Решение по дело №2738/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директор Дирекция “Контрол” при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Варна против Решение № 265/15.02.2023г., постановено по АНД № 1718/2022 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/№ 627582-[рег. номер]/11.03.2022 г., издадено от и. д. Директор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, с което на Б. Д. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, на осн. чл. 183 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. С оспореното решение Районен съд – Варна е осъдил ТД на НАП Варна да заплати на адв. М. Ц. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон - основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Твърди се, че неправилно съдът е отменил НП с единствено основание за изтекла давност по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Настоява се решението на ВРС да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на касационния спор, с което да се потвърди процесното НП.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки с.д. № 1169/25.01.2024г., чрез пълномощник ст. юрисконсулт Д. П., касационната жалба се поддържа, отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

От страна на ответникът е депозирано възражение срещу касационната жалба с подробно развити съображения за правилността на решението, като се иска оставянето му в сила. В съдебно заседание се представлява от адв. М. Ц.. Изразява становище, че оспореното решение е правилно постановено при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Относно извършената от съда проверка за спазване на сроковете по ЗАНН се позовава на мотивите в ТР № 4/29.03.2021 г. по ТД № 3/2019 г. на ВАС като сочи, че съдът се е съобразил с него. Сочи се, че, за да постанови решението си, Варненският районен съд е направил обосновани, правилни и съобразени с действащото законодателство изводи, както и със събраните в хода на производството доказателства. На основание изложеното настоява решението на ВРС да се остави в сила. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Б. Д. В., против Наказателно постановление № 627582-[рег. номер]//11.03.2022 год., на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл. 113 ал. 9 вр. чл. 183 ал. 1 от ЗДДС, на основание чл.183 ал.1 от ЗДДС на В. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ВРС приел за установено и доказано, че с Резолюция за възлагане на проверка /РВП/ № П-03000321098207-0РП-001/08.06.2021 г., изменяна с последващи РВП № П-03000321098207-0РП-002/ 08.09.2021г. и РВП № П-03000321098207-0РП-003/07.10.2021 г., екип от инспектори по приходите, един от които разпитаната като свидетел пред първата инстанция М. В., извършили проверка на лицето Б. Д. В., който бил с прекратена на 24.01.2017г. регистрация по ЗДДС на основание чл. 106 ал. 2 т. 2 б "б" от ЗДДС във връзка с чл. 176 т. З и чл. 176 т. 6 от ЗДДС. Обхватът на проверката включвал издадените от лицето фактури в периода от м.01.2017г. до момента на възлагане на проверката и в частност установяване дали по фактурите е начисляван ДДС и на какво основание.

В хода на проверката, по искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001 /16.06.2021г., връчено на хартиен носител лично на лицето на 17.06.2021г., и след проверка в масивите на НАП се установило, че в периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г. В. е издал фактура № 35004/22.12.2022г., в която е посочило размер на ДДС, като същият е бил дерегистриран по ЗДДС към този момент. Фактурата съдържала реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС - данъчната основа на доставката 902,99 лв., ставката на данъка и размера на данъка-180,60 лева. За резултатите от проверката бил изготвен Протокол № П-03000321098207-073-001/08.11.2021г.

При тези констатации проверяващите и в частност - В. преценила, че проверяваният Б. Д. В. в периода 01.12.2020г. - 31.12.2020г. в качеството на нерегистрирано по ЗДДС лице е издал фактура № 35004/22.12.2022г., в която е посочило размера на ДДС. Съобразила разпоредбата на чл. 113 ал. 9 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100 ал. 2 ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Поради това съставила срещу В. АУАН № [рег. номер]/03.12.2021г., в който нарушението било квалифицирано като такова на чл. 113 ал. 9 вр. чл. 183 ал. 1 от ЗДДС. На 03.12.21г. актът бил предявен и връчен на Б. В., който го подписал с отбелязване, че в тридневен срок ще представи възражения.

Такива действително постъпили в законоустановения срок по ЗАНН. В тях В. посочил, че допуснатото нарушение се дължи на софтуерна грешка при генериране на фактурата. Като изтъкнал пред органа, че няма други нарушения на ЗДДС, поискал спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Във възражението посочил и че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН.

След като се запознал с цялата административнонаказателна преписка АНО намерил възражението за неоснователно. Приел фактическите и правните констатации, съдържащи се в АУАН, както и посочената в него правна квалификация за осъществен съставът на чл. 113 ал. 9, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 183 ал. 1 от ЗДДС издал обжалваното НП, с което наложил на Б. В. глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. НП било редовно връчено на посочения за нарушител, след което последвало съдебното му оспорване.

За да отмени НП, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за противоречие с материалния закон са неоснователни.

На ответника по касация е вменено извършването на нарушение по чл.113 ал. 9 от ЗДДС и същият е санкциониран по реда на чл. 183 ал. 1 от ЗДДС с глоба в размер на посочения в документа данък, но не по-малко [рег. номер]. Правилно ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт.

Съответстващ на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН /в редакцията към съставянето на АУАН/ е изводът на ВРС, че АУАН е бил съставен след като е изтекъл тримесечния преклузивен срок, предвиден в цитираната норма. Съгласно чл. 34 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По смисъла на посочената правна норма, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на конкретния правен субект, който следва да понесе юридическа отговорност за осъщественото противоправно деяние. Ясно е при това положение, че установяването на противоправното деяние, съставляващо административно нарушение и откриването на отговорното за неговото осъществяване лице, е резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган. Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Правилен е изводът на районен съд, че на датата 06.07.2021г. актосъставителят е събрал всички доказателства и е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Следователно 3-месечният срок за съставяне на АУАН е изтекъл на 06.10.2021 г. В случая АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя по чл. 34 от ЗАНН, като по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Предвид изложеното като е достигнал до правилни правни изводи и е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и като съобрази, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, следва на адвоката да се присъди на основание чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265/15.02.2023г., постановено по АНД № 1718/2022 година на Районен съд - Варна.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на адвокат М. Д. Ц. от ****, личен номер на адвоката: *******, с адрес: [населено място], [улица],  сумата в размер на 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.