на
дееца също не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на
друго идентично нарушение или на нарушение по ЗГ, фактът, че Г. не е
възпрепятствал или направил опити да осуети проверката и обстоятелството,
че размерът на нанесената вреда е само 64.35 лв./известна на съда служебно
извършена справка в деловодната система на съда по АНД №667/2022г. по
описа на РС Свиленград/, т.е. многократно под размера на минималната
работна заплата за 2022 година, която към датата на деянието е 650 лв.
7
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 година и към настоящия момент е 710
съгласно ПМС № 37/24.03.2022 година. Отделно от това следва да се отчете и
младата възраст на нарушителя – едва 29 години, явно тежкото му социално и
финансово положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това
посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието, не се
установиха.
Съдът счита за законосъобразни изводите на
административнонаказващия органи, че са налице и предпоставките на чл.
273, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението-1,3 пр. куб. м. дърва от дъб. Възможността
вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на
нарушението да се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им, е изрично предвидена в чл. 273, ал. 1 ЗГ.
Безспорно транспортираната дървесина се явява предмет на нарушението по
смисъла на чл. 273, ал. 1 от ЗГ,поради което НП в тази му част следва да се
потвърди,като правилно и законносъобразно.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда за прилагане на чл. 63,
ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл. 213,
ал. 1, т. 1 от Закона за горите, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване
и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Следва също да се отбележи, че общоизвестно количеството
от 1, 3 пр. куб. м. дърва не може да бъде счетено за незначително.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания
с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, за
нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, законодателят е
предвидил административно наказание – глоба в размер от 50 до 3 000 лева.
В случая наказанието е определено в минимално предвидения от
закона размер. Съдът намери същия размер за законосъобразен и правилно
определен.
Не се установяват данни, свързани с личността на нарушителя, които
да го описват като субект с висока степен на обществена опасност, в този
смисъл – не се установява същият да е бил друг път санкциониран за
нарушения на Закона за горите, което мотивира налагане на едно наказание,
ориентирано към минимума.По делото липсват събрани доказателства,които
да водят до отегчаване отговорността на нарушителя. Предвид така
8
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес на
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното е било индивидуализирана на наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” . В този смисъл
извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е
правилен относно наложеното административно наказание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
От страна на жалбоподателя се претендират разноски,но с оглед изхода
на делото,такива не се дължат, доколкото се прие,че действително има
извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които съдът определя в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ,вр. с ал. 2, т.
5, вр.ал. 9 от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН,
Наказателно постановление (НП) № 2605 от 15.09.2022 година на
Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на Н.
Д. Г. с ЕГН ********** от село *****,ул.*. ***** №18,общ.Свиленград,
област Хасково, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), е
наложено на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр.административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лв., като ПРЕДУПРЕЖДАВА
нарушителя Н. Д. Г. с ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия Съдебния акт,
9
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 2605 от 15.09.2022 година на Директора на
Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на Н. Д. Г. с ЕГН
********** от село *****,ул.*. ***** №18,общ.Свиленград, област Хасково,
на основание чл.273,ал.1 от Закона за горите (ЗГ) е постановено
ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА –вещите предмет на
нарушението-1,3пр.м3 дърва дъб.
ОСЪЖДА жалбоподателят Н. Д. Г. с ЕГН ********** от село
*****,ул.*. ***** №18,общ.Свиленград, област Хасково ДА ЗАПЛАТИ на
Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали с адрес: град Кърджали,
ул.„Васил Левски” № 2, сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита
по АНД №666/2022г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10