РЕШЕНИЕ
№10
гр. Враца, 14 .01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020 г.
/петнадесети декември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело
№ 476 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1
ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.Х.Д. ***, против Решение
№ 271 от 20.07.2020 г., постановено по АНД № 160/2020 г.
на Районен съд - Враца, с което е потвърдено издаденото срещу касатора НП № 19-0967-001530/22.11.2019 г. на
Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и необосновано,
поради липса на събрани и обсъдени от съда доказателства за пълното и
всестранно изясняване на случая. Иска се отмяна на решението ведно с
обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. От същия са депозирани писмени бележки по хода на делото и
същество на спора.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за
валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и
моли касационната инстанция да го остави в сила.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба
доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок против съдебен акт, подлежащ на
касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на касационен
контрол пред настоящата инстанция е Решение № 271 от 20.07.2020 г.,
постановено по АНД № 160/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е потвърдено
НП № 19-0967-001530/22.11.2019 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор
„Пътна полиция“ Враца. С последното за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на касатора И.Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да потвърди НП, Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Нарушението
е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата, час и място на извършване,
изчерпателно е описано от фактическа страна, посочена е нарушената законова
разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на
нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Съдът обстойно е обсъдил показанията на свидетелите и е изложил
подробни мотиви защо кредитира едни и не дава вяра на други, които определя
като неубедителни, изолирани и неискрени, подлагайки на критична оценка дадените
от св. Б., предвид обстоятелството, че същият е в роднинска връзка по
сватовство с касатора и евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Въз
основа на обсъдените писмени и гласни доказателства е безспорно установено и
категорично доказано, че на 05.11.2019 г., около 22:35 часа, на път III-1306,
км.41900 с посока на движение към гр. В., жалбоподателят и настоящ касатор е
управлявал собствения си лек автомобил джип Гранд Чероки с рег. № ****, като
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARВА 0153 и не е изпълнил предписание
за медицинско изследване, въз основа на издаден талон № 0031915.
Решение е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, въззивният
съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от
настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и
недоказани.
Споделят се също така изводите на РС, че по делото са ангажирани достатъчно
убедителни и непротиворечиви доказателства относно извършеното нарушение. Твърденията
на касатора, че не той е управлявал собственото си МПС на процесната дата в
посочения час, не се подкрепят от доказателствата по делото и настоящата
инстанция ги определя като израз на правото на защита, а не релевантен по
делото факт. Тоест, следва да се приеме, че извършените констатации от
проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било
начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят е извършил вмененото му деяние, за което правилно е санкциониран
по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на Районния
съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд
е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ
на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на районния
съд за законосъобразно, правилно и обосновано. В случая не са допуснати
нарушения на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на административнонаказателното
производство.
При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи,
които настоящият касационен състав изцяло споделя.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на
Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 271 от 20.07.2020 г.,
постановено по АНД № 160/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.