Решение по дело №3433/2022 на Софийски районен съд

Мотиви по н.а.х.д. № 3433/22г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на Т. АНГ. Т.
за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 НК, за това че на
02.04.2021г. около 19:00ч., в гр. София, на паркинг в близост до метростанция
„Обеля“ нанесъл на А.Б.Б. удари с отворена длан /шамари/ в областта на
лявата буза, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – без да е предизвикан от пострадалия,
осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната
личност, престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
В производството пред съда, протекло по реда на глава 28 НПК,
прокурор при СРП не участва.
В хода на съдебното производство обвиняемият Т. АНГ. Т. дава
обяснения. В тях разказва за случилото се като твърди, че Ал. Б. е ударил по
колата, в отговор на което му е нанесъл инстинктивно един шамар.
Защитникът на обвиняемия Т. - адв. Б., излага пред съда подробни
съображения, касаещи неправилността на описаната фактология от
представителя на СРП. Счита, че съдът следва да признае подзащитния му за
невиновен. Излага съображения, сочещи липсата на „хулигански подбуди“,
които да онагледявата деянието като такова по чл.131 ал.1 т.12 НК.
Обвиняемият Т.Т. в своя защита сочи, че е бил провокиран и се
извинява за ситуацията.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Т. АНГ. Т. е роден на ***** в гр. София, българин,
бългрски гражданин, неженен, със средно образование, пенсионер,
неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. „Обеля“, ****.
На 02.04.2021г. около 19:00ч., А.Б., А.К. и А.С. пресичали в района на
паркинг на метростанция „Обеля“ гр. София. До тях преминал обвиняемият
Т., който управлявал лек автомобил „Хюндай“ с ДК № СА **** АМ, жълт на
цвят. Б. направил жест с ръка, възмутен от начина на преминаване на
автомобила, казвайки на водача да внимава как шофира. Обвиняемият Т.Т.
направил обратен завой и слязъл от моторното превозно средство.
Приближил се до св. Б., запитал го на кого ръкомаха и нанесъл удари с
отворена длан – шамари в областта на лявата буза на св. Б.. Свидетелят
попитал какъв е проблема, но обвиняемият не отговорил и напуснал мястото.
Б. изпитал болка от нанесените шамари, имал зачервяване по бузата. Веднага
след като се прибрал той разказал на баща си за случилото се. Божидар Б.
1

подал молба в 09 РУ-СДВР във връзка със случилото се.
На 23.04.2021г. с постановление на прокурор при СРП било образувано
досъдебно производство.
В хода на същото били извършени процесуално-следствени действия по
разпит на свидетели, приобщени били писмени доказателства, назначена и
изготвена СППЕ, извършено било и процесуално-следствено действие по
разпознаване на лице.
На 21.02.2022г. на Т. АНГ. Т. е връчено постановление за привличане в
качеството на обвинаем като на същият е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 НК.
На 17.03.2022 г. след внасяне в съда на постановелние с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е оабразувано н.а.х.д. № 3433/2022г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав.
С рзпореждане на съдия-докладчик от 28.03.2022г. делото е насрочено
за разглеждане в откирто съдебно заседание.
В хода на производството е проведено съдебно следстиве като въз
основа на искане от страна на защитата на обвиняемия съдът изслуша
обяснения на обвиняемия. Т. АНГ. Т. е неосъждан.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показанията на разпитаните в производството
като свидетели лица – показанията на св.А.Б. /л. 20 д. пр./, показанията на
св.Божидар Б. / л.22/, показанията на св.А. Караджинов / л.24 д. пр./,
показанията на св. Ал. Сергиев /л.26 д. пр./, показанията на св.К. Йорданов /
л.28 д. пр./, показанията на св. Р. Младенов / л.30 д. пр./, показанията на св.
Н. Митов / л.32 д. пр./, св. К. Андонов / л.34 д. пр./,; писмените доказателства
–молба, протокол за разпознаване на лица и предмети / л. 57 и л. 62 д. пр./,
заключение на СМЕ / л. 40 д. пр./; СППЕ /л. 66 д. пр./ свидетелство за
съдимост.
Събраните в производството доказателствени средства въпреки и
независимо от различната си природа в своята съдържателна част са единни и
нерпотиворечиви, в пълнота изграждащи възпиретата от съда фактология по
делото. Единстевното същестевно обсотятелствено разминаване в изведеното
от доказателствените източници е конценрирано в съдържателността на
разказа на обвиняемия. В нито едно друго доказтелствено средство, съобразно
спецификата на всеки конкретен доказателствен източник не се отчита
съществено, основно, диаметрално вътрешно противоречие и напластено
несъответствие с останалия доказателствен материал.
Преди да бъде отразен начинът, по който съдът извърши дейността по
анализ и оценка на доказателствените средства, следва да се отчете
разграничението, което беще формирано в гасните доказателствени средства.
2

