№ 182
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000080 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260104 от 06.07.2021 година, постановено по т. дело №
266/2019 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдена О.- В., БУЛСТАТ
***, с адрес: гр. В., бул. „Х.“ № 35, да заплати на „ Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Я.“ № 1, ет. 2 следните суми:
сумата 107 657,75 лева, представляваща дължимо, но неизплатено
възнаграждение с включен ДДС за м. ноември 2015 г. по Договор №31 от
16.02.2009 г. за възлагане на обществена поръчка за извършване на услугите
по почистване, дейност „чистота“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2019 г. до окончателно й заплащане, както и
сумата 31 011,41 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 28.01.2017 г. до датата на предявяване на иска 29.11.2019 г. и
сумата 8 946,77 лева, представляваща общо сторени по делото разноски –
платена държавна такса, платен адвокатски хонорар и платено
възнаграждение на вещи лица. Посочено е, че сумите следва да бъдат
1
заплатени по следната банкова сметка на ищеца при „***“ АД; BIC ***; IBAN
***.
С решение № 260007/18.01.2022 година е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260104/06.07.2021 година по т.
дело № 266/2019 година на ОС – П., като е постановено, че сумата от
107657,75 лева представлява дължимо, но неизплатено възнаграждение с
включен ДДС за месец ноември 2016 година, а не за месец ноември 2015
година, както е посочено в диспозитива на първоначалното решение.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство О. – В.. Оплакванията са за
неправилност, необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати
процесуални нарушения при постановяването му, като са изложени подробни
съображения във връзка с тези оплаквания. Поддържа се неправилност на
извода на първоинстанционния съд за наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, респ. за липса на основания за уважаване на
възражението на О. В. за нищожност на договора от 16.02.2009г. Въведено е
общо възражение за нищожност на договора по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД –
поради противоречието му на закона, като се твърди, че специалната норма
на чл. 120а, ал. 2 от ЗОП / в редакцията ДВ бр. 37/2006 година/ не дерогира
общото основание за нищожност по чл. 26, ал 1, пр. 1 от ЗЗД. Втората група
доводи касаят необоснованост на изводите на първоинстанционния съд
относно изпълнението на възложената работа, възнаграждението за която е
предмет на предявения иск. Твърди се, че липсват доказателства, въз основа
на които да се приеме надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката
на възложителя за исковия период / месец ноември 2016 година/ и нейното
приемане. Нарушението на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд се изразявало в това, че съдът е придал
достоверност на отчетните книги по Наредба № 1 от 04.06.2014 година за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и за реда за водене на публичните регистри. По тези
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят предявените искове – главен и акцесорен.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от насрещната
страна – „ Е.“ ЕООД, с изразено становище за нейната неоснователност и с
2
искане за потвърждаване на решението.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция. Претендират присъждане на направените пред тази инстанция
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните във въззивната жалба и в писмения отговор, прие следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 ал. 1 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от
ответника срещу решението, с което са уважени изцяло предявените искове.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено е
от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
По отношение правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд дължи произнасяне по въведените с въззивната жалба
конкретни оплаквания, посочени по-горе.
Производството по т. дело № 266/2019 година по описа на ОС –П. е
образувано по предявени от „Е.“ ЕООД срещу О. В. главен осъдителен иск
по договор за изработка, намиращ правното си основание в чл. 258 от ЗЗД
във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, както и акцесорен иск за обезщетение за
забава по чл. 86 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на
сключен между страните договор за обществена поръчка № 31/16.02.2009г., с
предмет -сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на
територията на О. В., поддържане чистотата на всички територии за
обществено ползване, включително нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и
улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия, опесъчаване и лугиране, със срок на договора до 01.03.2019 година.
Твърди се, че О.та се е задължила да заплаща възнаграждение, определено в
чл. 9 от договора и в ценовата оферта, неразделна част от него. В чл. 10 от
договора бил регламентиран редът за приемане на възложената работа.
Твърди се, че през м. ноември 2016г. ищецът извършил услугите, предмет на
договора в част „Чистота“, включващи събиране, сметоизвозване и
депониране на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за
3
обществено ползване в О. – В.. Ответникът отказал да подпише протоколи за
действително извършените видове и количества работи за процесния месец.
