Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........,
град Шумен, 09.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 96 по
описа на 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“- град София, чрез
пълномощник юрисконсулт З. К., срещу Решение № 17/13.02.2022г., постановено по
АНД №367/2021г. по описа на Районен съд- град Велики Преслав.
Касаторът твърди, че съдебното решение е
неправилно и необосновано, тъй като е постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се аргументи, че нарушението попада в обхвата на санкционната
разпоредба на чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и правилно е
квалифицирано деянието като нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП. С оглед на
тези съображения се иска да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде
потвърдено Наказателно постановление №7476/29.10.2021г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към АПИ- град София.
Ответникът
по касационната жалба Г.А.Г., редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и претендира присъждането на деловодни
разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна. Излага аргументи, че извършеното от
касатора нарушение е установено по безспорен начин, както и правилно е
ангажирана отговорността му по посочената разпоредба в НП. С оглед на това предлага
решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено процесното НП.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Фактическата обстановка е правилно установена
от решаващия съд, с оглед събраните по делото доказателства, като по настоящото
дело няма спор по фактите между страните, а единствено по приложението на
правото.
Безспорно е установено, че на 25.09.2021г. ответникът
по касация Г. управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси и
МПС с две оси, марка „***”, модел „***“, с рег. №*** и ремарке с две оси с рег.
№****, движейки се по път IІ-73, км. 32+200 в посока град
Карнобат- град Шумен. Безспорно е установено, както е приел и решаващият съд,
че процесното ППС е било извънгабаритно, тъй като при измерването дължината на
ППС е била 20.50 м., при максимално допустима дължина от 18.75м., съгласно чл.5
ал.1 т.3 б.“д“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
/наричана по долу за краткост Наредба №11 от 03.07.2001г./. За констатираното е
прието, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, че
е нарушена разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от ЗП, за което нарушение е бил
съставен и Акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта
и на материалите по преписката е било издадено и процесното Наказателно
постановление, с което на основание чл.53 ал.1 т.2, във вр. с чл.26 ал.2 от ЗП
на нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00
лв., като е прието наличието на утежняващо вината обстоятелство, че
неизпълнението на Наредбата е продължило и след съставяне на акта. Квитанция за
заплатена такса е приложена по въззивното дело на стр.7, от която е видно, че
дължимата сума от 151.15лв. е заплатена на 27.09.2021г. или два дни след
установяване на проецсното нарушение.
Въз
основа на така установените факти, районният съд приел, че в случая неправилно
е квалифицирано нарушението, като такова по чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от ЗП, тъй
като доколкото ППС е извънгабаритно, но не и тежко, то за него важи
изключението на чл.14 ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г.,
която допуска движение на извънгабаритно ППС след заплащане на съответната
такса, а не се изиска разрешение по смисъла на чл.8 ал.2 от Наредба №11 от
03.07.2001г. С оглед на това, съдът е приел, че нарушението покрива състава на
чл.177 ал.3 от ЗДвП, а не състава по чл.53 ал.1 от ЗП, тъй като движението на
процесното извънгабаритно ППС е извършено без заплатена такса по чл.14 ал.3 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. На това основание решаващият съд е отменил
процесното НП.
Настоящият касационен състав не споделя
правните изводи на решаващата инстанция, поради следното:
Както бе посочено по-горе в мотивите на
настоящото решение, безспорно процесното ППС е извънгабаритно, съгласно чл.2,
във вр. с чл.5 ал.1 т.3 б.“д“ от Наредба №11/03.07.2001г. Във връзка с тези
измерени параметри на ППС, чието движение е осъществявал, водачът не е
представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадена от
администрацията, управляваща пътя, за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г.
Нормата на чл.26 ал.2 т.1 б.а от ЗП визира забрана за движение на извънгабаритни ППС за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение. Съгласно чл.18 ал.1 от ЗП специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляващ пътя, след заплащане на такси (ал. 2). Нормата на чл.8 ал.1 от
Наредба №11/03.07.2011 г. също разписва, че движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
изрично посочени хипотези. Разрешаването съставлява или издаване на
разрешително по чл.8 ал.2 от Наредба №11/03.07.2011 г., което се издава също след
заплащане на пътни такси по смисъла на чл.8 ал.4 от Наредба №11/03.07.2011г.,
или заплащане само на дължимата такса за движение на извънгабаритните ППС в
случаите по чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2011г.– за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II. И в двата случая обаче се касае за
разрешителен режим, който се осъществява от контролните органи. Разрешението по
реда на чл.8 ал.5 от Наредба №11/03.07.2011г. е по-облекчен режим, като е
сведен до заплащане на дължимите такси, но и в този случай, а и в самата норма
на сочената разпоредба се съдържа термина „разрешава“, е необходимо
предварително разрешение от съответния орган. Контролният орган е този, който
при съответното сезиране от превозвача, ще даде разрешение за движение на
извънгабаритни ППС за дейности от специалното ползване на пътищата в облекчения
ред по реда на чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2011 г. В подкрепа на това е и
самата разпоредба на чл.8 ал.7 от Наредба №11/03.07.2011 г., по силата на която
„Документът за платена такса се издава за всеки конкретен случай и съдържа
индивидуализиращите данни на пътното превозно средство, маршрута на движение и
извънгабаритния показател, за който се заплаща таксата.“ Ето защо във връзка с тези нормативни
предвиждания – за движение на извънгабаритни ППС само с разрешение, съгласно чл.37
ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2011г., съответните служби за контрол при АПИ
съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се установи,
че движението се извършва или без разрешително или без документ за платена
такса в случаите по чл.14 ал.3 Наредба №11/03.07.2011г. Нормата на чл.53 ал.1
от ЗП на свой ред в първата си хипотеза предвижда налагане на административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. на физическите лица, нарушили вкл.
разпоредбата на чл.26 ал.2- в случая ал.2
т.1 б.а от ЗП.
Субект на
административнонаказателната отговорност по чл.53 ал.1 от ЗП в посоченото
качество– водач на ППС, е бил длъжен да се увери преди поемане на съответния
курс с процесното ППС, че същото е съответно като габаритни размери на
нормативните изисквания, поради което съдът не споделя аргументите на ответника
по касация, че субект могат да бъдат единствено собствениците на МПС или
превозвачите. Самата административно-наказателна разпоредба визира като субект
на административна отговорност именно физическо лице и съответно наказание
„глоба“, а не „имуществена санкция“, каквато могат да носят юридическите лица.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен
състав приема, че решаващият съд при правилно установена фактическа обстановка,
е извел неправилни правни изводи, които противоречат на материалния закон.
Касационният съд приема, че деянието съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП, във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба
№11/03.07.2001г., поради което и законосъобразно е ангажирана отговорността на
водача по реда на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, като е предвидено налагането на
административно наказание "глоба", налагано по административен ред на
водачите, осъществили движение на тежко или извънгабаритно ППС.
Настоящата
инстанция намира обаче, че при индивидуализация на санкцията не са взети
предвид в необходимата степен критериите за определяне на наказанието,
предвидени в чл.27 от ЗАНН, като и не са събрани никакви доказателства за
имотното състояние на нарушителя, нито са изследвани подбудите за извършеното
нарушение. Изтъкнати са единствено отегчаващи обстоятелства, не и смегчаващи
вината такива, което е в противоречие с принципа за съразмерност, както и с
целите на наказанието. В зависимост от тежестта на нарушението, като от страна
на водача не се оспорва, че е продължил по маршрута посочен в Разписка към
АУАН- гр.София- гр.Варна, въпреки, че му е разяснено срещу подпис, че съгласно
чл.37 ал.3 от Наредбата, движението на извънгабаритното ППС може да продължи едва
след получаване на разрешително по реда на раздел IV, размерът на глобата е определен
в средния размер по закон. Същият надвишава съществено дори и размерът на минимално
предвиденото наказание за деяние по горепосочената разпоредба, реализирано при
условията на повторност по чл.53 ал.2 от ЗП-2000лв., каквото безспорно не е
налице в настоящия казус. Размерът на глобата е прекомерен, несъответен на
извършеното нарушение и на личната обществена опасност на дееца, поради което
се явява несправедлив. С оглед обстоятелството, че в случая измереното
претоварване е едва около 10 % повече от допустимото, и че се касае за първо по
ред нарушение от този вид, настоящият състав намира, че размерът на наказанието
е следвало да бъде определен над минимума, но под средния размер, а именно 1500.00
лева. Така индивидуализираното наказание би способствало за постигане целите на
закона по чл.12 ЗАНН, като ще предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правен ред и същевременно ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите субекти на регулираните по тези ред обществени
отношения.
Доколкото
решаващият съд е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон,
то решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и да
бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде изменено
процесното НП, в частта относно санкцията, тъй като делото е изяснено от
фактическа страна и не предполага връщане на районния съд за ново разглеждане.
При този изход на спора, при който се прие,
че деянието е осъществено, като следва да бъде намален само размера на
административното наказание, съдът дължи произнасяне съгласно чл.63д от ЗАНН,
във връзка с чл.144 от АПК, вр. чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по направените искания
от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане в негова
полза на сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане
съразмерно на изменения размер на административното наказание. От жалбоподателя
е доказано извършването на разноски в размер на 405.00лв, за всяка инстанция, с
оглед приложения по въззивното производство на л.9 Договор за правна помощ от
03.11.2021г. и по касационното дело на стр.20- Договор за правна помощ от 19.04.2022г., като
адвокатското възнаграждение е било заплатено в брой. Съгласно чл.80 от ГПК,
субсидиарно приложим на основание на чл.144 от АПК, във връзка с чл.63д от ЗАНН, процесуалният представител на жалбоподателя е представил на съда списък
на разноските, като същите следва да бъдат намалени пропорционално, съобразно с
изложеното по-горе относно изменения размер на административната санкция,
поради което АНО следва да заплати на ответника по касация сумата от 162.00лв.
за всяка инстанция.
Водим от горното и на осн.чл.63в от ЗАНН,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №17/13.02.2022г., постановено по АНД №367/2021г. по описа на
Районен съд- град Велики Преслав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление №7475/29.10.2021г. на Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към АПИ град София, в частта, с която на Г.А.Г. с ЕГН: **********,***,
на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00лв., като намалява размера на глобата на 1500.00лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна
инфраструктура" с адрес: гр.София, бул. Македония № 3 да заплати на Г.А.Г. с ЕГН: **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат- сумата 162.00лв (сто шестдесет и два лева), по
АНД №367/2021г. по описа на Районен съд- град Велики Преслав и сумата от
162.00лв (сто шестдесет и два лева) по КАНД №96/2022г. по описа на Административен
съд Шумен или общо 324.00лв./триста
двадесет и четири лева/ за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 09.06.2022г.