Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .....................
гр. К., 19.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ
наказателен състав,
на
двадесет и осми септември две
хиляди и единадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА П.
при
секретаря К.Б.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 64 по описа за 2004 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за делба на наследство
с правно основание чл. 69 от Закона за наследството ЗН), в първата фаза на
делбата.
Ищците твърдят, че с ответниците М.Л.К., Р.Д.К., М.П.Г., М.А.Г. (починал в хода
на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон – Д.К.Г., К.М.Г.
и А.М.Г.), П.А.Г., Д.Х.А., Е.Х.К. и И.Й.Д. са наследници по закон на А.М.Г.,
бивш жител ***, починал на 07.06.1923 г. Твърдят, че в наследство от него
придобили недвижими имоти, които са имали статут на земеделски земи,
понастоящем включени в регулацията на град К., както следва: 1) Дворно място,
находящо се в гр. К., представляващо УПИ V-36 в кв. 5 по плана на гр. К. –
запад; 2) Дворно място, находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІ-35 в кв. 5
по плана на гр. К. – запад; 3) Дворно място, находящо се в гр. К.,
представляващо УПИ VІІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад; 4) Дворно място,
находящо се в гр. К., с площ от 800 кв. метра, представляващо УПИ №..- в кв. 5
по плана на гр. К. – запад, при граници: от две страни улици, УПИ V..; 5)
Дворно място, находящо се в гр. К. с площ от 900 кв. метра, представляващо УПИ
ІІ-47 в кв. 154а по плана на гр. К. –запад, при граници: улица, УПИ.. ; 6)
Дворно място, находящо се в гр. К., с площ от 760 кв. метра, представляващо УПИ
ІІІ-47 в квартал 154а по плана на гр. К.-запад,
при граници: улица, УПИ №... Правото на собственост на отделните съделители от
тези имоти било при следните квоти: за ищците – общо 1/8 ид.
част; за ответниците М. и Р. Касърови
- общо 1/8 ид. част; за ответниците
М.Г., М.Г. и П.Г. - общо 1/4 ид. част; за ответниците Д.А. и Е.К. – общо 1/4 ид.
част; за ответника И.Д. – 1/4 ид. част от правото на
собственост от върху посочените имоти. Твърдят, че останалите сънаследници с протокол по гражданско дело № 696/1994 на
Районен съд К. извършили съдебна делба на тези имоти, като сключили съдебна
спогодба. Тази делба била недействителна по силата на чл. 75, ал.2 от Закона за
наследството, тъй като била извършена без участието на съделител – ищците по
делото.
Молят съда да постанови решение, с
което да допусне съдебна делба на процесните имоти при посочените квоти.
В хода на процеса не поддържат иска по
отношение на следните недвижими имоти: 1) Дворно място, находящо се в гр. К.,
представляващо УПИ V-36 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад; 2) Дворно място,
находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. –
запад; 3) Дворно място, находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІІ-35 в кв. 5
по плана на гр. К. – запад поради обстоятелството, че процедурата по реституция
на тези имоти не е приключила с окончателно решение, същите въз основа на
извършената през 1994 г. делба са били отчуждени.
Ответниците М. и Р. Касърови, чрез пълномощника си по делото, оспорват иска за
делба. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност при
добросъвестно владение за повече от пет години, считано от завладяване на имота
през 1994 г. Не дават съгласие за прекратяване на производството по отношение
на първите три имота.
Ответниците М.Г., Д.Г., А.Г.
и К.Г., чрез упълномощеният си представител оспорват иска за делба, молят съдът
да го отхвърли като неоснователен. Правят възражение за изтекла в полза на
съделителите, участвали в делбата през 1994 г. придобивна давност (молба –том
І, л. 370). Алтернативно, считат, че възражението по чл. 75, ал.2 от ЗН не може
да бъде частично уважено, че съдът следва да го направи в цялост а не само по
отношение на три от претендираните имоти. Твърдят, че
иска се явява недоказан поради липса на доказателства за идентичност на
процесните имоти с възстановените такива. В писмено становище (том ІІ, л. 440)
правят искане, в случай, че ако съдът прогласи недействителността на
извършената през 1994 г. съдебна делба, да прогласи относителната
недействителност по чл. 76 от ЗН. Не сочат конкретни сделки, предмет на тази
претенция.
Ответниците Д.А., Е.К. и И.Д.
чрез пълномощника си оспорват иска за делба.
Ответникът П.Г. чрез назначеният му от
съда особен представител оспорва иска за делба.
В хода на процеса са конституирани приобритателите на част от процесните имоти, предвид
направеното възражение за прогласяване недействителността по чл. 76 от ЗН.
Ответниците Е.П., С.П., Ц.В.
и Д.В. оспорват иска за делба. Считат възражението по чл. 76 от ЗН за
прогласяване относителната недействителност на разпорежданията, извършени с три
от заявените за делба имоти за недопустимо, доколкото да се позоват на
относителната недействителност на такива разпореждания имат само лица, които са
признати за наследници на процесните имоти, а в конкретния случай възразилите
съделители нямат това качество. Правят възражение за изтекла в полза на приобритателите придобивна давност, в качеството им на
добросъвестни владелци. Сочат доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
А.М.Г., бивш жител *** е починал на
07.06.1923 г., като е оставил наследници по закон четирите си деца: Христина А.К.,
М.А.Г., Х.А.Г. и Д.А.Г.. Христина А.К. е починала на 30.12.1966 г. и оставила
наследници по закон: Д.Д.К. – неин син и внук на
общия наследодател, починал на 18.01.2002 г., и оставил наследници по закон – ответниците: М.Л.К. и Р.Д.К.; и Стефана Д. Джижева - дъщеря на
Христина К., починала на 20.02.1920 г. и оставила наследници по закон ищците: Л.Н.П.,
С.Н.Ч. и Х.Н.Д.. М.А.Г. е починал на 18.12.1968 г. и оставил наследници по
закон: Екатерина П. Г. – съпруга, починала през 1988 г.; А.М.Г. – син, починал
на 05.02.1990 г. и оставил наследници по закон ответниците:
М.А.Г., П.А.Г. и М.А.Г., негов син, починал в хода на процеса и оставил
наследници по закон ответниците: Д.К.Г., К.М.Г. и А.М.Г..
Х.А.Г. е починал на 30.11.1975 г. и оставил наследници по закон ответниците Д.Х.А. и Е.Х.К.. Д.А.Г. е починал на 20.05.1947
г. и оставил наследници по закон дъщеря си Е.Д. Данчева – починала, оставила
наследник по закон Йордан Илиев Д. – неин син, починал и оставил наследник по
закон ответника И.Й.Д.. (Удостоверение
за наследници № 2563/08.10.2003 г. на Община К. – л. 7 и Удостоверение за
наследници № 012268/29.10.2009 г. на Община Пловдив – л.348).
С решение № 31/3390 от 13.01.1992 г.,
взето по преписка вх. № 813/1991 г.
Поземлена комисия К. (понастоящем - Общинска служба „Земеделие“ К.)
възстановила правото на собственост на наследниците на Х.А.Г. върху шест
земеделски имота. Имотите не са
индивидуализирани в административния акт с номер, парцел и съседи. Въз основа
на това решение, удостоверения от Община К. за базисна пазарна цена, скици на
имотите (без в тях да е посочен собственик) удостоверения за вписан отказ от
наследство от Николина Г., която се е отрекла от наследството на Х.А.Г. и
Стефана Джиджева, която се е отрекла от наследството
на Христина А.К., е подадена пред Районен съд К. искова молба за съдебна делба
на останалите в наследство от А.Г. четири имота: Празно място с площ от 1700 кв.м съставляващо
имот пл. № 35 в кв. 5 по плана на К. –запад; Празно дворно място с площ от 954
км. м, съставляващо имот пл. № 36 в кв. 5 по плана на К.-запад; Празно дворно
място с площ от 874 кв. м, съставляващо имот пл. № 37 в кв. 5 по плана на К.
–запад и празно дворно място с площ от 1800 кв. м, съставляващо имот пл. № 47 в
кв.4 по плана на К. –запад. Въз основа на исковата молба е образувано гр. дело
№ 696/1994 г. по описа на КРС, което е прието като доказателство в настоящото
производство. В производството по това дело участвали Д.Д.К. (син на Христина К. и наследодател на ответниците М. и Р. Касърови), Е.Д.
Данчева (дъщеря на Д.А.Г. и наследодател на ответника И.Й.Д.), Е.Х.К., Д.Х.А. и
М.П.Г. – лично за себе си и като пълномощник на М.А.Г. и П.А.Г.. С протокол от
15.04.1994 г. съделителите сключили съдебна спогодба, в която е отразено, че в
качеството им на наследници на А.М.Г. се съгласяват да поделят доброволно
четирите процесни имота, както следва: В дял на Е.
Данчева е поставени имот пл. № 36 в кв. 5 по плана на К.-запад; В общ дял на Е.Х.К.
и Д.Х.А. е поставен имот с пл. № 35 в кв. 5 по плана на К. –запад; В дял на Д.Д.К. е поставен имот пл. № 37 в кв. 5 по плана на К.
–запад; В дял на М.Г., лично и като пълномощник на синовете си М.А.Г. и П.А.Г.
е поставен имот пл. № 47 в кв. 4 по плана на К. – запад. Определението с което
съдебната спогодба е одобрена е влязло в законна сила на 15.04.1994 г.
Със заявление въз основа на което е
образувана преписка вх. № 813/1991 г. на ПК К. (т.І, л.53-68) Николина Василева
Г. е заявила за възстановяване правото на собственост на наследници на Х.А.Г.
върху десет земеделски имота, от които три лозя с площ от по 1.7 дка, едно лозе
с площ от 1.6 дка и една нива с площ от 1.6 дка, всички в землището на гр. К.,
местността Б. (пункт 1-4 и 10 от заявлението). Със заявлението е била
представена опис-декларация на полските имоти на н-ци
на А.М.Г., на която е изписана забележка, че „има образуван един парцел, който
влиза в чертите на града…“ (останалият текст не се чете). Въз основа
заявлението и представените към него писмени доказателства – удостоверение за
наследници на Х.А.Г., заявление –декларация за внасяне в ТКЗС на 19.2 дка
земеделски земи, удостоверение за наследници на А.м.Г., ПК К. е постановила
решения както следва: № 01118/07.03.1995 г. за признаване и възстановяване
правото на собственост върху земеделски имоти в съществуващи (възстановими)
реални граници, като по пункт ІІ, 1,2,3,4 и 6 е възстановено правото на
собственост върху имотите по пункт 1-4 и 10 от заявлението за възстановяване. В
решението имотите не са индивидуализирани с номер, граници и съседи. Към
01.06.2004 г. в ОСЗ К. не постъпвало заявление за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи на наследници на А.М.Г. (писмо - т.І, л.
53).
Със заповед № 692/1997 г. бил одобрен
устройствен план на гр. К.-запад. След одобрението процесните имоти били
преобразувани като урегулирани поземлени имоти, както следва: За имот пл. № 47
в кв. 4 по плана на К.-запад са отредени парцели ІІ-47 и ІІІ-47 (в последствие – УПИ с
приемането на ЗУТ). За имот пл. № 35 в кв. 5 по плана на К.-запад са отредени
парцели VІ-35 и VІІ-35 (в последствие – УПИ с приемането на ЗУТ), видно от
неоспореното заключение на вещото лице (т.І, л.76), приложените от Община К.
скици и удостоверения за факти т.І л.391-393, т. ІІ, л.437, 438).
С нотариален акт № 5, том І, дело
13/1996 г. на Районен съд К. (т.І, л. 313), Е.Д. Данчева продала на ответницата
Е.Д.П. следният свой собствени недвижим имот: Празно дворно място, с площ от
954 кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо имот пл. № 36 в кв. 5 по плана на
гр. К. – запад. От направената справка в НБД „Население“ се установява, че
ответницата Е.Д.П. е сключила граждански брак с ответника С.С.П.П. на 02.11.1986 г. и имотът е придобит по време на
брака. По делото са представени
строителни книжа, от които се установява, че на Е.Д.П. е издадено разрешение за строеж № 124 в
парцел V-36 кв. 5 по плана на К.-запад, определена е строителна линия, издадена
е виза за строеж (т.ІІ, л. 499-503). От показанията на св. Митко М. се
установява, че ответниците Попови са закупили през 1996 г. имот в местността Б.
и построили в него двуетажна жилищна сграда и гараж. Имотът бил ограден, никой
не им е оспорвал собствеността и и пречил. Свидетелят бил съпруг на Цветана М.
и втори баща на ответницата П.. С нотариален акт № 113, том ІV, дело 1147/1996
г. на Районен съд К. (т.І, л. 318), Е.Х.К. и Д.Х.А. продали на Цветана
Драганова М. и Георги Митков М. следният свой собствени недвижим имот: Празно дворно
място с площ от 1700 кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо имот пл. № 35 в
кв. 5 по плана на гр. К. – запад. С нотариален акт № 199, том ІІ, рег. № 5599,
дело 436/2003 г. на Нотариус рег. № 118, поправен с нотариален акт № 99, том
ІІІ, рег. № 7701, дело № 501/2004 г. на същия нотариус (т.І, л. 314, 315),
Цветана Драганова М., Митко Георгиев М. и Георги Митков М. продали на Д.В.В. следните свои собствени недвижими имоти: 1) Празно дворно място с площ от 744 кв. м, находящо
се в гр. К., съставляващо УПИ VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад и 2) Празно
дворно място с площ от 867 кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо имот УПИ
VІІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад. От направената справка в НБД
„Население“ се установява, че ответницата Д.В.В.
е сключил граждански брак с ответницата Ц.М.В.
на 19.03.2001 г. и имотите са придобити по време на брака им. От показанията на
св. Митко М. се установява, че от придобиването на този имот през 1996 г., до
отчуждаването му през 2003 г. само той и съпругата му са владели имота, никой
не им е пречил и оспорвал правото на собственост в продължение на 7 години. От
показанията на Вангел В. – баща на ответника Д.В. се установява, че имотът в
местността Б. преди закупуването му представлявал поляна, в последствие имотът
бил ограден, в него имало построена къща на името на Д.В.. Никой не му оспорвал
собствеността и пречил да владее имота. По делото са представени като
доказателства строителни книжа, включително удостоверение за регистриране
въвеждането в експлоатация на стоеж – двуетажна жилищна сграда в УПИ VІ-35 по устройствения план на К.-запад (том ІІ, л.506-512).
С решение № 31/3390 от 13.01.1992 г. и
в последствие с решение 01118 от 07.03.1995 г. на ПК К. е признато по пункт
първи и възстановено по пункт ІІ правото на собственост на наследниците на Х.А.Г.,
бивш жител *** върху шест земеделски имота. Х.Г. е син на общия наследодател А.М.Г.
и е оставил наследници по закон ответниците Д.А. и Е.К..
Ищците в настоящото производство не се съгласили с така постановеното решение
на ПК и предявили против наследниците по закон на Х.Г. иск с правно основание
чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците А. и К., че наследниците по закон на А.М.Г. са
били собственици на процесните шест земеделски имота към момента на образуване
на ТКЗС. С влязло в законна сила решение по гр. дело № 368/2004 г. по описа на
РС К. (прието като доказателство в делбеното
производство) искът на основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ бил уважен, като е
признато за установено по отношение на Д.Х.А. и Е.Х.К., че към момента на
образуване на ТКЗС собственици на процесните имоти са били наследниците на А.М.Г.
- Христина А.К., М.А.Г., Х.А.Г. и Д.А.Г.. В решението е прието, че процесните
имоти: лозе с площ от 1.7, дка, лозе с площ от 1.7 дка и нива с площ от 1.6
дка, всички в землището на гр. К., местността Б., възстановени по пункт ІІ.1, 3
и 4 от решение № 01118/07.03.1995 г. на ПК понастоящем попадат в дворни места,
находящи се в град К., съставляващи УПИ V-36, VІ-35, VІІ-35 и ІV-37 в кв. 5,
както и УПИ ІІ-47 и ІІІ-47 в кв. 154а по плана на К. –запад. След приключване
на съдебното производство по гр. дело 368/2004 г. на КРС, по заявление на
ищцата Ч. с вх. № 1132/06.04.2006 г., ОСЗГ К. е образувала преписка № 813С от
06.04.2006 г. (т.І, л. 215-220). Въз основа на решението по гр. дело № 368/2004
г. на КРС е възстановила с решение № 01173/ 06.04.2006 г. правото на
собственост на наследници на А.М.Г. върху три земеделски имота – лоза с площ от
1.7 дка, лозе с площ от 1.7 дка и нива с площ от 1.6 дка, всички в местността Б.
в землището на град К.. Решението на ОСЗГ не е придружено със скица и на
съдържа индивидуализиращи белези на възстановените имоти. С последващо
решение № 01185 от 03.06.2008 г. (т.І, л.303) ОСЗГ К. е възстановила правото на
собственост на наследници на А.М.Г. върху: 1) лозе с площ от 1.7 дка,
съставляващо УПИ ІІ-47 в местността Б., землище К., 2) лозе с площ от 0.094
дка, съставляващо УПИ ІІІ-47 в
местността Б., землище К. и 3) нива с площ от 0.800 дка, съставляваща УПИ №..- в
местността Б., землище К. , съгласно кадастрален план изработен през 1997 г. Със
същото решение е постановен отказ от възстановяване на земеделски земи в
местността Б. – лозе с площ от 1.606 дка и нива с площ от 0.800 дка. Отразено е
върху решението, че същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От показанията на свидетелите Добромир
Дичев и Николай Иванов (с.з. 13.07.2009 г., т.І, л.328) се установява, че М. и Р.
Касърови имат имот с приблизителна площ от девет
ара в местността Б., землище К., който
придобили по наследство от техния наследодател Д.. Имотът представлявал овощна
градина. Д., Р. и М. владеели имота от около 1990-1994 г., никой не им пречел,
никой не възразявал, само те си владеели имот, поддържали дръвчетата. Имотът
бил ограден, незастроен.
По реда на чл. 114 ГПК (отм.)
ответницата Е.К. заявява, че преди да бъде извършена делбата през 1994 не е
имало разделение на имотите, и съделителите по онази делба са започнали да ги
ползват след като били разделени. Към 1994 г. имотът на Д.К. бил лозе.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
За да се произнесе по въпросите,
поставени в чл. 282, ал.1, изр. І-во и ІІ-ро от ГПК (отм.), съдът следва да установи наследниците
по закон на общия наследодател, имотите, които попадат в наследствената маса и
частта на всеки сънаследник от нея. Съдът е сезиран с иск за делба на шест
имота, за които се твърди, че са били собственост на общия наследодател на
ищците и първоначалните ответници по силата на изтекла в негова полза
дългогодишна придобивна давност, имали са характер на земеделски земи, внесени
са в ТКЗС, а в последствие правото на собственост върху тях е придобито от
наследниците по силата на реституция извършена по ЗСПЗЗ. Твърди се също така,
че наследствените имоти са изгубили характера си на земеделски земи, и
понастоящем попадат в устройствения план на град К. и представляват дворни
места, подробно описани в исковата молба и уточняващи молби (т. І, л. 338,
л.398). Т.е. в настоящото производство следва да се установи както момента на
откриване на наследството, така и особените правила въведени с изменението на
ЗН досежно земеделски имоти. Общият наследодател А.М.Г.
е починал на 07.06.1923 г. и към тази дата наследството се е открило, като не
се спори в производството и се доказва с представените удостоверения за
наследници, че ищците, първоначално конституираните ответници и встъпилите в
процеса по реда на чл. 120 ГПК (отм.) са негови наследници по закон. Установено
е по несъмнен начин в производството по делото по силата на влязъл в сила
съдебен акт – решение на КРС по гр. дело № 368/2004 г., че към момента на внасянето
им в ТКЗС, правото на собственост върху три земеделски имота, находящи се в
местността „Б.“, лозе с площ от 1.7 дка, лозе с площ от 1.7 дка и нива с площ
от 1.6 дка, е принадлежало на наследниците по закон на А.Г.. В тази насока не
се споделят възраженията на ответниците Гугушеви, че
това съдебно решение не може да им бъде противопоставено, тъй като същите не са
били конституирани и не са участвали в процеса. Въпросът за задължителното
другарство на страната на ищците в производства по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
разрешен в пункт ІІІ на Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС,
което е задължително за прилагане от съдилищата. Съгласно решението,
предявяването на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците е акт на
обикновено управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на
притежание на земеделската земя от наследодателя към момента на включването й в
селскостопанските организации. С решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се
установява еднакво и ползва всички наследници, дори и да не са участвали в
производството. По същество в настоящото производство, посоченото съдебно
решение има отношение само в случай, че като последица е проведена успешна
процедура по реституция на посочените в него земеделски имоти. Този извод на
съда се основава на разпоредбата на чл. 91а от ЗН, съгласно която при
наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, собствеността върху които се възстановява, те се смятат за
новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от същия закон. С „новооткритото
наследство“ се обособява възстановената вече собственост в отделен обект за
наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила по ЗН. Всички
спорове и административни производства, предхождащи реституцията на
наследствените имоти са неотносими при формиране на решението
кои имоти включва наследствената маса. Това е така, защото едва с влизане в
сила на реституционното решение в полза на наследници на А.Г. се е формирала
фикцията „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН и само
реституираните имоти попадат в това наследство. Решаването на въпросите по
обектите, които подлежат на наследяване при новооткрити наследства е уредено в
пункт ІІ на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, постановено във връзка приложението на чл. 9а и чл.
91а ЗН, а действието занапред и конститутивният ефект
на административния акт – решение за възстановяване на собствеността върху
земеделски земи - в
задължителното за приложение то съдилищата
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на
ВКС, ОСГК, докладчик Н. 3екова, съгласно което решенията на поземлените комисии
имат конститутивно действие. След
приключване на производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е подадено заявление за
възстановяване на наследници на А.Г. на шестте дворни места, които са изгубили
статута си на лозя и нива и са включени в регулацията К.-запад с план от 1984
г. С окончателно решение № 01185 от 03.06.2008 г. процедурата по реституция е
завършена за три от общо заявените шест имота, като са издадени и съответните
скици. Т.е. наследствената маса по силата на реституционното решение се формира
само от тези три имота. Тук от стана на ответниците се поставя въпроса за
идентичността на реституираните имоти, отразени в решението на ОСЗ от 2008 г.
като лозя и нива и претендираните празни дворни
места. Според настоящата съдебна инстанция идентичността на имотите по пункт 4,
5 и 6 от исковата молба и реституционното решение е установена по несъмнен
начин със заключението на неоспорената СТЕ и удостоверенията за факти, издадени
Община К.. Нещо повече тази идентичност е била установена в производството по
чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което се явява правопораждащ
факт за започване на административното производство по реституцията на тези
имоти, доколкото преди този момент заявление за възстановяване на земеделски
земи, собственост на наследници на А.Г. не е било подавано. Няма спор, че
подлежат на възстановяване всички земеделски имоти, внесени в ТКСЗ, и подробно
изброени в чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ, а съгласно ал.7 на същата разпоредба, и след приемането и ДВ 28/1992 г. и в окончателната и
редакция, обнародвана в ДВ бр.99/2002 г. и приложима към момента на
реституцията на земеделски земи, принадлежали на наследници на А.Г., подлежат
на възстановяване по реда на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ при спазване
на ограниченията, посочени в последното изречение и земеделски земи,
притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях
или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и
включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон. Притежаваните от А.Г.
земеделски имоти, които са били внесени в ТКЗС, са възстановени по този ред, незамисимо от промененият им статут на дворни места. Т.е.
възраженията, че се възстановяват лозя и нива, според терминологията ползвана
от административния орган, а се претендира делба на дворни места, какъвто
статут в момента имат имотите, се явяват неоснователни. Според настоящият
съдебен състав по делото са ангажирани категорични доказателства, че имотите,
притежавани от наследници на А.Г. са изгубили характера си на земеделски земи,
попаднали са в границите на територията на град К. (такава бележка, макар
недостатъчно четлива е направена още в опис-декларацията за внасянето им) и са
определени с устройствен план, действащ от 1997 г. Идентичността на
реституираните и претендираните имоти е установена, и
според съда, доказано е по несъмнен начин, че наследствената маса, имаща характер
на новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН включва следните недвижими
имоти по пункт 4, 5 и 6 от исковата молба: 4) Дворно място, находящо се в гр. К.,
с площ от 800 кв. метра, представляващо УПИ №..- в кв. 5 по плана на гр. К. – запад,
при граници: от две страни улици, УПИ V..;5) Дворно място, находящо
се в гр. К. с площ от 900 кв. метра, представляващо УПИ ІІ-47 в кв. 154а по
плана на гр. К. –запад, при граници: улица, УПИ..; 6) Дворно място, находящо се
в гр. К., с площ от 760 кв. метра, представляващо УПИ ІІІ-47 в квартал
154а по плана на гр. К.-запад, при
граници: улица, УПИ №.., а е формирано с влизане в сила на посоченото по-горе
реституционно решение.
Имотите по пункт 1, 2 и 3 от исковата
молба, за които със същото решение е постановен и влязъл в сила отказ от
възстановяване не са част от новооткритото наследство на А.Г., респективно –
наследниците му не са придобили правото на собственост по силата на
наследствено правоприемство и реституция, и искът за
делба на тези имоти: 1) Дворно място, находящо се в гр. К., представляващо УПИ
V-36 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад; 2) Дворно място, находящо се в гр. К.,
представляващо УПИ VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад; 3) Дворно място,
находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. –
запад, предявен против първоначално коституираните ответници и техните правоприемници се явява
неоснователен (и към момента на подаване на исковата молба, и към настоящия
момент) и следва да бъде отхвърлен като такъв. Допълнителни съображения по
отношение на тези три имота и по отношение на ответниците Попови и Вангелови
съдът ще изложи и при решаване на въпросите във връзка с направеното възражение
по чл. 76 от ЗН.
Преди решаването на въпроса за
допускане до делба на имотите по пункт 4, 5 и 6 от исковата молба, съдът следва
да се произнесе по направените възражения за нищожност на извършената през 1994
г. делба и възраженията за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.
Доказани са
твърденията на ищците, че те и първоначално конституираните ответници са
наследници по закон на А.М.Г.. По отношение правото на собственост на делбените имоти е направено възражение по чл. 75, ал.2 от ЗН за нищожност на извършената през 1994 г. делба, извършена чрез съдебна
спогодба, поради неучастие на съделител и в тази връзка е поискано прогласяване
на тази нищожност. Тук в производството възникват два спорни момента. От една
страна реституция в полза на наследници на А.М.Г., по отношение на
притежаваните от него респективно – от наследниците му по закон, земеделски
имоти към момента на внасянето им в ТКЗС за първи път е извършена едва през
2008 г., и то само по отношение на имотите по пункт 4,5 и 6 от исковата молба –
УПИ №..- в кв.5 и УПИ ІІ-47 и ІІІ-47 в кв. 154а по плана на град К. –запад. От
друга страна се иска прогласяване на нищожност на съдебна делба по гр. дело №
696/1994 г., като в протокола за извършването на тази делба е отразено, че се
делят имоти, оставени в наследство от А.М.Г., като са приобщени доказателства
за извършена реституция на наследниците на Х.А.Г.. Доколкото страните в
производството са имали воля да поделят наследствени имоти останали в
наследство от А.М.Г. и този факт е отразен в исковата молба, въз основа на
която е образувано производството и сключената в съдебно заседание спогодба, одобрена
с влязъл в сила съдебен акт, настоящият съдебен състав приема, че е обвързан с
посоченото в протокола, а именно че е извършена делба на съсобствените
имоти, оставени в наследство от А.М.Г. и следва да се произнесе по
действителността на тази делба по направеното от ищците възражение по чл. 75,
ал.2 от ЗН. От доказателствата по гр. дело № 696/1994 г. та КРС се установява,
че към датата на извършване на делбата ищците са били призовани да наследят А.М.Г..
При извършване на тази делба същите са изключени от кръга на сънаследниците-съделители на основание вписан отказ № 55 от
1974 г. на Стефана Д. Джиджева (наследодател на
тримата ищци) от наследството на Христина А.К. – майка на Стефана Джиджева и наследник по права линия на А.М.Г.. Изключена от
участие в делбата е била и съпругата на Х.А.Г. – Николина В. Г., починала на
22.12.1996 г. която е направила отказ от останалото от последния наследство,
вписан под № 13 от 1994 г. Безспорно, и към 1974 г. и към 1994 г. А.М.Г. е
починал, наследството е било открито през 1923 г., респективно наследниците му
по закон – Христина К. и Х.Г. са приели наследството и имуществото останало от
техния наследодател е било в техния патримониум до
момента на смъртта им. По силата на правоприемството,
техните наследници по закон Стафана Джиджева и Николина Г. са придобили правото на собственост
върху дяловете на родителите си, останали им в наследство от А.Г. и доколкото в
производството е сключена спогодба за делба на такива имоти, същите е следвало
да участват в това производство. Според настоящия съдебен състав извършената с
протокол от 15.04.1994 г. делба на земеделски имоти е нищожна, съгласно нормата
на чл. 75, ал.2 от ЗН, тъй като е извършена без участието на съделител и съдът
следва да прогласи тази нищожност. Основанията за това се черпят от нормата на
чл. 91а от ЗН, (Нов
- ДВ, бр. 60 от 1992 г.) съгласно която при
наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство,
извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие
по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла
на чл. 1 от закона. Т.е. отказът направен от Стефанка Джиджева
от наследството на нейната майка Христина К. през 1974 г. не поражда действие за
имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ доколкото е извършен преди
възстановяването им. Реституираните земеделски земи на наследници на А.М.Г. се
явяват новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от ЗН. Като не е съобразена
действащата към 15.04.1994 г. норма на чл. 91а от ЗН и е извършена съдебна
делба без участието на ищците в настоящото производство, които се явяват
наследници на А.Г. по права линия – негови правнуци, същата се явява нищожна
поради неучастие на съделител и съдът следва да прогласи тази нищожност.
Направено е възражение за изтекла в
полза на ответниците Р. и М. Касърови
придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.2 от Закона за собствеността.
Твърди се, че същите са имали качеството на добросъвестни владелци по отношение
на УПИ №..- в кв. 5 по плана на гр. К. – запад и с изтичането на пет години
след сключване на делбата, праводателят им Д.К.
същите е придобил правото на собственост по силата на давност. Направено и е възражение от страна на ответниците
М.Г.,
Д.Г., А.Г. и К.Г. за изтекла в тяхна полза придобивна давност досежно УПИ ІІ-47 и УПИ ІІІ-47 в кв. 154а по плана на К.-запад.
Твърди, че в тяхна полза е изтекла както кратката, така и продължителната
придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 и ал.2 от ЗС и същите са
придобили правото на собственост върху двата имота. Тези възражения се явяват
неоснователни. Установено е в производството по делото, че Д.К., а в последствие
ответниците Р. и М. Касърови
владеят необезпокоявано спорния имот след 1994 г. (показанията на свидетелите,
отговорите на въпросите по чл. 114 ГПК). Установено е, че М.Г., лично за себе
си и в качеството си на пълномощник на своите синове М. и П. е приела в дял
имот пл. № 47 в кв. 4, за който в последствие са отредени УПИ ІІ47 и УПИ ІІІ-47
в кв. 154а. Няма спор, че тези ответници са владели имотите като свои през
целия период. А по отношение на ответниците Касърови
са ангажирани и доказателства – свидетелски показания в тази насока. От
обясненията на ответницата Е.К. се установява, че правното основание, по силата
на което е са влезли във владение тези ответници е сключената през 1994 г.
съдебна спогодба. Това правно основание е нищожно, не е породило правно
действие, респективно – ответниците имат качеството само на недобросъвестни
владелци на имота. С Постановление 6/74 г. по гражданско дело № 9/74 г.
Пленумът на Върховния съд се е произнесъл по този въпрос, като е постановил, че
в ІІІ, т. 10 че владението, основано на нищожно придобивно
основание е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за
валидност и приобретателят не е знаел за порока. В
настоящият случай съдебната спогодба, с която е извършена делба на недвижими
имоти се явява нищожна, поради неучастие на съделител, а не поради опорочена
форма. Към датата на предявяване на иска за делба – 04.02.2004 г. не е изтекъл
срокът по чл. 79, ал.1 от ЗН. Ангажираните в производството по делото
доказателства сочат завладяване на имота след извършената нищожна делба. Не са
ангажирани доказателства наследниците на Х.А.Г. да са извършили акт на
разпореждане или друг акт в полза на Д.К. или М.Г., М.Г. и П.Г., който да се
явява основание годно да ги направи собственици и да даде основание да се
приеме, че същите са добросъвестни владелци. Тук съдът съобрази и разпоредбата
на чл. 5, ал.2 (ДВ,
бр. 107 от 18.11.1997 г.) от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
(ЗВСВОНИ), съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, които се
възстановяват по ЗСПЗЗ не се зачита, и започва да тече от влизане в сила на
посочената разпоредба. Т.е. към датата на продаване на исковата молба
десетгодишната придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС във връзка с
чл. 5, ал.2 от ЗВСВОНИ в полза на ищците М. и Р. Касърови
не е изтекла и същите не се легитимират като собственици на процесния имот на
това основание.
Направено
е възражение от ответниците Гугушеви, за прогласяване
на недействителността на последващите делбата сделки
по реда на чл. 76 от ЗН. На първо място следва да се отбележи, че не се сочи
конкретното разпореждане, на което се иска прогласяване на нищожността. Но доколкото
се сочи, че се претендира прогласяване на относителна недействителност на
разпорежданията, които сънаследник е извършил с наследствените имоти, съдът
намира че следва да се произнесе по направеното възражение. Тук не се споделят
доводите на ответниците Попови и Вангелови за недопустимост на възражението.
Въпросите кои от процесните имоти са включени в делбената
маса се решават по същество. Предмет на съдебна делба са и трите имота, с които
е извършено разпореждане, а възразилите сънаследници
безспорно са лица от кръга на наследниците по закон на А.Г.. Правото да се
иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е
дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с
конкретен материален интерес. А ответниците Гугушеви
към настоящия момент предявяване на вързажението имат
правен интерес от прогласяване на относителна недействителност на тази сделки,
доколкото липсва произнасяне на съда по въпросите за принадлежността на правото
на собственост и имуществото, което съставлява делбената
маса.
Не
се спори в производството по делото и се доказва по несъмнен начин, че три от делбените имоти са отчуждени, като приобритателите
им са конституирани в качеството на ответници в процеса. За да уважи инцидентен
установителен иск или възражение по чл. 76 от ЗН и да прогласи относителната му
недействителност, съдът следва да установи
на първо място, че процесните имоти са част от делбената
маса и на второ място, че някой от сънаследниците се
е разпоредил с тези имоти преди съсобствеността, възникнала от наследство да е
ликвидирана. В
хода на делото не е доказано по несъмнен начин, че наследниците на А.М.Г. е са собственици на
имотите по пункт 1, 2 и 3 от исковата молба. Същите са били реституирани на
наследници на Х.А.Г. по силата на Решение на ПК от 1992 г. и в послдествие през 1995 г. Съгласно цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, пункт
І-ви, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. В мотивите на решението е прието, че
с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и
премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на
собствеността да е конкретно обособена вещ и индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на поземлените комисии (понастоящем ОС Земеделие). Прието е, че
с решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на
собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно
действие. Т.е. решението за реституция по
ЗСПЗЗ има действие занапред и до постановяването му правото на собственост
върху отделни, подлежащи на възстановяване имоти не е възникнало, поради липса
на индивидуализацията им. Неоснователно ответниците се позовават на нищожността
на извършената през 1994 г. делба, която според тях влече след себе си за
последица и относителната недействителност на извършените сделки. Доколкото делбените имоти по пункт 1-3 от исковата молба към онзи
момент (и към настоящия) са били възстановени на наследници на Х.А.Г.,
извършените с тях разпореждания биха могли да бъдат действителни или
недействителни само в ограничения кръг на тези наследници и то в производство,
различно от настоящото. Същото е прието и в Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, пункт първи досежно кръга на лицата, които нормата на чл. 76 от ЗН
защитава. В
настоящото производство са ангажирани доказателства, че праводателите
на сънаследниците – наследниците на А.М.Г. са били
собственици на процесните три имота
(влязло в законна сила решение по гр. дело № 368/2004 г. на КРС), но
доколкото за тези имоти не е проведена успешно реституция, то същите три имота
не могат са се счетат за част от наследствената маса при новооткритото
наследство. В същата насока са и мотивите по
пункт ІІ на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, по отношение кръга на наследниците, призовани да
наследят възстановени имоти. Протоколът за делба е оспорен, съдът констатира
неговата нищожност. Но тя не влече след себе си относителна недействителност на
извършените сделки, доколкото правото на собственост на наследници на А.М.Г. досежно тези три имота не е възниквало. Такова е възникнало
в патримониума на наследниците на Х.А.Г., на
основание успешно проведената реституция на имоти, заявени за възстановяване на
собствено основание. Т.е. кръгът на лицата, легитимирани да упражнят правата по
чл. 76 от ЗН досежно тези три имота се явява
ограничен до ответниците Д.А. и Е.К., и то в
производство различно от настоящото. За тях правото на собственост съществува
по силата на извършената през 1992 г. реституция. Тези този факти са установен
по убедителен начин от съдебното решение по гр. дело № 368/2004 г.,
приложените в производството преписки на ОС Земеделие и писмените
доказателства, съдържащи се в гр. дело № 696/1994 г., всички приети и
неоспорени в делбения процес. Решението с което се признава
правото на възстановяване на земеделските земи по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ няма конститутивен ефект, а се явява правопораждащ
факт за провеждане на административната процедура. Същата е приключила с отказ
от възстановяване, този отказ е влязъл в законна сила и не е в правомощията на
настоящата инстанция да се произнася по правилността на постановеното от
административния орган решение. От изложеното до тук следва, че доколкото към
момента на сключване на оспорените сделки е липсвало решение за реституция на
трите процесни имота, не може да се приеме, че
собствеността по отношение на тях е възникнала по силата на извършената делба,
а установената нищожност води като последица и относителната недействителност
на тези сделки.
Така, при сключване на договорът, обективиран
в нотариален акт № 113, том ІV, дело 1147/1996 г. на КРС Д.А. и Е.К., в
качеството им на наследници по закон на Х.А.Г., са продали на Цвета Драганова М.
и Георги Митков М. недвижим имот, който са притежавали по силата на извършената
в тяхна полза реституция. А при сключване на договора, обективиран
в нотариален акт № 5, том І, дело 13/1996 г. на КРС, Е.Д. Данчева е продала на Е.Д.П.
чужд недвижим имот, който по силата на реституция е бил собственост на
наследници на Х.А.Г.. Напълно се споделят доводите на ответниците Гугушеви, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не
поражда вещно правен ефект. Но отношенията, които биха могли да възникнат във
връзка с това облигаторно действие, могат да се развият само между действителния
собственик на вещта, продавача и купувача. А доказано е по несъмнен начин в
производството, че действителния собственик на УПИ V-36 в кв. 5 по плана на К.
