М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава
27 от НПК.
Ю.А.А.
е обвинен по чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28
ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, в това, че на неустановена дата, в периода месец януари 2012г.-
06.02.2012г., в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл.Стара Загора, в условията на повторност, в
немаловажен случай, в съучастие с А.А.А., като извършител, е отнел чужда
движима вещ- електрожен марка „Кракра” на стойност 200,00 лева, от владението
на С.И.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
А.А.А.
е обвинен по чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28
ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3
от НК, в това, че на неустановена
дата в периода месец януари 2012г.- 06.02.2012г. в с.Ягода, общ.Мъглиж,
обл.Стара Загора, в условията на повторност, в
немаловажен случай, в съучастие с Ю.А.А., като извършител, е отнел чужда
движима вещ- електрожен марка „Кракра”, на стойност 200,00 лева, от владението
на С.И.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си.
Двамата
подсъдими се признават за виновни, а представителя на РП гр.Казанлък поддържа обвинението
срещу тях.
От събраните по делото доказателства, установени със
следните доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване и разписки (л.34-37),
заключението на изготвената по делото оценителна експертиза и показанията на
свидетелите Д., Д. и А., изцяло кореспондиращи помежду си и с обясненията на подсъдимите,
дадени от тях на досъдебното производство, както и с изявленията им в с.з., че
се признават за виновни, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за безспорно установена следната фактическа обстановка: Свидетелят
С.Д. ***, заедно
със съпругата си Р. Д.. Къщата, в която живеели се намирала северно от
минералната баня в с.Ягода (между банята и комплекс „Терма”). Имотът бил
ограден от всички страни, като от запад имало масивна бетонна стена с височина
около 2м., от изток и от север бил ограден с мрежа, поставена на бетонни
колове, от юг бил частично ограден с мрежа и масивна стена. На 06.02.2012г.
около 10.00 часа св.С.Д. отишъл до хранителен магазин в селото. Връщайки се оттам
той влязъл в двора на имота си и забелязал стъпки в снега. Проследил стъпките и
отишъл до северната ограда на имота си, където видял, че един от бетонните
стълбове бил счупен и паднал на земята. Съседният имот бил необитаем, като
стъпките в снега водели и до друг необитаем имот, намиращ се северно от
съседите на Д.. Последният се върнал и се приближил до навес, находящ се в
имота му. Тогава констатирал липсата на монофазен електрожен
марка „Кракра”,
който бил оставен под същия навес.
На неустановена дата, в
периода м.януари 2012г.- 06.02.2012 г., подсъдимите Ю.А. и А.А., минавайки покрай къщата на св.С.Д., решили да влязат в
имота му, който се намирал в близост до банята на с.Ягода. А.А. прескочил оградата и влязъл в
двора, а Ю.А. останал отвън. Първият влязъл в помещение, наподобяващо навес, в
което видял, че имало електрожен. Взел го и го подал през оградата на брат си.
После, по обратния път, напуснал двора
на къщата. Двамата подсъдими взели електрожена и носейки го се отдалечили в
посока към реката, където отстранили проводниците му, изгаряйки обвивките им.
Останалата част хвърлили в реката. По-късно А.А. ***, където предал проводника,
за което му изплатили 50 лева. Впоследствие бащата на подсъдимите- св.А. А.
предал на пострадалия от деянието свидетел С.Д. сумата от 80лв., като частично
възстановяване на отнетия от синовете му електрожен.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-оценителна
експертиза стойността на отнетата движима вещ е 200.00лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че Ю.А.А., от обективна и от субективна страна, е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка
с чл.28 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, а брат му А.А.А.- този на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с
чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с
ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.
От обективна страна двамата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови части- прекратили са фактическата власт на собственика върху вещта, предмет на
престъплението, установили са своя трайна
такава върху нея, след което са се разпоредили със същата, предавайки част от нея
на пункт за изкупуване на метални отпадъци, срещу пари и изхвърляйки другата
част. Налице е
съставът на чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю.А.А. е бил осъден
със споразумение №169/ 01.09.2011г. по
НОХД №919/ 2011г., по описа на РС Казанлък, влязло в сила на 01.09.2011г., за
престъпление по чл.197 т.3, във връзка с чл.195 ал.1 т.3 предл.ІІ-ро, т.4
пр.ІІ-ро, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, като с приложение на чл.55 ал.1 т.2
б.„б” от НК му било определено наказание пробация. Съгласно чл.30 ал.1 от НК не
са изтекли пет години от изтърпяването на наказанието по посоченото
споразумение. Налице са законовите предпоставки на член 28 от НК и деянието
следва да се квалифицира като извършено в условията на специален рецидив-
повторност, т.е. по отношение на този подсъдим е налице квалифицирания състав
на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.28 ал.1 от НК. Коментираното деяние не представлява маловажен
случай, тъй като то е със завишена степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид и
поради сравнително високата степен на обществена опасност на подсъдимия Ю.А.А.,
който е с обременено съдебно минало.
Подсъдимият А.А.А. е бил осъден с присъда №165/ 19.10.2011г.
по НОХД №898/ 2011г., по описа на РС Казанлък, влязла в сила на 03.11.2011г.,
за престъпление по чл.194 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като с
приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК му било наложено наказание пробация.
Съгласно чл.30 ал.1 от НК не са изтекли пет години от изтърпяването на
наказанието по посоченото споразумение. Налице са законовите предпоставки на
чл.28 от НК и деянието следва да се квалифицира като извършено в условията на
специален рецидив- повторност, т.е. по отношение на този подсъдим е налице
квалифицирания състав на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Коментираното деяние не представлява маловажен случай, тъй като е със
завишена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид и поради сравнително високата степен на обществена
опасност на подсъдимия А.А.А., който е с обременено съдебно минало.
Братята
Ю.А.А. и А.А.А. са в действали в съучастие помежду
си, като извършители. Налице е чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК.
Макар да е бил непълнолетен, по време на извършване на
деянието, предмет на наказателното производство, подсъдимият А.А.А. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките
си. Налице е чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Поради изложеното съдът намира, че следва да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатите
им обвинения.
При определяне на вида и размера
на наказанието на Ю.А.А. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: критичното
отношение към извършеното деяние, ниската възраст и заместването на част от отнетата вещ, а
като отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства, при
които условия и с приложение на чл.55 ал.1 т.1 и чл.58а ал.1 от НК, следва да
се определят вида и размера на наказанието, а именно- десет месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66 ал.1 от НК- да се отложи за срок от три
години. Това наказание отговаря както на обществената опасност на деянието и на
дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства поправително,
превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на
обществото.
При определяне на вида и размера
на наказанието на А.А.А. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства:
критичното отношение към извършеното деяние
и заместването на част от отнетата вещ, а като отегчаващи вината му
такива: лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че наказателната
отговорност на този подсъдим следва да се реализира при баланс между
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, при които условия и
с приложение на чл.58а ал.1 от НК, следва да се определят вида и размера на
наказанието, а именно- десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на
основание чл.69 ал.1, във връзка с чл.66
ал.1 от НК- да се отложи за срок от две години. Това наказание отговаря както
на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия
и неустойчивите членове на обществото.
Следва, на основание чл.189
ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, Ю.А.А. и А.А.А. да заплатят съразмерно на Казанлъшкия районен съд
направените по делото разноски в размер на 30/тридесет/ лева.
Причината за извършване на деянието е стремежът на двамата подсъдими
към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: