Р Е Ш Е
Н И Е
№166 от 09.04.2014г. гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия,
на единадесети март две хиляди и четиринадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
Секретар: Д.К.,
като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№1872 по описа за 2013г. на РС-Кюстендил
и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Б.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адв.Р.А. ***, срещу С.Д.Р. с ЕГН ********** ***.
Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за разваляне, поради неизпълнение, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.06.1997г., за който е съставен нотариален акт №137 том ІV дело №229/1997г. по описа на нотариус при КРС, с който В.Д.Р. от с.Ш. е прехвърлила на С.Д.Р., 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот пл.сн.№164, който, заедно с имот пл.сн.№163, образува парцел ІV, в кв.5 по плана на с.Ш., с площ на имот №164 от 408 кв.м. празно и застроено място, както и 4/6 ид.ч. от паянтова жилищна сграда, стопанска постройка, навес и гараж, построени в имота, при съседи на целия парцел: от две страни – улици, п-л V-им.168, п-л VІ-им.162, п-л VІІ-им.161 и п-л ІІІ-им.160, всички в кв.5 по плана на с.Ш., до размера на правата, които Н.Б.Р. има по закон от наследството на прехвърлителката В. Р., а именно – 2/6 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот и 2/6 ид.ч. от правото на собственост върху постройките.
В исковата молба се твърди, че ищецът е низходящ от първа степен на В. Р. – неин син, а ответникът е неин низходящ от втора степен – внук, бидейки син на покойния брат на ищеца – Д. Р.. Сочи се, че през 1984г. В. Р., по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от нейния баща е придобила собствеността върху поземления имот в с.Ш. и постройките в него, като в последствие – през 1997г.– е прехвърлила по 4/6 ид.ч. от тях на внука си С.Р., срещу задължението да я гледа и издържа, докато е жива. Ищецът твърди, че ответникът, приобретател по договора, виновно не е изпълнявал поетото задължение, поради което претендира разваляне на договора до размера на наследствените му права, като наследник от първи ред на Р., а именно по 1/2 ид.ч. от прехвърленото право на собственост върху терена и от това върху постройките, т.е. до размер от по 2/6 ид.ч. Моли уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който признава иска. Поддържа обаче, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като винаги е изразявал готовност за доброволно уреждане на отношенията, поради което счита, че при уважаване на иска, не следва да му бъдат възлагани разноските по делото, които ищецът е сторил. В случай, че този довод не бъде уважен, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства и от признанието на ответника се установява, че В.Д.Р. от с.Ш. приживе е била собственик на поземлен имот пл.сн.№164, който, заедно с имот пл.сн.№163, образува парцел ІV, в кв.5 по плана на с.Ш., с площ на имот №164 от 408 кв.м. празно и застроено място, както и на паянтова жилищна сграда, стопанска постройка, навес и гараж, построени в имота, при съседи на целия парцел: от две страни – улици, п-л V-им.168, п-л VІ-им.162, п-л VІІ-им.161 и п-л ІІІ-им.160, всички в кв.5 по плана на с.Ш.. Това право е придобила през 1984г. по силата на прехвърлен й недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане – нотариален акт №165, том І, дело №425/1984г. по описа на нотариус при КРС (вж.л.4 от делото).
От приложеното на л.6 от делото удостоверение за наследници е видно, че Н.Р. е син на В. Р., починала на 26.06.2013г., а С.Р. е син на починалия преди нея, през 2011г. неин син Д. Р..
От приложения по делото нотариален акт №137 том ІV дело №229/1997г. по описа на нотариус при КРС се установява, че приживе, на 11.06.1997г. В. Р. е прехвърлила на внука си С.Р., срещу задължението да я гледа и издрържа докато е жива, 4/6 ид.ч. от притежавания и гореописан поземлен имот и 4/6 ид.ч. от постройките в него.
От признанието на ответника и от показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че С.Р. не е полагал дължимите грижи за прехвърлителката, която е страдала от захарен диабет, получила е удар и е била на легло.
От удостоверението за наследници, издадено от Община Кюстендил, е видно, че наследници по закон на В. Р. са синът й Н.Р. и по право на заместване – двамата низходящи на другия й син, починал преди нея – С.Р. и Б. Р..
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Бил е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение от страна на ответника да гледа и да извържа прехвърлителката, докато е жива.
Не се спори, че С.Р. не е изпълнил поетото с договора задължение. Неизпълнението му е виновно.
Тези факти пораждат правото на кредитора, респ. на неговите наследници да искат разваляне на договора. Ищецът е активно легитимиран да претендира разваляне, но само за правата, които би получил, като наследник по закон и тези права, съгласно чл.5 ал.1 от Закона за наследството, са 1/2 ид.ч., което, при положение, че са прехвърлени по 4/6 ид.ч. от терена и от постройките, означава, че Н.Р. може да претендира разваляне на договора именно за процесните по 2/6 ид.ч.
Неизпълнението на договора е значително и обуслява развалянето му. Налице са всички предпоставки по чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД.
Искът следва да се уважи изцяло, а, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски. Нормата на чл.78 ал.2 от ГПк, не може да намери приложение. Същата предполага кумулативното осъществяване на две предпоставки: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.
В настоящия случай, ответникът признава иска. Не е налице обаче, другата
изискуема се предпоставка, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
делото, именно с виновното неизпълнение на задълженията си по договора.
Неизпълнението на договор с предмет вещни права върху недвижим имот винаги
поражда право за изправната страна да поиска разваляне на договора, което може
да стане само по съдебен ред, съгласно чл.87
ал.3 от ЗЗД. Каквито и уговорки да е имало между страните, включително и
изразено съгласие за прехвърляне имота от длъжника на ищеца, правото на
последния да иска разваляне на договора се запазва. В този смисъл е напр. определение
№709 от 28.12.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№592/2012г., I г.о., ГК.
Възражението на ответникиа за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар от 300.00 лева е неоснователно. Към момента на сключване на
договора за правна защите и съдействие, според цената на иска и съгласно чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимумът на дължимото адвокатско възнаграждение е бил 100.00
лева. Делото, с оглед правната му квалификация, се характеризира с правна
сложност и при заплащането на хонорара, няма как на страните по този договор да
е било известно, че ответникът ще признае иска. Посоченото налага извод, че
заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и
разноските за държавни такси в общ размер на 60.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Р А З В А Л Я, поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за задълженията и договорите, в полза на Н.Б.Р. с ЕГН ********** ***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.06.1997г., за който е съставен нотариален акт №137 том ІV дело №229/1997г. по описа на нотариус при КРС, с който В.Д.Р. от с.Ш. е прехвърлила на С.Д.Р., 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот пл.сн.№164, който, заедно с имот пл.сн.№163, образува парцел ІV, в кв.5 по плана на с.Ш., с площ на имот №164 от 408 кв.м. празно и застроено място, както и 4/6 ид.ч. от паянтова жилищна сграда, стопанска постройка, навес и гараж, построени в имота, при съседи на целия парцел: от две страни – улици, п-л V-им.168, п-л VІ-им.162, п-л VІІ-им.161 и п-л ІІІ-им.160, всички в кв.5 по плана на с.Ш., до размера на правата, които Н.Б.Р. има по закон от наследството на прехвърлителката В. Р., а именно – за 2/6 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот и за 2/6 ид.ч. от правото на собственост върху постройките.
О С Ъ Ж Д А С.Д.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Б.Р. с ЕГН ********** ***, сторените от последния разноски в производството по делото, а именно – 360.00 лева (триста и шестдесет лева).
У К А З В А на ищеца, че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението следва да отбележи същото в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията-Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред ОСКюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: