№ 88
гр. Разград, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500135 по описа за 2025 година
Производстото е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. А. Л. от гр.Варна, подадена чрез пълномощник
адв.Р. Д. от ВАК против решение №666/04.11.2024г., постановено по гр.дело №1728/2023г. по описа
на РРС, с което съдът е отхвърлил, като неоснователни исковете, предявени от жалбоподателя-
ищец против ответницата С. К. И. от гр.Разград за установяване, че същата му дължи сумата 4
387,50 лв., представляваща остатъчна главница по сключен между тях неформален договор за
извършване на ремонт на баня и коридор в жилище, собственост на ответницата, находящо се в
гр.Варна, с посочен адм.адрес, законна лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска и
221,81 лв. лихва за забава за периода 07.10.2022г.06.04.2023г.
Решението се атакува като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
нарушение на процесуалните правила, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по
съществото на спора, с което претенциите на ищеца да бъдат уважени, така както са предявени, с
присъждане на сторените разноски.Изложени са подробни съображения във връзка с
необосноваността на решението, неговата неправилност и незаконосъобразност и допуснатите от
районния съд процесуални нарушения. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор
чрез пълномощник, в който застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за
отхвърлянето й и потвърждаване решението на районния съд.Излага подробни съображения.
Страните не са направили доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание по същество на делото въззивника не се явява и
не се представлява , при редовност в призоваването.
Въззиваемата страна, лично с упълномощен адвокат е оспорила въззивната жалба по
съображенията изложени в писмения отговор. Отправено е искане за потвърждаване на
атакуваното решение.Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство, заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представен и списък по чл. 80 от
ГПК.
При извършената проверка въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на
1
районния съд е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност и законосъобразност
съобрази следното :
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. Л., чрез пълномощник с която срещу
ответницата С. К. И. е предявен иск за установяване на задължение за заплащане на сумата 4
387,50 лв., представляваща дължимо от нейна страна в полза на ищеца възнаграждение по договор
за изработка от 13.06.2022 г. за ремонт на баня и коридор на в жилищен обект, апартемент, находящ
се в гр.Варна, ***, като се претендира и дължимост на сумата 221,81 лв. обезщетение за забава за
периода 07.10.2022 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.04.2023 г., за
които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение от 14.06.2023 г. по ч.гр.д.
№884/2023 г. по описа на РС – Разград. Поддържа се ,че общата уговорена сума за ремонтните
работи за посочения апартамент е в размер на 8 000 лева.
Заявено е и искане за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на разноските в исковото и
заповедното производства. Изложени са в молбата твърдения ,че че през м. юни 2022 г.
ответницата се е свързала с ищеца Л. с искане за извършване на редица ремонтни дейности в
собствения й апартамент, подробно описан по-горе, като страните постигнали съгласие,
представляващо неформален договор за изработка и той извършил всички уговорени ремонтни
дейности по пера, изложени в табличен вид в ИМ до 07.10.2022 г.Поддържа се също така от
ищеца, че ответницата е одобрила извършените в нейна полза работи и обещала, че ще изплати
неплатения остатък от уговореното възнаграждение до 10.10.2022 г. Установено е по делото, че за
дължимите според ищеца остатъчни суми той е поискал издаване на заповед за изпълнение и
такава е била издадена по ч.гр.дело № 884/2023г. по описа на РРС, срещу която ответницата е
възразила в срока по чл.414 от ГПК.
Същата с отговора на исковата молба е оспорила предявените искове по съображения ,че е
договаряла не с физическото лице М. Л., а с фирма „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“, представлявана от ищеца.
Твърди, че след разговора за конкретните дейности тя и ищеца са се уточнили, че ще сключат
договор в писмена форма; че след този разговор ищецът посетил апартамента и след оглед дал
оферта за цена от 8000 лв. , но за два апартамента, нейния и този на дъщеря й , с уговорката двете
собственички да доставят фаянса, теракота и фугиращата смес, както и санитарията и ламперията;
Устната оферта само за банята била 2 000 лв. Според ответницата в началото на юли тя и дъщеря й
платили на ищеца по негово искане 3000 лв. авансово, без да получат документ за това и на
13.06.2022 г. му предали ключовете за апартамента. Твърди, че за времето от 27.06.2022 г. –
14.07.2022 г. работници на ищеца са извършили шпакловката /посочва като име В./, а работата по
баните започнала на 23.08.2022 г.; че на 12.09.2022 г. ищецът поискал следващо плащане, като
настоявал плащанията да са в брой, поради което на 14.09.2022 г. платили в брой 3 600 лв.; че
довършителните работи –лепене на теракот в дневна, коридор, килер и фаянс в банята в
апартамента на ответницата се извършвали на няколко етапа с прекъсване поради заетост на
работниците на ищеца на други обекти. Възразила е ,че теракотът е некачествено поставен, че
фугирането не е добро, но това тя забелязала след като приключила работата на обекта, т.к. не
могла да я приеме по съответния ред предвид обстоятелството, че кракът й по това време бил
счупен и обездвижен. Освен това твърди, че ищецът не е оказвал необходимия контрол по
отношение на работниците, на отчетността и заплащането на работниците; че представената по
делото таблица не й е представяна преди делото, а крайната цена е завишена с 40% .
Въззивната инстанция намира, че делото е напълно изяснено от фактическа страна, като
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания
доказателствен материал и са основани на закона, поради което не намира за необходимо да ги
преповтаря. Намира също така, че събраните в първата инстанция доказателства са правилно
обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и
обстоятелства и предвид на това ,че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят установената от районния съд
фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
приетите по делото доказателства при правилно разпределена доказателствена тежест.Този съд
споделя напълно и изводите на първостепенния съд за неоснователност на предявените от ищеца
искове и препраща към мотивите на районния съд на основание чл. 272 от ГПК.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
2
Районният съд е дал правилна правна квалификация на повдигнатият пред него спор, който
намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Страни по договора за
изработка са възложителят и изпълнителят. Възложителят е лицето, което възлага на изпълнителя
да изработи нещо съгласно поръчката, срещу което има правото и задължението да получи и
приеме изработеното и дължи да заплати уговореното възнаграждение. Изпълнителят е лицето,
което приема да извърши възложената работа, дължи изпълнението на поръчания трудов резултат и
предаването му, срещу което има право да получи уговореното взнаграждение. Въз основа на
сключения договор за изработка за двете страни възникват насрещни права и задължения. На
основните задължения на изпълнителя, предвидени в чл. 258 и чл. 261 ЗЗД– да извърши
възложената му работа точно (съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и
в срок) и да предаде изработеното на възложителя, кореспондират задълженията на възложителя –
да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение (чл. 264 и чл. 266 ЗЗД).
Възнаграждението по договора за изработка се уговаря между страните и е елемент от неговото
съдържание. Възнаграждението може да бъде уговорено както като глобална сума, така и по
единични цени, като във втория случай съгласно чл. 266, ал. 1, изр.2 ЗЗД размерът му се установява
при приемането на работата. Договорът за изработка е действителен и ако страните са уговорили
възнаграждение по ориентировъчни или прогнозни цени, тъй като в случая е постигнато съгласие
относно възнаграждението, а размерът му подлежи на окончателно определяне и изчисляване при
завършване и предаване на работата.
След изясняване на основните елементи на договора за изработка, съдът намира, че
безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и не се спори от
страните, че между въззивника и въззиваемата е сключен неформален договор за изработка за
извършване на ремонтни /довършителни/ дейности в апартамент, находящ се в гр. Варна, ***,
собствен на въззиваемата. Безспорно е установено от доказателствения материал по делото, че
въззивникът е изпълнявал задълженията си по договора за изработка с помощта на трети лица – св.
А. К., лице на име И., както и св. И. И., който осъществявал единствено дейност по пренасяне на
материали, необходими за извършване на довършителните работи по апартамента. Безспорно се
установява от свидетелските показания на св. Л. С. и св. П. П., а и от назначената и приета като
неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, че ремонтните дейности извършени в
апартамента не отговарят на изискванията за качествено изпълнение. Това обстоятелство се
установява частично и от показанията на св. А. К., разпитан по делегация по искане на ищеца,
доколкото същият потвърждава, че при напускане на обекта не били довършени всички ремонтни
дейности, както са били уговорени. Установява се също от свидетелските показания, че част от
неправилно извършените монтажни работи се дължат на указания дадени от въззиваемата/напр.
монтажа на долния шкаф на банята на различна от стандартната височина/. Категорично се
установява от показанията на св. Т. /дъщеря на въззиваемата/, че тя и ответницата решили да не
заплатят в пълен размер уговорената сума по договора за изработка, като до вземането на това
решение двете били заплатили сума в общ размер на 6600 лева /на два пъти/ на въззивника по
делото.
Спорен остава въпросът относно размерът на уговорената между страните цена за
изпълнение на поетите от въззивника задължения по договора за изработка.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивникът – ищец в първоинстанционното
производство не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване договорената с
ответницата цена за извършване на ремонтните дейности на собствения й апартамент, сочена от
него. Липсват каквито и да е доказателства относно твърдението на ищеца по делото, че
договорената цена между него и ответницата за извършването на ремонтните дейности в
санитарното помещение /баня/ и коридора на процесния апартамент е в размер на 8000 лева.
Напротив, при условията на насрещно доказване са събрани доказателства, обективирани в
показанията на св. Т., която макар и дъщеря на ответницата и предполагаемата й заинтересованост
от изхода на делото, доколкото ищецът по настоящото дело е завел идентичен иск срещу нея в РС –
Варна, е била единственият човек, който е присъствал на преговорите, различен от страните по
настоящото дело, като сочи, че е договорена цена в размер на 8000 лева за извършване на
довършителни работи, но за два обекта, находящи се в една и съща сграда – ап. 19 и ап. 23,
собственост съответно на ответницата и свидетелката. Или иначе казано договорената цена за
извършване на ремонтните дейности по процесния апартамент, собственост на ответницата е била
в размер на 4000 лева. Съдът намира, че правилно първостепенният съд при отчитане на
3
евентуалната заинтересованост на този свидетел е дал вяра на показанията му в тази част,
доколкото посочената сума приблизително съвпада с посочената от вещото лице цена за
извършване на такъв вид ремонтни дейности – 3136,78 лева. Правилно е установено от първия съд,
че ответницата е заплатила на изпълнителя сумата в размер на 3300 лева, което обстоятелство не се
и оспорва от ищеца.
Настоящия съд намира възражението на въззиваемата за некачествено изпълнение за
закъсняло, но същото може да се приеме като такова за неточно изпълнение на договора за
изработка, при съответно намаляване на дължимото по договора, съответно на изпълнението, в
който смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 48/29.07.2019 година, постановено по т.д. №
1213/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК/. Установено е по делото по категоричен начин, че
изпълнителят се е отклонил от работата до степен на некачествено изпълнение. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е констатирало, че сумата необходима за отстраняване на
некачествената работа е била в размер на 862,33 лева, с която сума следва да бъде намалено
дължимото по договора и която приблизително съответства на неизплатената от ответницата сума
по договора за изработка. В този смисъл първостепенният съд правилно и законосъобразно е
отхвърлил предявения от М. Л. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възрежението на жалбоподателя, че липсата на доказана
конкретно уговорена цена на стока и нейната доставка не опорочава договора и не е съществен
реквизит, тъй като се смята, че страните са се съгласили с цената която обикновено се плаща при
сключване на същия вид стока при подобни обстоятелства, тъй като това е приложимо при
търговските сделки, какъвто не е настоящият случай. Още повече, че по настоящото дело са
събрани доказателства за уговорена цена по договора, в който смисъл са показанията на св. Т.,
подкрепени от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Отделно от това
възнаграждението по договора за изработка се уговаря между страните и е елемент от неговото
съдържание, в който смисъл е константната практика на ВКС.
За такова следва да бъде счетено и направеното от него възражение по отношение
допустимостта на свидетелски показания, предвид цената, сочена от него на сключения договор,
която той не установява, а само твърди.
Възражението на жалбоподателя, че са допуснати процесуални нарушения при даване ход
на съдебното заседание, проведено пред първата инстанция на 03.06.2024 година е несъстоятелно.
Проверяваният съд е изложил пространни мотиви за липсата на доказателства, които да
установяват действително невъзможността на нито един от двамата процесуални представители на
ищеца да вземат участие в съдебното заседание, които мотиви изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав.
Възражението на жалбоподателя, че изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
е оспорена е несъстоятелно. В проведеното на 31.07.2024 година открито съдебно заседание, в
което е изслушано вещото лице по съдебно-техническата експертиза, процесуалният представител
на жалбоподателя – адв. Д. е заявила, че няма въпроси и възражения по заключението и е изразила
становище същата да се приеме.
По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното
решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания и доколкото настоящата инстанция
по силата на чл. 269 ГПК е ограничена да извърши проверка само по релевираните оплаквания,
намира, че решението следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК
право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна.
Воден от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 666/ 04.11.2024 г. по гражданско дело № 1728 / 2023 г. по
описа на Районен съд – Разград, постановено в производство по чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА М. А. Л., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С. К. И., ЕГН
4
********** с адрес ***, сумата 1 200.00 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 81 във
вр. чл. 273 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5