Решение по дело №107/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260921
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20205330100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260921

 

гр. Пловдив, 22.03.2021 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на  23.02.2021година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №107 /2020г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.  150 СК. Ищецът П.Р.Н. ЕГН ********** – лично и със съгласието на своята майка Р.Г.Н. ЕГН **********  , е предявил иск за  увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която  ответникът  Р.П.Н. ЕГН **********  му заплаща съгласно Решение  №***/*****г.  постановено по гр.д. ****/****г. на ПРС ***гр.с.   – а именно от 140лв.  в размер на 700лв.

Твърди се, че ищецът е син на ответника, като с решение на ПРС, потвърдено от ПОС ,последният е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 140лв. В момента детето е ученик в *****, нуждите му са нараснали. От присъждане на издръжката са изминали  почти *** години, респективно тогава детето е било в **** възраст, а сега е в **** клас. Налице е промяна в социално-икономическите условия в страната. Твърди се, че детето има нужда от допълнителни уроци по основните предмети, освен това има желание да спортува. Определената издръжка е недостатъчна за посрещане на основните потребности на детето. Твърди се, че ответникът понастоящем работи, реализира трудови доходи достатъчни за задоволяване на личните му нужди и  за издръжка на детето . Работи в английска компания като *****. По негова информация доходите му възлизат над 3 хил. английски паунда месечно. Работи извън България от ****г. повече от *** години и си е създал добър стандарт на живот. Разполага със собствено имущество - апартамент в ЖК „*****“, част от къща в кв.,, *****,, , парцел в село Б., предстои му строителство на собствена къща, пригтежава няколко автомобила.

От съда се иска да постанови решение, с което да увеличи определената издръжка на детето до размера от 700лв. месечно. Предявява се иск и за изминал период от време, като се настоява съдът да осъди ответникът да заплати на сина си П.Р.Н. месечна издръжка в размер на 700лв. месечно считано от месец януари 2019г.

В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника като сочи, че е неоснователна претенцията досежно размера на исканото увеличение. Твърди се, че ответникът работи като ***** и получава отлично възнаграждение за труда си, но това не е подкрепено с надлежни доказателства, а след справка в Агенция по вписванията се установило, че ответникът притежава единствено апартамент от 47 кв.м. в ЖК „*****“, по който продължава да заплаща ипотечен кредит, и нива в село Б. От съда се иска да отхвърли иска над минималния размер на месечната издръжка за страната .

На основание чл.143, ал.4 от СК  се настоява да бъде определена добавка към определената по съдебен ред издръжка ,еднократно, за покриване на изключителни нужди на детето в размер на 1900лв. представляващи половината от сумата, която  майката е вложила в ремонта на детската стая на детето. Твърди се , че ответникът може да  заплати тази сума без особени затруднения. Прилагат се доказателства в тази насока.

Квалификацията на иска е чл. 150 от СК.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че  П.Р.Н. ЕГН ********** е  син на ответника  Р.П.Н. ЕГН ********** .

Видно от представеното съдебно решение от ********г., постановено по гр. д. № *****/****г. бащата е осъден да заплаща   месечна издръжка за детето П.  в размер на  140 лева,начиная от ********г.

От събраните по делото гласни доказателства- св. В. /без родство  / се установява, че познава П. и майката Р. повече от *** години .Заедно отглеждали децата си , излизали заедно с децата,гостували си взаимно ,ходили на почивки заедно .Повече от *** години Р.Н. не живее с ответника ,изцяло тя отглежда детето .Бащата заплаща ,,някаква ,, издръжка ,като понякога пропуска вноски .Последният няма други деца освен П..Има настояща приятелка.

В момента П. е на почти *** години ,ученик в *** клас на ***** .Посещава  уроци по **** език ,доскоро посещавал занимания по **** и **** ,но поради финансови проблеми преустановил посещенията .Майката е **** по образование ,работи на свободна практика .Бащата работи повече от *** години във В. ,***** е .Има регистрирана и собствена фирма ,като реализира приходи допълнително .От социалните мрежи свидетелката видяла ,че обитава голяма къща ,че води добър живот.Преди 2 години го видяла с приятелката му на концерт, като ответникът се похвалил ,че е добре във В. и там си живее .Видимо бил скъпо облечен – с дрехи и аксесоари .За една година на детето изпратил подарък един суитчър .Подаръци на значителна стойност не е правил .Подарил на детето компютър ,но само компютър ,без монитор ,без клавиатура и мишка ,които трябвало да набави майката ,предвид невъзможността подаръкът да се ползва във вида ,в който е подарен .Детето пътува до училище всеки ден с автобус .Джобни трябва да му се осигурят освен за пътни – и за закуска и обяд ,тъй като е на училище до 15 часа .Минималната сума за джобни е 10 лв. на ден .В период на активен растеж е и дрехите и обувките износва за няколко месеца .В ***** П. изучава ***** език ,само учебниците му за година са 300лв, без учебника по **** ,който се закупува отделно .  Тези разходи се посрещат единствено от майката.Когато заживяла с детето в апартамента си ,майката извършила ремонт на детската стая.Понастоящем предстоял нов ремонт ,тъй като детето е пораснало и се налага обзавеждането да се смени .Изготвили са проект за обзавеждането на новата стая ,ремонт и обзавеждане изисквали около 4000лв  като средства .Ответникът притежава апартамент в ж .к. ,,**** ,, , често сменя и автомобилите си .Поне веднъж месечно свидетелката с Р. и П. пазаруват в някой от търговските центрове .Като закупували маратонки , анцуг ,обувки и суитчър на П. заплащали около 500лв ,сядането им в заведение за бързо хранене струвало поне 15-20лв.

  От изготвения по делото социален доклад се установява ,че  към момента за непълнолетния П. се грижи майката с подкрепата на бабата по майчина линия .Майката посреща по адекватен начин потребностите на   сина си,като полага необходимите ежедневни грижи за него .Контактът на детето с бащата не е прекъснат .Предвид възрастта на детето ,в негов интерес е да му се осигури издръжка ,който да гарантира стабилност в ежедневието му .

 От приетата по делото справка от НАП-ТД П. се установява,че майката на детето към момента няма регистриран трудов договор. В предходен период е реализирала работна заплата от 2087лв.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, КАТО ВЗЕМА ПРЕДВИД ,ЧЕ СЪЩИЯТ ИМА БЛИЗЪК КОНТАКТ С МАЙКАТА И ДЕТЕТО И ПРЕКИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА НА СЕМЕЙСТВОТО .Показанията се кредитират като логични,безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото .

Вземат се предвид приложените по делото писмени доказателства, в които са включени освен разходи на детето П. ,като част от  семейството и персонални разходи  на същия за ежедневни потребности .

  При така установените факти от значение за спора ,съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на  детето  следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина  си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

      Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /**** г/ е изминал значителен период от време, през който нуждите на детето  драстично са се увеличили. Към момента на определяне на първоначалната издръжка детето е било на *** години ,в *** клас ,понастоящем е на ***г. – ученик в ****** на обучение в елитно учебно заведение.

 Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1 от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Разбира се ,това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина на живот на семейството ,стандартът ,доходите ,социално обкръжение и т.н. Важно е детето да живее така ,както би живяло  и без да се  е случила раздялата между родителите му .Всеки един от тях ,въпреки раздялата ,е длъжен да поеме своята част от отговорността към детето си.

Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължение към други лица .

В настоящия случай И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА ЗДРАВИ И РАБОТОСПОСОБНИ МЛАДИ ХОРА ,С ДОБРИ ПРОФЕСИИ И РЕАЛИЗАЦИЯ . И двамата родители  нямат други деца освен П..

Бащата е създал последваща връзка ,но това разбира се  по никакъв начин не го освобождава от задължението му да издържа  сина си и  да му  осигури адекватни грижи . Бащата няма регистриран трудов договор в РБългария .От събраните доказателства се установява ,че се установил във В. ,където работи от около *** години . Липсват доказателства за дохода ,който реализира в тази държава ,поради което съдът взема предвид минималната часова  ставка за положен труд в конкретната държава , а именно – 8,72 *** лири на час ,определена считано от 01 .04. 2020г .

В съдебно заседание  ответната страна ,чрез особения представител ,излага становище за прекомерност на претендирания размер на издръжка от 700лв месечно ,както и по отношение на претенцията за изминал период от време ,с оглед наличните данни за доходи на ответника  .

Установява се от събраните доказателства ,че ответникът ,макар да не живее в РБългария , е собственик на три недвижими имота – два апартамента в гр П. и УПИ в с.Б. ,като това му дава възможност да реализира допълнителен приход ,чрез отдаването им  под наем .

Майката     и детето обитават собствено жилище .Относно  детето П. не се събраха доказателства да е често боледуващо ,от приложените по делото  доказателства се установява ,че  непълнолетният П. боледува като всяко дете на неговата  възраст. От събраните гласни доказателства ,кредитирани от съда в пълен обем ,се установява ,че , детето П. посещава уроци по ***** език ,посещавал е и различни спортове ,но поради финансови причини понастоящем не посещава тези занимания  . Съдът приема за доказано ,че детето е в период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи , обувки ,които предвид възрастта му са на значителна стойност  .Детето П. ежедневно има разходи за пътни и поне 10лв разходи за джобни средства .Като ученик в елитно учебно заведение ,разходите за учебници и  помагала ежегодно са на стойност около 400лв .Взема се предвид ,че възрастта на детето предполага един по-активен  социален живот ,срещи с приятели,посещения на кино ,театър – занимания ,свързани с личностовото развитие на детето.

Взема се предвид ,че на детето предстои завършване на средното образование , абитуриентска вечер и евентуално продължаване на образованието във ВУЗ.

 При така констатираните разходи на детето,подкрепени с гласни и писмени доказателства,  съдът намира ,че месечно за неговите обикновени, обичайни нужди ,които стоят в основата на определяната издръжка ,са необходими около 800лв месечно . Вземат се предвид разходиТЕ за храна,битови разходи  , облекло,дневни ,джобни,извънкласни форми на обучение ,здравни и образователни потребности,развлечения в рамките на обичайното за възрастта  .

Относно възможностите на бащата - Същият се е установил трайно във В .Съдът приема за доказано ,че няма задължения  към други лица ,ненавършили пълнолетие ,което се установява от справката за родствени връзки .      Установи се по делото ,че бащата не участва в грижите за детето ,същите са изцяло в тежест на неговата майка – Р.Н. . Не е правил подаръци на значителна стойност на детето ,напротив -случвало се е да не е редовен в изплащането на издръжката ,която е под законоустановения минимум .Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен,работещ човек ,установил се в държава ,в която заплащането на труда / дори по минимална ставка/ многократно надхвърля същото в РБългария  ,ответникът е длъжен да осигурява  подобаваща издръжка на сина си ,да му осигури стандарт какъвто семейството е имало и какъвто и бащата има ,като детето не бива да бъде поставено в различно положение от това ,при което би било отглеждано от двамата си родители . От определянето  със съдебно решение размер на издръжката от 140лв месечно е изминал период от *** години ,като за такъв период нуждите на детето естествено са нараснали многократно .Претендираният от ищцата размер на издръжка   от 700лв обаче ,съдът намира за завишен   с оглед доказаните по делото разходи  на детето П. и несъответстващ на принципа на разпределяне на издръжката между двамата родители .Тъй като детето се отглежда единствено от майката и тя полага преките грижи за него ,бащата не е ангажиран с отглеждането и възпитанието на сина си П. ,то логично последният следва да поеме по-голямата част от   доказаните месечните разходи ,които има детето , а именно 600лв.

Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето, независимо дали същата има възможност за това,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат,да се образоват ,за да имат добра житейска реализация .

Останалата част от 200лв от разходите на непълнолетното дете,ведно с непосредствените грижи следва да продължат да  се поемат от майката на детето ,предвид установеното положение до момента .

Ето защо искът за увеличаване размера  на  определената издръжка от 140  лв на 700 лева месечно се явява основателен и доказан до размерът от 600лв , поради което и следва да бъде уважен в тази му част  . Съразмерно с уважената част на иска на ищцата ще се определят и част от разноските по делото . За сигурност и стабилност в ежедневието на детето следва да се определи дата ,на която да се заплаща така определената издръжка – а именно – до 10-то число на месеца ,за който се отнася.

По отношение на претендираната еднократна добавка към издръжката по чл. 143 ал. 4,с оглед  предстоящите ремонт и обзавеждане на стая на детето ,съобразена с възрастта и потребностите му,съдът намира,че претенцията е подкрепена с писмени доказателства и обоснована с тях като размер  ,същата следва да  се определи  в размер на  1900лв лв.- половината от необходимата сума, и  бащата следва да бъде задължен да поеме своя дял в този изключителен  разход на детето.

Без разглеждане следва да се остави претенцията по чл. 149 СК като недопустима ,тъй като издръжка за изминал период от време може да бъде определена единствено в случаите на предявен иск  по чл .143 СК – за първоначално определяне на издръжка ,но не и   в хипотезата на чл .150СК – при иск за увеличение на определена вече такава .

С оглед уважаването на иска ответникът дължи ДТ в размер на 672лв върху увеличения размер на издръжката до навършване на пълнолетие от детето и 38лв върху определената еднократна добавка върху издръжката .

Ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 729лв –адвокатско възнаграждение ,съразмерно с уважената част на иска и 300лв по сметка на ПРС -с оглед възнаграждението на назначения  му особен представител .

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

УВАЖАВА ИСКА НА П.Р.Н. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Г.Н. ЕГН **********  , за  увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която  ответникът  Р.П.Н. ЕГН **********,  му заплаща съгласно Решение  №****/********г. , постановено по гр.д. *****/****г. на ПРС ***гр.с.   – а именно от 140лв.  в размер на 600лв./шестстотин лева /,начиная от депозиране на исковата молба пред съда – 06.01.2020г занапред ,до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства,водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска – от падежа ,до окончателното и изплащане.

Издръжката ще се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася . 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта му от уважения размер ,до претендирания такъв от 700лв месечно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на  П.Р.Н. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Г.Н. ЕГН **********  , за  осъждане на ответника Р.П.Н. ЕГН **********,  да му заплати месечна издръжка на основание чл. 149 СК  в същия размер ,за изминал период от време – за периода от м. януари 2019г до м. януари 2020г  .

ОСЪЖДА Р.П.Н. ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ НА СИНА СИ П.Р.Н. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Г.Н. ЕГН **********, еднократна добавка върху определената издръжка ,на основание чл. 143 ал. 4 СК в размер на 1900лв/ хиляда и деветстотин лева / ,ведно със законната лихва върху дължимата сума при забава.

ОСЪЖДА Р.П.Н. ЕГН ********** ,да заплати държавни такси по сметка на ПРС за настоящото производство в размер на 710лв / седемстотин и десет лева  /.

ОСЪЖДА Р.П.Н. ЕГН **********,   да заплати на П.Р.Н. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Г.Н. ЕГН **********, сумата от 729лв /седемстотин двадесет и девет лева  / разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА Р.П.Н. ЕГН ********** ,  да заплати по сметка на ПРС сумата от 300лв/ триста лева/,дължима за назначения му особен представител.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева

 

Вярно с оригинала.

И.Б.