№ 372
гр. Ловеч , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500263 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е частна жалба №1166/16.04.2021 г. от „Агенция за
събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №408/25.03.2021 г.
по ч.гр.д. №169/2021 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК изцяло. заявява
се, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 от ГПК съдът разглежда
заявлението и заповедта за изпълнение освен когато искането не отговаря на
изискванията на чл. .401 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в 3- дневен срок и при други условия. Цитира се разпоредбата
на чл. 410,ал.2 от ГПК и се твърди, че препращането не се отнася до нея,
поради което заявителя няма задължение да представи към заявлението
писмени доказателства за конкретните обстоятелства по кредита. Изтъква се,
че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
съществува, с изкл. на вмененото му задължение да следи за наличието на
неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Посочва се, че
задължението на заявителя по чл. 410, ал. 3 от ГПК да прилага договора към
заявлението произтича от възможността на заповедния съд да прецени дали
искането се основава на неравноправна клауза или не. Заявява се, че в
останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или
добрите нрави е ограничена до информацията в заявлението и съдът няма
право да тълкува тази норма разширително. В частната жалба се твърди,че
проверката за дали вземането е спорно е извън обхвата на хипотезата по чл.
410,ал.3 от ГПК и предвид на това не се отнася до промяната в субектите на
облигационното правоотношение. Следователно заявителят посочва, че не
1
конкретизиране на датата на уведомяване на длъжника за цесията по договора
за заем не е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на
чл. 411,ал.2 ,т.1 от ГПК и районния съд е излязъл от рамките на своята
компетентност. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане
№408/25.03.2021 г. по ч.гр.д. №169/2021 г. на Тетевенски районен
съд/непрецизно конкретизирано в искането на частната жалба по номер, дата
и лице/, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване
заповед за изпълнение в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД, като
неправилно и незаконосъобразно и съдът да се произнесе по същество на
въпроса.
Съдебното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на
08.04.21 г., с връчване на съобщението от районния съд, а частната жалба е
подадена по куриер на 15.04.2021 г. Следователно е спазен
законовоустановеният срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя,
писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадено е заявление №618/29.01.2021 г. от „Агенция за събиране
на вземания“-ЕАД-град София, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника СВ. С. К. от село Орешене,Лов.област
за сумата :главница в размер на 500.00 лева,законната лихва върху главницата
от депозиране на заявлението до изплащане на вземането, за договорна лихва
в размер на 78.88 лева за периода от 15.11.2019г до 15.06.2020г,за суми за
допълнителни услуги в размер на 343.20 лева за периода от 15.11.2019г до
15.06.2020г,за лихва за забава в размер на 21.80 лева за периода от
16.11.2019г до датата на подаване на заявлението и за разноските по
заповедното производство. Твърди се, че вземането произтича от договор за
кредит MicroCredit №9002-00006516 между „Микро кредит“АД и СВ. С. К. за
сумата 500 лева – главница, като се е задължил да върне сумата 578.88 лева –
чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него при месечна
вноска в размер на 78.88 лева на 8 равни месечни вноски. Посочен е крайния
срок на връщане на сумата – 15.06.2020 г. и се твърди, че длъжника не е
платил дължимия паричен заем. Позовава се на приложение №1/10.02.2020 г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015
година между жалбоподателя и „Микро кредит“АД за вземанията против
Св.К.. Заявява се, че е изпратено уведомително писмо 9002/6516 от 17.02.2020
г. до длъжника.Приложен е договор за заем 9002-00006516/14.10.2019 година
и общи условия към договор за заем към 15.07.2019 година.
Постановено е разпореждане №289/02.03.2021 г. по ч.гр.д.
№169/2021 г. на Тетевенски районен съд,с указания, на основание чл. 411 от
ГПК, към „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД-град София да посочи в
т.12 на заявлението дали уведомителното писмо за цесията от 17.02.2020 г. е
2
достигнало до длъжника, по какъв начин и на коя дата, т.е. дали длъжника е
уведомен за промяната на кредитора по правоотношението. Съдебният акт е
съобщен на заявителя на 11.03.2021 г., а на 11.03.2021 г. е подадена писмена
молба №766/12.03.2021 г.,в която теоретично са развити доводи, че
заповедния съд не следва да обсъжда уведомяването на длъжника, тъй като е
достатъчно само да се твърди този факт.
С разпореждане №408/25.03.2021 г. по ч.гр.д. №169/2021 г. на
Тетевенски районен съд е отхвърлено искането на „ Агенция за събиране на
вземания” ЕАД-град София за издаване на заповед за изпълнение против
С.К., изцяло поради неотстраняване на нередовностите и не уведомяване на
длъжника за цесията .
Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК
следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които
произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410
от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на
конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на
заявлението. С изменението на чл. 410,ал.3 от ГПК е въведено изискване за
представяне на договора за кредит и документите, на които се основава
искането при формирани облигационни отношения с потребител. От
систематичното място на нормата , която е обособена като самостоятелна
алинея трета в чл. 410 от ГПК съдът приема, че е относима към заявленията
по чл. 410 от ГПК. Нещо повече от граматическото тълкуване на чл. 410,ал.3
от ГПК може да се приеме, че освен договорът за кредит, следва да се
приложат всички негови приложения и изменения, в т.ч. и договорите за
цесия. В противен случай, при тълкуването дадено от жалбоподателя, би се
стигнало до заобикаляне на закона ,чрез неприлагане на изискването на чл.
410,ал.3 от ГПК . За съда е от значение и факта, че по заявлението се твърди
изпращане на уведомително писмо до длъжника, но въпреки указанията по
разпореждането 02.03.2021 г. на ТРС в доп.молба №766/12.03.2021 г. на
заявителя отново не се посочват факти за уведомяване на длъжника. В казуса
липсата на каквито и да са данни, от които да съдът да установи кога е
връчено съобщение до длъжника за извършената цесия, тъй като въпреки
указанията на заповедния съд жалбоподателят не е отстранил нередовностите
по заявлението.
Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не
се установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени
доказателства относно твърдяната цесия в негова полза и при неизпълнение
на указанията на заповедния съд в такава насока .
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема,
че разпореждане №408/25.03.2021 г. по ч.гр.д. №169/2021 г. на Тетевенски
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №408/
25.03.2021 г. по ч.гр.д. №169/2021 г. на Тетевенски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4