Решение по дело №865/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 25
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20204120200865
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Горна Оряховица , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20204120200865 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА
СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица, ул. „Македония“ № 11, представлявано от управителя
В.Р.И. останал недоволен от Наказателно постановление № 503283-
F514997/06.04.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Поддържа, че
постановлението е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения
на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че
дружеството не е извършило нарушението, за което му е наложена
имуществена санкция; деянието е неправилно квалифицирано; случаят е
маловажен, поради което е следвало административнонаказващият орган за
приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, а алтернативно – да го измени, като определи
имуществена санкция в минимален размер. В случай на уважаване на жалбата
моли за присъждане на заплатените разноски съгласно приложен списък.
1
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Х.К. от
САК жалбоподателят поддържа жалбата. Допълнително сочи, че действията
на контролните органи са извършени в отсъствието на представляващия
дружеството и своевременната му покана за съставяне на АУАН не може да
санира този порок. Установява се и, че служител на дружеството е бил в
обективна невъзможност да издаде фискален бон. Твърди, че има явна
несъразмерност между твърдяното нарушение и наложената санкция.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЦУ НА НАП – СОФИЯ, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“, представлявана от гл. юрисконсулт
Д.Б., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно. От събраните по делото доказателства се доказва по
безспорен начин извършеното от дружеството нарушение. Счита за
неотносими към отговорността на жалбоподателя установените
обстоятелства, които изключват умисъл за извършеното нарушение, предвид
обективната отговорност на юридическото лице. Моли съда да остави без
уважение подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 04.10.2019 г. М. И. К. и В. К. Х. – инспектори по приходите в ЦУ на
НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни
дейности“, Сектор „Мобилни групи“ извършили проверка на търговски обект
по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в ***,
стопанисван от „Образователен център Европа стандарт“ ЕООД. В При
проверката е извършена контролна покупка на 1 брой натурална минерална
вода „Банкя“ на стойност 0,60 лв. от инспектор по приходите К., при която
след заплащане от последната с монета от 1 лв. не е била издадена фискална
касова бележка от монтирания в обекта и работещ ЕКАФП. Плащането е
прието от И.Н.И., на длъжност обслужващ бензиностанцията, който
едновременно с плащането не е предоставил фискална касова бележка на
фискалното устройство модел DFS, № на фискалното устройство DТ796194,
№ на фискалната памет 02796194. За извършената проверка е съставен
Протокол за извършена проверка № 0013390/04.10.2019 г.
За така констатираното нарушение на 04.10.2019 г. М. И. К. съставила
против „Образователен център Европа стандарт“ ЕООД, ЕИК ********* в
присъствието на управителя В.Р.И. Акт за установяване на административно
нарушение № F514997/14.10.2019 г., в който приела, че дружеството е
2
извършило нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са
направени писмени възражения по съставения акт.
На 06.04.2020 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения Акт за установяване на административно
нарушение № F514997/14.10.2019 г. и преценил възражението за
неоснователно, Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново в ЦУ на НАП издал обжалваното Наказателно постановление №
503283-F514997/06.04.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) наложил на „Образователен център
Европа стандарт“ ЕООД, ЕИК ********* имуществена санкция в размер на
700 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Препис от наказателното постановление бил връчен на управителя
В.Р.И. на 10.12.2020 г. Жалбата против постановлението била подадена на
17.12.2020 г. чрез административнонаказващия орган до РС – Горна
Оряховица.
От представените от жалбоподателя Свидетелство за регистрация на
фискално устройство № 436363/02.10.2019 г., Договор № 19101578/02.10.2019
г. за техническо обслужване на фискални устройства и показанията на
свидетеля И.Н.И. се установява, че два дни преди проверката в търговския
обект е монтирано ново фискално устройство. И. сочи, че смяната
продължила до късно вечерта и на другия ден нямал физическа възможност
да въведе всички артикули. И. признава, че той е извършил продажбата на
минерална вода и сочи, че не е издал фискална касова бележка, тъй като не
била въведена като артикул и по тази причина не могъл да я маркира.
Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели М.
И. К., В.К.Е. и И.Н.И. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Противно на твърдяното в жалбата, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на
3
издаденото наказателно постановление.
Проверката в търговския обект е извършена от органите по приходите
по реда на чл. 110, ал. 4 от ДОПК, като е съставен протокол съгласно чл. 50
от ДОПК. В ДОПК няма изискване проверката от органите по приходите да
се извършва в присъствието на представляващия проверяваното дружество,
поради което оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила е неоснователно. Видно от Протокол за
извършена проверка № 0013390/04.10.2019 г. управителят на дружеството е
надлежно поканен за съставяне на АУАН и представяне на доказателства по
реда на чл. 37, ал. 3 от ДОПК.
В случая административнонаказателното производство е образувано
преди изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен орган. М. И. К. - на длъжност старши инспектор по
приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, и
съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г., издадена от Изпълнителния директор на НАП (л. 53-л. 55), е бил надлежно
оправомощен да състави АУАН.
Актът е съставен в присъствието на представляващия „Образователен
център Европа стандарт“ ЕООД, ЕИК ********* В.Р.И., като й е връчен
срещу разписка препис от акта. На представляващия дружеството е била
осигурена възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя в
момента на съставяне на акта, както и да представи писмени възражения в
законния тридневен срок от неговото подписване. АУАН съдържа
реквизитите по чл. 42 от ЗАНН.
Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на
НАП е надлежно оправомощен да издаде обжалваното НП по силата на т.1.1.г
от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП
(л. 53-л. 55).
НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта и
преди изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно
преследване.
Наказващият орган е описал надлежно нарушението, посочил е датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които то е извършено, и
доказателствата, които го потвърждават. НП съдържа и останалите
законоустановени реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП,
се потвърждават от всички събрани по делото доказателства – писмени и
гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
4
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г.).
От събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че за извършена на 04.10.2019 г. продажба на 1 брой
натурална минерална вода „Банкя“ на стойност 0,60 лв. в търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в ***,
стопанисван от „Образователен център Европа стандарт“ ЕООД, не е била
издадена фискална касова бележка от монтирания в обекта и работещ ЕКАФП
след извършеното плащане в брой. С това деяние, изразяващо се в
бездействие е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, който задължава всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова
бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Нарушението – неиздаване
на фискален бон от ЕКАФП не се отрича и от жалбоподателя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че търговецът не е изпълнил
задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с което е осъществил
фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗАДС. Ирелевантно
за отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение е дали
процесната сума е отчетена с последващ фискален бон, а и не са събрани
доказателства в тази насока.
Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган, като е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото
лице търговец за неизпълнение на задължение към държавата при
осъществяване на неговата дейност в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, която е
обективна отговорност. Поради това не е необходимо да се констатира
виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на
дружеството, т. е да се установи фактът на извършване на нарушението. В
този смисъл наведените от жалбоподателя доводи за обективна невъзможност
на И.Н.И., който фактически е бил длъжен да издаде фискален бон от ЕКАФП
са неотносими към отговорността на жалбоподателя, ангажирана в хипотезата
5
на чл. 83 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни твърденията за маловажност на
деянието. Действително сумата, за която не е издаден фискален бон е малка –
0,60 лв. Но законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като
административно нарушение, като не е фиксирал минимален и максимален
размер на доставката /продажбата/ в търговски обект. Административното
нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването на
фискалния бон, а не зависи от размера на сумата. В случая независимо от
ниската стойност на покупката, следва да се държи сметка и за засегнатите с
деянието обществени отношения, касаещи фиска и свързаната с това данъчна
дисциплина на търговците. Законодателят е категоричен, че за всяка
продажба следва да се издава касов бон от работещото в обекта фискално
устройство. Неиздаването на касов бон е нарушение, което създава
предпоставки за неотразяване на приходи, а оттам и за неплащане на
дължими данъци. Това нарушение накърнява не само правата на конкретния
потребител, но и на всички останали граждани, като сериозно уврежда и
фискалната политика на държавата. Предвид изложеното, съдът намира, че не
са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл е и
практиката на Административен съд – Велико Търново – Решение № 203 от
01.11.2019 г. по КАНД № 10246/2019 г., Решение № 19 от 13.02.2019 г. по
КАНД № 10024/2019 г., Решение № 70 от 13.04.2020 г. по КАНД №
10059/2020 г. и др.
При определяне на приложимата санкционна норма
административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН, и не е отчел обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи
път (изрично отразено в НП) и липсват доказателства дружеството –
жалбоподател да е допускало нарушение на ЗДДС, доказателства за наличие
на публични задължения и доказателства за увреждане на фиска и щета за
бюджета, поради което неправилно е индивидуализирал наказанието,
налагайки имуществена санкция в размер на 700 лева.
Поради това наказателното постановление следва да бъде изменено,
като наложената имуществена санкция в размер на 700 лева, се намали до
минимума определен в закона, а именно 500 лева.
Изменението на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа
имплицитна частична отмяна на акта. Следователно искането за присъждане
на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение е частично
основателно и следва да бъде уважено съразмерно на отменената част от НП,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6
от Допълнителните разпоредби на АПК. В този смисъл и Определение №
10291/01.08.2018 г. по адм. дело № 8147/2018 г. на ВАС. След като съобрази
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат съобразно
6
представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и
съдействие с отбелязване за платена в брой сума от 390 лв. и действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възражението е
основателно и следва да бъде уважено. Като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, настоящата инстанция счита, че
за разликата над определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е
завишено. Като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, чл. 36 от
Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът намира, че съразмерно с отменената част на наказателното
постановление (за имуществената санкция от 200 лева) жалбоподателят е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 85,71 лв.
Поради това следва да осъди НАП – София да заплати от бюджета си в полза
на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 85,71 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 21.01.2021 г., съразмерно на отменената част
от НП.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е
частично основателна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на НАП - София сума в размер на 71,43 лв.,
определена в минимален размер по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съразмерно на потвърдената част от НП и представляваща разноските по
делото.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 503283-F514997/06.04.2020 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
управителя В.Р.И., на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на
700 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА имуществената
санкция от 700 лв. (седемстотин лева) на 500 лв. (петстотин лева).
7
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ да
заплати на „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Македония“ № 11, представлявано от управителя В.Р.И., разноски по делото
в размер на 85,71 лв. (осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА СТАНДАРТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.Р.И. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ разноски по делото в размер на 71,43 лв. (седемдесет
и един лева и четиридесет и три стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8