Р Е Ш
Е Н И Е N 312
гр. Сливен,
29.10.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 628 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение № 816/06.08.2020
год. постановено по гр. дело № 564/2020г. на
Районен съд Сливен, с което е осъдена осъдена НЗОК, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № * , да заплати
на Групова
практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД гр.
Сливен ЕИК ******** на основание чл. 55,
ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата от 532,82 лева прихваната без основание, ведно със
законната лихва считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, както и
сумата 445,22 лева представляваща разноски по делото и е отхвърлен предявеният
от ищеца иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на сумата от 65,56 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на главницата.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответната НЗОК, чрез
процесуален представител по пълномощие, с която се обжалва решението в неговата осъдителна част. Във въззивната
жалба са изложени фактическите обстоятелства и се сочи, че съдът не се е
съобразил с обстоятелството, че решение № РД –НС-04-22-1/29.03.2016 г. на
Наздорния съвет на НЗОК е обявено за нищожно, поради което действат нормите на
НРД за МД за 2015 г. В случая не е
отчетен фактът че ЗЗО е нормативен акт с по-висока степен от подзаконовия
нормативен акт и също указва, че в случаите когато изпълнителят на медицинска
помощ е получил суми без правно основание, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите
след съставянето на протокол и даване на възможност за възражение. След
изтичането на този срок директорът на РЗОК
издава писмена покана за възстановяване на сумите, която се връчва на
изпълнителя. Твърди се, че съдът
превратно е тълкувал и нарушил императивна норма, а именно нормата на чл. 15
ал. 3 от ЗНА и въпреки видимата законосъобразност и основателност на действията
на НЗОК, районният съд е постановил решението, с което е задължил НЗОК да заплати претендираните суми. В обобщение се иска да бъде отменено
решението и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен искът като
неоснователен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба
В с.з. за въззивника не се явява
представител. Постъпила е писмено становище от представител по пълномощие,
който поддържа подадената жалба.
За въззиваемата страна не се
явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
За
да обяви нищожността на Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по
чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване издадено от
Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн.ДВ, бр.25 от
31.03.2016 г., съставите на ВАС са приели, че тези така общо формулирани дейности обхващат и
засягат твърде широк кръг от обществени отношения, подлежащи на законодателно
уреждане, както е предвидено в Конституцията на РБ, ЗЗО и други законови и
подзаконови нормативни актове и не на последно място с Национален рамков
договор, но са извън предоставената материална компетентност на НС на НЗОК,
поради което уреждането им с Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. води до
неговата нищожност. Съответно, имайки този фундаментален порок от момента на
създаването си, актът като нищожен не е породил правните си последици от самото
му издаване.
С разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от АПК е прието, че подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Законодателят прави
разграничение между отмяна и обявяване за нищожен на подзаконов нормативен акт.
Тази е причината в чл. 195, ал. 2 АПК изрично да са посочени като самостоятелни
основания, които пораждат задължение за компетентния административен орган в
определен от закона срок служебно да уреди правните последици, възникнали от
прилагането на опорочен подзаконов нормативен акт. Още повече в правната теория
и практика не съществува спор относно това, че нищожният административен акт се
прогласява за такъв, а отмяна се извършва само по отношение на унищожаемите.
Погрешно е да се приема, че въвеждането на задължение по отношение на
компетентния административен орган да уреди правните последици от прилагането
на прогласен за нищожен или отменен ПАА в срок от три месеца от влизане в сила
на съдебното решение, предопределят действието на това решение единствено
занапред. Член 195, ал. 1 от АПК изрично разпорежда, че ПАА се счита за отменен
от деня на влизане в сила на съдебното решение. Нищо обаче не е споменато за
прогласяването на нищожност на НАА. Наред с това, влизането в сила на съдебното
решение е въпрос, който касае стабилитета на самото съдебно решение, а не на
отменения или прогласен с него за нищожен ПАА. Между прогласения за нищожен акт и отменения
като унищожаем на практика няма разлика. И в двата случая е налице правно нищо.
В обективната действителност няма отражение, нищожният/унищожаемият ПАА не
оставят такова, защото порокът, който е довел до това, изключва съществуването
им.
В практиката си ВКС приема, че съгласно
чл.177 ал.1 АПК и чл.302 ГПК гражданският съд следва да зачете решението на
административния съд относно законосъобразността на нормативния акт. При дадения отговор на изведения въпрос
гражданският съд, който извършва преценка на последиците от отмяната на
разпоредбите на решението на НЗОК, следва да приложи правилото на чл.15 ал.3
ЗНА – да не прилага отменения подзаконов акт, който противоречи на нормативни
актове от по-висока степен, следователно в момента, когато е противоречал на
актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно
правно основание за имуществено разместване. Поради това предявеният иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД е основателен, а с оглед и събраните по делото доказателства
доказан като размер.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски за тази инстанция в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 816/06.08.2020
год. постановено по гр. дело № 564/2020г. на Районен
съд Сливен.
ОСЪЖДА Националната
здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районната
здравноосигурителна каса, гр. Сливен да заплати на Групова
практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД гр.
Сливен ЕИК ******** сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: