№ 30183
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110161481 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу С.
В. М. за няколко суми, сред които и сумата от 50.89 лева, представляваща неустойка
дължима поради неизпълнение от страна на длъжника на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 30.09.2020г. до 16.12.2020г. и сумата от 100 лева – неустойка за
забава начислена еднократно на 01.03.2021г.
В разглеждания случай видно от изложените от заявителя твърдение и от
представения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за паричен заем
съобразно изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК в контракта се предвижда задължение за
длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение на
задълженията му по договора (чл.8 и чл.6.2 от договора). Такава уговорка обаче се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат кредит получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно
да е извършил допълнителни разходи по кредита, което води до неоснователно обогатяване
и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
1
конкретно неизпълнение.
По отношение на претенцията за неустойка за забава, начислявана еднократно
настоящият състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава
неустойка, също е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по свята същност
договорената неустойка представлява предварително уговорено задължение на потребителя,
с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и
изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено
едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството. Същевременно съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Нещо повече, в случая дори датата, на
която е начислена неустойката за забава – 01.03.2021г. попада в рамките на периода, за
който се претендира обезщетение за забава 01.01.2021г. до 01.10.2021г. Следователно от
заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава и
обезщетение за забава. В допълнение съгласно изрично посоченото от заявителя тази
неустойка за забава има за цел да го обезщети за сторените от него разноски за събиране на
вземането. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита, сред които са и дейностите
свързани с настъпването на изискуемостта на кредита дори и в случаите на настъпила
изискуемост.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 50.89
лева, представляваща неустойка дължима поради неизпълнение от страна на длъжника на
задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 30.09.2020г. до 16.12.2020г. и
сумата от 100 лева – неустойка за забава начислена еднократно на 01.03.2021г.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
17.04 лева, до пълния размер на държавната такса от 25 лева и за сумата над 34.08 лева до
пълния размер на юрисконсултското възнаграждение определено от съда на 50 лева.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 76786/27.10.2021г. на [фирма], ЕИК ********* срещу
С. В. М., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 50.89 лева, представляваща неустойка
дължима поради неизпълнение от страна на длъжника на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 30.09.2020г. до 16.12.2020г. и сумата от 100 лева – неустойка за
забава начислена еднократно на 01.03.2021г, както и за сумата над 17.04 лв. до пълния
дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 34.08 лв до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3