Решение по дело №977/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1223

 

гр. Пловдив, 16 юни 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 977 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.Р.Р., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№21-1030-000803 от 18.03.2021 г., издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а,б А от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка– “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.”

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда.

Ответният административен орган – Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, в писмено становище поддържа,че жалбата е неоснователна,като оспорената ЗПАМ е правилна и законосъобразна.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № №21-1030-000803 от 18.03.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН № 9694320 /18.03.2021 г.,като при проверка в ***, около 15,35 часа на 18,03,20201 г. е установено, че С. Русе Р. управлява личното си МПС – мотоциклет Ямаха РЖ 05 , с рег. № ***, без да притежава необходимата категория „А“ за управляваното МПС. Отнети са СРМПС и  регистрационна табела № ***.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.а от ЗДвП на жалбоподателя С. Русе Р., който е управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, е наложена процесната ПАМ.

По делото са представени доказателства за собствеността на МПС, като безспорно е установено, че мотоциклет Ямаха РЖ05, с рег. № *** е собственост на С. Русе Р. /справка л.16 от делото/.

Видно от справка за нарушител/водач лицето С. Русе Р. е изкарал курс за кат. „А“, но не си е изкарал СУМПС за тази категория. 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди което и същата се приема за издадена от компетентен орган. Налична по делото е и Заповед № 8121К-6152/07.05.2020 г.на министъра на МВР за преназначаване на ст.инспектор М.М.на длъжността началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изиску­еми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред­поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а б. а от ЗДвП в хипотезата на налагане на ПАМ на собственик на МПС, който го управлява без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП -за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Безсопорно, както се посочи вече, мотоциклет Ямаха РЖ05, с рег. № *** е собственост на С. Русе Р..

Изложените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на мярката. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателката за прилагане на принудителната административна мярка при погрешно установена фактическа обстановка, както и това, че административнонаказващият орган не обсъдил и събрал всички факти, относими към случая.

Чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП постановява, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че С.Р.Р., при проверката, извършена от органите на Сектор Пътна Полиция Пловдив  – на 18.03.2021 г. в ***, около 15,35 часа управлява личното си МПС – мотоциклет Ямаха РЖ 05 , с рег. № ***, без да притежава необходимата категория „А“за управляваното МПС. Свидетелството, което му е било издадено през 2015 г. е било за категории: „В“ и „АМ“. Като макар да е имал придобита категория „А“, за нея С.Р.Р. не си е изкарал СУМПС.

Под "валидно свидетелство за управление" законодателят има предвид според настоящата инстанция имплицитно включено значението на "нормативно изискуемото, валидно за съответната категория МПС свидетелство за управление", което покрива всички възможни хипотези – водачът никога не е разполагал със свидетелство или е притежавал такова, но срокът му на валидност е изтекъл. Същата е и хипотезата, когато жалбоподателят е разполагал с валидно свидетелство, но поради това, че е го е обявил за загубено/откраднато, то е било обявено за невалидно.

Към датата на проверката 18.03.2021 г. жалбоподателят, който управлявал собственото си МПС, нито е носил в себе си, нито е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС за категория „А“.

От разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП се налага извода, че достатъчно условие за прилагане на мярката е ППС да бъде управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

Законодателят е предвидил налагане на ПАМ не само за този, който бидейки неправоспособен управлява МПС, а дори за всеки, който управлява или e предоставил собственото си МПС на друго лице да го управлява, без то да притежава съответното изискуемо по закон свидетелство за управление, като необходимостта от налагането на ПАМ се преценява от компетентните органи по целесъобразност, независимо от търсенето на административно-наказателна отговорност по ЗАНН на водача. Чл. 3, ал. 2 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /издадена на основание чл. 159 от ЗДвП/ предвижда, че в свидетелството за управление на МПС се отразяват категориите, посочени в чл. 150а, ал. 2 ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите за управление на моторно превозно средство. В свидетелството се отразяват и категории превозни средства, които водачът има право да управлява съгласно чл. 155 ЗДвП. В свидетелството издадено на С.Р. не е посочено, че последният има право да управлява моторно превозно средства от категория А. Свидетелството за управление е не диспозитивен, а удостоверителен документ, какъвто го определя и чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство), но принудителната мярка е предвидена от законодателя именно за непритежаване на валиден удостоверителен документ, като съответно на тежестта и спецификата на всеки отделен случай срокът на мярката може да варира във времеви период от 6 до 12 месеца. В случая е определена мярка на минимума, поради което липсата на изрични мотиви относно срока не е пропуск.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения. В случая административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа при условията на обвързана компетентност, тоест преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната норма.

Следва да се има предвид и, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН № 969432 от 18.03.2021 г., включително относно релевантния факт, че посочените в процесната заповед време и място, мотоциклет Ямаха, с рег. № ***, собственост на С. Русе Р. е бил управляван от последния без да притежава свидетелство за управление, валидно за категория „А“, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Р., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№21-1030-000803 от 18.03.2021 г., издадена от началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: /п/