–запад към момента на сключване на сделката на 10.01.1996 г. не са били
наследниците на А. Христов Г., а тези на Х.А.Г.. Действително същият е син на А.Г.,
в производството участват двете ми наследници по закон, Д.А. и Е.К., но не
останалото в наследство от този наследодател е предмет на настоящото
производство. Съдът отчита, че е налице наследствено правоприемство
между общия наследодател на страните в настоящия процес и общия наследодател на
ответниците К. и А., но намира, че е изправен пред
хипотезата да разглежда само онези обекти на собственост, които са в патримониума на наследниците на А.Г.. Т.е. след като се
установи неоснователност на иска за делба по отношение на тези три имота,
доколкото същите не са част от новооткритото наследство на А.Г., поставените
въпроси за недействителност на разпорежданията извършени с тях се явяват ирелевантни. Съдът е обвързан с влезлите в сила
административни актове, тяхното действие не може да бъде оспорено в делбения процес, съдът не може да се произнася и по
правилността им. Не може да се счете, че при решаване на въпроса са
добросъвестното владение на част от ответниците, съдът се позовава на
нищожността на спогодбата, и отрича да е налице добросъвестно владение, а при
решаване на въпросите по чл. 76 от ЗН съдът се позовава на друг акт –
реституционното решение и не отчита, че поне един от приобритателите
по съдебната спогодба се е разпоредил с недвижим имот по силата на нищожен
договор. В тази насока напълно се поделят доводите на ответниците
Г., че съдебната спогодба е нищожна в своята цялост. Но правните последици от
прогласяване на нищожността по отношение на различните имоти, които са били
предмет на тази спогодба са различни с оглед принадлежността на правото на
собственост към момента на постановяване на делбеното
решение.нищожността не поражда правно действие, а въпросът за принадлежността
на правото на собственост се решава към момента на постановяване на съдебния
акт в производството по съдебна делба. За три от имотите е отказана реституция
на наследници на А.Г. през 2008 г., същите са били реституирани с друг акт на
наследниците на неговия син, а само останалото в наследство от общия
наследодател е предмет на делба в настоящото производство. В същия смисъл е и
задължителното за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 1/2004 г.
съгласно което, целта
на производството в по чл. 76 от ЗН - по на предявилите иска или направили
възражение сънаследци да бъде прогласена недействителността
на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. По изложените съображения възражението на
прогласяване на относителна недействителност на разпорежданията, извършени с
нотариален акт № 113, том
ІV, дело 1147/1996 г. на КРС и нотариален акт № 5, том І, дело 13/1996 г. на
КРС е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.
Направено е възражение за изтекла в полза на ответниците Е. и С. Попови и ответниците
Д. и Ц. Вангелови придобивна давност, по смисъла на чл. 79, ал.2 от ЗС. Към
момента на решаване на въпроса по същество за тези ответници липсва правен
интерес от произнасяне по направеното от тях възражение, доколкото съдът
отхвърля като неоснователни иска за съдебна делба и възражението по чл. 76 от ЗН.
По всички изложени съображения, съдът
намира, че следва да прогласи нищожността на сключената с протокол от
15.04.1994 г. по гр. дело № 69/1994 г. на КРС съдебна спогодба, с която е
извършена делба на процесните имоти и да допусне да се
извърши съдебна делба между: Л.Н.П., С.Н.Ч., Х.Н.Д., М.Л.К., Р.Д.К., М.П.Г., Д.К.Г.,
А.М.Г., К.М.Г., П.А.Г., Д.Х.А., Е.Х. ***. Георги Софийски № 19 и И.Й.Д. на
следните техни съсобствени по силата на реституция и
наследство недвижими имоти, а именно: 1) Дворно място, находящо се в гр. К., с
площ от 800 кв. метра, представляващо УПИ №..- в кв. 5 по плана на гр. К. –
запад, при граници: от две страни улици, УПИ V..; 2) Дворно място, находящо се
в гр. К. с площ от 900 кв. метра, представляващо УПИ ІІ-47 в кв. 154а по плана
на гр. К. –запад, при граници: улица, УПИ.. ; 3) Дворно място, находящо се в
гр. К., с площ от 760 кв. метра, представляващо УПИ ІІІ-47 в квартал 154а по плана на гр. К.-запад, при граници: улица,
УПИ №.., при законните квоти, както следва: за ищците Л.Н.П., С.Н.Ч. и Х.Н. -
по 6/144 идеални части за всеки един от тях (общо 18/144 или 1/8 ид. част);за ответниците М. и Р. Касърови – по 9/144 идеални части за всеки един от тях (общо
18/144 или 1/8 ид. част); за ответниците
М.Г. и П.Г. - по 12/144 идеални части за всеки един от тях, а за ответниците Д.К.Г., А.М.Г., К.М.Г. - по 4/144 идеални части
за всеки един от тях (общо 36/144 или 1/4 ид. част);
за ответниците Д.А. и Е.К. по 18/144 идеални части за
всека една от тях (общо 36/144 или 1/4 ид. части); за
ответника И.Д. – 36/144 ид. части (равностойно на 1/4
ид. част).
Следва да се отхвърли като
неоснователен предявеният от Л.Н.П., С.Н.Ч. и Х.Н.Д. против М.Л.К., Р.Д.К., М.П.Г.,
Д.К.Г., А.М.Г., К.М.Г., П.А.Г., Д.Х.А., Е.Х.К., Е.Д.П., С.П.П.,
Д.В.В. и Ц.М.В. иск за допускане на съдебна делба по
отношение на следните недвижими имоти: 1) Дворно място, находящо се в гр. К.,
представляващо УПИ V-36 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад; 2) Дворно място,
находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. –
запад; 3) Дворно място, находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІІ-35 в кв. 5
по плана на гр. К. – запад.
Следва да се остави без уважение
възражението на М.Г., Д.Г., А.Г. и К.Г. за прогласяване на относителната
недействителност на извършеното с нотариален акт № 5, том І, дело 13/1996 г. на
Районен съд разпореждане за продажба на празно дворно място, с площ от 954 кв.
м, находящо се в гр. К., съставляващо имот пл. № 36 в кв. 5 по плана на гр. К.
– запад, извършено от Е.Д. Данчева, в качеството на продавач и Е.Д.П., в
качеството на купувач, като възражението се остави без уважение и по отношение
на съпруга на приобритателката – С.П.П..
Следва да се остави без уважение
възражението на М.Г., Д.Г., А.Г. и К.Г. за прогласяване на относителната
недействителност на извършените с нотариален акт № 113, том ІV, дело 1147/1996
г. на Районен съд К. и нотариален акт № 199, том ІІ, рег. № 5599, дело 436/2003
г. на Нотариус рег. № 118, поправен с нотариален акт № 99, том ІІІ, рег. №
7701, дело № 501/2004 г. на същия нотариус разпореждане за продажба на 1)
Празно дворно място с площ от 744 кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо УПИ
VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад и 2) Празно дворно място с площ от 867
кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо имот УПИ VІІ-35 в кв. 5 по плана на
гр. К. – запад, извършени от Е.Х.К. и Д.Х.А. в качеството на продавачи и
Цветана Драганова М. и Георги Митков М., в качеството на продавачи, а по
втората сделка последните като продавачи и Д.В.В., в
качеството на купувач, като възражението се остави без уважение и по отношение
на съпругата на приобритателя – Ц.М.В..
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 75, ал.2
от ЗН, нищожността на извършената със съдебна спогодба, обективирана
в протокол от 15.04.1994 г. по гр. дело № 696/1994 г. на КРС делба на следните
недвижими имоти: Празно място с площ от 1700 кв.м съставляващо имот пл. № 35 в
кв. 5 по плана на К. –запад; Празно дворно място с площ от 954 км. м,
съставляващо имот пл. № 36 в кв. 5 по плана на К.-запад; Празно дворно място с
площ от 874 кв. м, съставляващо имот пл. № 37 в кв. 5 по плана на К. –запад и
празно дворно място с площ от 1800 кв. м, съставляващо имот пл. № 47 в кв.4 по
плана на К. –запад., сключена между наследниците по закон на А.М.Г. - Д.Д.К., Е.Д. Данчева, Е.Х.К., Д.Х.А. и М.П.Г. – лично за себе
си и като пълномощник на М.А.Г. и П.А.Г., като извършена без участие на
съделител.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба
между Л.Н.П. *** с ЕГН **********, С.Н. *** с ЕГН **********, Х.Н.Д. *** с ЕГН **********,
М.Л.К. *** с ЕГН **********, Р.Д.К. *** с ЕГН **********, М.П. *** с ЕГН **********,
Д.К.Г. *** с ЕГН **********, А.М.Г.,*** с ЕГН **********, К.М.Г. *** с ЕГН **********,
П.А.Г. *** с ЕГН **********, Д.Х.А. *** с ЕГН **********, Е.Х. ***. Георги
Софийски № 19 с ЕГН ********** и И.Й.Д. ***, пл. Баба Неделя № 8 с ЕГН **********
на следните техни съсобствени сънаследствени
недвижими имоти: 1) Дворно място, находящо се в гр. К., с площ от 800 кв.
метра, представляващо УПИ №..- в кв. 5 по плана на гр. К. – запад, при граници:
от две страни улици, УПИ V..; 2) Дворно място, находящо се в гр. К. с площ от
900 кв. метра, представляващо УПИ ІІ-47 в кв. 154а по плана на гр. К. –запад,
при граници: улица, УПИ.. ; 3) Дворно място, находящо се в гр. К., с площ от
760 кв. метра, представляващо УПИ ІІІ-47 в квартал 154а по плана на гр. К.-запад, при граници: улица,
УПИ №.., при квоти, както следва: за ищците Л.Н.П., С.Н.Ч. и Х.Н. - по 6/144
идеални части за всеки един от тях; за ответниците М.
и Р. Касърови – по 9/144 идеални части за всеки един
от тях; за ответниците М.Г. и П.Г. - по 12/144
идеални части за всеки един от тях, а за ответниците Д.К.Г.,
А.М.Г., К.М.Г. - по 4/144 идеални части за всеки един от тях; за ответниците Д.А. и Е.К. по 18/144 идеални части за всека
една от тях; за ответника И.Д. – 36/144 ид. части.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Н.П. *** с
ЕГН **********, С.Н. *** с ЕГН **********, Х.Н.Д. *** с ЕГН ********** против М.Л.К.
*** с ЕГН **********, Р.Д.К. *** с ЕГН **********, М.П. *** с ЕГН **********, Д.К.Г.
*** с ЕГН **********, А.М.Г.,*** с ЕГН **********, К.М.Г. *** с ЕГН **********,
П.А.Г. *** с ЕГН **********, Д.Х.А. *** с ЕГН **********, Е.Х. ***. Георги
Софийски № 19 с ЕГН **********, И.Й.Д. ***, пл. Баба Неделя № 8 с ЕГН **********,
Е.Д.П. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********, Д.В. *** с ЕГН ********** и Ц.М.В.
*** с ЕГН ********** за допускане до
съдебна делба на следните недвижими имоти: 1) Дворно място, находящо се в гр. К.,
представляващо УПИ V-36 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад; 2) Дворно място,
находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. –
запад; 3) Дворно място, находящо се в гр. К., представляващо УПИ VІІ-35 в кв. 5
по плана на гр. К. – запад, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на М.Г.,
Д.Г., А.Г. и К.Г. за прогласяване на основание чл. 76 от ЗН на относителната
недействителност на извършеното с нотариален акт № 5, том І, дело 13/1996 г. на
Районен съд разпореждане за продажба на празно дворно място, с площ от 954 кв.
м, находящо се в гр. К., съставляващо имот пл. № 36 в кв. 5 по плана на гр. К.
– запад, извършено от Е.Д. Данчева, в качеството на продавач и Е.Д.П., в
качеството на купувач, като решението в тази част се постановява и по отношение
на С.П.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.
76 от ЗН възражението на М.Г., Д.Г., А.Г. и К.Г. за прогласяване на
относителната недействителност на извършените с нотариален акт № 113, том ІV,
дело 1147/1996 г. на Районен съд К. и нотариален акт № 199, том ІІ, рег. №
5599, дело 436/2003 г. на Нотариус рег. № 118, поправен с нотариален акт № 99,
том ІІІ, рег. № 7701, дело № 501/2004 г. на същия нотариус разпореждане за
продажба на 1) Празно дворно място с площ от 744 кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо
УПИ VІ-35 в кв. 5 по плана на гр. К. – запад и 2) Празно дворно място с площ от
867 кв. м, находящо се в гр. К., съставляващо имот УПИ VІІ-35 в кв. 5 по плана
на гр. К. – запад, извършени от Е.Х.К. и Д.Х.А. в качеството на продавачи и
Цветана Драганова М. и Георги Митков М., в качеството на продавачи, а по
втората сделка последните като продавачи и Д.В.В., в
качеството на купувач, като решението в тази част се постановява и по отношение
на Ц.М.В..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив в 14-дневен от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: