Присъда по дело №425/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 1
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20211870200425
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Самоков, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
СъдебниВасилка Христова Георгиева

заседатели:Елена Димитрова Борисова Тотева
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
и прокурора Ем. Люб. Тр.
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Наказателно дело от общ
характер № 20211870200425 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Х. Т. с ЕГН **********, роден в град С, неженен, неосъждан,
висше образование, с адрес град С, улица "З. Х." № ..за ВИНОВЕН в това че на 24. 07. 2020
година в центъра на село Ш. д. община Самоков се е заканил с убийство спрямо
длъжностните лица от състава на медицинския екип при филиал за спешна медицинска
помощ ФСМП Самоков доктор И. Т. М., медицинската сестра К. Б. М. и шофьора на
линейка Д. С. Б., по повод изпълнение на службата им, с думите "ще взема пушката и ще ви
гърмя" придружено с посягане с ръка на доктора от екипа И. Т. М. и това заканване би
могло да възбуди във всеки от тримата - И. Т. М., К. Б. М. и Д. С. Б. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което на
основание чл. 144 ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и на основание чл. 55 ал. 1, т. 2, буква "б" НК
му налага наказанието "ПРОБАЦИЯ" при пробационните мерки "задължителна регистрация
по настоящ адрес чрез явяване и подписване пред пробационен служител или
упълномощено от лице два пъти седмично за срок от шест месеца и "задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца
1
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Х. Т. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност да заплати
по гражданския иск на И. Т. М. 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, от заканата
с убийство предмет на настоящата присъда, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24. 07. 2020 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Х. Т. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност да
заплати на К. Б. М. по гражданския й иск сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за
неимуществени вреди, от заканата с убийство предмет на настоящата присъда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24. 07. 2020 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Х. Т. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност да
заплати на Д. С. Б. по гражданския му иск сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за
неимуществени вреди, от заканата с убийство предмет на настоящата присъда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24. 07. 2020 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л. Х. Т. с ЕГН ********** да заплати на Самоковския районен съд сумата 120
лева за държавна такса върху уважените граждански искове.
Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок пред Софийския
окръжен съд
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви
към присъда № 1, постановена на 19. 01. 2022 година по наказателно дело № 425 НОХД, по описа
на РС Самоков за 2021 година
С обвинителен акт по досъдебно производство (дознание) № 338 ЗМ – 5/2021 година по
описа на РУ на МВР Самоков, прокурорска преписка № 1134/2020 година по описа на Районна
прокуратура град Самоков подсъдимият Л. Х. Т. с ЕГН ********** е обвинен в това че на 24. 07.
2020 година в центъра на село Ш. д., община С. се е заканил с убийство спрямо длъжностните
лица от състава на медицински екип при ФСМП – Самоков: доктор И. Т. М., медицинската сестра
К. Б. М. и шофьора на линейка Д. С. Б. по повод изпълнение на службата им, с думите „Ей, къде
ходите, защо закъснявате, ще се върна в къщи, ще взема пушката и ще ви гърмя“ и след това
тръгнал към тях със заплашителна визия и стъпка, опитал се е да удари с ръка лекаря и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, предлага наказание лишаване от
свобода около минимума с приложение на чл. 66 ал. 1 от НК и отлагане изтърпяването му за
изпитателен срок от три години.
И. Т. М., К. Б. М. и Д. С. Б., сочени в обвинителния акт за пострадали са конституирани по
тяхна молба в съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци и са
предявили всеки от тях граждански иск за по 1000 лева претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди от заканата предмет на обвинението, ведно със законната лихва считано от
24. 07. 2020 година до окончателното изплащане.
В съдебно заседание частните обвинители и граждански ищци ИВ. ТР. М., КР. Б. М. и Д. С.
Б., чрез повереника си адвокат В. от САК поддържат обвинението и гражданските си искове по
основание и размер.
Подсъдимият Л. Х. Т. отрича да се е заканвал и лично и чрез защитниците си адвокати Е.
М. и Д.С. моли съда да бъде оправдан по обвинението и да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни предявените граждански искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Доктор И. Т. М., К.М. и Д. Д. С. Б. са служители и длъжностни лица във Филиал за спешна
медицинска помощ ФСМП – Самоков, съответно лекар и отговорник на ФСМП Самоков е д-р И.
Т. М., медицинска сестра е К.М., а шофьор на линейка е Д. С. Б.. На 24.07.2020 г. тримата били
екип за спешна медицинска помощ и изпълнявали служебните си задължения за времето от 08.00
ч. до 20.00 ч. по предварително утвърден график.
Около 16.10 ч. дежурният диспечер в РКЦ насочил медицинския екип в посочения
състав към село Ш. д., общ. С. като им указал, че следва да стигнат до центъра на населеното
място, а там щял да ги чака човек, който да ги заведе при жената за която е извикана спешна
помощ колабирала и със затруднено дишане. Диспечерът предупредил екипа да внимава, защото
подалата сигнала жена се държала много грубо и арогантно по средствата за връзка и по тази
причина бил подаден и сигнал до РУМВР-Самоков, с молба за изпращане на автопатрул на
посоченото място.
Д-р И.М., К.М. и Д.Б. се отправили с линейката към центъра на с.Ш.д. като
пристигнали там за кратко време. На центъра на селото те не заварили лице което да ги чака и по
тази причина, чрез диспечера от РКЦ осъществили телефонна връзка с лицето което е подало
сигнала за помощ. Няколко минути по-късно на мястото при линейката в центъра на Ш. д.
пристигнали с автомобил Р.Г., Л. Х., за състоянието на която била извикана спешна помощ, а
автомобилът бил управляван от бащата на Л. Х.. Последната и шофьора останали в автомобила, а
от него излязла само свидетелката Р.Г., която започнала да обижда и да ругае екипа на спешна
медицинска помощ в линейката, че са се забавили. Минути по-късно при тях пристигнал друг лек
автомобил от който слязъл подсъдимият Л.Т.. Още със слизането си от моторното превозно
средство подс. Л.Т. разменил няколко думи със св. Р.Г.. Именно тя била извикала спешната помощ
и именно заради нейното лошо държание по телефона при проверка какво се прави по сигнала
била извикана и полиция. След като говорил с Р.Г., която му предала враждебността си към
1
медицинския екип подсъдимият Л.Т. се приближил до тримата представители на ФСМП-Самоков,
упрекнал ги че закъсняват и отправил към тях закана с убийство „защо закъснявате ще се върна в
къщи, ще взема пушката и ще ви гърмя “. Същевременно се насочил към доктор И.М. и посегнал
да я удари с ръка, но не могъл да я достигне защото между тях застанала медицинската сестра М. и
предпазила доктор И. Т. М.. Свидетелката Р.Г. продължавала да вика и да обижда с упреци, че
много се е забавил екипът за спешна медицинска помощ, но предмет на делото не е тяхното
поведение, а описаната закана от страна на подсъдимия че ще вземе пушката от дома си и ще ги
гърми, придружена с посягането към доктора от екипа. Това заканване с убийство, че ще ти гърми,
стреля, трепе с пушка предизвикало у д- р И.М., К.М. и Д.Б. основателен страх, че подсъдимият Т.
ще изпълни заканата си. Те не знаели къде в селото подсъдимият живее и откъде ще вземе
пушката, но в заканата си към тях подсъдимият ги уверява, че ще се върне, ще вземе от къщи
пушката и ще ги гърми, както сочат на досъдебното производство, а в съдебното ще ги трепе,
според показанията на И.Т., тепа според св. К.М. и разстреля и застреля според показанията на
свидетеля Б.. Извиканите на мястото на инцидента полицаи И.Д. и С.Н. се намесили, предупредили
Т., Р.Г. да не се саморазправят и да преустановят агресията, и обидите към екипа за спешна
медицинска помощ. Никой от екипа за спешна медицинска помощ не слязъл от линейката. На
въпроса на доктор И.М. „Къде е болната“ не получили отговор. „Болната“ заради която бил
извикан екипа на спешна медицинска помощ придружавана от баща си и Р.Г. на мястото на
инцидента в центъра на село Широки дол вече се била пооправила и отказала да бъде прегледана
от екипа за спешна медицинска помощ. Така, защитени от полицаите и при положение че никой не
поддържал искане за намеса като екип за спешна медицинска помощ пострадалите от заканата с
убийство - д- р И.М., К.М. и Д.Б. заминали за град Самоков с управляваната от последния линейка.
