Определение по дело №233/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Н. М. Б., с адрес в [населено място], общ. Попово, [улица]против Решение №2153-25- 61/07.05.2024г на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ №253-00-618-5/07.03.2024г., издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО със заповед на Директора №1015-25-52/ 19.04.2023 г.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 10.05.2024г./ и датата на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата до ТП на НОИ – Търговище/27.05.2024г./, както и с оглед факта, че 14-дневният срок в случая изтича в почивен ден, а първият следващ присъствен ден е 27.05.2024г. Жалбата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Н. М. Б., с адрес в [населено място], общ. Попово, [улица], в качеството ѝ на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.07.2024 г. от 11.00ч., в Зала №4 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-61/07.05.2024г на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-618-5/07.03.2024 г., издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО със заповед на директора № 1015- 25-52/19.04.2023 г., с което по заявление № 253-00-618/04.12.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Н. Б.. Като отменителни основания се сочат : 1/допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не изследвал действителната фактическа обстановка и не преценил задълбочено представените към депозираната жалба доказателства, с което нарушил изискванията на чл. 35 от АПК, чл. 36, ал. 1 от АПК, и чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от АПК. В решението липсвали мотиви относно преценката за определяне на центъра на жизнените интереси на жалбоподателката; 2/ нарушаване на материалния закон, поради направена неправилна преценка при определяне на действителното място на пребиваване на жалбоподателя съобразно елементите, визирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Относно нарушаването на материалния закон се излагат следните съображения : а/държавата на пребиваване на жалбоподателката винаги била и продължавала да бъде Република България и не била налице нейна стабилна/дългосрочна заетост в Кралство Нидерландия, тъй като естеството на работата ѝ била - сезонен работник. Изтъква се, че жалбоподателката е българска гражданка, която е завършила висшето си образование в България през 2021г., в България живеела тя и семейството ѝ, и единствено липсата на възможност за трудова заетост в България принудила нея и съпруга ѝ да търсят работа в чужбина, където трудовият ѝ договор имал срочен характер, била наета от посредническа агенция и живеела на квартира в Нидерландия за периода на договора; б/намира за незаконосъобразен и неотносим мотива на органа относно нейна липса на принос към държавния бюджет, тъй като такова ограничение на правото на обезщетение за безработица не съществувало нито в КСО, нито в приложимите регламенти.; в/ центърът на жизнените интереси на оспорващата бил в България, тъй като разполагала с постоянно жилище на територията на Република България, собственост на родителите на съпруга ѝ, постоянният и настоящият ѝ адреси били винаги в България, сключила граждански брак в Република България, ежемесечно от банковата ѝ сметка се удържали пари за битовите ѝ сметки в България, вкл. и спечелените от труда в Нидерландия пари отивали по тези сметки, личните ѝ лекар и стоматолог също били в България, разполагала с гаранционни карти и издадени фактури за закупени строителни материали за обзавеждане на дома ѝ в Република България, имала сключени договори с мобилни оператори в България, в България живеело цялото ѝ семейство - родители, брат, близки роднини, приятелски кръг; г/счита, че напълно отговаря на условията на чл. 54а от КСО, вкл.и това, че непосредствено след приключването на последния ѝ срочен трудов договор се е регистрирала като търсещо работа лице в Агенция по заетостта - гр. Попово. Ето защо оспорващата моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, и за връщане на административната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението ѝ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващата е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.; 2/ не спорят по факта, че оспорващата е упражнявала трудова дейност в Кралство Нидерландия и е имала осигуряване по законодателството на Нидерландия за периодите от 03.04.2023 г. до 03.12.2023 г. и от 04.04.2022 г. до 25.12.2022 г.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане /в този аспект УКАЗВА да представи Заповед №1015-25-52/19.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище/, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателката, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжна да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на нея са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявлението ѝ е имала качеството на безработно лице, а държавата на нейното пребиваване по време на последната ѝ заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване“ по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателката и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.