№ 18225
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110170479 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
370510/22.12.2023 г., от ********** ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
******** - Изпълнителен директор и **********- председател на УС срещу
С. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: **************, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни положителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 2434.71 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 311.31 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
14.03.2023 г., изчислена върху главница от 2434.71 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 62.03 лева главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
1
от 24.03.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.88 лева
- лихва за периода 31.03.2020 г. до 14.03.2023 г., изчислени върху
главница от 62.03 лева
за които суми има издадена Заповед № 10422 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15354 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *******, ID номер *****, за
топлоснабден имот ************.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е
собственик на топлоснабден имот с адрес: ************. Изложени са
твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за
процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е
заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и
разходите по дяловото разпределение. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневе срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител адв. К. ****** подава
отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
погасителна давност. Оспорва фактурите, количеството консумирана
топлинна енергия и топла вода. Твърди, че няма индивидуално отчитане на
енергията и водата и същата не е уведомявана за дължимите суми.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) редовно призовано, се представлява
от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли съдът да уважи исковете.
Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от особен
представител. Поддържа ОИМ. Моли да се отхвърлят исковите претенции.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 31424/02.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.70-83 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 31424/02.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 70-83 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ, на 14.12.1990 г. С. Й. В. и ********* за закупили
процесния топлоснабден имот: ************. Всеки един от тях има 1/2 ид.
3
част от правото на собственост върху имота (л.15-16 от делото).
НА 23.04.1991 г. е извършена доброволна делба, обективирана в
протокол от о.с.з. по гр. д. № 734/1991 г. по описа на СРС, с председател съдия
Св. *****. Съгласно спогодбата С. Й. В. става изключителен собственик на
процесния имот. Следователно от тази дата същата е собственик на
апартамента и като такъв е задължена да заплаща задълженията към
комунални доставчици на услуги. В този смисъл ответникът е потребител на
топлинна енергия (л.17-18 от делото).
Нещо повече, на 22.08.2001 г. ответникът е подал молба-декларация до
ищцовото дружество, с което желае да й бъде открита партида на нейно име и
на посочения адрес (л.20-21 от делото). Налице е извънсъдебно признаване
на факт от страна на ответника, който признава, че е собственик, респ.
потребител на енергия.
Освен това по изп. д. № 4207/2011 г. по описа на ЧСИ ****** от КЧСИ,
за процесния имот и ответник е вписана възбрана (л.22-23 от делото).
Възбраната се налага като обезпечение и то спрямо имот на длъжник, т.е.
негова собственост.
При всички тези преки и косвени факти установи, че ответникът е
собственик на имота, поради което същият има качеството потребител. Ето
защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на
иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за
процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 108-
116 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
4
процесните суми. Установи се, че е имало плащане за процесния период и
имот (л.161-163 от делото), но същото е отчетено при сформиране на
исковата претенция. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата
предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия, с оглед извършеното плащане.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л.125-127 от
делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 24.03.2023 г., които суми към 24.03.2020 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 24.03.2020 г.,
съобразно исковия период.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по комплексната експертиза се получа следното:.
№искРазмер поССчЕИзводТриИзвод
ИМгодишен
период
1Главница2434.712434.71основателен2386.08Частично
за ТЕ левалеваоснователно
5
възражение за
давност за 48.63
м.05.201924.03.2020
г. додо
м.04.202224.03.2023
г.г
2Мораторна311.31302.00Частично241.71Частично
лихва залеваоснователен,леваоснователно
ТЕпорадивъзражение за
недоказаност задавност за 60.29
15.09.2020
9.31
г. до
14.03.2023
г.,
3Главница62.03 лева62.03основателен62.03 леваНедоказано
за ДРвъзражение за
давност
м.02.2020г.м.02.2020г.
додо
м.04.2022м.04.2022
гг
4Мораторна11.88 лева11.88основателен11.88 леваНедоказано
лихва завъзражение за
ДРдавност
31.03.2020
г. до
14.03.2023
г.,
Общо2819.93
Доказана част2810.62
Недоказана9.31
Непогасено вземане2701.70
Погасено вземане108.92
При това положение възражението за давност е частично основателно.
При съпоставка на данните от таблицата се получава, че искът за
главница за ТЕ е основателен за сумата от 2386.08 лева за периода от
24.03.2020 до 24.03.2023 г., като за горницата от 2386.08 лева до пълния
претендиран размер 2434.71 лева, а именно 48.63 лева, следва да се отхвърли
като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ следва да се уважи за
сумата от 241.71 лева, като за горницата от 241.71 лева до 302 лева, а именно
60.29 лева, следва да се отхвърли като погасен по давност, а за горницата от
302.00 лева до 311.31 лева следва да се отхвърли, като недоказан и
неоснователен.
Исковете за главница за ДР и за мораторна лихва следва да се уважат
6
напълно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.129 от делото).
Ответникът се представлява от особен представител и не претендира
разноски. Такива не е направил. Ето защо съдът не следва да се произнася за
неговите разноски.
Исковата претенция е предявена за 2819.93 лева. Доказана е за 2810.62
лева, като не е доказана за 9.31 лева. Претенциите са уважени за 2701.70, а за
сумата от 108.92 лева е отхвърлена, като погасена по давност. Общо
отхвърлената сума е 118.23 лева, а уважената 2701.70 лева.
По заповедното производство
Ищецът претендира 56.40 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 106.40 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 101.94 лева
(106.40 х 2701.70/2819.93).
Ето защо С. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: ************** следва да
бъде осъдена да заплати на **********, ЕИК *********, ***********
сумата от 101.94 лева (сто и един лев и деветдесет и четири стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 15354/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира и представя доказателства за това, както следва:
56.40 лева държавна такса (л.14 от делото), 300.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, 400.00 за ССчЕ (л.72 от делото), 900.00 лева за СТЕ (л.95
от делото), 900.00 лева за ССчЕ (л.96 от делото), 582.00 лева особен
представител (л.62 от делото). При това положение разходите, които следва
да се признаят на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част са
в размер на 2738.40 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът
има право на разноски пропорционално на уважената част и те са в размер на
2623.59 лева (2738.40 х 2701.70/2819.93).
По възражението за давност, ищецът е внесъл разноските за експертиза,
тъй като особеният представител е освободен от внасяне на такси и разноски,
на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК. При това положение за неоснователната
част от възражението за давност, ответникът остава задължен към ищеца.
Исковата претенция е доказана е за 2810.62 лева. Претенцията е уважена
7
поради липса настъпила давност за 2701.70 лева (неоснователно възражение
за давност). Сумата, която е отхвърлена поради настъпила давност е 108.92
лева. При това положение ответникът е задължен към ищеца за разноските за
експертизата пропорционално на неоснователната част от възражението за
давност спрямо доказаната част. За комплексната експертиза е внесен депозит
в размер на 200.00 лева (л.91 от делото). Съгласно правилото на чл.78, ал.1
ГПК, ответникът остава задължен за сумата в размер 192.25 лева (200 х
2701.70/2810.62). Следователно тази сума следва да се прибави към 2623.59
лева и ответникът да бъде осъден да я заплати. Общо се получава сумата от
2815.84 лева.
Ето защо С. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: ************** следва да
бъде осъдена да заплати на **********, ЕИК *********, ***********
сумата от 2815.84 лева (две хиляди осемстотин сто и пет лева и осемдесет и
четири стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 70479/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „**********, ЕИК
*********, *********** срещу С. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес:
**************, обективно кумулативно съединени положителни
положителни установителни искове, че С. Й. В. с ЕГН:********** дължи
на „**********, ЕИК *********, следните суми:
1. 2386.08 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 24.03.2020 до 24.03.2023 г. ведно със
законната лихва от 24.03.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
2386.08 лева до пълния претендиран размер 2434.71 лева, а именно 48.63
лева, за периода м.05.2019 г. до 24.03.2020 г., като погасен по давност;
2. 241.71 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.03.2023
г., изчислена върху главница от 2386.08 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция, за останалия период, за горницата от 241.71 лева до 302 лева,
а именно 60.29 лева, като погасен по давност, а за горницата от 302.00
лева до 311.31 лева, като недоказан и неоснователен;
3. 62.03 лева главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.03.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 11.88 лева - лихва за периода 31.03.2020 г. до 14.03.2023 г., изчислени
8
върху главница от 62.03 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 10422 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15354 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *******, ID номер *****, за
топлоснабден имот ************.
ОСЪЖДА С. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: ************** да
заплати на **********, ЕИК *********, *********** сумата от 101.94 лева
(сто и един лев и деветдесет и четири стотинки), представляващи разноски по
ч. гр. д. № 15354/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
ОСЪЖДА С. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: ************** да
заплати на **********, ЕИК *********, *********** сумата от 2815.84
лева (две хиляди осемстотин сто и пет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 70479/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца
**********, ЕИК *********, както следва: ************, IBAN: BG*******
BIC: SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
*********** с ЕИК **********, седалище и адрес на управление: *********,
на страната на ищеца ********** ЕАД, ЕИК *********, *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9