Изложеното от фактическа страна се установява от събраните по делото гласни
доказателства, от показанията на свидетелите И.Т., Д.Б., К.М., И.Д., С.Н., както и от писмените
доказателства по делото - график за дежурства, дипломна квалификация, длъжностни
характеристики, заповед за разпределение на участъци. Показанията на свидетелите полицаи Н. и
Д. макар и да не съдържат какви реплики са отправени към екипа за спешна медицинска помощ,
спомагат за решаване определени противоречия в доказателствения материал, посочени по-долу в
мотивите. За посочените фактически констатации съдът съобрази и обясненията на подсъдимия,
както и показанията на свидетелите, Р.Г. Л.Г., С. А. Б., част от които се опровергават от другите
доказателства по делото, но не и по въпросите за времето и мястото на инцидента, за присъствието
на подсъдимия на мястото му, за конфликта с членовете от екипа за спешна медицинска помощ и
повода за този конфликт и упреците че са се забавили, а от другите доказателства по делото се
установява по несъмнен начин, че тези упреци са ескалирали в обиди и враждебно отношение от
страна на св. Р.Г. и закана с убийство от страна на подсъдимия.
Противоречия в доказателствения материал:
От една страна са показанията на всеки от пострадалите – свидетелите И. Т. М., К. Б. М. и
Д. С. Б., които ясно сочат и подробно описват как подсъдимият упреквайки ги че са се забавили
им е заявил че ще се върне в къщи, ще вземе пушката и „ще ни тепа“, както сочат в показанията си
И.Т. и К.М. и ще ви разстрелям, застрелям, както сочи в показанията си свидетелят Б.. Тъй като
същите преразказват заканата на подсъдимия и съдът намира, че различните думи употребени за
предаване на съда съдържанието на заканата не представляват такова съществено противоречие,
което да поставя под съмнение заканата и нейния смисъл и съдържание. Тези свидетели са
пострадали от това престъпление, това заканване е от естество и в конкретния случая е възбудило
в тези пострадали основателен страх за осъществяването му, и това че на съдебното следствие
предават заканата по този начин налагат извод че в тези показания на пострадалите се съдържат
както заканата, така и нейния резултат, а именно че подсъдимият им се заканил с убийство при
което ще използва пушката, която ще вземе от къщи. Обективираното раздразнение у подсъдимия
и поведението му, включително и посягането му към доктора от екипа са от естество да създадат
увереност у адресатите на заканата, че този човек е способен да я осъществи, а и пушката която
подсъдимият ги уверява че ще вземе и използва е такова средство за убиване, че и едно натискане
на спусъка е достатъчно за осъществяването на заканата.
В обясненията си Л.Т. и в показанията си свидетелите Р.Г. и С. А. Б., които отричат да са
били отправяни закани от страна подсъдимия към пристигналия с линейката екип за спешна
медицинска помощ.
Съдът за факта на заканата, смисъла и съдържанието й кредитира показанията на
2
пострадалите И. Т. М., К. Б. М. и Д. С. Б., които в тясно логическо и житейство единство с другите
факти по делото сочат че като продължение на упреците че са се забавили, псувните от страна на
Р.Г. и другите обиди към екипа именно подсъдимият е отправил заканата към пострадалите от
екипа за спешна медицинска помощ и също упреквайки ги че са се забавили, ги е уверил, че ще
вземе от дома си пушката и ще ги стреля, гърми, трепа. Именно това е наложило намесата на
полицаите Н. и Д., а грубото и обидно държание на подалата сигнала Р.Г. е наложило още след
обажданията да бъде извикана полиция, за да бъде предпазен от саморазправа екипа за спешна
медицинска помощ.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.Г. в частта им в която отрича
подсъдимият който е мъж на леля й да е отправял закана към медицинския екип. Именно тя е
инициатор на грубото отношение към екипа за спешна медицинска помощ, на упреците и обидите
към тях включително и псувни. Именно тя при идването на подсъдимия го е настроила срещу
екипа за спешна медицинска помощ и той е подел упреците, че са закъсняли и им се заканил, че ще
вземе пушка и ще ги стреля, гърми, трепе и посегнал към доктор И.Т..
Свидетелката С. Б. също е опровергана за показанията й че подсъдимият не е отправял
закана към екипа за спешна медицинска помощ. Тя твърди че подсъдимият е казвал на екипа „няма
ли кой да прегледа жена ми“ каквито думи подсъдимият не само не е казвал, но и такива думи са
опровергани от безспорния факт, че Л. Х. е била на същото място, но нито е поискала, нито е
представена за преглед, а и другите свидетели от къщата в която е била Л. Х., включително и Р.Г.
сочат в показанията си, че към момента в който е качена в частния автомобил, управляван от баща
й, а и при линейката тя е била в съзнание и се била оправила. За това свидетелства и безспорния
факт че никой не е искал екипа за спешна медицинска помощ да й оказва каквато и да било помощ
и такава не й е оказвана, дори не е прегледана, а и никой не я представил за преглед с каквито и да
било оплаквания. В стремежа й да прикрие подсъдимия и заканата му свидетелката Б. измисля
думи на подсъдимия каквито не само че не е имал, но и опровергани от безспорните по делото
факти.
Подсъдимият също твърди в обясненията си, привидно кореспондиращи на показанията
на св. С. Б., че той на два пъти е казал на хората в линейката „Няма ли кой да прегледа жена ми“.
Кореспондирането е привидно защото точно в тази им част обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката Б. са изолирани от житейската логика и опровергани от
доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Точно отправената от
подсъдимия закана за използване на пушка срещу тях, както и състоянието на Л. Х., обясняват
защо тя е там, линейката и екипа за спешна помощ са там а тази жена не отива да я прегледат, а и
никой от екипа не слиза от линейката. При съобразяване на безспорните факти не остава място за
въпрос от страна на подсъдимия „Няма ли кой да прегледа жена ми?. Този въпрос е възприет от
подсъдимия едва на съдебното следствие и то от показанията на свидетелката негова приятелка С.
Б., но в действителност точно за това което си кореспондират показанията на тази свидетелка и
обясненията на подсъдимия са опровергани от фактите по делото.
При съобразяване и показанията на свидетелите полицаи, Н. и Д. се налага извод, че
именно тези които упреквали за забавянето им медицинския екип с линейката отказали хора от
този екип да прегледат жената (Л. Х.) заради която преди това бил извикан екипа за спешна
медицинска помощ. И от гледна точка на показанията на свидетелите полицаи Н. и Д. не остава
място за изявление на подсъдимия „Няма ли кой да прегледа жена ми?“
Обясненията на подсъдимия са опровергани не само в частта им в която отрича да се е
заканвал, но и в частта им в която твърди, че е казвал на екипа: Няма ли кой да прегледа жена ми“
и то на два пъти. Л. Х. към този момент е била в съзнание и е могла да се представи на
медицинския екип, но не го е сторила. Видно от показанията на свидетелката Л.Г., сестра й Л. Х. е
била в съзнание още когато се е качила в колата преди да отиде в центъра на село Ш. д., където е
срещата с линейката. Към момента на срещата с линейката Л. Х. е била придружавана от баща й,
който управлявал колата и от племеницата й Р.Г. и и (виж показанията на Л.Г.) както са й
помогнали да влезе в автомобила, така са могли да й помогнат да се представи на медицинския
екип, но това не е сторено. Самата Р.Г. в показанията си за този момент сочи, че леля й се била
пооправила. Това също обяснява защо екипа за спешна медицинска помощ вече не им е бил нужен
и са могли с пълна сила да покажат враждебността си към хората от линейката. От
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага извод че подсъдимият
Л.Т. не е искал от екипа да прегледа жена му Л. Х., а той и Р.Г. са упреквали екипа че са се
3
забавили. Именно поради това подсъдимият Л.Т. се е заканил на медицинския екип в линейката.
Именно поради това деянието му е закана по чл. 144 ал. 3 от НК – закана с убийство, а не принуда,
за да бъде прегледана Л.Х. и заплашването да е употребено за да бъдат принудени да прегледат
жена му. Такова нещо подсъдимият въобще не е искал от екипа с линейката.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С деянието си, с това че на 24.07.2020 г. в центъра на с. Ш д., общ. Самоков, се е заканил с
убийство, спрямо длъжностни лица от състава на медицински екип при ФСМП-Самоков: доктор
И. Т. М., медицинската сестра К. Б. М. и шофьора на линейка Д. С. Б., по повод изпълнение на
службата им, със заканата „...ще се върна в къщи, ще взема пушката и ще ви гърмя“, която закана е
за убийство, както и с това, че се насочил към пострадалите от заканата и посегнал на доктора от
екипа И.Т., подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал. 3, вр. с ал.2 и вр.
с ал.1 от НК от НК, като е налице и предвидения от закона резултат на това престъпление, а
именно - това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият Л.Т., при извършване на деянието е действал при форма на вината пряк
умисъл, съзнавал е, че заплашва че ги гърми с пушкаТА, която ще вземе от къщи трима
представители на ФСМП-Самоков. Това е умисъл за закана с убийство, съзнавал е и фактите от
които следва за всеки от екипа, че е длъжностно лице, знаел е че им отправя закана, че ще ги
гърми следователно за убийство с пушката, която ги уверил, че ще вземе от къщи и точно това е
искал и то не за да ги принуждава да прегледат жена му, а като акт на отмъщение за забавянето на
екипа за спешна медицинска помощ.
При конкретните обстоятелства на време място и обстановка, описаната закана с убийство е
възприета от пострадалите И.М., К.М. и Д.Б. като адресати на тази закана, като реална опасност да
се посегне на живота им със заявеното от подсъдимия, че ще се върне в къщи, ще вземе пушката и
ще ги гърми.
По изложените съображения съдът признава подсъдимия Л. Х. Т. е с ЕГН **********,
роден на.. г. в гр.С., българин, неосъждан, за виновен в това, че на 24. 07. 2020 година в
центъра на село Широки дол, община Самоков се е заканил с убийство спрямо длъжностните лица
от състава на медицински екип при ФСМП – Самоков: доктор И. Т. М., медицинската сестра К. Б.
М. и шофьора на линейка Д. С. Б. по повод изпълнение на службата им, с думите „Ей, къде ходите,
защо закъснявате, ще се върна в къщи, ще взема пушката и ще ви гърмя“ и след това тръгнал към
тях със заплашителна визия и стъпка, опитал се е да удари с ръка лекаря и това заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
Това че подсъдимият е инвалид с ампутиран крак от коляното надолу не внася никакво
съмнение в обвинението. В тази насока съдът съобрази съдържанието на заканата с убийство и
поведението с което е придружена. „Ще се върна в къщи, ще взема пушката и ще ви гърмя“. И
човек с ампутиран крак може само с едно натискане на спусъка да изстреля с пушка това което е
годно да причини смърт и то с един единствен изстрел. Както е дошъл до линейката и посегнал на
доктор И. Т. М., така може да стреля всеки от екипа, без ни най - малко инвалидността му да е
пречка да осъществи заканата си и при конкретните време място и обстановка това заканване е от
естество да възбуди основателен страх за неговото осъществяване. Точно понеже е инвалид с
ампутиран крак такава инвалидност е контрамотив за всеки да предприеме ефективна и
своевременна неизбежна отбрана за да попречи на осъществяването на тази закана, от този
раздразнен човек, който посяга на доктора от екипа и конкретната закана е от естество да породи
увереност и страх, че такъв човек ще започне да стреля преди да бъде напълно осъзната
опасността. Поради това и заканата с такова нещо е закана с убийство и обективно е от естество да
възбуди основателен страх че всеки момент може да вземе „пушката“ и да гърми екипа в
линейката, както се е заканил, придружавайки заканата с посягане на лекаря от екипа.
Всеки от тримата пострадали от заканата е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1,
буква „а“ от НК , защото на всеки от тях - както на доктор И. Т. М., така и на медицинската сестра
К. Б. М. и на шофьора Д. С. Б. възложено да изпълнява със заплата по трудов договор за
неопределено време служба в държавното учреждение Филиал за спешна медицинска помощ
Самоков.
Видно от длъжностните им характеристики чрез работата на всеки от тях се осъществява
функцията на Филиала за спешна медицинска помощ Самоков. Именно поради това работата на
4
никой от пострадалите не е само на материално изпълнение.
Шофьорът на линейката Д. С. Б. преценява по какъв път и по какъв начин линейката ще
достигне до мястото за спешна медицинска помощ и по какъв път и какъв начин ще закара
нуждаещият се от спешна медицинска помощ до мястото където да му бъде оказана такава помощ.
Тъй като транспортирането с автомобил на пострадал, нуждаещ се от спешна медицинска помощ е
най-слабото място в спасителната верига, функциите на учреждението ФСМП се осъществяват и
чрез управлението на линейката и работата на шофьора на линейка не е и не може да бъде само на
материално изпълнение.
Функциите на ФСМП Самоков се осъществяват и чрез работата на медицинската сестра,
каквато е пострадалата от заканата с убийство КР. Б. М.. Поради възложените й функции и
задължения и нейната работа не е и не може да бъде само на материално изпълнение и тя на общо
основание е длъжностно лице по смисъла на чл. чл. 93, т. 1, буква „а“ НК.
Доктор И. Т. М. е длъжностно лице и чрез работата й се осъществяват функциите на
ФСМП и е ясно, че като лекар в екипа за спешна медицинска помощ тя решава, тя ръководи, тя
определя какво се прави с нуждаещият се от спешна медицинска помощ.
Заканата с убийство от страна на подсъдимия е мотивирана от длъжностното качество на
всеки от екипа за спешна медицинска помощ, на екипа със и находящ се в линейката и именно
поради това заканата е по повод службата на всеки от пострадалите – длъжностни лица. Умисълът
на подсъдимия включва и че се заканва на хора, които знае какво работят и именно затова че са се
забавили като екип на спешна медицинска помощ, той отправя заканата че ще вземе пушка и ще
ги гърми. По изложените съображения съдът приема че умисъла на подсъдимия обхваща и
предвиденото в закона обстоятелство че заканата му е спрямо длъжностни лица по повод службата
им. Тъй като заканата с убийство по чл. 144 ал. 3 от НК е по-тежко престъпление, то поглъща
заканата спрямо длъжностни лица по повод службата им по чл. 144 ал. 2 от НК, касае се за едно
престъпление по чл.144 ал. 3 от НК, а тази тъй наречена двойна квалифицираност на деянието е от
значение при определяне на наказанието и конкретната обществена опасност на престъплението
закана с убийство по чл. 144 ал. 3 от НК.
По тези съображения съдът с присъдата си признава подсъдимия Л. Х. Т. за виновен в това
че на 24. 07. 2020 година в центъра на село Широки дол, община Самоков се е заканил с убийство
спрямо длъжностните лица от състава на медицинския екип при филиал за спешна медицинска
помощ ФСМП Самоков доктор И. Т. М., медицинската сестра К. Б. М. и шофьора на линейка Д. С.
Б. по повод изпълнение на службата им с думите „ще взема пушката и ще ви гърмя“, придружено с
посягане с ръка на доктора от екипа И. Т. М. и това заканване би могло да възбуди във всеки от
тримата основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл.
144 ал. 1 от НК.
Относно наказанието.
Съдът, при определяне на наказанието приема за смекчаващо обстоятелство особеното
състояние в което е бил подсъдимия, от това че близък човек е бил зле, нуждаел се е от спешна
медицинска помощ, за която бил уверен че се е забавила. Други смекчаващи обстоятелства със
значителна тежест са че подсъдимият е неосъждан и е инвалид, болен от диабед и с ампутиран
крак от коляното надолу.
Приложима е с оглед изключителните и многобройни смекчаващи обстоятелства
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 буква „б“ от НК тъй като и най-лекото ,предвидено в закона наказание
от три месеца лишаване от свобода е несъразмерно тежко за подсъдимия, неговата обществена
опасност и инвалидност.
Едно наказание „пробация“ в задължителното й съдържание и за срок от шест месеца, за
всяка от мерките включени в това задължително съдържание е необходимо и достатъчно за
постигане целите по чл. 36 от НК. Това наказание ще съдейства за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, за създаване у него контрамотив за извършване на други престъпления и за
необходимото възпитателно и предупредително възпиращо въздействие на останалите членове на
обществото, включително и на обкръжението на подсъдимия да се въздържат от такива деяния.
По тези съображения, като признава подсъдимия Л.Т. за виновен в посоченото
престъпление съдът му налага при условията на чл. 55 ал. 1, буква „б“ НК наказанието пробация
при пробационните мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес чрез явяване и
подписване пред пробационен служител или упълномощено от него лице два пъти седмично за
5
срок от шест месеца и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
По гражданските искове.
Всеки от гражданските искове е доказан по своето основание и размер.
Освен престъплението „закана с убийство“ по чл. 144 ал. 3 от НК, деянието на подсъдимия
е и непозволено увреждане на всеки от пострадалите доктор И. Т. М., медицинската сестра К. Б.
М. и шофьора на линейка Д. С. Б.. Никой от тях не е знаел къде е къщата откъдето подсъдимият ги
е уверил, че ще вземе пушка с която ще ги гърми. Знаели са само че са на работа и в чуждото село,
в което са отишли да спасяват човек ги заплашват с убийство. Дори само един изстрел от пушка
може да причини смърт и всеки човек, дори инвалид може да го стори с едно натискате на
спусъка. Доказано е вредоносното деяние, доказан е и резултата му и от гледна точка на всеки от
гражданските искове. Всеки от пострадалите е възприел заканата и нейния резултат тъй като това
заканване е от естество да възбуди и в случая е възбудило основателен страх за неговото
осъществяване, с произтичащите от това неимуществени вреди, които съдът оценява на 1000 лева,
както доктор И. Т. М., така и за медицинската сестра К. Б. М.а така също и за шофьора на
линейка Д. С. Б.. Едно обезщетение от по 1000 лева за всеки от тези пострадали е справедлив по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на претърпяните неимуществени вреди, дискомфорт
от това че всеки от тях е отишъл да спасява човешки живот и то при условията на пандемия от
Ковид 19, а ще го гърмят с пушка.
По изложените съображения съдът следва да осъди по гражданските искове подсъдимия
Л.Т. да заплати на И. Т. М. сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди от
заканата с убийство предмет на настоящата присъда, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 24. 07. 2020 година до окончателното й изплащане.
Също 1000 (хиляда) лева подсъдимият Л.Т. следва да се осъди да заплати на К. Б. М.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от заканата с убийство предмет на
настоящата присъда, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24. 07. 2020 година до
окончателното й изплащане.
На Д. С. Б. подсъдимият Л.Т. следва да се осъди да заплати сумата 1000 (хиляда) лева
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от заканата с убийство предмет на
настоящата присъда, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24. 07. 2020 година до
окончателното й изплащане.
Подсъдимият Л.Т. в качеството си на деликвент – деец осъществил непозволеното
увреждане е в забава за изплащане на дължимото обезщетение на всеки от пострадалите считано
от осъществяване на заканата с убийство и на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД от 24. 07. 2020 година
дължи законната лихва върху всяко от обезщетенията до окончателното му изплащане.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият следва да се осъди да заплати 120 лева
като държавна такса върху уважените граждански искове.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател:
6
Съобщи за изтекли лични данни