Ищецът изпратил до възложителя нотариална покана с предоставен 14-дневен
срок за възражения по изпълнението, каквито не били направени. Това
обстоятелство било удостоверено в констативен протокол на нотариус, в
срока по чл.303а, ал.4 ТЗ, ответникът не възразил срещу изпълнението в
качествено и количествено отношение, поради което работата следвало да се
счита за приета. Ищецът издал проформа фактура с № **********/
04.01.2017 година на стойност от 107 657,75лв. Фактурата била изпратена с
нотариална покана и съответно получена от ответника. В исковата молба се
твърди, че съгласно клаузите на сключения между страните договор - чл. 10,
изискуемостта на вземането по договора настъпва с извършване на
съответната работа за месеца и изтичане на 30 дневен срок, т.е. тя е
настъпила на 31.12.2016 година. Твърди се, че след месец декември 2015
година ответникът е отказал да участва в съставянето на актовете по чл. 10 от
договора и да получава издадените от ищеца фактури. Според ищеца
длъжникът е изпаднал в забава от 27.01.2017 година, когато изтекъл срокът
от връчената му втора нотариална покана и бил съставен констативен
протокол на нотариус. Това са обстоятелствата, на които ищецът основава
главния си иск с цена 107657,75 лева, представляваща уговорената с
договора стойност на изпълнената работа в част „Чистота“ през месец
ноември 2016 година, както и акцесорната си претенция по чл.86 от ЗЗД,
претендирайки законната лихва върху неплатеното възнаграждение за
ноември 2016г. в размер на 31011,41 лева за периода от 28.01.2017 година до
датата на предявяване на иска 29.11.2019 година и законната лихва върху
главницата от 107657,75 лева за периода от завеждането на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск на
извъндоговорно основание за сумата от 85193,74 лева, представляваща
разноски за осъществяване на дейността „Чистота“ през месец ноември 2016
година по чл.60 и сл. от ЗЗД - водене на чуждата работа без пълномощие;
сумата 24540,53 лева - обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 28.01.2017 година до датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
4
Ответникът оспорва предявените искове по основание.
Във въззивното производство съдът ще разгледа онези доводи за
неоснователност на иска, които са изложени във въззивната жалба, с която е
сезиран.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки очертаните с въззивната
жалба граници на въззивното производство, съдът приема следното:
По въпроса за действителността на сключения договор за възлагане на
обществена поръчка № 31/16.02.2009г. е налице влязло в сила съдебно
решение между същите страни, което ги обвързва със сила на пресъдено
нещо. Става дума за решение № 260045/26.02.2021г., постановено по в.т.д. №
744/2020г. по описа на ПАС, влязло в сила на 25.05.2021г., препис от което е
приложен като доказателство по делото. Спорът по това дело е между същите
страни и е идентичен с настоящия, като касае възнаграждение за изпълнена
работа за м. януари 2016г. по същия договор - №31/16.02.2009г. С цитираното
решение въззивният съд се е произнесъл по повдигнато възражение за
нищожност на договора, основаващо се на същите доводи, които се
поддържат и по настоящото дело.
В първоинстанционното производство с отговора на исковата молба,
са изложени следните възражения за нищожност на договора, които са
възпроизведени във въззивната жалба на О. В.:
Твърди се, че договорът е нищожен, поради това че с влязло в сила
решение № 2779/03.02.2010г. по адм. дело №8216/2009г. на ВАС са обявени
за нищожни решението за откриване на процедура по възлагане на
обществена поръчка и за избор на изпълнител, въз основа на които е сключен
процесния договор, поради което липсват елементи от сложния фактически
състав на процедурата по възлагането. С решение № 2779/03.02.2010г. по адм.
дело №8216/2009г. на ВАС е потвърдено решение № 452/12.05.2009г. на КЗК,
с което са обявени за нищожни решение № 1929/17.12.2008г. на Кмета на О.
В. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на
ЗОП, както и решение № 159/16.02.2009г. за класиране на участниците и
обявяване на изпълнител на обществената поръчка, поради допуснати
нарушения на ЗОП от възложителя при откриване на процедурата по
обявяване на обществената поръчка и допуснати нарушения по чл.41 ал.3 и
5
чл.120 ал.2 от ЗОП /отм./ при сключване на договора за обществена поръчка.
Т.е. става дума за доводи за нищожност, предвидени в специалния закон –
действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл.120а
ал.2, т.1 и т.2 от ЗОП /отм./ в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 94/2008
година, в сила от 01.09.2009 година. Съгласно цитираната разпоредба
нищожен е договор, който е сключен: 1. Без процедура по възлагане на
обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й;
2.преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на
изпълнител. Тези процедурни нарушения са залегнали в решаващите
мотиви на КЗК за прогласяване нищожността на решението за откриване на
процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП и на
решението за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на
обществената поръчка.
С решение № 260045/26.02.2021г., постановено по в.т.д. № 744/2020г.
по описа на ПАС е прието, че направените в процеса и поддържани от О. В.
възражения за нищожност на договор № 31/16.02.2009г., изведени от същите
административни актове /решение № 2779/03.02.2010г. по адм. дело №
8216/2009г. на ВАС и решение № 452/12.05.2009г. на КЗК/, са неоснователни.
Касае се за установени с решението между същите страни общи
правопораждащи факти на спорното право, произтичащи от същия договор
№ 31/16.02.2009г. Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо по
отношение на тези общи правопораждащи факти и по настоящото дело.
Във въззивната жалба жалбоподателят О. В. се позовава на общата
нищожност по смисъла на чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД – противоречие на закона,
за разлика от поддържаната такава в отговора на исковата молба – специална
по смисъла на чл.120а ал.2, т.1 и т.2 от ЗОП /отм./. Това възражение се прави
за първи път с въззивната жалба, но съдът следва да го разгледа, доколкото е
длъжен и служебно да се произнесе по въпросите за валидността на
договорното правоотношение, уредени с императивни правни норми. Във
връзка с възражението за нищожност по чл. 26 ал.1, пр.1 от ЗЗД във
въззивната жалба се поддържа нарушение разпоредбата на чл.38 ал.1, т.1 от
ЗОП и чл.41 от ЗОП /отм./. Съгласно чл.38 ал.1, т.1 от ЗОП /отм./ /редакцията
ДВ бр.37/2006г./, процедурата по възлагане на обществена поръчка завършва
със сключване на договор с определения изпълнител. Съгласно чл.41 ал.3 и
ал.4 от ЗОП /отм./ в действащата към процесния момент редакция / ДВ
6
бр.37/2006г./, възложителят сключва писмен договор за обществена поръчка с
участника определен за изпълнител, в едномесечен срок след изтичането на
срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител в случаите,
когато не е подадена жалба или е подадена жалба, но не е поискано налагане
на временна мярка, а според ал.4 когато срещу решението за определяне на
изпълнител е подадена жалба и е направено искане за налагане на временна
мярка, възложителят сключва договор в едномесечен срок от влизането в
сила на определението, с което се отхвърля искането за налагане на временна
мярка. От цитираните разпоредби е видно, че се касае за такова
противоречие на закона, което отново попада в рамките на предвидената със
самия закон специална нищожност – по чл.120а ал.2, т.1 и т.2 от ЗОП /отм./.
Нищожността, уредена в ЗОП, е специална по отношение на тази,
регламентирана с общия закон – ЗЗД, като специалният закон предвижда
специален ред за прогласяването на тази нищожност и ограничава кръга
легитимирани лица, които могат да се позоват на нея. Доколкото
разпоредбите на чл.120а от ЗОП /отм./ са специални спрямо общите такива,
са приложими те, а не общите по ЗЗД, тъй като, съгласно чл.45 от ЗОП /отм./,
общите разпоредби за търговски сделки на ТЗ и тези на ЗЗД се прилагат
само ако в специалния закон – ЗОП /отм./ не са уредени въпросите във
връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за
обществени поръчки. Приложима като специална е и нормата на чл.120 от
ЗОП /отм./ / в редакцията, обнародвана в ДВ бр.37/2006г./, с която е
разписана процедурата, сроковете и са конкретизирани легитимираните лица,
които могат да обжалват решенията на възложителя по договор за обществена
поръчка. В чл.120а от ЗОП /отм./, ДВ бр.94/2008г., в сила от 01.01.2009г./, са
посочени лицата, които могат да търсят прогласяване нищожността на
договор за обществена поръчка и е разписан реда за това, а именно всяко
заинтересовано лице може да предяви иск за установяване нищожност на
договор за обществена поръчка /както и да претендира вреди, претърпени в
резултат на нарушение на закона при провеждане на процедура за възлагане
на обществена поръчка/ по реда на ГПК. Тази разпоредба, тълкувана във
връзка с разпоредбата на чл.120 от ЗОП /отм./ и легалното определение на
„заинтересовано лице“, съдържащо се в пар.1, т.6в от ДР ЗОП /отм./ дават
основание да се приеме, че правен интерес от позоваване/прогласяване на
нищожност на договор за обществена поръчка имат само участниците в
7
процедурата по възлагане на обществена поръчка, но не и самият възложител,
действащ в двустранно качество – като административен орган и като страна
по гражданско правоотношение. Разпоредбата на § 1, т.6в от ДР ЗОП /отм./,
според която „заинтересовано лице“ е всяко лице, което има или е имало
интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е
нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение, е нова,
обнародвана е в ДВ бр.52/2010г. , т.е. след датата на сключване на процесния
договор. Доколкото обаче допълнителните разпоредби на закона са
тълкувателни и с § 1, т. 6в от ДР на ЗОП / отм./ е дадено за пръв път
легално определение на понятието „заинтересовано лице“, следва да се
приеме, че именно това е вложеният от законодателя в чл. 120а ал.1 от ЗОП /
отм./ смисъл на понятието „заинтересовано лице“. Освен това е предвидено,
че редът за прогласяване нищожност на договор за обществена поръчка е
само исков, а не и под формата на възражение, каквото се поддържа по
настоящото дело.
По тези съображения съдът намира, че О. В. в качеството си на
възложител по процесния договор за обществена поръчка, не разполага нито
с активна процесуална легитимация, нито с процесуалната възможност чрез
възражение във висящ исков процес, да се позовава на нищожност на този
договор и да черпи права от тази нищожност.
Договорът за обществена поръчка е със смесен, сложен фактически
състав, съчетаващ административноправни и гражданскоправни елементи.
Въпреки че от административноправен аспект е констатирана нищожност на
предхождащи сключването на договора административни актове – решение
№1929/17.12.2008г. на кмета на О. В. за откриване на процедура по възлагане
на обществена поръчка по реда на ЗОП, както и решение №159/16.02.2009г. за
класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената
поръчка, самият договор като гражданскоправен елемент от сложния
фактически състав обвързва валидно подписалите го страни. Задължението
на изпълнителя да изпълни възложената му работа е възникнало валидно,
респективно – валидно възникнало е задължението на възложителя да заплати
уговореното възнаграждение.
Сключеният между страните договор е валиден и ги обвързва, а въз
основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
8
съвкупност съдът намира, че исковете – главен и акцесорен са основателни.
Със сключения договор за възлагане на обществена поръчка №
31/16.02.2009 година между О. В. като възложител и „Е.“ ЕООД като
изпълнител, изпълнителят е приел да извърши срещу уговорено
възнаграждение, следните дейности: сметосъбиране и сметоизвозване на
твърди битови отпадъци на територията на О. В., поддържане на чистотата на
всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните
сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на
тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед
при зимни условия, опесъчаване и лугиране / чл. 1 от договора/. Срокът на
изпълнение на договора е 10 годишен. Съгласно чл.10, ал.1 от договора
заплащането на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане
на същите от възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен
от възложителя протокол за действително извършените видове и количества
работи.
От предмета на договора е видно, че става дума за сключен при
условията на ЗОП договор за изработка.
Безспорно е, че приемане от възложителя на извършената от ищеца
работа в изпълнение на договорните му задължения през месец ноември 2016
година няма, не са съставени предвидените в чл. 10 от договора двустранни
протоколи. Липсата на такива двустранни протоколи обаче не е достатъчно,
за да обоснове извод за недължимост на плащането на извършената работа от
възложителя на изпълнителя. По смисъла на чл. 264 ал. 1 от ЗЗД приемането
на възложената работа е право, но и задължение на възложителя.
Неприемането от възложителя на извършената работа не го освобождава от
задължението да я заплати, в случай, че тя действително е изпълнена и че
неприемането се дължи на собственото му поведение.
По делото са приложени писмени доказателства / стр. 252-300/,
представляващи протоколи за извършени дейности по чистотата, предмет на
договора, с наименование „Информация за извършена дейност“ за конкретни
дати от м. ноември 2016г., които не са оспорени от ответника. Тези
протоколи са съставени от изпълнителя „Е.“ ЕООД, съдържат подробна
информация за извършената работа, изпратени са от ищеца на възложителя
О. – В., която ги е получила и ги е завела при себе си с входящи номера.
9
Всички протоколи обаче са върнати от О.та на изпълнителя „Е.“ ЕООД с
писма с изходящи номера 53-00/1808 от 11.11.2016 година / стр. 251/; 53-00-
1872/15.11.2016 година /стр. 258/; 53-00/1987/21.11.2016 година /стр. 265/; 53-
00/1958 от 30.11.2016 година / стр. 276/; 53-00/1975 от 08.12.2016 година / стр.
291/; 53-00/2021 от 09.12.2016 година / стр. 296/, като в съдържанието на
писмата за връщане на протоколите е посочено само, че О. В. няма основание
да предприеме действия по тях.
В писмата, с които О. – В. е върнала на изпълнителя протоколите за
изпълнените работи по договора през процесния месец липсват каквито и да е
изявления за неприемане поради неизпълнение на работата или възражения
досежно количеството и качеството на изпълнената работа.
След връщането на протоколите от О.та ищецът „Е.“ ЕООД е
изпратил до възложителя нотариална покана от 07.12.2016 година, връчена
му на 08.12.2016г. / стр. 20-23/, с която, поради неподписан от възложителя
в уговорения срок коефициент за извършената от изпълнителя работа през
месец ноември 2016 година, възложителят е поканен да направи в 14-дневен
срок от получаването й евентуални забележки относно дейността на
ищцовото дружество през месец ноември 2016 г. по пера. Нотариалната
покана съдържа изявление на изпълнителя, че при липса на отговор ще се
счита, че възложителят няма забележки и работата е приета. В посочения 14
дневен срок О. В. не е направила каквито и да било писмени възражения
досежно количеството и качеството на изпълнените от ищеца работи, което е
отразено в Констативен протокол № 197 том ІІ от 28.12.2016г. на нотариус
Л.Ц..
Ищецът е изпратил и втора нотариална покана, връчена на О.- В. на
09.01.2017 година. С нея О.та е уведомена от изпълнителя, че при липса на
възражения относно количеството и качеството на извършената работа през
периода от първи до тридесети ноември 2016 година, тя дължи заплащане
на сума в размер на 107657,75 лева съгласно чл. 10 ал. 1 от подписания
договор помежду им. Поканата е плащането да бъде извършено в
нотариалната кантора на нотариус Л.Ц. на 27.01.2017 година, 10,00 часа. В
нея изрично е отразено, че се изпраща за осчетоводяване и един брой фактура
в оригинал, която е неразделна част от нотариалната покана. На посочената
дата и час не се е явил представител на О. – В., което е отразено в
10
констативен протокол № 22, том І от 27.01.2017 година на нотариус Ц.. В
него е отразено освен това, че не е подаден писмен отговор от О.та, както и че
не са подадени възражения срещу изпратената за осчетоводяване в оригинал
един брой проформа фактура за извършената дейност през периода 01.11. -
30.11 2016 година на обща стойност 107657,75 лева. Проформа фактурата е
№ ********** от 04.01.2017 година и е приложена като доказателство по
делото / стр. 28/. Тя е върната на ищеца с писмо от 13.01.2017 година от
О. В., с изявлението, че О.та няма основание за осчетоводяването й / стр. 235/.
На същата дата е изпратено и друго писмо от О. В. до ищеца в отговор на
нотариалната покана от 09.01.2017 година, в което е посочено, че О.та няма
основание да приеме каквито и да са действия, извършвани от „Е.“ ЕООД,
основаващи се на договор № 31/16.02.2009 година, чиято валидност О.та е
оспорвала не веднъж.
Обсъдените до тук доказателства са достатъчни, за да се направи
извод за основателност на предявения иск. Става дума за валиден договор, в
каквато насока съдът изложи мотиви по-горе. В разпоредбите на чл.264 ал.3
от ЗЗД и чл.303а ал.4 от ТЗ е посочено, че при липса на възражение, работата
се счита за приета, при което възложителят е задължен да я заплати.
Допълни аргументи за реалното изпълнение на дейността, предмет на
сключения между страните договор през месец ноември 2016 година, се
съдържат в приетата по делото и неоспорена съдебноикономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Я.. В заключението е посочено, че в
счетоводните регистри на „Е.“ ЕООД по процесния договор за месец ноември
2016 година са отчетени разходи в общ размер на 83595,26 лева без ДДС.
Според вещото лице отчетените и описани в заключението разходи в
посочения размер отговарят на дейността, предмет на процесния договор, за
която се претендира заплащане по настоящото дело, като става дума за
дейност, осъществявана от работници и служители, чиито длъжности
отговарят на спецификата й, същата се осъществява с товарни автомобили,
поради което горивото също е необходимо присъщ разход, както и
фактурираните резервни части, гуми и ремонти, разходи за начислени
амортизации, които са нормативно определени, разходи за ел. енергия и
телефонни услуги, които са необходимо присъщи за всяка стопанска дейност.
Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на ищеца е водено
редовно. В заключението е посочено също, че съгласно предоставената от О.
11
В. информация на общинското депо в град В. през месец ноември 2019 година
са депонирани 1090 тона отпадъци.
В приетите по делото заключения – първоначално и допълнително,
изготвени от вещото лице Й. се установява, че за процесния период „Е.“
ЕООД като лице, извършвало дейност по събиране и транспортиране на
битови отпадъци, е спазвало задълженията си, разписани в Глава ІV, раздел І
от Закона за управление на отпадъците, свързани с воденето на предвидените
в закона отчетни документи – отчетните книги по чл. 44 ал. 1 от ЗУО и
годишните отчети по чл. 44 ал. 6 от ЗУО. Отчетните книги по чл. 44 ал. 1 от
ЗУО, съдържащи хронологична информация за количеството, естеството и
произхода на отпадъците, които се третират, са по утвърдени образци и се
заверяват от компетентния орган, посочен в чл. 9, ал. 2 от Наредба
№1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Лицата, чиято дейност е свързана със събиране и транспортиране на
отпадъци водят отчетни книги по образец съгласно приложение № 2 от
цитираната Наредба / чл. 7 т. 2/, а тези, които се водят от лицата, чиято
дейност е свързана с депониране на отпадъци – по образец съгласно
приложение № 3/ чл. 7 т. 4 от Наредба № 1/. За исковия период от „Е.“ ЕООД
е водена отчетна книга за депониране на отпадъци / приложение № 3 към чл.
7, т. 4 от Наредбата/, която е прошнурована, с номерирани страници и е
предоставена за заверка в РИОСВ – П. със заявление вх. № УО -07-
2741/18.07.2016 година, като е заверена от директора на РИОСВ – П. на
25.07.2016 година. Вещото лице е установило, че дружеството-ищец има и
заверени отчетни книги за събиране и транспортиране на отпадъци-
приложение № 2, като заверката е извършена на 21.04.2015 година от
компетентния орган – РИОСВ – М.. Ищецът е изготвил и внесъл в
Изпълнителна агенция по околната среда годишен отчет за депониране на
отпадъци за 2016 година с вх. № 5316/28.02.2017 година / приложение № 31
към наредбата/. В допълнителното заключение е отразено, че в отчетната
книга, попълвана от „Ц.“ ЕООД в качеството му на оператор на депото за
отпадъци на О. – В. е вписано, че през периода от 01.11.2016 година до
30.11.2016 година са постъпвали отпадъци с код 200301 / смесени битови
отпадъци съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците/ от „Е.“
ЕООД и от две физически лица.
12
Освен тази експертиза, по делото са представени копия от осем броя
отчетните книги за събиране и транспортиране на отпадъци, обхващащи и
процесния период – месец ноември 2016 година, съставени по образец -
приложение № 2 към § 1 т. 13 от ДР на Наредба № 1/04.06.2014г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри . Представените по делото
копия от книги са със заверка от 21.04.2015 година, направена от Директора
на РИОСВ - М. в качеството му на компетентен орган по чл. 9 ал. 2 т. 3 от
Наредбата / в редакцията от ДВ бр. 51/2014 година/.
Заключението на вещото лице Й. в частта, касаеща отчетните книги за
събиране и транспортиране на отпадъци, както и самите отчетни книги, копия
от които са представени по делото, са оспорени от ответната О..
Настоящият съдебен състав, преценявайки събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност намира, че истинността на тези осем броя
отчетни книги не е опровергана.
В писмо изх. № 339/03.02.2021 година, изпратено по делото от
РИОСВ – М. по искане на съда е отразено, че с придружително писмо вх. №
1480/17.04.2015 година в РИОСВ – М. са предоставени от управителя на „Е.“
ЕООД 34 броя отчетни книги за събиране и транспортиране на отпадъци –
приложение 2 към Наредба № 1/2014 година, отнасящи се за всички 34
превозни средства на ищеца, включени в таблицата към т. ІІ на
регистрационен документ № 06-РД-141-00 от 29.04.2014 година, които са
заверени на 21.04.2015 година от директора на РИОСВ – М. и са предоставени
на дружеството.
От копията на отчетните книги, приложени по делото, е видно, че
директор на РИОСВ – М. към момента на заверката е Д.С., като заверката е
извършена с нейния подпис и с печата на РИОСВ – В..
Това обстоятелство се потвърждава от приетата по делото съдебно-
почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. А.. От заключението му е
видно, че подписите под осемте отчетни книги, представени по делото, са
положени от Д.С.. Печатът при заверката на тези книги съответства на
използвания печат от РИОСВ – М. към 2015 година. Тези данни подкрепят
заключението на вещото лице Й., обсъдено по-горе, за наличие на заверени в
съответствие със законовите разпоредби отчетни книги, касаещи дейността на
13
ищеца по сметосъбиране и сметоизвозване в О. – В., в частност тази през
месец ноември 2016 година. Данните, съдържащи се в заключението на
вещото лице А. за съвпадение в някои листа на химикалната паста в текста на
съдържанието на осемте книги, за това,че почеркът, с който е попълнено
съдържанието на осемте книги е на три лица, като попълването им е
осъществено основно от две лица в кратки периоди от време, както и че въз
основа на изследване на химикалните пасти може да се приеме, че част от
текстовете са изпълнени на „един дъх“, т.е. непосредствено един след друг, а
не на указаните в записите дати, не дават основание да се приеме, че е
опровергана истинността на отчетните книги. В чл. 10 ал. 2 от Наредба № 1
от 2014 година / в действащата към 2016 година редакция, обнародвана в ДВ
бр. 51/2014 година/ е предвидено, че отчетните книги, сред които са и тези по
чл. 7 т. 2 / приложение № 2 за дейностите по събиране и транспортиране на
отпадъци/ се попълват, като всяка дейност се отразява по дати. Тази законова
уредба изисква хронологично посочване на дейностите по дати, но сам по
себе си фактът, че в определени случаи попълването не е ежедневно, а едно
след друго, не означава, че конкретните дейности не са извършени на
съответните дати, посочени в отчетните книги. Според изричната разпоредба
на чл. 9 ал. 5 от Наредба № 1/04.06.2014 година / в редакцията от ДВ бр.
51/2014 година/ за воденето на невярна отчетност се счита само липсата на
заверка при воденето на отчетните книги, пред каквато хипотеза не сме
изправени в случая. Що се отнася до установеното от вещото лице, че три
лица са попълвали книгите, то е в съответствие с показанията на разпитания
в съдебно заседание на 29.06.2020 година в качеството на свидетел А.М.,
който установява, че сметосъбирачните машини и процеса по сметосъбиране
се е контролирал от трима отговорници, които съставяли отчетите за
извършената работа.
Достоверността на показанията на свидетеля М. не може да бъде
подлагана на съмнение, тъй като той вече не е служител в дружеството –
ищец. През периода от 2009 до 2016 година той е работел в „Е.“ЕООД
първоначално като технически ръководител, а впоследствие и като управител.
От неговите показания е видно, че и през 2016 година, включително през
исковия период – месец ноември 2016 година ищецът е осъществявал
възложената му с договора дейност по сметопочистване и сметоизвозване,
включваща вдигането на съдовете за битови отпадъци със сметосъбирачни
14
машини и извозването им до сметището на града, ежедневно метене,
почистване на булеварди, странични улици и паркове. Ежедневните отчети,
които се изготвяли от отговорниците, се внасяли в О.. Свидетелят твърди, че
О.та не е имала никакви възражения срещу изпълнението на работата по
договора.
Обсъдените до момента доказателства, установяващи реално
изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, не са
опровергани. При преценка на показанията на свидетелката М.Т., разпитана в
съдебно заседание на 27.07.2020 година, съдът на първо място отчита
вероятната им заинтересованост, доколкото тя към момента на депозирането
им е служител на О.-В.. Освен това тези показания не са конкретни, те не
установяват неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, а са израз
на субективното становище на свидетелката, че през 2016 година градът е
бил по-мръсен в сравнение с 2015 година. Установеното от свидетелката
обстоятелство, че О.та е използвала собствената си вишка и е осъществявала
дейност по рязане на клони на дървета и че е наемала жени по граждански
договор, които да помагат с метенето на улиците не опровергава останалите
доказателства, които установяват, че ищецът е изпълнявал задълженията си
по договора. Напротив, от показанията на свидетелката Тошева също е
видно, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, което
опровергава становището на ответника, че работата изобщо не е
изпълнявана от него.
Неоснователни са възраженията, които се поддържат във въззивната
жалба, свързани с обстоятелството, че считано от 01.01.2015г. С. е отделена
от О. В. и е обособена като самостоятелна О.. Почистването и озеленяването
на територията на С. е включено в предмета на договора към момента на
подписването му и липсват данни за изменението на договора и за отпадане
на задълженията на изпълнителя по отношение на териториите на новата О..
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, направена
по-горе, налага извода, че изпълнителят по договора за обществена поръчка е
изпълнил възложената му работа за м. ноември 2016г. в посочения в
договора обем и на посочената стойност, въпреки липсата на изрично
изявление на възложителя за приемането й. Изпълнението на възложената
работа поражда задължение за възложителя да заплати дължимото
15
възнаграждение. Неоснователното неизпълнение на собствените му
задължение по чл.10 от договора да приеме извършената работа при наличие
на съставяни и изпращани в О.та ежедневни отчети и при положение, че
изпълнителят изрично го е поканил с обсъдените нотариални покани да
приеме работата и да я заплати, не освобождава ответника от
задължението да заплати дължимото възнаграждение по договора.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове – главен и
акцесорен / чиито размери не са оспорени/, са основателни.
Първоинстанционното решение, с което тези искове са уважени, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има ответникът по въззивната жалба „Е.“ ЕООД. Претендираните такива са в
размер на 3600 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, като има
данни за реалното им заплащане, поради което О.-В. следва да бъде осъдена
да ги заплати на „Е.“ ЕООД.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104 от 06.07.2021 година, в което с
решение № 260007/18.01.2022 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, постановено по т. дело № 266/2019 година по описа на
Окръжен съд – П., с което е осъдена О.- В., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. В.,
бул. „Х.“ № 35, да заплати на „ Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Я.“ № 1, ет. 2 следните суми: сумата 107 657,75 лева,
представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение с включен ДДС за
м. ноември 2016 г. по договор № 31 от 16.02.2009 г. за възлагане на
обществена поръчка за извършване на услугите по почистване, дейност
„чистота“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019
г. до окончателно й заплащане, както и сумата 31 011,41 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 28.01.2017 г.
до датата на предявяване на иска 29.11.2019 г. и сумата 8 946,77 лева,
представляваща направените по делото разноски – платена държавна такса,
платен адвокатски хонорар и платено възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА О.- В., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. В., бул. „Х.“ № 35, да
16
заплати на „ Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „Я.“ № 1, ет. 2 , сумата от 3600 лева разноски за производството пред
въззивната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17