То е формално и изцяло схематично, като следва да способства за
онагледяване на начина, по който всеки един доказателствен източник –
показания на свидетели, беше анализиран и съпоставен с останалите
доказателствени средства. Разгарничението е извършено от съда при анализа
на доказателствената съвпкупност, като основен критерий, способстващ за
поставяне на покзанията на свеки конкретен свидетел в дадена група е
обусловен от фактическото място, заемано от свидетелите по отношение на
фактите и обстоятелствата, за които разказват. Таза именно случайност в
позициониране на лицата по отношение на събитийната подреденост постави
същите в групи – първата е изградена от показанията на свидетелите Божидар
Б., св.А. Караджинов, св. Ал. Сергиев, св.К. Йорданов, св. Р. Младенов, св.
Н. Митов, св. К. Андонов . Всички тези свидетели в сваята съдържателна
част на повествование дават сведение по отншение на факти и обстоятелства,
изграждащи в пълнота сюжетната подреденост, които непосредствено и
лично са възпирели. Нещо повече всеки един от тях дава точно, ясно и
стабилно сведение по отношение на конкртното място, на което е бил
позициониран към момента, в който са настъпвали факите, за които разказва.
Изведен на плоскостта на принципните характеристики на източника,
разказът на тези лица съставлява пряко доказателствено средство по
отношение на факти и обсотятелства, очертаващи предмета на делото.
Установимите от тях събития са онагледената подреденост на сюжета,
оформена от първоизточника на сведението. В тази втършена структари на
гласните доказателстевин средства е нужно да се очертае констатираното от
съда синхронично единство на интерпретираните факти. От разказа им съдът
установи времето, мястото, повода да се намират на това място, поведението
на св. Б. и това на обвиняемия Т., нанесените от него на св. Б. удари с ръка –
шамар по лявата буза, както и последващите действия на обвиняемия –
напускане на мястото. Изведеното от тези свидетели намира опора в
писмените доказателства по делото – СМЕ и в разказа на св. Б. Б.. Последният
не е очевидец на случилото се, като в разказа му се онагледява, сюжетна
подреденост на фактите, касаещи последващите инцидента събития. Същият
въвежда по аналогичен на св. А. Б. начин възприетите видими следи от
нараняване – зачервената буза на св. Б., като досежно този факт изведеното е
пряко доказателствено средство. Косвеният характер на интерпретираните
обстоятелства, касаещи основните за производството факти е обусловен от
начина на възникване на представите в съзнанието на св. Б. Б.. На същия св.
А. Б. е разказал случилото се. Разказът и на двамата свидетели е тъждествен с
описаното от останалата част от свидетелите, поради което съдът прие, че
може и следва да се довери и на св. Б. Б..
Втората група гласни доказателствени средства е оформена от
изведеното от обвиняемия Т.Т.. Поради двойнствената си процесуална
природа те имат характер на гласно доказателствена средство и механизъм за
реализиране на гарантирано от закона право на защита. Преценката досежно
доказателствената стойност на изведеното е обусловена от проверката на
3

разказа и съпоставянето на източника с цялата доказателствена съвкупност.
Отчитащото се противоречие е изначално формално и при детайлен анализ
откроява своеобразна интерпретация на същите факти, облечена в привидно
олекотена оценка на случилото се. В разказа си обвиняемият ясно сочи да е
нанесъл удар на св. Барутчиски, пречупвайки този факт през призмата на
собствената субективна интерпретация на събитието определена като
провокирана от самия свидетел и очертана като едно единствено физическо
действие – един шамар. В този аспект обясненията се намират в съществено
фактическо противоречие с разказаното от останалите свидетели. Последните
точно, ясно и в единство описват нанасянето на удари, а не един единствен
такъв, както и поведението на св. Б. – ръкомахане съчетано с реплика за
начина на шофиране. В нито един етап от разказа на свидетелите не се
интерпретира описаното от обвиняемия поведение на св. Б. – удар по
превозното средство. В този смисъл съдът прие, че описаното от обвиняемия
не е достоверна интерпретация на събитийната подреденост, а начин на
реализирана на гарантираното от закона право на защита.
Съдът кредитира и заключението на СМЕ, отразяващо в синхрон
наличните обективни данни, касаещи здравния статус на св. Б.
непосредствено след инцидента на инкриминираната дата.
Съдът кредитира протоколите за разпознаване на лица и предмети.
Същите са писмено доказателство, отразяващо валидно извършеното
проесуално-следстевно действие, поради факта да съдържа изискуемите от
НПК реквизити, съпътставно от предхождащ разпит на разпознаващото лице
относно признаците, по които счита, че би мъгъл да разпознае конкретно
лице.
Съдът кредитира като писмено даказателство свидетелството за
съдимост на Т.Т., от което установи същият да е неосъждан.
При така описаната и възприета от съда фактическа обстановка,
въз основата на кредитирания доказателствен материал, съдът изгради
и убеждението си за осъществяване на всички съставомерни признаци на
инкриминираното деяние.
Престъплението телесна повреда, осъществяването на което е вменено
на обвиняемия Т. АНГ. Т., предполага реализиране на изпълнително деяние -
активно поведение, способно да осъществи поради своя механизъм и начин на
въздействие върху предмета на престъпно посегателство, телесно увреждане с
признаци откъм медико-биологечен характер, покриващи юридическия
признак на понятието лека телесна повреда. Или с други думи нужно е от
доказателствата по делото безспорно да се установява, че именно
обвиняемият е извършил конкретно действие с конкретна насоченост и
механизъм върху пострадалото лице, като в резултат от него в пряка
причинно-следствена връзка да е настъпил и конкретен вредоносен резултат,
покриващ признаците на състава.
Обвиняемият Т.Т. на 02.04.2021г., около 19:00ч., в гр. София, на
4

паркинг в близост до метростанция „Обеля“ е нанесъл на А.Б.Б. удари с
отворена длан /шамари/ в областта на лявата буза. В резултат на извършеното
от него на А.Б. е причинена лека телесна повреда – болка без разстройство на
здравето.
На следващо място съставомерното деяние предполага осъществяване и
на субективните признаци на фактическия състав, а именно виновното
поведение на обвиняемия. Процесното деяние е съставомерно, когато то е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца
е имало ясно изградени представи за характера и вида на неговата постъпка,
представи за начина по който тя ще въздейства върху непосредствения
предмет на престъпното посегателство- телесната неприкосновеност на св.Б.,
представи относно причинно-следствената връзка между деянието му -
нанесените удари с ръце - шамари в областта на лявата буза на св. Б. и
вредоносния резултат – настъпилата болка. При тези ясно изградени
представи в съзнанието на обвиняемия Т.Т. се е формирал и волевият елемент
на вината като субективен признак на престъпното деяние, а именно
желанието за настъпване на вредоносния резултат. Обвиняемият е желаел
неговото настъпване, целял го е, поради което и пряко е причинил същия,
предприемайки действие, за да го реализира.
При нанасянето на съответните удари в областта на лицето на св. Б.
обвиняемият е имал представи относно посочените обстоятелства и резултат
от деянието като ясно е съзнавал, че удрайки по този начин свидетеля пряко
може да му нанесен съответното травматично увреждане, което е целял.
Тук следва да се отчете несъмнената установеност от доказателствата по
делото и на квалифициращия признак на деянието определил и съответния
състав на приложимата норма - наличието на признака „хулигански подбуди“.
Безспорно установено от доказателствената съвкупност е поведението на
обвиняемия да има характер на „непристойна проява” и да е лишено от
наличие на лични, предхождащи момента на извършване на деянието
отношения, които да са мотивирали и обусловили неговата постъпка. Актът
на физическата разправа е предшестван от установеното придвижване на
превозното средство в близост до преминаващия свидетел Б. и неговото
ръкомахане, но то не изключва характера на проявата, окачествявйки й я като
такава по хулигански мотиви. В процесната хипотеза деянието е извършено
на публично място пред много лица, демонстрирайки неуважение и
незачитане на обществените порядки с пряко проявена демонстрация на
несъблюдаване с установените правила, все обстоятелства, очертаващи
квалифициращия признак. Нещо повече, проявата е реализирана в
присъствието на деца, като по този начин е съпътствана от допълнително
надграждаща се опасност за състоянието на св.Б., наличието на които е ясно
отразено в съзнанието на Т. Таков. Извършвайки действието насочено към
телесната неприкосновеност и емоционална цялост на свидетеля Б. пред
погледа на множество лица, на паркинга на метростанция, обвиняемият е
демонстрирал прякото грубо и недопустимо незачитане на емоционалната
5

същност на свидетеля.
Така съдът възприе, че обвиняемият Т. АНГ. Т. е осъществил всички
обективни и субективни признаци на престъпния състав и съответно
осъществил престъплението, по отношение на което му е повдигнато
обвинение и предаден на съд с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
По наказанието:
Приложимостта на разпоредбите на глава 28 НПК е уместна и най-вече
законосъобразна, тъй като са налице всички предвидени в нормата на чл.78а
НК предпоставки за това. Престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2
НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а НК, с престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди и не е налице нито една от предпоставките на чл.78а ал.6 от НК,
ограничаваща приложимостта на този институт.
Обвиняемият Т.Т., съобразно приложеното по делото свидетелство за
съдимост е неосъждан, с добри характеристични данни, работещ.
При реализиране на отговорността на Т. процесната хипотеза, съдът
определяйки административното наказание, глоба в размер на 1 000лв., която
му наложи, съобрази разпоредбите на НК. Така освен наличие на
предпоставките на чл.78а НК, съдът отчете и обстоятелството, че деяние е
извършено след влизане в сила на последната редакция на текста на чл.78а
НК, при действието на която при определяне размера на административното
наказание „глоба“ в размер на 1000лв. бе отчетено, че минималния размер на
наказанието е именно хиляда лева. На обвиняемия Т. съдът определи
административно наказание в размер на минималния предвиден в закона, като
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство добрите му
характеристични данни, както и отчетената критичност към проявата.
Индивидуализирайки административното наказание наложено на Т. съдът
съобрази и необходимостта от постигане целите на наложеното наказание,
които не следва по своя характер да се явяват своеобразна репресия спрямо
обвиняемия, а да бъдат нужната проекция на законоустановено въздействие
върху поведението на същия, така щото за въздейства поправително и
възпитателно върху него.
При тези изводи за изхода на производството съдът осъди обвиняемия
Т. да заплати и направените по делото разноски.

При тези мотиви съдът постанови решението си.

6

Номер на акта:	1468
Дата:	27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Силвия Георгиева Цепова

Дело:	20221110203433
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 март 2022 г.

Решение по дело №3433/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите