№ 493
гр. К., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140100924 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „В.” ООД,
ЕИК *******, с адрес: ******* против Ш. Р. Д., ЕГН ********** с правна квалификация чл.
198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 687,38 лева, представляваща главница по договор за доставка на битово-
комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 17.12.2020 г.
до 19.05.2023 г., за обект, с адрес: *******, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от
21.02.2021 г. до 17.07.2023 г., в размер на 77,41 лева , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране исковата молба 18.07.2023 г. до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при
Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по
реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на
потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на В. услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове
за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Ответникът не подава отговор, а в проведеното открито съдебно заседание се явява и
заявява, че признава иска.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
С оглед направеното от ответника признание, съдът намира, че следва да се
произнесе с решение при признание на иска, което не се мотивира по същество – арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК. В случая признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът, като разноските
възлизат на сумата от 820 лева – съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-К.
1
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на „В.” ООД, ЕИК *******, с адрес:
*******, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 687,38
лева, представляваща главница по договор за доставка на битово-комунални услуги, за
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 17.12.2020 г. до 19.05.2023 г., за
обект, с адрес: *******, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 21.02.2021 г. до
17.07.2023 г., в размер на 77,41 лева , ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране исковата молба 18.07.2023 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ш. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на
„В.” ООД, ЕИК ******* сумата от 820 (осемстотин и двадесет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2