№ 3326
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110119771 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК
********** искова молба против „П.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумите както следва: 2193,99 лв. – непогасен остатък за извършена
транспортна услуга, за което е издадена фактура № **********/31.08.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 13.04.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 128,59 лв. – мораторна лихва върху
претендираното възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2023 г.
С протоколно определение от 16.02.2024г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на акцесорната исковата претенция с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, чрез увеличаване размера от първоначално предявените 128.59лв.
на 137.51лв.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В проведеното на 16.02.2024г. открито съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно
заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както
и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност
на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния
закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да
1
бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази възможност, както с
разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, така и с изготвения доклад по делото.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
настоящото исково производство.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, респективно с
настоящото решение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските,
сторени в обезпечителното производство.
По изложената аргументация следва извода, че ответното дружество следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 1177.76лв., от които 40.00лв. – държавна
такса в обезпечителното производство, 400.00лв. – адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство, 137.76лв. – държавна такса в настоящото исково
производство и 600.00лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на
разноски по изпълнително дело. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 433,
ал. 2 ГПК изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението. Съдът намира, че произнасяне по разноските
в изпълнителното производство се дължи от съдебния изпълнител, като актът му
подлежи на обжалване от взискателя / ищец в настоящото производство /по реда на
чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 2193.99 лв. – непогасен остатък за извършена
транспортна услуга, за което е издадена фактура № **********/31.08.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 13.04.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 137.51 лв. – мораторна лихва върху
претендираното възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2023 г.
ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Р.Б.“ ЕООД , ЕИК **********, сумата от 1177.76лв. – разноски в
исковото и обезпечително производство.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2