№ 9934
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110149491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, за
прогласяване недействителността на договор за паричен заем № *********/17.10.2019
г. и анекси към него от 15.11.2019г., 25.11.2019г. и от 24.12.2019г. за удължаване срока
на договора, сключени между страните, при условията на евентуалност прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
таксата, установяваща размера на ГПР, клаузите, регламентиращи заплащането на
такса за отсрочване на задължението, както и за осъждане на ответника на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 979,20 лева, представляваща
недължимо платена сума въз основа на недействителен договор, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2024 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2019 г. В. И. К. е сключил договор за
паричен заем № ********* с „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишна фирма „4 Финанс“/ за
сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 16.11.2019 г. В посочения договор е
уговорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,70 %, лихвеният
процент за кредита в размер на 40,99 %, а общата сума по договора, подлежаща на
връщане възлиза на 1470,67 лв., с включена такса за експресно разглеждане в размер
на 247,57 лв. Твърди, че трикратно е удължаван срокът на договора, за което са
сключени анекси след заплащане на такса за удължаване на срока в размер общо на
691,20 лв. Поддържа на 30.01.2020 г. дължимите суми по договора да са погасени от
„Профи Кредит България“ ЕООД, въз основа на ДПК № *******/30.01.2020г.
Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави, на
закона и заобикаляща чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същата била в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага съображения, че естеството на услугата по експресно
разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит изключва
квалифицирането й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение за търговеца и то равняващо се на 25 % от стойността на престацията.
1
Поддържа, че характерът на вземането за такса за експресно разглеждане представлява
възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР
и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен и поради посочен неверен
ГПР. Счита, че доколкото е налице неправилно изчисление и посочване на
действително прилагания по договора ГПР, това нарушение следва да бъде
приравнено на хипотеза на непосочен ГПР и целият договор да бъде обявен за
недействителен. Обосновава, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Поддържа се нищожност и на клаузата за заплащане на такса за отсрочване на
задължението, като противоречаща на разпоредбата на чл. 10 а и чл. 33, ал. 1 ЗПК,
доколкото дейностите, за които е начислена таксата не е допълнителна услуга, а
дейност по усвояването и управлението по кредита. Сочи, че същата е неравноправна,
евентуално нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като липсва насрещна
престация от страна на кредитора. Излага подробни съображения, че поради
недействителността на договора, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени,
като бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, при условията на
евентуалност на оспорените клаузи от договора, както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 979,20 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за кредит, както и направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника за отговор, който депозира такъв извън
законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Признава фактите, обуславящи сключването
на договора, а именно, че страните са били обвързани от процесния договор, по силата
на който на ищеца е отпусната процесната сума, начислена е договорна лихва в
размера на 40,43 лв. и такса за заявена допълнителна услуга за експресно разглеждане
в размер на 230,24 лв. Не оспорва, че срокът на договора е удължаван трикратно, че
ищецът е заплатил такса за удължаване на падежа по кредита в общ размер на 691,20
лв., както и че ищецът е погасил сумата от 1470 лв. от „Профи кредит България“
ЕООД на сочената от ищеца дата, включваща главница, договорна лихва и такса
експресно разглеждане. Оспорва заплатената от това дружество сума да е 1488 лв.
Поддържа процесният договор да отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, в
това число и чл. 11, ал. 1, т. 10. Сочи, че ГПР по договора е фиксиран, като същият е
под нормативно установения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че ищецът е заявил
и заплатил предоставените незадължителни услуги, каквато е и клаузата за такса за
експресно разглеждане. Същата не представлява условие за сключване на договора и
отпускането на заявената сума, а е предвидена като допълнителна възможност в полза
на заемополучателя да получи отговор по подаденото заявление за кредит в за по-
кратък срок. Твърди таксата за експресно разглеждане, респективно таксата
удължаване на срока да не представляват общ разход по кредита и не следва да се
включват в обхвата на ГПР. Единственият друг разход по кредита се сочи да е
договорната лихва, като в ГПР не се включват допълнителните незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Посочените такси се
поддържа да са ясно и точно определени, съответстват на чл. 10а ЗПК и не накърняват
добрите нрави. Счита, че кредиторът е получил процесната сума на годно правно
основание, поради което следва да бъде отхвърлен и осъдителният иск. Претендира
разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
2
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: 1) сключването на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи,
които са нищожни; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД -
извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесния
договор.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за паричен заем № *********/17.10.2019г. за сумата от
1200 лв., при погасяване в срок до 16.11.2019 г., при ГПР в размер на 49,70 %, ГЛП в
размер на 40,97 %, обща размер на сумата за връщане по договора – 1470,67 лв., с
включена такса за бързо разглеждане в размер на 230,24 лв., както и трикратно
начислена такса за удължаване на срока в общ размер на 691,20 лв. (115,20 лв., 288 лв.
и 288 лв.), като след трикратното удължаване на срока падежът на договора е
променен на 22.01.2020г., които суми ищецът е погасил изцяло, както и че
възнаграждението за такса за експресно разглеждане и такса удължаване на срока не
са включени при формиране на посочения в договора ГПР от 49,70 %.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да
бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на
спора.
Съдът намира, че следва отложи произнасянето по искането на ищеца за
допускане на ССчЕ за съдебно заседание за изслушване становището на ищеца.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК съдът намира за ненеобходимо,
доколкото посочените документи са представени от ответника.
Следва да бъде уважено искането по чл. 192 ГПК за изискване на справка от
„Профи Кредит България“ ЕООД.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025
3
г. от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи справка за
извършените плащания от В. И. К., ЕГН ********** към „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* /предходно наименование „4 финанс“ ЕООД/ в периода от 30.01.2020-
05.02.2020г.
На „Профи Кредит България“ ЕООД да се изпрати препис от молбата по чл. 192
ГПК, намираща се на л. 14 от делото, както и препис от настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ за съдебно
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5