РЕШЕНИЕ
№ 3416
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:К Н. П
при участието на секретаря П У. С
като разгледа докладваното от К Н. П Административно наказателно дело №
20241110203360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалва се от жалбоподателя И. М. И., ЕГН: **********, Наказателно
постановление /НП/ № 42-0006441 от 09.05.2023 г. на изпълнителния директор
на Регионална дирекция „Автомобилна адмиистрация“ - София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП и чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2
от ЗДвП са му наложени административни наказания, както следва:
Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лв. за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП;
Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/
лв. за извършено нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 4 Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
С подадената жалба жалбоподателят излага твърдения за
незаконосъобразност на издаденото НП, като счита, че не е извършил
процесните нарушения.
По време на съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Изпраща процесуален представител - адвокат Димитър Андонов, който
в хода по същество поддържа жалбата и навежда доводи, че жалбоподателят е
1
притежавал необходимата квалификация и не е притежавал в себе си картата
за квалификация на водач поради технологичния срок за издаването й.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Директор на РР „АА“ - София, редовно призована,
не изпраща представител и не взима становище по жалбата. В
съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2023 г., около 16:36 часа, в гр. , ул. „“ на около 100 м. след пътен
възел с “ с посока на движение с. жалбоподателят И. М. И. е шофирал влекач,
марка „ВОЛВО“ модел ФХ480 с рег. от кат. N3 с прикачено към него
полуремарке, марка „Ван“, модел „ЕККДТЗНИ“, рег. от кат. О4., като е
извършвал международен товар на стоки.
Същият е бил спрян за проверка от А. Р. Д., на длъжност „инспектор“,
като по време на нея е установил, че жалбоподателят не разполага с контролен
талон и валидна карта за квалификация на водач, която е изтекла на 11.09.2022
г..
На същата дата е съставен АУАН № 00542 от А. Р. Д. в присъствието на
свидетел И В П и жалбоподателя за установено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1
предл. 2 от ЗДвП: “Водачът не представя контролен талон към СУМПС“ и чл.
58 ал. 1 т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС: “При проверка водачът
на превозно средство, извършващо международни превози на товари
представя карта за квалификация на водача, която е с изтекъл срок на
валидност до 11.09.2022 г., като е подписан от свидетелят и жалбоподателя без
възражения.
На 09.05.2023 г. въз основа на горепосоченият АУАН от 05.04.2023 г. е
съставено настоящето наказателно постановление, за което са му наложени
административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 93 ал. 1 т.1 от
ЗАвтП и чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП са му е наложени административни
наказания, както следва:
Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лв. за
2
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП;
Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лв. за извършено нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 4 Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмените доказателства, а именно: писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 00542 /05.04.2023 г. г., НП/ №
42-0006441 от 09.05.2023 г, карта за квалификация на водача Сер. № карта за
квалификация на водача Сер. № Р223722, Известие с рег. № , Известие № 52-
00-3572/02.02.2024 г., длъжностна характеристика за длъжност „инспектор“,
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, Заповед №
315/16.01.2023 г. на директора на Регионална дирекция“ Автомобилна
администрация“ - София, снимка на МПС и др.
Съдът кредитира писмените и веществените доказателства по делото
като ги оцени като последователни, взаимнокореспондиращи, като разкриват
механизма и всички съставомерни признаци на извършеното нарушение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна - наказаното физическо лице. НП е било връчено на 09.02.2024 г., а
жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - на 22.02.2024
г. Същата се явява частично основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН - нарушението е извършено на 05.04.2023 г., актът за
установяването му е съставен на 05.04.2023 г., а наказателното постановление
е издадено на 09.05.2023 г.
При извършена проверка съдът констатира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са абсолютни по
своя характер и да водят до отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Не са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът счита, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение
3
по чл. 58 ал. 1 т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС на посочената дата
и място. Видно от съдържанието на посочената норма, за да е налице
нарушение на тази разпоредба, следва да са налице няколко обстоятелства
- на първо място да е налице водач на МПС от посочените категории, на второ
място - този водач да не е притежавал въобще карта за квалификация на водача
и на трето място, водачът да е извършвал международен превоз на пътници
или стоки по време на проверката. Всички тези елементи от обективна страна
следва да бъдат вменени на нарушителя като осъществени, защото
липсата на който и да е от тях означава непълен фактически състав.
При анализа на събрания доказателствен материал - приложените
писмени доказателства, както и вещественото доказателство-снимка на
управляваното МПС, се установи безспорно извършването на нарушението от
обективна и субективна страна. На посочената дата жалбоподателят не е
притежавал валидна карта за квалификация на водач, като същата е изтекла
месеци по-рано, а именно на 11.09.2022 г.
От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо като
деецът не е предвиждал настъпване на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение на възражението срещу наложеното административно
наказание съдът счита, че АНО правилно е приложил закона на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, тъй като санкцията е определена в абсолютен размер.
Съдът не намери приложение на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, тъй
като извършеното нарушение не се отличава със занижена обществена
опасност в сравнение с обикновения случай.
По отношение на извършеното нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП
съдът констатира, че по отношение на него е налице хипотезата на чл. 3 ал.
2 ЗАНН - до влизане на наказателното постановление в сила е последвала
нормативна уредба, по-благоприятна за жалбоподателя, която води до
отпадане на административнонаказателната му отговорност. В случая НП е
издадено на 09.05.2023 г., като с обжалването му не влиза в сила, а с
изменението от 05.08.2023 г. на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2
от ЗДвП непредставянето на контролен талон вече не се счита за
административно нарушение и в тази част административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя следва да отпадне.
4
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН имат жалбоподателя и наказващия орган съобразно
потвърдената и отменена част на наказателното постановление. В случая
обаче само жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 700 лв. съобразно представения списък с разноски, от които уважава
400 лв. съобразно отменената част. На въззиваемата страна съдът не дължи
служебно произнасяне за разноските.
Предвид изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП в
една част, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и че се касае за нарушение по чл. 100 ал.
1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. -
400 лв. Съдът прие, че жалбоподателят е бил защитаван в хода на
производството пред въззивния съд и адвокатското възнаграждение, заплатено
на адв. Димитър Андонов в размер на 700 лв. и неговия размер е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
размер на 400 лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото, предвид, че се прави възражение на наказващия орган за
тяхната прекомерност.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0006441 от 09.05.2023
г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на И. М. И., ЕГН **********, в ЧАСТТА, с
която на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лева за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 42-0006441 от
09.05.2023 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция
„Автомобилна адмиистрация“ - София, с което на И. М. И., ЕГН **********,
в ЧАСТТА, с която на основание чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП му е наложено
5
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева
извършено нарушение по чл. 2 ал. 1 от чл. 58 ал. 1 т. 4 Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с
адрес София 1000, ул. „Ген. Й.В. Гурко“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на И. М. И., ЕГН
**********, сумата от 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6